партньор темерут и егоист

Вялото се ядва, но има хора, които ти тикат в ръката нещо, наподобяващо умряла риба пред разкапване.
В повечето случаи жени го правят, не мога да разбера идеята.

очакват да им целунеш ръка...

 

 Голям си сладур. Ако това, ако онова... То такъв може и още да не се е родил на света, а може и още утре да срещнеш някой, който да ти се види, че е такъв. Или  изискването ти за височина да отпадне. Розовите очила на лИбовта карат дори някой плешивец да ни се види с най-меката коса ... имах една приятелка, много обичала как на мъжа и косата му се къдри над яката, а това че на темето няма никой, не види.

  Не търси на мъжа си кусурите повече, а се съсредоточи върху хубавите неща във връзката ти, които не са малко. Сега, ако въпреки всички обективни плюсове на човека не можеш да го търпиш и те дразни, на това вече оправия няма.

Тя фино ги подминава тези въпроси. Възможно е подсъзнателно да не иска дете (сега, от този мъж, или по принцип), да го прави само защото "няма време", оттам радост, че и този месец се е спасила. Следващата криза се очаква след 3 седмици.

Щом имате дефицити в емоционалното общуване и се разбирате най-добре в леглото, по-добре си останете любовници. Недей да правиш компромиси със себе си за толкова важно нещо. Деца се правят от разумни хора, които преценяват навреме имат ли реален шанс за съвместен и щастлив живот.

Човека до нея е разумен... тя се държи още като тийнейджърка Цял свят с мъже и тя не може да си избере

А е и възможно просто преди цикъл да си свръхнапрегнат и когато ти "дойде" наистина да си отдъхнеш.

Аз цял живот съм като жена преди цикъл. Просто си дадох сметка накрая, че съм човек с проблеми, които не знае как правилно да назове и реши.

не знам и аз защо. заради това и не отговарям.
 не че си отдъхнах, но се успокоих. имането на дете ме кара да инспектирам мъжа под мкроскоп и да истерясвам  дали го обичам или не, дали се виждам цял живот с него или не и тн. може и хормонално да е било, не знам. но много ми бяха избили бушоните и за всичко ме дразнеше. Сега ми мил. Просто се напрягам ужасно от идеята да съм вързана до живот с някого, за когото не съм сигурна, че е моя човек и живеем стерилно.
обиковено като се скараме и после се изясняват нещата и той се старае повече поне известно време. 
На мен цикълът много ми беше закъснял и имах истински симптоми на бременност, или поне така си бях въобразила и наистина бях изпушила. Аз въобще свързвам бремеността ималкото дете с някакво безпомощно състояние, в което седиш и разчиташ на друг човек и си вързан.

Освен това се притеснявам дококо той реално има преценка как се гледат деца и дали ще ми помага, така както не проявява разбиране и елементарно съпричастие към процеса на забременяване, за него е там той да си свърши работата...кой го знае дали ще ми помага със самото дете или ще си тича маратоните, докато аз му пера гащите.

Но и той и аз много искаме деца.
 

Абе как под микроскоп- нали знаеш Бенджамин Франклин какво е казал? До брака очите широко отворени, след това- полузатворени. Твоят вариант с широко затворени очи нийде го няма, освен при Стенли Кубрик.

За бременността няма как да знаеш. Може и да си безпомощна, може да ти дойдат и свръхсили, изобретателност и хъс.

Тази сигурност, която търсиш (че това е правилният, че завинаги ще сте заедно), не съществува. Някои хора са изпитвали абсолютна убеденост в избора си, когато са сключвали брак, но това не е попречило да се стигне до развод след години. Такъв е животът, несигурен и рисков.Хората се променят, плановете пропадат.

Аз съм от другите хора - НИКОГА не съм сигурна в нищо и в никой. Голям зор ми е да се пречупвам за важните житейски избори, защото виждам ясно възможни последици и колкото и да съм влюбена, едно око вътре в мен продължава да е отворено и подозрително. Но си се познавам и знам, че ако очаквам да почувствам абсолютна сигурност в нещо - това никога няма да се случи. Това са си мои личностни проблеми и го отчитам при общуването си с хората. Та мисълта ми е - ти как си с доверието към хората, с вярата в бъдещето и прочее? Изпитваш съмнения за конкретния човек или по принцип? Тъй като отдавна споделяш за проблеми във форума, най-разумно би било да се консултираш с психолог и да поровите заедно по-надълбоко. Ако имаш желание, разбира се. 

Да, сигурно идват вътрешни ресурси, и аз това си мисля, че дава допълнителна сила.
и_д_а, ами досега не съм била с мъж и да съм си казала "Той е идеалният за мен, идеалният мъж"...
винаг е имало някакви кусури да ме дразнят. Дори да обичам някого, пак винаги е имало "Еми той сега не харесва непоносимата лекота на битието, мога ли да имам деца от този мъж" ))

Говорим за връзки де. иначе разни влюбвания без развитие, там винаги са ми много идеални в началото.

Но пък е имало мъже, които наистина много съм обичала, дотолкова, че там съм стояла с тях против разумни аргументи, а тук е обратното, тук има разумни аргументи "за". В смисъл, че ми е било много приятно да бъда с тях, не е имало стерилност или празнота.
Напрмер, последната ми връзка, там много обичах човека, въпреки, че ме дразнеха някакви неща, например, че има само бакалавър )), но наистина ми беше безумно приятно с него и имахме хармония на общуване и секс и се усещахме. Но пък той някакси не ми даваше усещане за сигурност и там ми избиваха бушоните и късах с него няколко пъти от ревност и той накрая каза "баста". За изневяра не мисля, че ми е изневерявал, но определено все някакви бивши дет са му приятелки и тн. и той нарочно донякъде подклаждаше тази ревност с майтапи, как сега ще си търси богата жена (аз тогава бях без работа и ми беше мног тежка точно тази тема). Но с него наистина ми беше най-хубавата връзка от гледна точка на секс емоции и общуване. След това като се разделихме окончателно изпаднах в депресия няколко месеца. Но примерно с него бих била, въпреки, че има само бакалавър (:Д), ако ги нямаше тези бивши приятелки, бивши фък бъдита и не знам си още какви си там сателити.
 
 Мъж ако не ми дава сигурност, колкото и да го обичам, аз бягам от него. (въпреки, че аз самата съм влюбчива и не винаги супер вярна).
 
Аз него толкова го обичах, че няколко гаджета съм зарязвала заради него, при събиранията ни.

Другият проблем е не с мъжа, а може би с визията ти за брака. Не мисля, че си човек, дето лесно ще приеме тая бюргерска, прозаична визия за брака- да се родят деца, да се гледат стабилно. Хората не са разплодни животни.

Харесва ми идеята за брака като инструмент за развитие и на двамата. ДАже от православен свещеник съм  чела текст, че дори децата не са най-важното в един брак, а по-скоро връзката и взаимната помощ за израстване над човешкото състояние. Тоест бракът трябва да те въздигне, не да те закопае в прозаичното и светското. Може би осъзнаваш, че си напът да приемеш точно тоя прозаичен договор и това те тревожи. Да, тоя мъж е идеален за бюргерски прозаичен брак. Но такъв брак ли целим?

Ами нормално е да има кусури, нали говорим за живи хора, а не за хирургическа ръкавица, която да ти лепне идеално. В този смисъл много ме съмнява да съществува идеален. Всички сме с кусури.

От толкова голямо значение ли е харесването на една конкретна книга? Писах го и някъде по-нагоре, сякаш си търсиш клонинг, а не жив човек с различна от твоята история и вкусове, израснал в различно семейство при различни условия, вълнуващ се от свои си неща и т.н. Егоцентрично идва някак, твоите интереси и харесвания са съвършените и мъжът няма право на мнение. Аз пък никога не бих живяла с мъж като себе си с моите вкусове и вечно съгласяващ се. Досада! Освен това съм гадина.

Общи интереси - супер. Ама да се очаква копи-пейст...

Да!!! точно така, и аз си мисля, че хората трябва да се развиват един друг, да има заедност, а не просто сбор от двама индивиди. Точно това е много важно. Но за мен наистина на този етап е страшно важно да имам деца от там ми идва драмата. Просто докато намеря някой подходящ, който хе да е готин, хем да е умен, хем да е стабилен, хем да иска деца именно с мен, хем да му имам доверие, хем да си пасваме и да имаме сходен мироглед, хем да не се въртят около него 150 жени, с  които той да си вдига самочувствието, аз мога да стана на 50 години.

Тук не е толкова лесно именно създаването на семейство. Има мъже в стил "всяка е моя, аз съм на 40 и ми е рано за тези неща", мъже в стил супер задръстен и искащ семейство, ама не защото те обича или харсва, травмирани разведени. има готини, които обаче не са ми привлекателни, има привлекателни, които не са готини изобщо ...
 

Все си мисля, че човек цял живот може да израства духовно, а аз искам да имам реални земни деца, не в астрала, а материални такива.

и_д_а, е просто им намирам кусури, наистина не очаквам копи пейст, но винаги съм намирала кусури, никога не съм била като някои мои приятелки "ох невероятен омагьосващ перфектен, слънцето изгрява в лицето му, той е най най най".  Аз съм била винаги на принципа "абе готин е, амаа сигурно има и по-готини". Дори като съм обичала/била влюбена и тн.  По-земен човек съм. Но някои от тези несъвършени смъртни съм ги обичала горещо. Тоест, дори да съм си мислила "има и по-готини", емоционално съм искала да съм с тях. Тук рационално го харесвам човека, но емоционално изфирясвам понякога.  Но да съм обичала 3 души наистина силно. другите е било по-яваш яваш история.