Здравейте ! Как мислите -кое е по-важно да се направи първо-да имаш стабилна работа и доходи или да бъдеш родител ? Как трябва да ги подредим и кое помага и пречи на другото ? Ако си без постоянни доходи ще се чувстваш ли добре да имаш дете и да стоиш в къщи без да си си подсигурил след майчинството да се върнеш на работа ? Или пък докато изградиш стабилна кариера минава времето и годините , в които е най-добре да бъдеш родител и заради пари и привилегии губиш най-прекрасното усещане-да си родител ? Споделете вашето искрено мнение по въпроса , моля !?
Виж целия пост
Кариера (работа) или бебе ?
- Публикувана: 23 ян. 2016, 12:53 ч.
- Последно мнение: 9 март 2016, 13:10 ч.
# 1
23 ян. 2016, 13:09 ч.
Кариера-някаква стабилност относно доходите-дете.
Ако предварително имаш кариера, ще си подсигурил едни горе-долу стабилни доходи по време на майчинството, след това има къде да се върнеш на работа, а това води до по-добър живот за това дете. Какво означава времето минава и годините в които е най-добре да бъдеш родител? Вече е нормално да родиш първото дете на 30-32, второто на 35-38, примерно. Надали ще градиш тази кариера до 50. Имам опит и с т.нар. ранно и с късно майчинство, определено съм "За" майчинство след 30-те. С първото дете ми се излизаше, оставях я редовно на бабата, което даде своето отражение много по-късно в годините, но вече беше късно да поправям каквото и да е, сега с второто дете се насладих на всеки миг с детето, вече ми беше минало желанието за хойкане, имах доста по-сигурни доходи, и определено това за мен е по-добрият вариант, но ми трябваха много годинки и опит, за да го проумея. А пък такива ама аз родих на 18, и съм много готова за това, е хич не ги разбирам, особено от устата на 20 годишни майки. Била съм в сходна ситуация и няма как да им повярвам, но вече отдавна не съм на 20.
Виж целия пост
Ако предварително имаш кариера, ще си подсигурил едни горе-долу стабилни доходи по време на майчинството, след това има къде да се върнеш на работа, а това води до по-добър живот за това дете. Какво означава времето минава и годините в които е най-добре да бъдеш родител? Вече е нормално да родиш първото дете на 30-32, второто на 35-38, примерно. Надали ще градиш тази кариера до 50. Имам опит и с т.нар. ранно и с късно майчинство, определено съм "За" майчинство след 30-те. С първото дете ми се излизаше, оставях я редовно на бабата, което даде своето отражение много по-късно в годините, но вече беше късно да поправям каквото и да е, сега с второто дете се насладих на всеки миг с детето, вече ми беше минало желанието за хойкане, имах доста по-сигурни доходи, и определено това за мен е по-добрият вариант, но ми трябваха много годинки и опит, за да го проумея. А пък такива ама аз родих на 18, и съм много готова за това, е хич не ги разбирам, особено от устата на 20 годишни майки. Била съм в сходна ситуация и няма как да им повярвам, но вече отдавна не съм на 20.
# 2
23 ян. 2016, 13:14 ч.
Интересна тема. Много хора биха ти казали- ама ти много го мислиш, то само ще си дойде. Но и аз като теб обичам да си планирам живота в перспектива. Не казваш дали имаш татко за бебето, за мен това е фактор номер 1. Ако е наличен и наистина въпросът е как да подредиш кариера-бебе, според мен нещо средно. Не можеш да направиш пика на кариерата си преди бебето, защото това значи да си над 30г, а за мен това отива към късно за първо дете. Но и ако нямаш ден трудов стаж, после ще ти е много трудно да намериш хубава работа с малко дете и без опит. За мен идеално е да поработиш 3-5 години, т.е. ако приемам, че си завършила висше на 22 (не броим стажове и такава работа, докато учиш), между 25 и 30 години е добро време за първо бебе. Още повече, че гледат осигуровки 2 години назад, за да взимаш добро майчинство.
Аз съм в чудене за второто сега- дали първо да напредна още малко с кариерата, преди да забременея, или да я оставя в застой, докато не приключа и второто майчинство..? И май пак нещо средно ще избера.
Всичко си е до лично усещане, разбира се, но не робувай на "децата са всичко, остави я работата", нито на "в днешно време и на 40 можеш да родиш здраво дете". Истината е по средата.
Виж целия пост
Аз съм в чудене за второто сега- дали първо да напредна още малко с кариерата, преди да забременея, или да я оставя в застой, докато не приключа и второто майчинство..? И май пак нещо средно ще избера.
Всичко си е до лично усещане, разбира се, но не робувай на "децата са всичко, остави я работата", нито на "в днешно време и на 40 можеш да родиш здраво дете". Истината е по средата.
# 3
23 ян. 2016, 13:16 ч.
Обучение-работа-кариера-семейство-дете (според мен). 
За БГ е много трудно да родиш без да си работил и да успееш да се справиш. Имам предвид да се справите сами. Много пъти съм се чудила и донякъде възхищавала на смелостта на момичета, които раждат на 20-на години без да имат работа, дом, доходи и т.н. Наистина трябва да ти стиска. Аз нямах тази смелост. Завърших, бяхме гаджета с мъжа ми, но си дадохме време да поработим, да постигнем нещо сами, започнахме да говорим за дете и така. Не съжалявам, но понякога си мисля, че ако бях родила на 20г., досега да съм забравила вече, че съм гледала малко дете. От друга страна пък сме независими и това ни дава някакво спокойствие.
В същото време не можеш да чакаш и безкрайно. Трябва да постигнеш основните неща, да родиш, а после да се върнеш на работа, за да се доразвиваш.
Много е сложно и човек никога не е сигурен, че е постъпил 100% правилно.
Виж целия пост
За БГ е много трудно да родиш без да си работил и да успееш да се справиш. Имам предвид да се справите сами. Много пъти съм се чудила и донякъде възхищавала на смелостта на момичета, които раждат на 20-на години без да имат работа, дом, доходи и т.н. Наистина трябва да ти стиска. Аз нямах тази смелост. Завърших, бяхме гаджета с мъжа ми, но си дадохме време да поработим, да постигнем нещо сами, започнахме да говорим за дете и така. Не съжалявам, но понякога си мисля, че ако бях родила на 20г., досега да съм забравила вече, че съм гледала малко дете. От друга страна пък сме независими и това ни дава някакво спокойствие.
В същото време не можеш да чакаш и безкрайно. Трябва да постигнеш основните неща, да родиш, а после да се върнеш на работа, за да се доразвиваш.
Много е сложно и човек никога не е сигурен, че е постъпил 100% правилно.
# 4
23 ян. 2016, 13:20 ч.
На 20+ или началото на 30-те е едно, но при вас - друго. Виждам в профила ви възраст 37 г.
Ако досега не сте намерили стабилна работа, вероятността да се случи в близките няколко години е малка. Дори да се случи няма да е изведнъж, т.е. ще минат години, вие ще сте на 43-4 и вече нещата с бебето стават по-трудни при доста жени.
В това положение моето решение би било - бебе, освен ако не сме стигнали до просешка тояга.
Иначе това е идеалният вариант:
Виж целия пост
Ако досега не сте намерили стабилна работа, вероятността да се случи в близките няколко години е малка. Дори да се случи няма да е изведнъж, т.е. ще минат години, вие ще сте на 43-4 и вече нещата с бебето стават по-трудни при доста жени.
В това положение моето решение би било - бебе, освен ако не сме стигнали до просешка тояга.
Иначе това е идеалният вариант:
Обучение-работа-кариера-семейство-дете (според мен).
# 5
23 ян. 2016, 13:26 ч.
Ооо, извинявам се! Аз си мислех, че пита човек, който току-що е завършил.
При това положение трябва леко да пренаредиш приоритетите. Ако досега нямаш стабилна работа, но имаш някакви прилични доходи, просто се замисли в посока дете. После вече ще започнеш да мислиш и за кариера.
***
Аз съм в чудене за второто сега- дали първо да напредна още малко с кариерата, преди да забременея, или да я оставя в застой, докато не приключа и второто майчинство..? И май пак нещо средно ще избера.
Всичко си е до лично усещане, разбира се, но не робувай на "децата са всичко, остави я работата", нито на "в днешно време и на 40 можеш да родиш здраво дете". Истината е по средата.
Аз също се питам(х) това. Добре е да се върнеш на работа, да подновиш социалните си контакти, но не отлагай много време, защото колкото расте детето и става самостоятелно, на теб толкова не ти се занимава вече с пелени и пюрета.
Виж целия пост
На 20+ или началото на 30-те е едно, но при вас - друго. Виждам в профила ви възраст 37 г.
Скрит текст:
Ако досега не сте намерили стабилна работа, вероятността да се случи в близките няколко години е малка. Дори да се случи няма да е изведнъж, т.е. ще минат години, вие ще сте на 43-4 и вече нещата с бебето стават по-трудни при доста жени.
В това положение моето решение би било - бебе, освен ако не сме стигнали до просешка тояга.
Иначе това е идеалният вариант:
В това положение моето решение би било - бебе, освен ако не сме стигнали до просешка тояга.
Иначе това е идеалният вариант:
Обучение-работа-кариера-семейство-дете (според мен).
Ооо, извинявам се! Аз си мислех, че пита човек, който току-що е завършил.
При това положение трябва леко да пренаредиш приоритетите. Ако досега нямаш стабилна работа, но имаш някакви прилични доходи, просто се замисли в посока дете. После вече ще започнеш да мислиш и за кариера.
***
Скрит текст:
Интересна тема. Много хора биха ти казали- ама ти много го мислиш, то само ще си дойде. Но и аз като теб обичам да си планирам живота в перспектива. Не казваш дали имаш татко за бебето, за мен това е фактор номер 1. Ако е наличен и наистина въпросът е как да подредиш кариера-бебе, според мен нещо средно. Не можеш да направиш пика на кариерата си преди бебето, защото това значи да си над 30г, а за мен това отива към късно за първо дете. Но и ако нямаш ден трудов стаж, после ще ти е много трудно да намериш хубава работа с малко дете и без опит. За мен идеално е да поработиш 3-5 години, т.е. ако приемам, че си завършила висше на 22 (не броим стажове и такава работа, докато учиш), между 25 и 30 години е добро време за първо бебе. Още повече, че гледат осигуровки 2 години назад, за да взимаш добро майчинство.
Аз съм в чудене за второто сега- дали първо да напредна още малко с кариерата, преди да забременея, или да я оставя в застой, докато не приключа и второто майчинство..? И май пак нещо средно ще избера.
Всичко си е до лично усещане, разбира се, но не робувай на "децата са всичко, остави я работата", нито на "в днешно време и на 40 можеш да родиш здраво дете". Истината е по средата.
Аз също се питам(х) това. Добре е да се върнеш на работа, да подновиш социалните си контакти, но не отлагай много време, защото колкото расте детето и става самостоятелно, на теб толкова не ти се занимава вече с пелени и пюрета.
# 6
23 ян. 2016, 13:39 ч.
колкото и да сме разумни, едно мислим, ама друго става.
Кариера никога не съм искала, не е за мен, висок пост, интриги, злоба......ама хич не е за мен. Но.....работа , която да те удовлетворява (макар и донякъде) - да.
Ако имаш стабилен човек до себе си - също да ( с ясното съзнание, че утре може да не е до теб, но поне стартът на детето да е друг)
Жени, родили навреме , казват , абе късно е след 30 , ама......трябва да срещнеш и подходящ човек все пак, дете не се ражда от всеки
Аз родих на 36, имам един малък сладур и изживявам всеки миг с него. Да....късно е, но сега смятам , че съм срещнала подходящия човек. Никога не съм имала стабилни доходи, издържала съм се сама, но....работата ми е такава, че не печеля многои не съм мислила за дете. Но пък сега е различно
Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение
Виж целия пост
Кариера никога не съм искала, не е за мен, висок пост, интриги, злоба......ама хич не е за мен. Но.....работа , която да те удовлетворява (макар и донякъде) - да.
Ако имаш стабилен човек до себе си - също да ( с ясното съзнание, че утре може да не е до теб, но поне стартът на детето да е друг)
Жени, родили навреме , казват , абе късно е след 30 , ама......трябва да срещнеш и подходящ човек все пак, дете не се ражда от всеки
Аз родих на 36, имам един малък сладур и изживявам всеки миг с него. Да....късно е, но сега смятам , че съм срещнала подходящия човек. Никога не съм имала стабилни доходи, издържала съм се сама, но....работата ми е такава, че не печеля многои не съм мислила за дете. Но пък сега е различно
Пожелавам ти да вземеш най-правилното решение
# 7
23 ян. 2016, 13:42 ч.
Говорим за прилични доходи, а не за милиони, защото е вярно, че парите не са най-важни, но пък да се гледа дете без доходи, си е жива мъка за всички.
Виж целия пост
# 8
23 ян. 2016, 13:49 ч.
От авторът на темата ! Благодаря на всички за мненията ! Дадохте ми добри насоки !
Виж целия пост
# 9
23 ян. 2016, 14:03 ч.
много актуална тема ..
нещата от времето, когато нашите родители са ни отглеждали и сега, са коренно различни. Вижте само какво става със "семейство"-то, като единица в обществото. Все по-малко хора се женят, все по-малко двойки остават дълго заедно, разделят се, срещат други половинки, децата живеят с различни партньори на единия или другия родител.. това е толкова различно от онова, в което сме възпитавани ние които сега сме 30+ или 40+
а именно заради тази несигурност откъм подкрепа на партньора (мъжа до теб), до кога ще бъде до теб, ако имате дете ще се грижи ли той за него и други подобни казуси, които възникват
за мен реда на нещата, от гледна точка на днешния ден, а не това как сме възпитавани едно време, е:
образование - работа (кариера) сигурен доход за жената - дете
Повечето млади мами, които са имали деца на по-малка възраст (20- 21-21 годишни) обикновено са разчитали на някой за доход, било то на мъж, родители, близки, но това както става ясно не е сигурен доход, родителите остаряват, мъжа днес е тук, утре го няма, не е добре да разчитаме винаги на това, защото може да се окажем в много лоша ситуация един ден.
Независимостта е много важна за една жена, финансовата независимост имам предвид. Ако нея я има, всичко друго може да се подреди, само да знае ТЯ, че каквото и с който да се случва, ТЯ си носи всичко в главата и когато и се наложи, може и сама.. освен това, това повишава уважението на околните към нея
Виж целия пост
нещата от времето, когато нашите родители са ни отглеждали и сега, са коренно различни. Вижте само какво става със "семейство"-то, като единица в обществото. Все по-малко хора се женят, все по-малко двойки остават дълго заедно, разделят се, срещат други половинки, децата живеят с различни партньори на единия или другия родител.. това е толкова различно от онова, в което сме възпитавани ние които сега сме 30+ или 40+
а именно заради тази несигурност откъм подкрепа на партньора (мъжа до теб), до кога ще бъде до теб, ако имате дете ще се грижи ли той за него и други подобни казуси, които възникват
за мен реда на нещата, от гледна точка на днешния ден, а не това как сме възпитавани едно време, е:
образование - работа (кариера) сигурен доход за жената - дете
Повечето млади мами, които са имали деца на по-малка възраст (20- 21-21 годишни) обикновено са разчитали на някой за доход, било то на мъж, родители, близки, но това както става ясно не е сигурен доход, родителите остаряват, мъжа днес е тук, утре го няма, не е добре да разчитаме винаги на това, защото може да се окажем в много лоша ситуация един ден.
Независимостта е много важна за една жена, финансовата независимост имам предвид. Ако нея я има, всичко друго може да се подреди, само да знае ТЯ, че каквото и с който да се случва, ТЯ си носи всичко в главата и когато и се наложи, може и сама.. освен това, това повишава уважението на околните към нея
# 10
23 ян. 2016, 15:25 ч.
