Само като си помисля,че всичко започва отначало с първия работен ден след няколко часа и тръпки ме побиват,изпадам в депресия....Как се справяте с психологическото натоварване от работата? Как успявате да се отърсите от напрежението и когато се приберете вкъщи да сте спокойни и усмихнати, да не мислите за работа?
Явно все още не го умея това нещо и като се прибера вкъщи съм едно ходещо кълбо от нерви, а не искам. И не само че съм изнервена, а и не мога да откъсна мислите си от работата и да си почина качествено. Ако имам проблем за разрешаване, непрекъснато мозъкът ми е там и търси варианти за решаването му, макар че за това мога да мисля и следващия ден.
И друг въпрос:
Ако работите на място, където условията ви устройват напълно и в момента страшно много имате нужда от стабилен доход, а и да понатрупате опит, бихте ли се примирили с някои много съществени негативи във фирмата?
Под негативи имам предвид конкретно - лош колектив, интриги и сплетни,чуството че все едно си длъжен на някого да му свършиш работата чрез прехвърляне на отговорност, неясно разграничение на задълженията в различните нива на йерархия,
И моята работа например е психически много натоварваща, но благодарение на определени практики успявам да се поддържам във форма.
Все пак човек трябва да има време за възстановяване и откъсване от работната среда за известно време - 10-14 дена, и това не може да се замени с каквото и да е.
Хахаххаха, все едно говориш за моя колектив... за част от него.


Това е, което ме мори мен! Иначе, отпочинах си, даже последните дни направо мързелувам. Имам късмета да работя в страхотен екип. Утре ще отида с желание на работа/изкл.гореказаното