Шеста тема на чакащите

Имате ли представа при неполучено писмо и върнато обратно (и пропуснато обаждане), дали се отразява в досието на кандидат осиновителите, че не получено писмото (не е отговорено на позвъняването)? Смята ли се за отказ?
Благодаря

Щом не сте уведомени официално ( с писмо или обаждане), няма как да се счита за отказ.

Diana_Alex, благодаря за отговора.
А дали се отбелязва в досието, че е имало предложение, но не са успяли да се свържат?

Т.е. държавни служители да си признаят писмено, че не са си свършили работата? Струва ми се, че едва ли е възможно.

Обадете се и попитайте там, от където са ви звъняли/писали писмо. Ние тук може само да гадаем.

Не знам, срока така или иначе е 30 дни. Може би ще ви потърсят пак. Обадете се в РДСП-то, от което е изпратено писмото. Те ще ви кажат.

Здравейте, аз имам проблем с моя социален работник. Трите месеца за проучване изтичат в края на месец ноември, а досега нито е извършила посещение на дома ми, нито сме провеждали някакви срещи, нито е разговаряла с препоръчителите ми. Видях я един-единствен път, когато буквално ми хвърли направлението за обучение, заявявайки, че ще се свърже с мен, за да се договорим кога ще се срещнем и изчезна яко дим - оттогава си играем на котка и мишка. Многократно разговарях с нея по телефона, за да се разберем нещо, всеки пък ме отбива с отговор, че ще ми върне обаждане след малко или на следващия ден, но това не се случва. Тази седмица трябваше да посети дома ми - уговорихме дата и час, дойде часът - никаква я няма. Обадих й се половин час след часа на срещата, оказа се, че била забравила, защото не си била отбелязала, след което последва дежурното, че на следващата сутрин рано ще ми звънне да се разберем кога ще дойде. Познайте дали изобщо ми се обади, а вече минаха два дни оттогава.
Моля ви за съвет как да процедирам. Идва ми да я направя на "две стотинки", да поискам да я сменят. Но какво се разумното решение според вас? На обучението за кандидат-осиновители ни посъветваха да не влизаме в конфликт със социалния ни работник, защото зависим от него и т.н. В случая обаче тази жена е тотално неадекватна, без всякакво желание за работа, усещам, че е от типа хора, които гледат как да изклинчат - винаги намират оправдания, лъжат и мажат. Как да очаквам, че такъв човек ще свърши някаква работа - вече вървим към допълнителните два месеца, предвидени от Закона, в случай че определените три не са достатъчни. Но защо трябва да се стига дотам - да ми губи излишно времето, след като и без това чакането за дете е достатъчно дълго, често е две години за първо предложение. А дори и да използва тези два допълнителни месеца, съдейки по поведението и до момента, не очаквам чудеса от храброст. Как да разчитам, че такъв човек ще успее да си свърши задълженията, да напише доклад, да придвижи документите ми за вписване в Регистъра на чакащите, да разпрати документите ми до РДСП-тата в страната? Или пък да ми съдейства, ако на даден етап реша да направя промяна в първоначалните ми критерии, че и да уведоми РДСП-тата за това? Или ако имам нужда от някакво друго съдействие, съвет, помощ впоследствие? Струва ми се, че няма да има желание да напусне, а има още години до пенсия, ако остане мой социален работник, ще бъде голяма мъка.
Ще съм благодарна на всякакви съвети и препоръки от ваша страна.
Искам да отбележа, че по време на обучението се оказа, че една от жените кандидат-осиновителки е от моето РДСП и е подала документите си 2-3 дни преди мен. Още преди обучението, което беше двадесет дни, след като подадох документите, нейният социален работник беше минал цялата проучвателна процедура - посещение на дома, три срещи с нея на място в РДСП-то, среща с препоръчителите й - явно тя, за разлика от мен, е извадила късмет със социалния й работник.

Моят съвет е да изложите случая през административния началник на социалната работничка, към която сте разпределена, но без обиди и остри реплики, просто с молба за обяснение на случващото се, както и с молба да ви разпределят към друг служител. От опита ми с държавната администрация зная, че писмените жалби вършат чудеса и забързват процеса. Недопустимо е да Ви лъже в прав текст, това е човек, на когото не може да разчитате по никакъв начин. Най-малкото ако възникне проблем в бъдеще от администрацията ще знаят, че има някакъв проблем с този служител, а няма да хвърлят вината изцяло във Вас.

Аз също си мисля от известно време да изложа случая пред административния й началник, но се опасявам, че ако нямат капацитет да я заменят с друг служител или по друга причина оставят нея и само й направят забележка, въпросната може да се озлоби. Предстои посещение на дома ми, писане на доклад, кой знае какви може да ги сътвори, ако се почувства със засегнато его. Или впоследствие, след осиновяване на детенце, в 2-годишния период на наблюдение, току-виж решила да ме наклепа, че съм, например, ненадежден осиновител и да се налага да се разкарвам по съдилища. Човек може да очаква всичко от подобни индивиди.

Моят съвет е непопулярен и е да стиснете зъби и да изтърпите.
Знам, че човек трябва да си търси правата и да се бори с некадърниците, и съм го правила във всички други случаи, но тук става въпрос не са сметки за парно или за сгрешен документ. Става въпрос за най-важното в живота на човек.
Аз лично не бих се правила на Дон Кихот точно когато е заложено толкова много. Нека този път други да оправят света. Бъдете малко егоисти.
Изтърпете тази мързелива служителка, тя не може да протака до безкрайност. Като получите заповедта, вече нищо не зависи от нея, случаят ви ще се разглежда от други хора.
След време ще видите, че това са бели кахъри и не е трябвало толкова да се ядосвате. Да, дразнещо е, но не е нещо фатално. Няма да ви спре да сбъднете голямата си мечта. Просто дребни пречки. Няма да е все така.

Около една година след вписването ми в регистъра и чакане без предложение отидох и промених критериите. Да, обаче 8-9 месеца по-късно се оказа, че служителката, която тогава ме прие - моята социална беше напуснала, не е придвижила заявлението и имам нова служителка, която току що поема досиетата ни. Тя установи, че заявлението ми за променя не е стигнало до дирекцията, съответно не е отразено  и разпратено до другите дирекции. Една недобросъвестна или мързелива служителка може да спъне процеса. Да, аз също не проверих междувременно, но и не очаквах, че така ще се случи. Последваха извинения и бърза реакция по уведомяване на останалите дирекции за промяната. Като се има предвид, че беше юни месец вече, няма и три месеца пълни по-късно получих предложение, благодарение на тези промени. Предложението беше от доста отдалечена дирекция.

Да кажем, че стисна зъби и изтърпя безхаберието на тази служителка, после, когато дойде време да бъда вписана в Регистъра и да се уведомят и другите РДСП, откъде мога да бъда сигурна, че тя ще си свърши работата и ще уведоми всички РДСП своевременно? Може в мързела си да неглижира това, да не изпрати информация до всички РДСП и аз трябва да проверявам във всяко отделно РДСП дали са получили документите ми ли? Ами ако реша да променя  критериите си, дали няма да се случи ситуация, аналогична на ситуацията с mama Ru - просто да ми забута документите и да не ги придвижи до дирекцията, съответно и до другите дирекции?

Да прави сте.
Но всички РДСП-та ще четат нейния доклад. Едно изречение в него да има намек, че не сте подходящи за осиновители и ще предпочетат други.
Аз бих си мълчала до доклада, а след това вече бих проверила какво става.
Може и всички РДСП-та да питате, защо не? Доста труд е, но при нас явно е писано да имаме детенце по труден начин.
Ясно е, че ситуацията ви е сложна и е трудно да се даде съвет.
Но аз бих изчакала до след доклада, ако ще предприемам нещо.

И аз май клоня към варианта да изчакам до доклада, пък после да реша как ще процедирам по-нататък. Струва ми се, че не случайно по време на обучението ни посъветваха да бъдем внимателни със социалните ни работнички и да гледаме да не ги засегнем по някакъв начин, дори и да заслужават това. Но цялата ситуация е много мъчителна и затормозяваща за мен. Това си е подигравка с хората, които отчаяно копнеят за детенце и преминават през дълъг и труден процес в своята борба. Именно социалните работници би трябвало да имат съчувствие, съпричастност и разбиране, да се стремят да помагат на хората и да улесняяват извървяването на пътя им към тяхната мечта, но явно на доста от тях изобщо не им дреме.

Извинявайте, но що за безумие на обучението да ви казват да мълчите и търпите? Това е социален работник, който не си върши работата, какво ще му се кланяте? От опит ви казвам, че в точно в тази администрация, жалбите вършат невероятна работа, въобще не се страхувайте. Освен това нещо не сте разбрали, стигне ли веднъж доклада до вашето РДСП, социалния работник вече не играе никаква роля. РДСП пращат помежду си информация, не социалния. Още в понеделник се вземете в ръце и идете да си търсите правата. По йерархия търсете първо началник отдела, ако не срещнете разбиране, идете при директора, ако и там ударите на камък - РДСП, а накрая - пишете в агенцията. Със сигурност няма да стигнете до последната стъпка, подозирам, че още началник отдела ще вземе мерки. Какво му треперите на тоя социален работник, нищо не зависи от него.