Родителски жест

  • 10 278
  • 133
# 45

За много хора големият апартамент е бил мечта и борба, затова е много по-важно да го оставят на децата си, отколкото да го продадат и да купят 2 други жилища /то и парите въобще няма да стигнат/.

В случая има две деца и един апартамент. Т. е смеейството , което ще ползва апартамента трябва да е наясно, че половината от този апартамент е за брата/сестрата на съпругът.
Виж целия пост
# 46

За много хора големият апартамент е бил мечта и борба, затова е много по-важно да го оставят на децата си, отколкото да го продадат и да купят 2 други жилища /то и парите въобще няма да стигнат/.

В случая има две деца и един апартамент. Т. е смеейството , което ще ползва апартамента трябва да е наясно, че половината от този апартамент е за брата/сестрата на съпругът.

Ами значи продължават да живеят в това жилище и да търсят варианти да си купят те свое.  Peace
Не виждам друг вариант - дори и да бъде продадено голямото жилище то трябва първо да се купи на свекрите и останалото евентуално да се раздели межди двете деца.

Въпреки, че всеки родител сам си преценява на кого и колко от наследството си ще остави. Няма задължителен елемент, че трябва да се дели на половина. Ако едното ми дете преуспява, а другото мизерства не смятам, че трябва да деля наполовина, но пък преуспяващия дори и да тъне в охолство пак ще се чувства ощетен Wink
Виж целия пост
# 47
Прочетох само поста на авторката и се извинявам, ако мнението ми се припокрива с някое от другите и е било дискутирано вече. linnka, според мен дали решението е добро зависи от това колко добре се разбирате и какъв е характера и манталитета на свекърите ти. Това е един прекрасен жест, за който бихте могли да благодарите и да приемете, като оттук нататък поемете и всички разходи по жилището. Бихте могли да помагате и на свекърите по някакъв начин, ако те ви позволят това. НО, същестуват и родители, които уж всеотдайно и безвъзмездно са готови да помогнат на децата, а след време при най-малкото разногласие или при стремеж те да наложат своите виждания се започва: "Ние така се жертвахме заради вас, изнесохме се, дадохме ви жилище, обзаведено, готово, а вие как ни се отплащате...неблагодарни сте." И всъщност, както и да постъпиш, щом не е по техния начин, винаги ще чуваш подобни реплики. Понякога дори не става въпрос за нещо съществено, а за дреболии. С времето се стига до по-съществено влошаване на отношенията. Подобен тип хора, прилагащи емоционален шантаж, съвсем не са рядкост - познавам такива родители поне на няколко близки ми приятели. Така че ти си знаеш най-добре - ако свекърите ти не попадат в горната категория, мисля че наистина можете да им бъдете благодарни за огромния жест. Ако попадат - помислете хубаво, може би е добре да се борите сами.
Виж целия пост
# 48
Няма с кого да делим апартамента, а моите родители живеят в двустаен апартамент, в който също сме добре дошли. Помага, който може, е,  моите пък с жилище няма как да помогнат. Стига сте търсили под вола теле, сега ми се струва, че направихме голяма драма от този казус. Този апартамент е дом на всички нас, за тях е нужно спокойствие, а за нас повече място. Могат да се върнат тук, под какъвто и да е предтекст, достаъчно ни беше, че ни показаха колко са съвременни и в същото време всеотдайни. Едно голямо Благодаря за тях, а за нас примерът. Благодаря на всички ви  Hug
Виж целия пост
# 49


Въпреки, че всеки родител сам си преценява на кого и колко от наследството си ще остави. Няма задължителен елемент, че трябва да се дели на половина. Ако едното ми дете преуспява, а другото мизерства не смятам, че трябва да деля наполовина, но пък преуспяващия дори и да тъне в охолство пак ще се чувства ощетен Wink

[/quote]
Aз бих разделила по-равно,дори и едното ми дете да е по-добре финансово.В противен случай се създават предпоставки за конфликти.
Може би авторката трябва да поясни дали ще им прехвърлят официално апартамента и дали има същия жест и за другото дете на свекърите.
Виж целия пост
# 50

За много хора големият апартамент е бил мечта и борба, затова е много по-важно да го оставят на децата си, отколкото да го продадат и да купят 2 други жилища /то и парите въобще няма да стигнат/.

В случая има две деца и един апартамент. Т. е смеейството , което ще ползва апартамента трябва да е наясно, че половината от този апартамент е за брата/сестрата на съпругът.

Ами значи продължават да живеят в това жилище и да търсят варианти да си купят те свое.  Peace
Не виждам друг вариант - дори и да бъде продадено голямото жилище то трябва първо да се купи на свекрите и останалото евентуално да се раздели межди двете деца.

Въпреки, че всеки родител сам си преценява на кого и колко от наследството си ще остави. Няма задължителен елемент, че трябва да се дели на половина. Ако едното ми дете преуспява, а другото мизерства не смятам, че трябва да деля наполовина, но пък преуспяващия дори и да тъне в охолство пак ще се чувства ощетен Wink


За всичко друго си права, освен за задължителният елемент. Според българските закони, това което наследяват децата от родителите си е по равно, освен в случаите, когато едното дете се откаже документално с подпис от неговата част. Другият вариант е приживе "даребнието" да се оформи като покупко - продажба.
Дарените имоти приживе могат да се оспорват до 5 години след смъртта на дарителя, ако нарушават запазените части на някой от останалите наследници
Виж целия пост
# 51
Няма с кого да делим апартамента, а моите родители живеят в двустаен апартамент, в който също сме добре дошли. Помага, който може, е,  моите пък с жилище няма как да помогнат. Стига сте търсили под вола теле, сега ми се струва, че направихме голяма драма от този казус. Този апартамент е дом на всички нас, за тях е нужно спокойствие, а за нас повече място. Могат да се върнат тук, под какъвто и да е предтекст, достаъчно ни беше, че ни показаха колко са съвременни и в същото време всеотдайни. Едно голямо Благодаря за тях, а за нас примерът. Благодаря на всички ви  Hug

Много си права. Хората правят нещо от любов, а тук нещата някак се изкривяват.  Peace
Успех!
Виж целия пост
# 52
Няма с кого да делим апартамента, а моите родители живеят в двустаен апартамент, в който също сме добре дошли. Помага, който може, е,  моите пък с жилище няма как да помогнат. Стига сте търсили под вола теле, сега ми се струва, че направихме голяма драма от този казус. Този апартамент е дом на всички нас, за тях е нужно спокойствие, а за нас повече място. Могат да се върнат тук, под какъвто и да е предтекст, достаъчно ни беше, че ни показаха колко са съвременни и в същото време всеотдайни. Едно голямо Благодаря за тях, а за нас примерът. Благодаря на всички ви  Hug

Тогава нямаше смисъл от темата. Вие сте си решили какво ще правите и е важно това да ви удовлетворява. Трябва, обаче да си наясно, че когато пускаш подобна тема във форум, има вероятност да чуеш и различни мнения, част от които няма да ти харесат
Виж целия пост
# 53
Много си права. Хората правят нещо от любов, а тук нещата някак се изкривяват.  Peace
Успех!

А любов за другото им дете, с двамата внука?
Виж целия пост
# 54
Между другото, поделянето по равно на всяко дете на имота би било правилно според мен, без оглед на финансовите му възможности. Не смятам, че е редно родителите да делят децата си, все пак финансовата обезпеченост предполага здраво бачкане, а колко по-удобно е да получиш всичко наготово и да се оплакваш от съдбата на несретник. А по темата - аз не бих приела жеста на родителите на мъжа ми, животът ме е сблъсквал със ситуации, в които сега се казва и мисли едно, след години нещата се променят, а жилището юридически щом принадлежи на тях, те могат да се разпореждат с него както намерят за добре. Няма да са първото семейство, което живее под наем, или е изтеглило ипотечен кредит.
Виж целия пост
# 55
Много си права. Хората правят нещо от любов, а тук нещата някак се изкривяват.  Peace
Успех!

А любов за другото им дете, с двамата внука?

     Преди време, когато сестра му се е омъжила, са и купили апартамент, имали са възможност, направили са го. Не мисля, че тя би търсила повече имотност от тях. С една дума, осигурили са я.
Виж целия пост
# 56
Освен ако сестра му не се е отказала писмено от претенции към този имот, когато са й купили жилището, да разчитате, че тя от добра съвест само няма да си търси наследството един ден... много е вероятно да останете дълбоко разочаровани.
Единствен вариант остава да живеете там и да събирате пари за нещо ваше, защото в един момент това вече няма да е  вашия апартамент така или иначе.
Да са ви живи и здрави  свекърите - с това, че ви спестяват наем ви правят достатъчно  голяма услуга.
Виж целия пост
# 57
Много си права. Хората правят нещо от любов, а тук нещата някак се изкривяват.  Peace
Успех!

А любов за другото им дете, с двамата внука?

     Преди време, когато сестра му се е омъжила, са и купили апартамент, имали са възможност, направили са го. Не мисля, че тя би търсила повече имотност от тях. С една дума, осигурили са я.

Докато, обаче, имотът се води на тяхно име, те във всеки един момент могат да се разпореждат с него както искат. Освен това, един ден, според законите за наследство, апартаментът принадлежи и на двамата. Може да звучи дребнаво, но е хубаво да се уточняват нещата. Хората са си хора, обаче не рядко се променят.

Отделно, че идеята хора в края на професионалният си живот/и с тенденция на намаляване на доходите/, да отидат на квартира, лично на мен никак не ми се вижда разумно
Виж целия пост
# 58
Много си права. Хората правят нещо от любов, а тук нещата някак се изкривяват.  Peace
Успех!

А любов за другото им дете, с двамата внука?

     Преди време, когато сестра му се е омъжила, са и купили апартамент, имали са възможност, направили са го. Не мисля, че тя би търсила повече имотност от тях. С една дума, осигурили са я.
Наивно ми изглежда, сега не мислиш, ама какво ще стане след години. В твоята ситуация бих искала да знам, че този апартамент ще се прехвърли на мм.
Някой нагоре добре го написа, ще отидат на квартира, но докога? Точно ще се разпростреш навсякъде и ще преподредиш и могат да те изненадат.
 И без детски сръдни, пускаш тема, искаш мнения, ще видиш различни, няма да са само през твоите розови очила.
Виж целия пост
# 59
След като хората го предлагат и действат вече по своето изнасяне то значи наистина го искат. Докато могат ще си поемат наема, а ако един ден можете да им купите нещо малко - ок, ако не ще им помагате както вие можете.

За много хора големият апартамент е бил мечта и борба, затова е много по-важно да го оставят на децата си, отколкото да го продадат и да купят 2 други жилища /то и парите въобще няма да стигнат/. Като родител също бих предпочела да дам този добър старт на децата си и бих била по-щастлива, отколкото да се мотаме с дядото в огромен апартамент  Peace

Примей, благодари и изчакай докато имаш възможността да им върнеш жеста.  Peace
                                 И аз не бих била щастлива в голям апартамент, вече баба и дядо, а децата ни да живеят в малко жилище и да го изплащат десетки години. Ама това си е мое мнение, жилището е много важна част от живота ни, там отглеждаме децата си, създваме уют и сигурност. Но на 60 год. бих предпочела да го отстъпя на детето си, ако то има затруднения да си закупи свое. За нас жилището ще си е свършило работата. Ама болшинството не го приема така.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия