Шеста тема на чакащите

  • 593 834
  • 5 451
# 4 530
Дали тази седмица са пропуснали петъчните заседания на съвета, или са ги направили вчера?
И сега, четейки старите теми се притесних - навършвам 42 през август, а се надявам на 0-12 месечно дете. Изведнъж осъзнах, че разликата ни би била 40+, има ли някаква законодателна пречка в това, или е по-скоро морална? Някъде прочетох подобни коментари.
И побутвам темата, цветни празници ви желая!
Не се притеснявайте за това. Когато осиновихме синът ни, със съпруга ми бяхме на същата възраст 42-43, а детето ни нямаше и годинка.
Не знам кой определя какво е честно и нечестно, но  година и половина чакахме.
След  общо 5 опита ин-витро за мен, едно загубено бебе и една провалена връзка.
Разбира се, че тези проблеми са изпитание за брака. Дори и отглеждането на  малко дете, може да е. Но отстрани нещата винаги изглеждат по-розови и леки,отколкото са.
И не разбирам, защо си го причинявате това с ФБ- групите. Откъде сте сигурни, че и там не пишат разни тролове и фалшиви профили? Още повече, някой осиновил по втория начин, едва ли би се тупал в гърдите и изложил всичко на показ.
Виж целия пост
# 4 531
beach_please, значи си наясно какво и защо се случва. Тогава недей да се тормозиш, взела си това решение и знаеш последиците. Ако си се надявала, че понеже постъпваш правилно, съдбата ще те възнагради и ще стане чудо, няма да стане. Просто ние не живеем в холивудски романтичен филм и правилните постъпки не биват възнаградени.
Съдбата може да не възнаграждава, но аз вярвам, че Бог знае точно в кой момент да ти даде точно това, от което имаш нужда и колкото и да сме отчаяни в чакането и да си мислим, че е крайно време да ни се случи нещо, всъщност аз се убедих, че има някой друг който това го знае по-добре от нас. Това, което можем ние да направим е просто да се научим да чакаме с вяра и без да се пренавиваме. Да насочим мислите си в правилните дейности и да използваме времето си правилно докато чакаме. Вярно е, че най-вероятно щях да приема което и да е дете като "възнаграждение", просто защото така искам, но пък аз мисля, че на мен наистина чудото ми се случи точно когато трябва. Просто всички събития в този момент от живота ми помогнаха допълнително и за взимането на правилното решение и за лесното приемане на детето ми и от близките ми. Отделно съм си мислила какво точно се е случвало с мен в онзи момент когато се е раждало моето дете, когато му са се случвали други неща в живота ..... ми вярвай ми, имам усещането че нещата наистина точно като по чудо ни са се подредили - не бързо, но правилното за нас. Написала съм го доста объркано, но надявам се и beach_please и други, които чакат да ме разберат правилно ако имат сходно на моето мислене. То е същото може би като това дето някои си определят датата на раждане за детето чрез секцио съобразявайки се с разположението на звездите и това каква "съдба" ще му отредят така. Ми съжалявам, аз не съм от тях, не бих го направила. Просто не вярвам в това, вярвам в съвсем други неща.
Пожелавам търпение на чакащите и когато се случи тяхното си чудо, да мислят като мен, а може и още по-хубаво Simple Smile .
Виж целия пост
# 4 532
Привет!
Не съм писала отдавна, но все още ви следя.

Ние чакахме две години и два месеца до получаването на първото предложение. Подновявахме регистрация заради изтичане на две години, без да сме получили нито едно писмо. За радост, не отказахме. Не сме ровили и не сме се питали дали и с какво може да е обременено детето ни. Той е нашият късмет и благословия.
После чакахме още година и 7 месеца за второто ни дете. Не сме правили нова регистрация. Отначало бяхме писали две деца.
Междувременно имаме един отказ, без да сме ходили при детето. Просто усетихме, че не е нашето и не си причинихме среща, а дадохме отказ възможно най-бързо, за да има шанс то по-скоро да намери своите родители.
Второто ни детенце се появи три месеца, преди да ни изтекат вторите две години. Нямаше да подновяваме повече. Тя е нашият втори късмет и благословия.

Нито за миг не си позволихме да се отчаем. Не мислехме почти за това. Особено след първите месеци. Понякога близки ни питаха какво става и почти само тогава се коментираше темата.
Никога - и преди, и след влизането в регистрите, създаването/осиновяването на дете не са ни били фикс-идея. Не защото не сме искали дете... Напротив... Колко искахме, само! А защото така се опазихме. 15 години трябваше да минат и да минем 40, за да дойде моментът. Да разберем, че няма да имаме наше биологично дете, да узреем (някой - по-бавно) за идеята да осиновим детенце, да я задвижим и реализираме и после търпеливо да дочакаме нашите деца. Междувременно да осъзнаем, че в името на тази цел трябва да направим някои отстъпки (не ги наричам компромиси, защото децата ни в никакъв случай не го заслужават) от първоначалните си илюзии (за радост, нашите бяха минимални, съдейки по прочетеното в годините) и да сме готови с отворени сърца да посрещнем нашите чудеса.
И... те така!

Имайте търпение! Една година, в която даже сте имали предложение, е нищо. Поне от "моята камбанария". А ние започнахме да чакаме през 2015-та, когато все пак нещата са се случвали една идея по-бързо, поне според мненията тук.
Както неведнъж е казвано тук, използвайте времето, в което чакате, за да правите неща, които после няма да можете! Или поне ще е по-трудно и с куп условности. Децата не са пречка, но с тях нещата се променят, приоритетите се изместват и някои неща остават на заден план. Като кафето с приятелки (по време на което не им надуваме главите с нашите проблеми, защото те отдавна са минали през бебешкия период, а кандидат-осиновителските ни терзания не ги интересуват в обем "роман"), ходенето по екскурзии, осъмването навън... Дори ако щете безцелното шляене по магазините... И куп други неща, които всеки си знае.
Не губете вяра и бъдете търпеливи! И вашият късмет ще дойде!

Скрит текст:
Независимо дали в очите на другите е честно... или не!
Не е лесно след 40 да се гледат бебета, но като гледам колко са изнервени майки, родили преди 30 и как децата им растат пред екраните, се успокоявам.
Виж целия пост
# 4 533
Ние чакахме 2 години и 11 месеца до даветната обаждане. Така ме търпение и молитви друго не мога да кажа. И ние с мъжът ми много искахме детенце и се карахме и се развеждахме на думи. Сега кавгите са по големи и винаги са свързани с дъщеря ни. Стискам ни палци да се обадят по скоро.
Благодаря от сърце.
Разрева ме..❤

Не съм лош човек. Не завиждам. Напротив, сигурно дори звучи тъпо, че го пиша, но се радвам за всяко детенце, което има дом. Просто не мога да се примиря с несправедливостите. Семейството ми се разпада, защото истината е, че през това се минава много трудно.. Много.
Против всички мои разбирания е да направя каквото и да е по втория начин, а Бога ми, мога. Но няма да мога да живея спокойно. Просто ми е мъчно. Задавам си хиляди въпроси защо на нас. Знам, че трябва търпение и време. Разбирам го.. Една година вече чакаме. Просто на моменти се чудя ще се случи ли някога и на нас. Извинявам се на всички за тъпото настроение днес.
 
Наистина се надявам на добри новини, на щастливи истории и на много щастие за всички.
Виж целия пост
# 4 534
Аз да си кажа мнението за "гледането в чужда паничка"... приятели осиновиха мечтаното "русо, бяло, на 6 месеца", без да чакат особено дълго. Само с най-близките споделиха, че детето е с много, много сериозна фамилна обремененост, поели са риск, но треперят и са на тръни всеки ден, вече години наред. Иначе отстрани приказката си е приказка. Та, искам да кажа, не се вкарвайте във филми защо някой е осиновил наглед нечестно. Не се знае дали всичко е толкова перфектно, колкото изглежда отстрани.
Виж целия пост
# 4 535
Всички чакащи  - не се самонаказвайте с упреци от рода на " какво не ни е наред", "много ли искаме" и подобни. Просто не е настъпил още мигът, но и той ще дойде.
На мен точно това чакане ми мина неусетно на фона на страданията, самоупрекването и треперенето при ин-витро процедурите, при които се молиш тялото ти да не те предаде.
ММ по едно време изрази някаква несигурност, дали изобщо ще ни се обадят. Но аз, дето съм и по-страхлива, и по-мнителна, и за миг не съм се усъмнила в това. Недейте и вие. И не се поддавайте на униние и сравнения с комшиите. Това е вашият живот. Не го тровете излишно.
Виж целия пост
# 4 536
Момичета, искам да благодаря от сърце на всяка от вас, знам, че всеки тук е изпитал тази болка, през която минавам и аз за съжаление, несигурността, въпросите.

Осъзнавам, че както една от вас го нарече "гледането в чужда паничка" е изключително деструктивно и повярвайте ми, не искам да го правя. Явно е човешка черта, нещо, което върху което трябва да пораборя в себе си. Много често си казвам, аз имам своя път, който трябва да мина. Вярвам, че Господ ще ми даде това, което е за мен. Наистина, в 99% от времето не ме вълнуват другите, просто защото всеки си носи кръста и чуждата кокошка е винаги патка, далеч съм от мисълта да се сравнявам. Но в останалият 1% и само понякога тези човешки слабости взимат връх. Особено, че групите, в които чета за осиновяването са ми единственият източник на надежда, чета историите и си казвам, един ден ще се случи и на мен. И може би затова така ми подейства последният пост, който коментирахме. Извинявам ви се ако съм ви натоварила по някакъв начин. Знам, че всички тук са изстрадали щастието си. И разбирам, че терзанията ми в момента може да изглеждат несериозни. Просто наистина ми е много трудно.

Надявам се на добри новини за всички, които чакаме ❤ благодаря ви още веднъж
Виж целия пост
# 4 537
Сила и кураж, мили кандидат-осиновители!
Споделянето е част от олекването. Всички тук със сигурност те разбираме, защото почти всеки е минал по трънливия път.
Стискаш зъби (но не много силно, защото и тез услуги са скъпи!) и се усмихваш. На живота. Всеки ден! Все някога изгрява слънцето и там, където най-малко се очаква. ❤🙏❤
Виж целия пост
# 4 538
Beach_please, разбира се, че е човещинка.
Аз помня един момент, докато чакахме, в който разбрахме, че двойка от нашата група са осиновили само след по-малко от година чакане. А те бяха една от двойките с най-много ограничения в профила на детето, което търсят. Минаха ми разни неща през ума, но в крайна сметка си казах, че няма как да знам и може да не съм права изобщо в съмненията си, а то си се пише на моите нерви и настройка. Затова понякога колкото по-малко знае човек, толкова по-добре.
По-добре се разсеяйте с някакви приятни неща и не го мислете, то само ще дойде.
А отказали дете не сте единствени.
Ние имаме две познати двойки с по няколко отказа заради това, че са им предлагали деца със сериозни здравословни проблеми. Така че, не се самобичувайте.
Виж целия пост
# 4 539
Аз хем не съм се притеснила и разбързала за няма и два месеца чакане, хем започвам да се замислям дали да опитам да разширя с опцията за 2 малки деца. По-скоро да не са близнаци.
Скрит текст:
Ще помисля още малко. Все пак съм сама (с майка - младолика пенсионерка и сестра с 3 деца). Не съм с чак толкова големи доходи, но от друга страна място вкъщи ще се намери, и както се казва - кога, ако не сега - на почти 42. Мисля си, ако някъде там са те, би им било по-добре да си продължат и адаптират заедно. С едно майчинство като времетраене - опция за два заека. А като заплащане как ли би било? Трудно решение, но по-млади няма да ставаме, а не бих изключила второ осиновяване някога. Да, цирк ще има...
Виж целия пост
# 4 540
Ние пък изрично казахме, че искаме и близнаци.
На курса стана на въпрос, че осиновителите се плашат да вземат близнаци, дори и тези, които са казали, че  биха осиновили две деца,  предпочитат да са на различна възраст.
Решихме, че това ни дава допълнително предимство. Вярно, че шансът точно като ни дойде редът да има близнаци е нищожен, но знае ли човек...
А и ние ставаме на 47 тази година. Нямаме време за губене да осиновяваме едно, после да чакаме още две години за второ... а и двамата имаме братя и смятаме, че ще бъде добре за тях да не са сами, и като деца, и като порастнат.
Виж целия пост
# 4 541
Всъщност, като има в системата близнаци и 9 души преди вас искат по едно дете или.две деца на различна възраст, вас това искане ще ви извади нагоре и ще ви предложат на вас близнаците. Поне така би трябвало да работи системата.
Виж целия пост
# 4 542
Здравейте,
в петък 16,30 ч. получихме второто си обаждане. Утре най-вероятно ще получим писмото, не ни дадоха кой знае каква информация за детенцето, но на срещата ще разберем всичко.
Пожелавам Ви прекрасна седмица и не се отчайвайте, ще се случи тогава когато трябва, а не когато искаме ние.
Виж целия пост
# 4 543

Queen, стискам палци. Дано е вашето детенце.
Виж целия пост
# 4 544

Queen, стискам палци. Дано е вашето детенце.

Благодаря много, дано Purple Heart
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия