Отново на работа в кофти среда

  • 26 825
  • 150
# 30
Не знам дали пак бих си причинила подобно нещо. Втората ми работа беше такава - с шеф интригант, съответно се толерираха интригантките (в моя "отдел" бяхме само жени, което правеше положението... чудно). Не исках трудовата ми книжка да е 2 месеца на едно, 3 на друго и си траех. Издържах 5 месеца, 2 болничен и 8-я вече изпуших и в края на един работен ден седнах с белия лист, написах си молбата и си тръгнах след седмица.
Сега нямам търпение да се върна на работа Laughing

как след седмица, не си ли работила предизвестие ?
На места даже си тръгваш и на другия ден , зависи от договорката. Само заядливите шефове те карат да си го отработваш.
Виж целия пост
# 31


как след седмица, не си ли работила предизвестие ?
Силно зависи от работодателя и обстоятелствата на напускането. При нас предизвестието е повече от 1 месец, но шефа е страхотен - наскоро освободи колега от днес за утре, защото видя, че няма симсъл да задържа човек, без желание за работа. Защото съм имала и обратен случай в старата фирма - накараха служител да си изработи 2-месечно предизвестие, ми бая тегаво му беше на служителя.
При предното ми напускане и аз не си изработих предизвестието. Говорих с шефа и се разбрахме за много кратък срок, който ме устройваше. Ако се беше опитал да ме задържи - щях да си ползвам натрупаният отпуск и болнични и пак нямаше да стъпя повече там.
Виж целия пост
# 32
Аз се връщам на работа след двуседмично отсъствие с желание. Много се разбирам с колегите - те са ми сравнително нови, от няколко месеца, страхотен колектив, преобладават жените между другото. Приеха ме топло и с желание. Може би важното в цялата история е, че се познавахме с тях, работех близка до тази ми работа и знаят какво мога, а аз почти не се нуждаех от навлизане, направо се хвърлих в дълбокото. Имаме много работа, това и ме плаши малко, и ме стимулира.
Виж целия пост
# 33
Много тежи лошата атмосфера на раб.място.И да си харесва работата,човек може като нищо да се отврати заради колеги,началници и .т.н.Имам чувството,че  90% са интригантите във всякакви сфери.Аз също имам приятелка в банка,която е мн.тормозена от шефката.В разни кол центрове същото.Натегачи,интриги,товарят едни същи,а повишения и др.екстри се дават на скатавци и подлизурковци.На официални празници все едни и същи са на дежурство.И да не искаш да те вкарат е интрига,ще го направят.Може и умишлено да те изолират да нямаш адекватна служебна информация или да я научиш,когато е късно и нямаш време за реакция.Точно,когато има мн.работа едни и същи си взимат болнични и слагат снимки във ФБ от почивки Sick Може да е банално,но е истина,всичко зависи от шефа.Ако той не позволява и не толерира интриги и удари под кръста може да се подобри атмосферата.Говоря за прекия началник,не ако баш шефа е в Холандия,Англия и не му дреме какво става,а само изисква високи резултати.Мисля,че в големи компании тук мениджърите са накадърници,но нямам представа как се настаняват на  тези позиции.На такива места предизвестието 2м е най-нормалното нещо.Да не можеш и да си тръгнеш без мъки.Големи претенции,голяма работа,а целогодишно търсят хора,като ''Софика'' например. Mr. Green
Виж целия пост
# 34

Ако работите на място, където условията ви устройват напълно и в момента страшно много имате нужда от стабилен доход, а и да понатрупате опит, бихте ли се примирили с някои много съществени негативи във фирмата?
Под негативи имам предвид конкретно - лош колектив, интриги и сплетни,чуството че все едно си длъжен на някого да му свършиш работата чрез прехвърляне на отговорност, неясно разграничение на задълженията в различните нива на йерархия,
Ако условията на работата ме устройват напълно, значи няма сериозни негативи, с които да се налага да се примирявам. А, ако има такива, значи условията не ме устройват. Колективът и климатът в него са част от работата и нейните условия. Не виждам как да ги разделя.
Виж целия пост
# 35
Когато се наложи да сменя работата и при мен се получи невероятно топло посрещане, което скоро след това се оказа( в лицето на някои от колектива) просто лицемерие, за да мога да си избера "лагер" и да подпомогна групата на интригантите, които бяха малцинство Simple Smile Аз също съм на мнение, че на работа трябва да си професионалист, там си да работиш не да си търсиш приятели. Когато работата е екипна и всеки е от изключителна важност за общата кауза, не мисля че може да се толерират скатавките или да си затваряме очите за мързела им. Колкото и да се опитвам понякога ми е непосилно да се справя с работа на 2-3ма души( физически е невъзможно), затова никакъв компромис с хора, които не заслужават. Няма как да пренебрегна в този смисъл "неприятните колеги". Най-лошото е когато оплетат и началника в интриги и той не е близко да персонала,а получава информация от малцина( интриганти)....еееее тогава става страшно Wink хаххахах
Виж целия пост
# 36
Цитат
Абе защо обикновено шефовете са все някакви идиоти?!
Ами идиоти са и още как SickА как ги мразя и двете не е истина.10 години работя във фирмата.До 2010 година взимахме добри пари, след това специално на мен ми свали заплатата със 200 лева.Пет години вече се трудя за тоя що духа, но напоследък вече знам-като е около мен шефката, работя, изчезне ли, просто спирам и си цъкам на телефона.Знам, че и да поискам, няма да ми вдигне заплатата, защото от 5 години слушам за измислената криза, а ние всички виждаме, че не е така-то нова къща, то джипка, то да не ви изброявам.Не искам повече да пиша, че ще се ядосам още Sick
Виж целия пост
# 37
И все пак Лайк_Смоук няма деца, така че разполага с повече свободно време от хората с 1, 2, 3 деца. Нали виждам моите приятели, които нямат деца - след работа е време за релакс, йога, фитнес, или по бира-две в някой приятен бар, филмчета, книжки. Когато има деца, ситуацията е доста по-различна.

Иначе съм изцяло съгласна, че спортът е прекрасно средство за намаляване на стреса. Кикбоксът лично на мен ми помогна да преодолея не една и две стресови ситуации в миналото  Peace

От един момент нататък, да кажем 28, следва работата да намалява като обем и да се увеличава като задълбоченост. Тоест- да ти плащат пари за завинтване на един болт на терсене място, ама само ти да знаеш кой болт. Не 1000 лесни болта.

Иначе спорт-не спорт, съсипия е. Само човек без деца може да се хвърли така стахановски, друг би търсил нещо, в което има резултат с по-малко и целенасочени усилия. Дразнят ме работи, в които се прави много. Номерът е да се прави малко, а всичко да си става.

Колкото до интригите- просто съм неспособна да схвана за какво става въпрос, все едно е шум, изобщо не мога да преценя кой какво иска. Някакъв полу-селективен аутизъм, в който не разбирам тоя вид поведение и емоции.
Виж целия пост
# 38
Цитат
Абе защо обикновено шефовете са все някакви идиоти?!
Ами идиоти са и още как SickА как ги мразя и двете не е истина.10 години работя във фирмата.До 2010 година взимахме добри пари, след това специално на мен ми свали заплатата със 200 лева.Пет години вече се трудя за тоя що духа, но напоследък вече знам-като е около мен шефката, работя, изчезне ли, просто спирам и си цъкам на телефона.Знам, че и да поискам, няма да ми вдигне заплатата, защото от 5 години слушам за измислената криза, а ние всички виждаме, че не е така-то нова къща, то джипка, то да не ви изброявам.Не искам повече да пиша, че ще се ядосам още Sick

Кой те бие по главата да работиш за нея ? Има толкова много работа (ако си в софия) или пък си направи своя фирма и печели повече. Не разбрах точно какво работиш, но щом го правиш 5г сигурно имаш достатъчно опит да си направиш фирма и да се справиш сама. Ако и стотинки си си скатала настрани, чудесно! Ама докато шефката е при тебе и ти работиш и като я няма не работиш така прецакваш себе си. Това е пропиляно време където можеше да научиш нещо, за нейна сметка или просто да научиш нещо, което да ти е от полза на по-късен етап. Както Браян Трейси казва: „Вие никога не работите за другиго. Вие работите за себе си и вие сте си шеф на вашата фирма. Просто в момента вашите „ШЕФОВЕ“, са ви най-добрите клиенти за уменията, които имате.“ Увеличи уменията си и обема на работа, която извършваш и ако не ти вдигнат заплатата отиди другаде, но ако цъкаш на телефона си, сама се убиваш професионално.
Виж целия пост
# 39
Между другото представата за шефа, който е винаги идиот може би идва от това, че на прост човек като му дадеш някаква власт и изискваш резултати, той си мисли, че като размаха пръчката и всички страшно ще го уважават и работата ще върви, пък той ще си е свършил своето, нали  Wink Виждала съм такива метаморфози от нормални на пръв поглед хора, които като станат началници нещо им прищраква и стават точно такива гадняри. Аз уважавам началника си само ако той знае, може и работи повече от мен. Пъдари не могат да ме впечатлят, ама изобщо. Това е причината да си сменя и работата между другото. Години наред бачках и за себе си и за един екземпляр като гореописания персонаж. За да може той да се кичи с признание като имаме успехи, пък аз да обирам горчилката ако имаме провали.
Виж целия пост
# 40
Цитат
Абе защо обикновено шефовете са все някакви идиоти?!
Ами идиоти са и още как SickА как ги мразя и двете не е истина.10 години работя във фирмата.До 2010 година взимахме добри пари, след това специално на мен ми свали заплатата със 200 лева.Пет години вече се трудя за тоя що духа, но напоследък вече знам-като е около мен шефката, работя, изчезне ли, просто спирам и си цъкам на телефона.Знам, че и да поискам, няма да ми вдигне заплатата, защото от 5 години слушам за измислената криза, а ние всички виждаме, че не е така-то нова къща, то джипка, то да не ви изброявам.Не искам повече да пиша, че ще се ядосам още Sick
Има и свестни. Понякога дори очакванията са за кофти шеф, а с времето се разбира, че е добър. И обратното. Навремето работех във фирма, която внасяше и монтираше СОТ. Бях офис асистент и трябваше да се разправям с десетина техници, да правя кафе и да посрещам клиенти, да превеждам технически упътвания и т.н. Шефът беше бивш военен, строг и мълчалив. Бях сигурна, че е зъл като оса, но с течение на времето се оказа, че е справедлив, добре организиран, сърдечен, и всичко друго, но не и надутия пуяк, за какъвто го мислех. Човекът си тежеше на мястото.

За разлика от него, шефовете на НПО-то в което бях миналата зима, на пръв поглед изглеждаха интелигентни и свестни, но след месец работа установих, че са истерици, които не успяват да наложат никакъв ред. Побъркваха всички, в т.ч. и самите себе си  Tired
Виж целия пост
# 41
"Не се радвайте на малко прасенце и на нов шев, не се знае каква свиня ще излезе" За съжаление това с властта е валидно в много случаи. В един период пот 6 месеца ни се смениха 2ма началника.....хахаха от трън та на глог Simple Smile Но и да си началник никак не е лесно. Често готините шефове остават неразбрани. А и все пак като трябва да управляваш сбирщина нехранимайковци...не може да се държиш на нивото на кралицата. Това да си началник по документи и да си истински лидер са коренно различни неща. И колектива и началника си влияят взаимно. Но трябва да има симбиоза, а не паразитизъм.
Виж целия пост
# 42
Не мога да определя дали средата ми е кофти. Май да. За всяко нещо се тича и оплаква на шефа. 40 човека сме. Заради една напуснах лятото. Съжалих и се примолих да се върна. Върна ме. Като напусках подарих цвете в саксия на шефа- че ми даде шанс- страхотно работно време, плащане всяка седмица. Единствен той не ме пита за семейно положение и деца. Но, иска здрава работа.
На кофти шефове не съм попадала, късмет.
Виж целия пост
# 43
"Не се радвайте на малко прасенце и на нов шев, не се знае каква свиня ще излезе" За съжаление това с властта е валидно в много случаи. В един период пот 6 месеца ни се смениха 2ма началника.....хахаха от трън та на глог Simple Smile Но и да си началник никак не е лесно. Често готините шефове остават неразбрани. А и все пак като трябва да управляваш сбирщина нехранимайковци...не може да се държиш на нивото на кралицата. Това да си началник по документи и да си истински лидер са коренно различни неща. И колектива и началника си влияят взаимно. Но трябва да има симбиоза, а не паразитизъм.

Ммммм, много добре казано! Харесва ми!
Виж целия пост
# 44
И все пак Лайк_Смоук няма деца, така че разполага с повече свободно време от хората с 1, 2, 3 деца. Нали виждам моите приятели, които нямат деца - след работа е време за релакс, йога, фитнес, или по бира-две в някой приятен бар, филмчета, книжки. Когато има деца, ситуацията е доста по-различна.

А на мен точно наличието на дете ми помага да съм по-добре организирана и да не пренасям стреса от работа у дома.
Взема ли си детето от градина и докато го сложа да спи, ми е най-приятната част от деня.
И за спорт ми остава време. Работя почти всяка вечер.
Преди детето, мисълта ми беше все в училище и проблемите на другите. Изобщо не можех да се оттърся.
С две деца, предполагам е много по-трудно, ама аз затова и не се натискам да имам две  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия