Шеста тема на чакащите

  • 593 795
  • 5 451
# 4 740
На каква възраст е детето? Тук има осиновили и деца над тригодишна възраст.
Виж целия пост
# 4 741
Добавила съм към горния си пост.
Виж целия пост
# 4 742
Имайте предвид, че работата на социалните е да защитават детето. Ако усещането, което получават е, че вие не вървите към осиновяване на детето, много е възможно да се опитват да предпазят чувствата на детето. Защото точно тъй като е по-голямо, да се привърже към вас и след това вие да се откажете, на практика за детето ще е отхвърляне за втори път. Което е просто жестоко.
Виж целия пост
# 4 743
Няма такова нещо. Те дори ми предложиха да изпратя документите за съда по пощата с препоръчано писмо, вместо "да се разкарвам", което аз отказах, за да имам още една среща с детето. Просто мисля, че осиновителят трябва да има повече време за срещи с детето.
Виж целия пост
# 4 744
Не зная дали съм права, може и някой друг да каже мнение, но според мен на тези срещи можете да усетите по-скоро развитието на детето. Ако очаквате да си усетите характерите ... При моето дете рязко всичко се промени много бързо. Още преди да си дойде в къщи и след това.
Виж целия пост
# 4 745
Може да поискате толкова срещи, колкото прецените за дадения ви 1 (един) месец. Ако все пак се колебаете много, то по-добре не заблуждавайте себе си и детето с напразни надежди, колкото и трудно да ви е.
Строго субективно е как се взима такова осъзнато решение. То е малко като = скачаш с двата крака и край, връщане няма. Дефакто има, но не е особено приятно за осиновената страна (т.е. детето).

Помня как, след нашата среща с двете ни деца, излязохме навън и се разревахме... от радост... защото къщата ни щеше да е пълна за Коледа, но! поискахме още една среща, за да доведем и кучето ни, да видим как ще се спогодят с него. За общ късмет - всички се харесаха, и така. Направихме още една среща в последствие и чак тогава подадохме официално документите за осиновяване, като предварително се бяхме уговорили със социалните, че това ще е решението ни, но искахме максимално разрешеното време от закона, за да подготвим стаята за бъдещите й обитатели. Т.е. имахме 4 срещи и чак след това беше делото и се събрахме след това. Възползвахме се от месеца, който ни се даваше, като пътувахме пo 200+км до там и обратно.
А да осиновиш двама (големият беше на 4г. и 4м., а малката беше на 2г. и 9м.) наведнъж  си беше/е предизвикателство. Не е за всеки, но това е най-прекрасното нещо, което направихме ние. За семейството ни. Heart
Виж целия пост
# 4 746
И двата пъти не усетих нищо в първия момент. Ако при едното дете имаше доста голям шок от информацията и колебания на тази основа, второто беше перфектното дете, но пак не беше любов от пръв поглед. Привързаността и любовта, връзката са нещо, което се гради в ежедневието, когато заживеете заедно с детето. На етап осиновяване трябва да се действа не под емоция, а от позиция на разума - какво искате, с какво можете да се справите, какво не можете да приемате/ посрещнете като нужди. Това е огромна крачка, огромна отговорност и връщане назад няма. Нямаме право на грешка, защото разбиваме и собствения си живот, и този на детето. Има и нещо друго - неволно в мечтите си за дете, ние изграждаме някакъв образ, някаква представа, действителността обаче е различна. След срещата вече имаме реалния образ на детето, то вече е от плът и кръв. И е някак си плашещо цялата тази отговорност за нашия и чуждия живот, която ляга на плащите ни. И съмненията ще се справим ли.
И пак ще го кажа - детето не е кукла в магазина. Нямаме избор. Каквото ни се падне, това е.
Здраво ли е детенцето?
Нормално родено ли е?
Колко е Апгар при.раждането?
Боледувало ли е и от какво?
Кога се е изправило, седнало, направило първите си стъпки около неподвижна опора, кога е проходило, казва ли думички, изречения (според възрастта), заиграва ли се според възрастта, съдейства ли при обслужване, храни ли се само, посещава ли ясла/ детска градина? Фокусирайте върху това, момичета. Това е важното.
Виж целия пост
# 4 747
Може да има симпатия и харесване,но любов от пръв поглед-катигорично не.Та ние виждаме непознато за нас дотогава дете.
По същия начин бих реагирала,ако имах биологично дете,за което никога преди това не съм се грижила и виждам за пръв път.Дори в такъв случай няма да има никакви първоначални чувства.
Подкрепям Мама Ру,чувствата и връзката се изграждат,когато вече започнем да се грижим за това дете и осъзнаем,че то разчита изцяло на нас.
Относно адаптацията-трудно е и за нас,но два пъти по-трудно е за децата,защото те не могат да си обяснят голяма част от случващото им се,а и все още трудно контролират емоциите си.
Виж целия пост
# 4 748
Аз се върнах малко назад, за да си припомня какво е писала кандидат мама nikemariana, относно предложението - детенцето е малко под 2 годишно. Да, оформено, ходещо човече е и със сигурност вече е проявил характер. Може да е контактен, а може и да е стеснителен и предпазлив с непознати, а за детето кандидат осиновителите са си точно непознати. Едно 5+ годишно може и да се досеща, ама малките  едва ли разбират какво точно се случва. За тях ние сме непознати, нормално е да не са и много контактни, и да се гушат в полата на приемната майка, но това са нормални реакции и поведение и на биологичните деца, поне на една част. За разлика от биологичните родители, ние нямаме девет месеца на вълнение и свикване по време на бременността, при нас си е черен сблъсък с товарния влак - получаваме едно дете, на което ставаме родители за 40-60 дни. Още помня колко треперех от вълнение като получих писмото за срещата с първото дете. Дойде краят на двегодишното очакване, изведнъж мечтата стана реалност. Дали бях готова - не, не бях. Изобщо не бях. И няма как да стана готова за няколкото дни от получаване на писмото до срещата. И на мен ми беше доста далеко, около 300 километра, може и повече да са, а аз пътувах и с автобус, при това нямах и директен, та пътят ми беше някъде около 7-8 часа.
Виж целия пост
# 4 749
Е, аз скочих в пропастта. След 3-тата среща. Ще има поне още две преди лапето да си дойде у дома. Simple Smile
Сега си топя краката в морето на 400 + километра  от дома в очакване на нощния влак.
Виж целия пост
# 4 750
Събра кураж, значи. Топкай краченца и за нас.
Виж целия пост
# 4 751
Е, аз скочих в пропастта. След 3-тата среща. Ще има поне още две преди лапето да си дойде у дома. Simple Smile
Сега си топя краката в морето на 400 + километра  от дома в очакване на нощния влак.
Честито решение. Почини си добре. После предстои най-хубавото. Успех.
Виж целия пост
# 4 752
Бързо адаптиране и много любов да ви споходи Simple Smile
Виж целия пост
# 4 753
Възможно е да се види детето без присъствието на социален. Въпрос на организация с приемното семейство и на Ваша преценка. Дали е правилно е друго нещо.
Виж целия пост
# 4 754
Възможно е да се види детето без присъствието на социален. Въпрос на организация с приемното семейство и на Ваша преценка. Дали е правилно е друго нещо.
И какво повече ще видиш?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия