Шеста тема на чакащите

  • 599 895
  • 5 451
# 3 270
Вероятно има и конкретни причини за обстоятелственото решение, но при мен разлики в ситуациите почти няма, а решенията са коренно различни - на първото дете стегнато и само данни и решение, докато на второто има доста изписани подробности относно хода на самото дело. Когато носих копие на работа просто сглобих такова, съдържащо аналогични данни на тези от първото дело. Реално това е и информацията, която интересува институциите.

Всъщност при липса на отказ кога се пристъпва към даване на детето за осиновяване? Аз така и не съм си изяснила кристално този въпрос за  себе си.
Имам позната, която е приемна майка на детенце без отказ и често си мисля дали то има шанс. Насърчават се контактите с БМ, че и с бащата, ако се яви изобщо. Удължават престоя при приемната вече няколко пъти и ми се струва, че накрая детето просто ще изгуби шансове за осиновяване, а такива за връщане в биологичното семейство почти няма. Не и за доброто на детето.
Виж целия пост
# 3 271
Когато детето няма отказ и биологичните родители се интересуват от него, т.е. обаждат се за сведение за детето или го посещават редовно, то тогава няма как да бъде вписано за осиновяване, освен, ако същите тези родители не подпишат декларации за отказ от родителски права. Ако обаче детето е оставено и шест месеца никой не се поинтересува от него, тогава имат право да го впишат за осиновяване. В този срок предполагам върви и процедура по издирване на биологичните родители и други роднини, както и опити да се даде детето за отглеждане в семейството. Мисля, че рядко се спазват шестте месеца. Повече време чакат, за да ги впишат в регистъра.
Дететнцето от горния пример в крайна сметка ще бъде настанено може би дългосрочно при приемната майка, до навършване на 18 години щом няма шанс да го отглеждат в семейството.
Виж целия пост
# 3 272
Всъщност, поне доколкото помня, и за настаняване в приемно семейство има срок - 6 месеца престой, през който се работи за реинтеграция на детето или намирате на близко действа, които да поеме грижата. Изхожда се от презумпцията, че най-добре за детето е да расте в биологичното си семейство. Ако това с реинтеграцията е невъзможно, тогава могат и без съгласието на биологичния родител да го впишат за осиновяване. Пак се изхожда от най-добрия интерес на детето - да има семейство. Друг е въпросът, че дамата процедура отнема време. След вписване в регистъра съветът има срок от един месец да разгледа детето на свое заседание (по информация от социален работник/ психолог). След това периодично като ме дойде редът ме се търсят осиновители. Някои деца се осиновяват  след повече чакане, други - по-бързо. След 3 отказа от български семейства се вписани и в международния регистър, като това не означава, че престават да ме търсят и осиновители у нас. Дава се приоритет на националните осиновявания. За съжаление, български граждани, трайно установени в друга държава, се разглеждат по процедурата на международните осиновявания.
При бебетата - ако майката заяви още при раждането, че няма да гледа детето, след 30 дни подписва документи, че.е съгласна детето да бъде осиновено. Така стартира процедурата по в идване на детето в регистъра и отнема около месец. Синът ми, който е с отказ е разглеждан на съвет седмицата преди да навърши 3 месеца. Навършваше ги в неделя, писмото дойде в петък.
Виж целия пост
# 3 273
И аз знам, че без отказ или при наличие на интерес от страна на БР не се пристъпва към даване на детето за осиновяване. Ето, че дъщеричката на Мама Ру е била без отказ, а и майката била насърчавана да я вижда, ама все пак е стигнала до осиновяване.
Детето, за което говоря, вече е повече от година при моята позната. Около година и три месеца. Отиде при нея почти на 2-годишна възраст. На два пъти удължаваха срока и сега е мисля година или година и половина още. То ще стане на 5 дотогава... Това му намалява многократно шансовете. А положително развитие при БМ майка няма.
Жал ми е за това детенце. Дано има късмет занапред.

Скрит текст:
И двете ни деца, ако правилно са ни информирали, са с отказ от родилния още. За второто знам, че е работено с майката и че тя е подписала месец и нещо по-късно, въпреки това. За първото честно казано не помня, защото не знаех къде се намирам. Но и за двете от РДСП-тата казаха "напълно изчистена процедура".  Синът ни е бил на около 6 месеца когато е разглеждан на съвет, но ние го видяхме след след навършване на 7 месеца, тъй като не сме били първите избрани, а те поради стечение на обстоятелствата са забавили отказа и съответно нашето повикване. Докато се съберем, стана на 8 и половина...
Дъщеря ни е разглеждана на съвет непосредствено след навършване на 3-месечна възраст. Докато мине всичко, без бързане, стана на 5 и си дойде у дома.
Виж целия пост
# 3 274
Анонимен, щерката е настанена в ДМСГ по спешност на 4 месеца и няколко дни. Около две години и половина поне нито я вписват, нито я връщат. Доколкото изобщо разбрах правят опит за връщане и по думите на социалната майката се проваля дни преди реинтеграцията да се случи. И тогава е вписана в регистрите. И всичко това след като минава масирана проверка по домовете за статута на децата там. Мисля, че през май беше вписана направо и в международния регистър, а тя навръшва три през юни. У дома си дойде около тре години след като е отнета от БМ и настанена в ДМСГ. Ако бяха спазили закона още по времето, по която стартирах процедурата за кандидат осиновители е трябвало да бъде вписана. Година след моето вписване направих промяна и написах, бе бих взела и дете с лечимо заболяване или леко увреждане. Това обаче не стигнало до дирекцията за 8 месеца. Горе долу едно след друго нея я вписват, а при мен нанасят промяната. А е можело да се разминем или да се срещнем две години по-рано. Късмет, съдба или имало да става. Иначе пък щяхме да се разминем с малкия.
Виж целия пост
# 3 275
В Русе, а мисля, че и в Монтана не дават препис на осиновителите, а само някаква бележка. В Русе чух, че социалните се били договори така със съда, за да не попаднат в осиновителите данни за произхода на детето.
В Пловдив ми дадоха в документите на детето - картона от дома, снимки от дома, между които и снимки с БМ и копие от първото удостоверение за раждане.
В Шумен - в решението на съда няма ЕГН на БМ, но тя е била и непълнолетна и не знам дали не е заради това. Не ми дадоха и копието от удостоверението за раждане, казаха, че не ми трябвало.
Та всяко РДСП и всеки съд - различна практика. Едното решение - излишно обстоятелствено и подробно, другото - по същество.
Първото ни осиновяване беше от Русе и преди 10г.не ни дадоха препис от решението на съда.Тъкмо бяха влезли някакви промени в закона да не се дава препис от решението.Тогава те бяха единствените в страната които недаваха.
За социалните мога да кажа само хубави неща. Бяха много отзивчиви и ни помогнаха с документите тъй като ние още същия ден когато видяхме дъщеря си задействахме процедурата.В дома всички бяха много щастливи ,че маника ще бъде осиновен .На всяка среща ни оставяха сами с нея, а в деня на изписването само докато се появихме и веднага се задействаха, за половин час ни я предадоха.

Второто осиновяване беше от Велико Търново преди близо шест години.Ние бяхме първите които неполучиха препис от решеннието на съда за осиновяване.Тъкмо тогава и във Великотърновския съд влезе тази практика.За социалните имам някой забележки ,но като цяло и те бяха много отзивчиви и определено ни помогнаха.В дома нито веднъж не ни оставиха на саме с детето винаги имаше присъствие на някой от персонала.Когато трябваше да си я вземем казаха,че е болна и може да се наложи да я задържат, но аз малко влязох в спор с тях и казах ,че искам да си я приберем и подписахме декларация че си я прибираме болна.Като цяло и там нещата минаха бързо.

Като Ви чета на какви социални сте попадали направо се чуствам късметлиика ,че при нас всичко мина ОК и без излишни нерви.Нервите са сега с вече тинейджър и бъдеща първоклавничка:smiley:,но колко сме копняли за тези нерви не е истина.

Успех момичета и не се отчайвайте ,вярвайте,че вашето детенце Ви чака някъде.
Виж целия пост
# 3 276
В нашето приемно семейство има настанено дете след раждането му. Скоро то стана на 3 години, но не може да бъде вписано в регистъра, защото майката "проявява интерес" към него. Звъни веднъж на 5 месеца и то насърчена от социалните. Те я кандардисват, влачат я по разни програми, само и само детето да се върне в семейството си, към което никога не е принадлежало. В къщата им вместо прозорци има някакъв талашит закован и винаги, когато приемната майка я попита дали ще имат условия да си вземат детето, оная полуграмотни казва - да бе, мъжът ще почва работа. И така - 3 години. И не се знае още колко.
Виж целия пост
# 3 277
Често съм си мислила кое е най-добре за тези деца - дали системата да продължава да търси начин да ги върне в биологичното им семейство или да се ограничат тези опити до по-приемливо ниво...

От една страна съм сигурна, че този тип майки и бащи никога няма да успеят да дадат нещо добро на децата си. От друга страна, обаче, това са си техните деца. Отделно, вярвам, че децата избират родителите си преди да се инкарнират и обратното важи и за родителите.

Все ми се иска да кажа, че е крайно време да се инициира промяна в законодателството и ако едно дете не е потърсено от родителите си два поредни месеца - да бъде вписвано в регистъра. Отделно колко много време се губи да се търсят роднини, при които евентуално да бъдат настанявани децата. Обаче от друга страна сигурно има и някакви обективни причини в някои случаи. А и може би детето си е избрало точно тези обстоятелства за да изживее нещо, от което има нужда.

Сложно е. Но пък има твърде много деца, които си остават в системата без да получат шанс за нормално семейство просто заради криворазбрано търсене на реинтегриране.
Виж целия пост
# 3 278
Често съм си мислила кое е най-добре за тези деца - дали системата да продължава да търси начин да ги върне в биологичното им семейство или да се ограничат тези опити до по-приемливо ниво...

От една страна съм сигурна, че този тип майки и бащи никога няма да успеят да дадат нещо добро на децата си. От друга страна, обаче, това са си техните деца. Отделно, вярвам, че децата избират родителите си преди да се инкарнират и обратното важи и за родителите.

Все ми се иска да кажа, че е крайно време да се инициира промяна в законодателството и ако едно дете не е потърсено от родителите си два поредни месеца - да бъде вписвано в регистъра. Отделно колко много време се губи да се търсят роднини, при които евентуално да бъдат настанявани децата. Обаче от друга страна сигурно има и някакви обективни причини в някои случаи. А и може би детето си е избрало точно тези обстоятелства за да изживее нещо, от което има нужда.

Сложно е. Но пък има твърде много деца, които си остават в системата без да получат шанс за нормално семейство просто заради криворазбрано търсене на реинтегриране.
Поздравления за размишленията, и аз много пъти си мисля на тази тема. Допълвам- да, вероятно са дошли да изживеят нещо, бивайки изоставени от биологичните си родители, но явно има и друго, което да отработят- с осиновителите си. Труден път, за всички страни. Но пък и голямо предизвикателство, което ако бъде отработено добре ще доведе до съществено израстване.
Виж целия пост
# 3 279
Моето дело беше в петък. Не присъства социалната работничка на детето, а само юрисконсулта на РДСП-то. Дамата ме успокои още като се видяхме пред залата. Дойде и прокурора, който си беше забравил тогата и съдийката го изпрати да си я вземе. Предадоха и документите, които бяха изискали да се подновят за делото и тя започна да ми обяснява, че старите били изтекли. Нормално е да изтекат след две години от издаването им. После всичко си мина спокойно и стегнато. След като приключи делото изрично изговорих с юрисконсулта на РДСП-то срока за обжалване и момента на влизане в сила на съдебното решение и си пожелахме всичко хубаво. Съответно и срокът за обжалване изтичаше в петък и можех да си взема детето едва в понеделник. Дъщеричката ми беше без отказ и това беше една изключително дълга седмица, с много напрежение и притеснение. През цялото време си мислех дали не е възможно някой да подучи нещо биологичната майка и тя да обжалва (макар и да била неграмотна). В 16,30 на заветния петък позвъних в съда в Разград да попитам има ли обжалване по моето дело. Служителката любезно ми каза момент да проверя и след малко викна в слушалката ама кажете, че е за осиновяване. Нищо няма. Ей тук зад мен ви е делото и ви чакаме. Отидох още в събота, за да прекарам уикенда с вече моята дъщеря и в понеделник още в 8,35 бях в съда. Дадоха ми да прочета решението, подготвиха 5 преписа и ме пратиха да платя таксата. После 40 минути чаках в един коридор дежурния съдия да ми подпише преписите. Съдебното решение е като роман - има данни и на БМ, и на приемното семейство. След като се сдобих с преписите тръгнах към социалната служба. Там бяха и приемното семейство с малката. Поисках от социалните удостоверение за датата на предаване и те ми подготвиха такова, като първо ми дадоха да видя дали информацията в него е пълна и достатъчна и тогава го оформиха с подпис и печат. Оформиха някаква заповед на приемното семейство, подписахме някой друг документ, останах с два преписа по-малко, наслушах се на приказки за къдриците на малката и всички вкупом си тръгнахме от там. Бяхме се уговорили с един познат да дойде да ни вземе от Разград и да си ни докара вкъщи с малката. Поради ред причини той дойде в късния следобед. В момента, в който спря колата пред къщата на приемното семейство се изсипа пороен дъжд. Изпращането ни беше по вода и през много сълзи. В нашия случай приемния дядо плачеше неудържимо. Бавно и славно успяхме да се приберем в София около 23 ч.
По повод времето, което децата прекарват в институция/приемно семейство, когато са без отказ - за мен е безкрайно дълго. Дали се удължава тенденциозно или нарочно не мога да кажа, но е излишно губене на време. Дъщеря ми е настанена в приемното семейство още след раждането. Без отказ е от БМ - четвърта бременност на 25 годишна майка. Опитите за търсенето й и разните там други срокове за събиране на разписки за получени/неполучени покани и съобщения, опити за реинтеграция е отнело повече от година. Така и не разбрах какво точно се е случила през това време. БМ е неграмотна и как се е очаквало да си получи и прочете кореспонденцията не зная. В какво се е изразявала работата с нея, след като е имало и време на установяване на местонахождението и също не зная. При дете, което тя не оставя, но и не търси защо е трябвало да чакат толкова дълго и за каква реинтеграция говорим. Дъщеря ми е родена в края на август 2016 г., а е вписана в регистъра за осиновяване през април 2018 г. Доста повече от 6 месеца. Време, през което БР са се появили само на делото за настаняването и в приемното семейство.
Виж целия пост
# 3 280
Моето дело е в понеделник, надявам се всичко да мине наред, тъй като социалните от РДСП-то май не искат да се виждат с мен, цялата комуникация е по телефон и имейл. Детето ми е от дом и в петък ме информираха, че до деня на вземане няма да ми разрешат да го видя заради коронавирусът Angry Много се ядосах, то билети, то хотели, то отпуски в работата, всичко отиде... Най-вече исках поне 3 дни да изкарам с нея преди взимането, да не се стресова ама на... Сега аз изпадам в стрес, като я взема какво ще стане и дълъг път...  Оф помрънках да ми олекне.
Виж целия пост
# 3 281
Моето дело е в понеделник, надявам се всичко да мине наред, тъй като социалните от РДСП-то май не искат да се виждат с мен, цялата комуникация е по телефон и имейл. Детето ми е от дом и в петък ме информираха, че до деня на вземане няма да ми разрешат да го видя заради коронавирусът Angry Много се ядосах, то билети, то хотели, то отпуски в работата, всичко отиде... Най-вече исках поне 3 дни да изкарам с нея преди взимането, да не се стресова ама на... Сега аз изпадам в стрес, като я взема какво ще стане и дълъг път...  Оф помрънках да ми олекне.
На колко е детенцето?
Виж целия пост
# 3 282
И аз това щях да питам...
Намериха и те кога да спазват дистанция и карантина.
Виж целия пост
# 3 283
Няма как. По-добре така, колкото и да е кофти, отколкото да рискуват да пламнат като старческите домове, в което също имаше карантина.
Не е толкова страшно на 1 година. Може и да поплаче първата нощ на ново място, но бързо ще свикне. Малко е още. Всичко ще е наред.
Виж целия пост
# 3 284
Моето дело е в понеделник, надявам се всичко да мине наред, тъй като социалните от РДСП-то май не искат да се виждат с мен, цялата комуникация е по телефон и имейл. Детето ми е от дом и в петък ме информираха, че до деня на вземане няма да ми разрешат да го видя заради коронавирусът Angry Много се ядосах, то билети, то хотели, то отпуски в работата, всичко отиде... Най-вече исках поне 3 дни да изкарам с нея преди взимането, да не се стресова ама на... Сега аз изпадам в стрес, като я взема какво ще стане и дълъг път...  Оф помрънках да ми олекне.
На колко е детенцето?
На 1г. и 2м.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия