ТРЕТИ клас - 2

marianik , така се случи че отидох по рано на родителската . И попитах класната конкретно за Мони. Инъче самата род.среща - подписахме контролните ,говори общо за класа,как са засега децата общо за всички. Каза датите за следващите контролни. Така премона срещата . Накрая не пред класната разбирасе една майка събира по 2 лв за подарък за 8 март за класната . На срещата не идват другите учители които преподават на децата ,ако искаш да се видиш с тях идваш отделно в др.ден . Това е като цяло.

Коте, Jam, благодарение на вас научих много нови неща

Родителската среща в нашето училище беше вчера. Пратих съпружеско то тяло този път. Основно дисциплината се занимават, конкретни имена споменават самото настояване на родителите ,да еи контролните не са раздадени за подпис. Един час и половина е продължила, като са отделили повече от необходимото време да нищят инцидента , за който цяла седмица телевизиите вдигат шум...

Щяло да се обсъжда вариан, да се заключи главния вход ,а децата да влизат им излизат от аварийния изход абсурд след абсурд. Ако го, ще се съберем родители ,и в писмен вид ще връчил възражение. Лошото е, че много родители негодуват , о се притесняват да застават открито с лична позиция. Това пораженческо мислене ме изкарва извън нерви. ..

Biserka,  аз тези родители много ги *обичам*,  изобщо никога не ми е пукало ако знам, че съм права... Още се сещам как по поръчка на директорката на ДГ,  учителката питала кой се подвизавя в Бг мамма като Коте и как може да пише, че сме събирали пари за ремонти.  Аз обаче съм командировка в Австрия и една мама ми се обажда и докладвя, че щели да го намерят, знаели че е от групата,  детето щяло да го отнесе... И аз от летището един душ и в ДГ,  госпожата си глътна граматиката, а директорката си тръгна по спешност.. В училище се спукаха да мърморят по госпожата по НЕ, много ги товареше и се държеше доста строго.Класната организира РС и о чудо най-ревящите вече нямаха проблеми.Станах и си казах своето, още 1-2 надигнаха глас,  разбрахме се и сега домашните са без драми и децата харесват предмета

И аз ви благодаря за пояснението, Коте и jam.
Да, моят син в V клас мислеше, преди да започне кръжока, че ще е нещо интересно и точно това се оказа- доскуча му. А като няма и кой вкъщи да обясни, задачата стана сложна и се отписа.
Сега е в Х клас и му е наистина интересно.
При нас има проф. гимназия със специалност "СП" и си имат хора, т.к. подготовката е практическа и хич не лоша. Освен това децата имат от години проправен път за едни холандски университети, заедно със съучениците си от специалност КСТ на същата гимназия. На колежка дъщерята е СП и е много доволна.

Това:
не ми е ясно как се получава, Ками.
Нали програмката е да се запише алгоритъм на тип задачи. Ако детето не може да намери такъв за решаване, как решава задачата?

Пък аз помня от мое време едни кръжоци с бейсик...

Това е най- страшното у нас, този тип мислене. За жалост децата го попиват от училище.
Пример такъв- искам да попитам за нещо неясно за мен учителката. Дала ни е телефон, значи не е против да й се обадим. Още повече, че аз тази година май не съм го правила ни веднъж или да е най- много веднъж. Звъня следобед, между 17.00- 21.00 максимум. Аз след 22.00 и на собствените си родители не се обаждам. В нормално прилично време звъня. И питам за училищни неща. Не ходатайствам. Не споря.
Обаче малкият изпада в ужас, ако спомена, че искам нещо просто да попитам. Пак щели да му се карат, че той не знаел. Пак сме щели да притесняваме...  Как може на 9 години вече да има трайно установено такова мислене? Преди да станат ученици не бяха такива. Поне моите деца не бяха. Ние със съпруга ми никога не сме се притеснявали да запитаме и да изразим мнение. Не обиждаме. Не настояваме. Но смятаме, че това са нормални взаимоотношения.
За у нас се оказва, че нормалното е нежелано обаче. Като съдя по реакциите на децата...
Големият също изпитва ужас, когато дори само намекна, че искам нещо да запитам. Не да ходя да се разправям за оценки- това не ми е хрумвало. Макар че съм попадала на такива уникални неща в тази насока, че не ми се описват дори. Просто нещо конкретно да запитам, което не ми е ясно, а е важно.
Като че ли да се пита у нас е срамно и грешно. Пък да се правят предложения- боже, та това е ерес!
Преди време големият имаше една класна, малко невротичка си падаше. Като при доста учителки момчетата й бяха трън в очите, не умееше да се оправя с тях. За жалост професията у нас е прекалено феминизирана. И на една род. среща взе за пореден път да мърмори по адрес на "момчетата". Каза, че трябвало с тях да работи училищният психолог и ни каза да се свържем с него. Дисциплиниран човек съм общо взето, с готовност да помогна, щом се налага. Записах си телефона /класната ни го даде/ и започнах да търся въпросния психолог. Звъних десетина пъти в рамките на 3 дни, мислех, че има някакви грандиозни проблеми, за които не знам, съдейки по отношението на учителката. Реших, че е много важно и спешно. До момента не бях имала никога поведенчески проблеми с детето, учител не ми се беше оплаквал никога от него, та се притесних. Звънях, но никой не ми се обади. На четвъртия ден хеле открих- в чужбина била жената, затова не вдигала. Уредихме си среща, говорихме. Тя не забелязвала някакви отклонения съществени при децата. Нов клас бяха, сформиран след ІV-ти, нормално било да се напасват в началото. Не съм психолог, но и за мен е нормално. Ама де да знам какво става. Казват ни да се обадим- обаждам се.
Големият идва на другия ден и като ме почва: Класната каза, че си притеснявала много психоложката. Все си звънила." и т.н.  /:shock:- нямам думи наистина, просто бях шокирана/. По телефона се чухме веднъж, разговаряхме лично и това беше. Не съм я търсила повече.
Ами ако бях тръгнала да я търся по моя инициатива?! Сигурно щях престъпник да бъда изкарана. И то на всеослушание, пред целия клас. Е как да се почувства едно нещастно 10 годишно дете, чиято майка бива публично нападната и то в нейно отсъствие?
Биоложката пък направо в час обсъждала пред учениците с кой родител какво била приказвала и все бълвала змии и гущери: "Само да ми се е довлякъл някой пак да ми се оплаква! Правете си сметката!"  ... и още по- цветни... Цитат. Моят още в V клас записваше с телефон подобни. Записи се правеха редовно от съучениците му, че и с камерите на телефоните.
Една позната съвсем ме втрещи, обаче, в тази връзка. Децата били казали на нейното дете: "Дебелата ти майка пак ще се разправя сега с учителката!". Детето е със СОП. Налага се да се комуникира все пак. Колкото и на някои хора да не им се работи това, което трябва работят. Ми никой не ги насилва, в крайна сметка. Та ходила жената, срещала се, налага се. Детето си има проблеми. Не е виновно нито то, нито майка му. За да го знае това класът- обсъждано е било пред децата. И те са били І- ІІ клас. Подобни квалификации как ли са им хрумнали...
Ние нямаме представа какво, наистина, се случва. Добре разбирам, защо се плашат от камери официални по стаите.
Та нали ние, родителите, сме плод на точно това възпитание?
Понякога се притеснявам сериозно за психическото и ментално състояние на нацията...И с мъка виждам, че и собствените ми деца се изкривяват пораженчески.

В интерес на истината, процесът е двустранен - както има нечитави учители, така има и такива родители. Хора, които несправяйки се с детето си, прехвърлят вината върху учителите. И най-лошото е, че тези деца гледайки от родителите си, също развиват неуважение към преподавателите си. А в случаите, в които две такива страни се сблъскат - положението става страшно.
Слава Богу, сега учителката ни е слънце. Но, на баткото класната му до 4ти клас, уж в елитно училище, беше трагедия.
А за психоложки в училищата много мога да говоря, няма да ми стигне тази тема 

Judy,удоволствие е да те чета
Това мислене на родители и деца, този страх който се е настанил дълбоко без покана в хората , мен ме ужасява. В един момент се стига до пълно безразличие , а това е страшно. Уж всички виждаме проблемите, уж всички искаме да бъдат решение, ама ако може някой друг да свърши тази работа. А резултатите от този начин на мислене са негативни за нас самите.
Полагам неимоверни усилия да предпазя дъщеря ми от тази деформация, но средата оказва пагубно влияние на психиката. Затова се старя , когато мога пред детето да демонстрирам поведение на свободомислещ човек, а на на мишка- поражения. Да остояваш позиция, да има мнение, та било то иразлично, не е грях или престъпление.

Попаднах на този линк, където са качени Детска енциклопедия България 12 Части :
https://mega.nz/#F!XUdBVTga!lezwPZ9K4C3AUoZO4-Oe7w

Някой питаше за тях

И аз опитвам, Биси, поради което много добре те разбирам, но ми е много, много трудно да накарам децата си да се отпуснат и да действат свободно.
Просто обсъжданото тук е много здраво вкоренено в обществото ни. А те копира и от другарчетата си тип поведение. Което е, често, типично мишкарско.
Въпросът е да се намери границата между свободното и недопустимото общуване. Но това не може да стане, когато първото го няма.
За децата е трудно да се справят, т.к. са в изключително неравностойна позиция.

Та кой твърди обратното?
Учител, който в час пред децата ще каже, че на Х "дебелата майка" пак щяла да идва "да се разправя" или "да не е посмял родител да се влачи и да се оплаква" е на точно това ниво, на което е и родителят, влязъл да се саморазправя в училището на Биси /за този случай иде реч, надявам се съм познала/.
Но разликата е в това, че оня е нахлул инцидентно и това е станало веднъж на бълдър или бюлюк години в училището Х, а тази госпожа е всеки ден, с деца и постоянно упражнява тормоз и съсипва психиката им. Освен това се предполага, че е минала през специално обучение, на което ще да й е било казано, че публично не се обсъждат ни родители, ни децата им. И не може, абсолютно е недопустимо, това, че даден родител не ти е симпатичен, да оказва негативен ефект върху детето му.
Затова намирам за правилно становището на родителски срещи да не се обсъждат на всеослушание децата и ако учителят има да казва нещо конкретно, да си го каже на родителя. Има си достатъчно начини и възможности за това. А да се обсъждат пред децата родителите е абсолютно недопустимо.

При нас родителските срещи с учителката по немски са индивидуално с всеки родител по график. Когато стане време за подобна среща, тя праща мейл с шерната таблица в гугъл докс, където всеки родител се записва и после отива в посоченият от него час. Но родителската среща се показват контролните, както и попълнени таблици с оценка за  развитието на децата в различните аспекти - четене, разбиране, взимане на участие и тн.
С класната им родителската среща е обща, но там не се обсъждат отделно учениците, а общи неща касаещи класа. След срещата всеки може да остане и да поговори спокойно с нея или да си запише час, когато са приемните й часове.
В момента нямаме проблем с учителите, но преди това и ние както някой друг спомена по-горе имахме проблем с размера на домашните и дисциплината в часовете с учителката по немски. Отново само няколко човека се оплаквахме, други искаха да дадем шанс на учителката, за което бяха прави, но и домашните бяха безумни.  На родителската среща заедно с методика по немски се обсъдиха нещата и се взеха нужните мерки. В резултат на това домашното се съкрати и се раздели на два модула, първата част беше задължителна, втората незадължителна, която остана за тези, които смятат, че е ок да се пише целият уикенд домашно или децата се справят по-бързо и добре. По-късно при поредната идея за допълнително домашно, което да имат и през седмицата, учителката беше споменала, че специално ще говори с майката на близначките за да и обясни нещата, тъй като тя обикновено не била съгласна... Слава богу това така и не се осъществи да имат домашни по немски и през седмицата 

За състезателните задачи по-горе, които обсъждахме има различни възможни варианти една задача да се разпише така, че да може да се сметне на компютър с обхождане или чисто изчислително пресмятане на всички варианти, което няма как да стане на ръка, без да се сетиш за хитрината с която лесно може да се реши и без компютър.

Tези паралелки тръгнаха с финансиране отвън, или по програма ФАР или по други международни програми. С времето се намериха учители, които не са математици или физици, а наистина завършили ИТ .  Ходеше се масово на обучения в чужбина, имаше период, в който всеки университет можеше да завиди на оборудването им  
Ако бяха в МГ, ЕГ и други елитни гимназии щяха да са с най-висок бал, но понеже са в ПГ-та, където контингентът в другите паралелки е зле ., не добиха популярност.
Племеникът ми например не ме послуша и влезе не в ПГ, а в МГ - информатика. Да ме прощават, ама той нито C++, нито Java научи , а да не говорим, че за 5 години никой не им отвори една машина да им покаже - хард, дъно, рам памет..
Финално се отегчи и смени желаната професия

КОТЕ, не знаеш до каква степен споделям написаното от теб в предходния ти пост!
Както писах изобщо не съм специалист в областта, но и аз обсъждах наскоро с двама познати дали децата им да отидат информатика или ИТ в МГ или в СП или КСТ в професионална гимназия. И да, във втората баловете за другите специалности са много ниски. На тези деца им стигаше балът и за двете училища. Децата и на бащата /ИТ специалист е/, и на майката избраха професионалната гимназия, т.к. в града се знае, че практическата /и не само/ подготовка там по специалните предмети точно е на ниво. Имам лично позната учителка в СП в това училище- инженер, специалист е точно по предмета, не е математичка или физичка. Имат специализации в чужбина. Даже моят син обмисляше навремето този вариант.
Не съм проверявала лично дали е така, но при кандидатстване във ВУЗ в Холандия, където обикновено продължават тези ученици, професионалната гимназия давала "повече точки" заради практическите занятия и специалната програма на обучение. Това го знам от родители, не съм питала лично в университети, както казах. Ти имаш ли подобна информация?
На мен ми е много жал за професионалното ни образование. Много.

Напълно е възможно, всичко е договорка с ВУЗ-а, ако са поискали и опеделени неща в програмата в ПГ и са им удовлетворили желанието, ако е имало преди време добро представяне на деца във ВУЗа от тази гимназия ..
Judy, от кой град сте?

Писах ти на лични подробно за кои, точно, училища става въпрос. 
...
В класа на малкия не съм чувала и аз за неспецифични проблеми с дисциплината. Домашните- за мен са в напълно нормално количество и вид. То и с големия не съм виждала проблеми в класа му в начална степен.
После компенсираха на макс.

В нашия клас има детенце което е има проблеми с ученето и класната иска да  включи и ресурсен учител да помогне на детето но родителите отказват. Наредило е 2 ... трудно познава буквите,числата .. въобще зле е детенцето. Но като неискат родителите нищо немогат да направят учителите, тя му помага доколкото може ...

Оф, това с минаването по допирателната и мен много ме вбесява. При нас драмите основно бяха със занималнята и възпитателите. Миналата година не ги пускаше да излизат от стаята поне до 11ч, чак тогава отиваха да закусват, което за мен беше абсурдно, въпреки че дъщеря ми хапва в нас преди да тръгне. Тази пък явно заради някакви вътрешни проблеми между учителите на третите класове, класът на дъщеря ми се оказа нарочен в занималнята и им беше отказвано да им проверяват домашните. Ма точно никак не съм си мълчала, не мълча и на родители, които са неспособни да озаптят детето си и изкарват учителите виновни. Тичам за всяко нещо, което трябва в класа и мога да помогна, тържества, почерпки, панделки, гривни за концерти, подаръци, помагала и т.н., но точно със същия деен ентусиазъм отказвам да преимам своеоволия от страна на преподавателите.
Досега не е имало случай да говорят нещо за мен пред дъщеря ми, може би се пазят, опитаха се да не я пускат от занималнята, с което също се справих.
В тази връзка да знаете, че е изпратено писмо ит министъра до всички училища, че с цел да имат възможност децата да посещават извънкласни допълнителни занимания, имат право или всеки ден да си тръгват два часа по-рано или да отсъстват два пълни дни от занималнята.