Отново на работа в кофти среда

И аз.

Сега ми предстои нова работа и се чудя как ще е?

Когато напуснах старата си работа, в която трябваше да мълча като риба и преглъщам, заради голямата шуробаджанащина, си казах, че в новата работа (и промяна на града) няма да мълча и ще казвам това, което мисля и чувствам. Но тук имам алтернатива да намеря сходна/същата работа за същото/и по-високо заплащане. Преди, когато мълчах и преглъщах, не се чувствах ок. Няколко пъти коментирах и ситуацията с шефовете, но винаги отговорът беше "това не е твоя работа". Съгласна съм, но когато върша работата на колегата/жката, който/която си зяпа в интернет клипчета и филми, а на мен ушите ми пушат от работа...При напускане, шефът каза "сори, знаеш, че при този/тази така стои положението!"...

На сегашната работа всичко е прекрасно, може би защото шефа е чужденец стриктно наблюдаващ всички процеси и такова нещо като клевети, интриги и т.н няма, а и повечето колеги са изключително внимателни аджаба какво точно вършат и как го вършат защото са студенти на непълен договор или пък са на непостоянен договор.

Предишната ми работа беше ад под небето, голяма фирма, основна дейност кол център, бях асистент на мениджъра на кол център и неговите очи в офиса и основно наблюдавах какво се случва там, няма такъв змиярник. От 150 души персонал 130 бяха жени ужас и безумие. То не беше скандали, то не беше интриги, не беше кавги. Караха се за клиенти, че еди коя си приела еди кое си обаждане и, че не и го е прехвърлила, че примерно Пена има 50 входящи, а тя има само 10входящи. Лудница!  Идваха постоянно да ме питат кой колко болнични е взел, кога ги е взел, колко отпуска е взел и тъй като не издавах подобна информация бях основната им мишена... Това беше най-дългата една година в живота ми, а работих на половин ден, ако работех цял ден в тая обстановка едва ли щях да издържа повече от месец.

Винаги съм работила във фирми основно с жени.Знам,че е много трудно в такъв змиярник,премълчавах,преглъщах,а когато се опитвах да изказвам мнение съм неудобна.

Ето дори днес на сегашната ми работа жената,която стои над мен си съчини интрига по мой адрес свързана с качеството ми на работа,като това го търпя от лятото и все си виках не е назрял момента за да информирам шефката.Но,ето че днес се преобърна каруцата,говорих с шефката и се оказва,че вместо да оцени моите услия и труд които полагам на длъжността си,тя си затвори очите,замълча си и обърса дупето с извинение на долната манипулаторка и интригантка.Просто съм бясна и без думи.Обясних,че няма как да работя в екип с тази жена,защото не се разбирае от край време,заяжда се с мен и пречи на работата ми.В резултат на това шефката ме попита какво предлагам,за да не сме в тази ситуация и аз естествено предложих да ме понижат само и само да не работя с нея или си подавам  молбата за напускане.Отговора на шефката беше,че ще уважи молбата ми за понижение  и ще ме информира от кога ще  стане това,за да има малко време да обучи човек.Цялата работа е,че в един момент не съм удобна,тъй като се появи приятелка на въпросната жена и прави всичко възможно за да се издъня(което не се получава) и понеже вижда,че няма шанс това да се случи действа чрез психични атаки и интриги самата аз да не издържа и доброволно да се оттегля..... Е,получи и се добре!

Яд ме е,че хората които наистина полагат труд и усилия,които вършат и част от работата на другите си патят,а шефовете ги толерират!Яд ме е,че не съм оценена,че всичко се решава толкова лесно.Просто много ми е болно.Утре с какво желание да отида на работа,като знам в каква ситуация се намирам и колко пари ще вземам...

Добре де, а ако беше уважила другото решение - да напуснеш? Ти сама си предложила 2 решения, които очевидно не те устройват, а после защо така...

Изпаднала е в ситуация, която наричам - що си с шапка що си без шапка, няма полезен ход да оправят нещата според мен от прочетеното, или седи и търпи или напуска

И аз ще се включа като анонимна, защото работя в  голяма организация. Празниците дълги ми дойдоха, изнервих се от една ситуация с роднини, но се радвам, че се върнах на работа и съм вече доста по-заета, мозъкът ми е по-спокоен така. Слугуването у дома ми идва повече. 

Отделът ни е около 20 човека. Работя главно самостоятелно, всеки си знае насоката, съответна се договарят нещата на стандартни миитинги, но  последната година се появи уж екип, от още двама, с които творим заедно. Уж си помагаме. Но какво излиза, единия главно спи и  ако му се постави конкретна задача я върши, а другия... се опитва да ме изчука. Колкото и грубо да звучи израза, сигурна съм, че това главно иска, като го видя да ме гледа с голям влажен поглед и ми се повръща. Колко пъти го режа, обяснявам подробно, че няма да стане неговата работа с най-различни доводи...продължава. 

Напоследък чувствам голямо прецакване, защото, когато те имат цел (трупат се позитиви по различни звена), гоня с тях целта- като се бъхтя добре! Оказва се,  че аз я изработвам и накрая делим приходите .
 Но аз като казах моята цел още предната година, която също е добра за тях- нищо. Ама голямо нищо, повторих, намекнах. Нищо. И то защото се изисква повече работа    и този път те трябва да положат усилия. Ще си се хвана аз и ще си я направя. Сега искат пак нещо да направя   чудя се дали да не пасувам.
Има и друг екип, те  пък са интриганти, не работят с мен, те пък защото не съм била голям експерт:)  Тяхна воля, след като така ме преценяват. Аз с тях в никакъв случай не искам да работя, защото са некоректни.
Сега ще имаме нов биг бос...ще видим какъв ще бъде...а какви интриги и номера са покрай това  

Иначе, много си харесвам работата. Много. Ако си мислят, че ще се предам. Няма да стане. 

Излях си мъката, направих си изводите,докато писах, сега остава да си взема решението.

Валерия, не винаги човек е обективен към качеството на собствената си работа. А и шефката ти е уважила твоето предложение за понижение, можеше и другото 

Да си споделя и аз моята мъка Шефът все обещава разни бонуси, премии, като поставя определени задачи /включително и повишаване на квалификация/ . До тук добре, обаче когато изпълня моята част от договореното, той не изпълнява обещанието си. Не знам как да реагирам, неудобно ми е да отида и директно да го попитам, къде са обещаните бонуси. Ако някой се е сблъсквал с подобен проблем и го е разрешил с положителен резултат, ще се радвам да чуя съвети 

Случвало ми се е на предишни работи. В такъв случай питам директно и пред колкото може повече хора. Разбира се, питам с учтив тон и ясно формулиран въпрос.

Аз пък да питам какво бихте направили, ако заплатата не ви е вдигана, т.е. на стартовата сте си от преди година и половина. Шефката съзнава напълно, че това е така, знае, че много работя и ме натоварва с какво ли не, но парично изражение - нъц! И тъй като е наясно, че моментът, в който се замислям дали да оставам там повече, е назрял, ми вади някакви доводи от рода на това, че не оставам след работа. Тя много обича да се остава след работно време, дори и нищо да не правиш, просто да показваш "отдаденост на фирмата", както и в 16,30 да ти каже - Можеш ли да останеш днес до 22-23 ч., че имам тука спешна работа. 

Да оставам след работа, т.е. да работя извънредно? ОК, няма проблем, ако ми се плати извънредно.

Не се плаща извънредно, а и обстановката е доста напрегната. Плюс това след 8-часов работен ден, последното, което желая, е да оставам, пък дори и да е платено. Силно се замислям за смяна на работното място.

На твое място и аз бих се замислила и бих започнала да търся нещо по-добро.

Да се замислям ли? Отдавна да съм забравила за тази работа.