Под елхата таз година и за СЕПТЕМВРИйче подаръци ще има! тема №3

Racel, имам чувството, че никога няма да минат коликите. Май само при нас все още ги има.

Ще отминат и ще ги забравиш. Всичко ще е наред 

Това, което казваш за болката в основата на палеца, нормално е, това е от държенето на бебето. И мен ме боли там. С първото дете пак ме болеше и то до 10 м почти. Тази болка е позната от едно време като болестта на перачките. Аз така с пране на ръка на едно работно яке на ММ си я усилих страшно болката, беше непоносима. Тогава изхарчих 1 туба Репарил гел и мина.

 Кате, ние сме същата работа! Вечер от месеци заспиваме както ти снощи. Лягам с нея, четем книжки, гушкаме се, отрупани с куп играчки. Понякога не иска и само се върти и започва Пика ми се, иска сода(вода  ) , искам тати, оп с ММ се сменяме и той почва същите процедури. Накрая към 23-24 ч вече и двамата спят или спим(зависи кой е останал последен с нея). А аз също се разсънвам, а от няколко дни не съм човек. Лягам в 1 и до 8 с бебето съм станала поне 5 пъти за кратко, или пък 2 ч будува и не иска да заспи,та спя по 5-6 ч за денонощието и съм много зла и нервна, и й се карам много на каката, и й крещя, даже я пошляпвам! После се обвинявам, че съм лоша майка    Мечтая вече бебето да е поне на година и нещо, а каката на 3 и нещо и вече да е по-разбрана и осъзната!

 Изчетох сега спора ви и мога да кажа, че всеки си е прав за него. Не мисля, че на бебето може да му стане нещо, ако поплаче малко, но също така не бива това да се случва постоянно, защото така се чувства изоставено. Например при нас каката е много обсебваща и много пъти малката плаче, докако се разправям с голямата. Голямата много повече съм я гушкала, но сега нямам тази възможност, а и бебка е по-спокойното бебе. Не виждам проблем като тя си седи и играе, или пък аз стоя до нея и сих"говорим", но без да съм я гушнала. Ако бебетата не се отделят за миг от майката това се превръща в проблем, когато поотраснат и се наложи да тръгнат на ясла или да ги гледа друг човек, защото стават много привързани. Голямата ми е такава и много тежко понесе тръгването на ясла, а след това и раждането на бебето. От друга страна, за да облекчим стреса й май я разглезихме в друга посока, но това е положението... Преди 2г изобщо не съм мислила, че ще се получи така!

Момичета, още от раждането си малкият като спи от време на време започва да диша мноого учестено. Не знам как да ви го опиша, все едно едвам диша и цялото тяло се "сгъва" и "разгъва". Това за няколко секунди. Не го бях чувала скоро, но снощи пак го направи. Забравила съм да питам педиатърката, вероятно съм подценила ситуацията. Някой знае ли какво може да е това?

Здравейте На бистра глава искам още веднъж да се извиня за пресилената ми реакция снощи, поддала съм се на афекта, но не съм била права.

Сега като чета, доста от вас имат и по-големи дечица. Интересно ми е на каква възраст са и как преценихте колко да е разликата между децата ви? Моят мъж все повтаря скоро да дейставаме за второ, за да им била по-малка разликата, но аз не съм сигурна, че искам. Често физически е едно на ръка, но и емоционално не мисля, че съм готова за второ дете толкова скоро след първото (година-две имам предвид)..

 На моите разликата е 2г и 1м, аз така пожелах, но като родих се оказа, че не съм била готова емоционално. Изпаднах в следродилна депресия, плачех по цял ден , че не обичам бебето както каката и че не мога да обърна пълноценно внимание на нея. За 2м се окопитих. Сега вече съм мн щастлива и чакам с нетърпение да поотраснат и да си играят заедно, да се обичат и да са си дружки 

Момичета, стигнахме почти 50-та страница и трябва да измислим име на новата тема.

алана, много ми хареса коментара ти и ми е интересно дали си психолог или завършила подобна специалност?

Нека и аз да ви разкажа моята снощна "история", че вече се виждам в чудо.От 17 до 21ч занимавахме дребния и много беше уморен накрая, но така заспива най-бързо.Нахраних го и заспа като малък пън...и се започна поредния среднощен кошмар.В 23,30 започна едно мятане, тръшкане, ритане и го взех да го приспивам уж без да го храня и последва рев ама рев.Пробвах да го нахраня не иска, мазах с Дентинокс, накрая давах Панадол и няма спиране.Разнасях, приспивах, друсах е няма край.В 24 ч се умори и заспа.Така до 3,05ч когато реших да пробвам с АМ, защото казват, че може кърмата да не му стига.Изцока си млякото и като го сложиш в кошарата пак подскача.Накрая в 4,00 заспа и така чаааак до 5,50, когато реши че пак е гладен.Накърмих го, заспа и по график в 7,20ч беше буден и готов за подвизи с голяма усмивка 
Това ни е ежедневието (нощието по-скоро) от няколко седмици и добре, че ММ го взема сутрин в хола, за да поспя иначе съм готова да убивам 
Не е колики, не е уши...ако не е зъби, като дойде техния ред сигурно ще се гръмна 
Иначе от две седмици давам Дентокинд, но никакъв ефект не забелязвам.Сега започнах и Дормикинд, но не ми възлагам големи надежди.

Тедичка, аз винаги съм искала деца с малка разлика, понеже ние с брат ми имаме 8 години (аз съм по-голямата) и нямаме никакви допирни точки. Обаче пък аз отидох малко в другата крайност - моите са с година и 8 месеца разлика. Реално си имам две бебета на различна възраст, като второто не смея да го оставя никаде, за да не то докопа първото, което има физическа възможност да стигне навсякъде, но не може да осмисли последствията. И двете имат "бебешка" нужда от мен за всичко, но нуждите им са по различно време и се изразяват по различен начин. Обаче пък очаквам по-скоро да си станат  по-близки и първото няма да чака много второто да му бъде партньор в игрите. Казвали са ми, че с малко по-голяма разлика е най-добре - 3-4 години. Но аз лично не мисля, че има такова понятие като най-хубава разлика. Всяка има своя чар и неволи, зависи на теб какво ти се прави. За по-голямата разлика предимство е това, че детето е много по-самостоятелно, можеш да го оставиш само да се нахрани (без да чистиш и переш след това), само се облича, няма памперси, само слиза по стълбите и може да помогне дори с малко багаж. Самоче са ми казвали, че децата на тази възраст си представят, че като се появи бебето и те веднага ще започнат да си играят с него и очакванията са им за дете на тяхната възраст. Ревността била по-изразена. Но аз не знам дали наистина е така. Децата са различни. При разлика като моята и на брат ми - няма ревност, то голямото си е вече голямо. Той просто не ми беше интересен. Не съм таяла очаквания да излизаме с него. Когато започнах да се заглеждам по момчета, той беше още в детската градина После дойдох в София и сега съвсем рядко се виждаме, защото той е в друг град. Обаче майка ми ми е казвала, че при такава разлика голямото дете направо си помага, не само не изисква такъв тип грижи. И било многи хубаво. Има майки тук обаче, които могат да кажат по-добре

Здравейте, изчетох и аз почти всичко, наистина всеки си решава за себе си как ще си гледа детето, дори и да отричаме някои тактики, за други те са абсолютно правилни, така че освен да си споделяме, без да се упрекваме, друго не мисля че трябва да правим.
За късмет, нашето момче е спокойно, има дни в които заспива малко по-трудно от други, има нужда да му държа ръката за няколко минути, но има и други дни в които както го сложа така си остава и се събужда след час, понякога 2. Гледам да му обръщам внимание, понякога се заиграва сам и аз само го гледам и му правя клипчета или снимки и пращам на татко му като цяло ден с ден не си прилича.
Някой ме пита за помпата която си купих каква е, извинявам се, просто вече не помня коя от вас беше, взех си медела хармони, много добре цеди и бързо. Досега бях с авент, но не знам кой модел, защото я взех от приятелка на заем. Радвам се, че се наканих да си купя друга помпа, за да ми отнема по-малко време цеденето.

Чакам да предложите име на тема, мен ме няма в тези неща, иначе съм приготвила новата тема и чакам да минем тази страница.

Тедичка, не мисля че има за какво да се извиняваш, ти си изказала твоята гледна точка за твоето дете. Аз съм на мнение, че две еднакви деца няма, така че няма как да има адекватно сравнение. Едно е ревливо друго спокойно, трето е нещо общо между първите две - всеки действа според ситуацията. Сигурна съм, че преценката на майката е най правилна за нейното си дете.

Колкото до разликата в годините - аз не съм пример, моите деца са с 9 години разлика. За мен иделната разлика е 4-5 години, но всеки сам си преценява, аз просто блеях толкова години   Но аз не се оплаквам, баткото е вече самостоятелен, помага ми често, малко ревнува.  Деца с малка разлика трудно се отглеждат според мен, още повече, че трябва да се застоиш вкъщи дълго време и евентуално да се застъпват майчинства, което не е хубаво за социалният живот на една жена. За всичко си има време, трябва майката да има разнообразие от професията "домакиня" между две деца, за да се чувства пълноценна във всичко.

Вклчючвам се само да предложа име на темата: Зимата навън бушува, СЕПТЕМВРИЙЧЕ вече не кротува

В движение съм, по-късно ще се включа и по другите теми

Сиси, аз също мислех, че коликите никога няма да свършат, но ето, че минаха-когато малката беше на четири месеца и една седмица някъде. Сега само рано сутрин попръцква, но не е вече драма. Аз мислех, че толкова късно минаха, защото е родена 17 дена преди термин, знам, че това има значение, но май ти роди след термин, ако не греша...така че още малко ви остава 
Jencheto, и тази болка я имам, не знаех, че е от това. Но от бременността още ме болят целите палци и не мога да ги сгъна от болка сутрин. Иначе от тежестта на бебето пък ме болят ужасно китките.
Жулиета, да не би да е кратката фаза на съня, REM (rapid eye movement) , в която са съновиденията и се учестява пулсът? Моята бебка в тази фаза дори правеше физиономии и си полуотваряше очите, сега също помръдва доста и й се учестява диша
нето.

Страхотни заглавие. На мен много ми харесва.