Исках , още да споделя , понеже питате- първо , говоря , по принцип , а относно моят случай-аз съм Филолог и Педагог по образование , работила съм като Аниматор в Детски Центрове и като продавач-консултант в Книжарница , от известно време съм без работа и срещам трудности при намирането и , а за това дали имам човек до себе си-да , с моят приятел сме заедно от шест години и от близо две години живеем заедно , той работи и взема хубава заплата и много иска бебе , но аз се притеснявам като нямам работа ,след евентуално майчинство няма къде да се върна на работа , а кой работодател ще вземе на работа майка с малко дете , пък и ми се иска да се развивам професионално и да имам стабилни доходи и аз да си изкарвам парите , говоря за това , а не за някакво издигане ,позиции и власт , просто да бъдеш финансово независим и спокоен . Разбирам , че не всичко може да бъде идеално . Просто се чудя , да продължавам упорито да търся работа или да започнем опити за бебе , кое е по правилно в случая ?
Виж целия пост
# 11
23 ян. 2016, 15:59 ч.
Ако наистина си на 37- време е за бебе, не само заради биологията, ами и наистина трябват много сили (това не го разбирах, преди да имам дете) и с всяка изминала година е по-трудно от тази гледна точка (да издържиш на неколкогодишно недоспиване, после енергия и тичане по малкото дете и т.н.).
Честно казано мненията, че мъжът днес е до теб, а утре не, ги разбирам само донякъде. Ясно е, че една жена трябва да е независима- да работи, да шофира, да е оправна,а не кукла. Но един брак, едно семейство не се почва с идеята за нещо временно. Поне в началото трябва да преобладава любовта и идеята за общо бъдеще, а не за "аз мога и без него". Нормално е в един момент мъжът да е с по-стабилни доходи и ми звучи абсурдно да се откажеш от бебе заради това, че в момента нямаш достатъчно доходи. Много семейства си остават заедно за цял живот. А и ако си сигурен в човека до себе си, той ще остане баща, дори когато не е съпруг вече.
Виж целия пост
Просто се чудя , да продължавам упорито да търся работа или да започнем опити за бебе , кое е по правилно в случая ?
Ако наистина си на 37- време е за бебе, не само заради биологията, ами и наистина трябват много сили (това не го разбирах, преди да имам дете) и с всяка изминала година е по-трудно от тази гледна точка (да издържиш на неколкогодишно недоспиване, после енергия и тичане по малкото дете и т.н.).
Честно казано мненията, че мъжът днес е до теб, а утре не, ги разбирам само донякъде. Ясно е, че една жена трябва да е независима- да работи, да шофира, да е оправна,а не кукла. Но един брак, едно семейство не се почва с идеята за нещо временно. Поне в началото трябва да преобладава любовта и идеята за общо бъдеще, а не за "аз мога и без него". Нормално е в един момент мъжът да е с по-стабилни доходи и ми звучи абсурдно да се откажеш от бебе заради това, че в момента нямаш достатъчно доходи. Много семейства си остават заедно за цял живот. А и ако си сигурен в човека до себе си, той ще остане баща, дори когато не е съпруг вече.
# 12
23 ян. 2016, 16:08 ч.
Трябва да знаеш, че при нужда можеш да се опреш на него, но е хубаво да си независима, АКО някога (недай Боже!) ти се наложи да се справяш сама.
Имам примери с познати, които след раздяла са като патета в калчища. Жилището само негово, а не семейно, доходи нямат, защото са разчитали на неговите и се разделят скарани. И образованието докараха до под кривата круша от бързане т.е. възможностите за работа са ограничени. Драмите са неописуеми. Караници, съдилища, даже и изнудване за пари.
Та не е хубаво да си мислиш, че няма да е за цял живот, ама не трябва и да се успокояваш много.
Виж целия пост
Имам примери с познати, които след раздяла са като патета в калчища. Жилището само негово, а не семейно, доходи нямат, защото са разчитали на неговите и се разделят скарани. И образованието докараха до под кривата круша от бързане т.е. възможностите за работа са ограничени. Драмите са неописуеми. Караници, съдилища, даже и изнудване за пари.
Та не е хубаво да си мислиш, че няма да е за цял живот, ама не трябва и да се успокояваш много.
# 13
23 ян. 2016, 17:51 ч.
На37 нямаш голям избор, правете бебето, пък едновременно ще си търсиш работа, ако не стане ще я търсиш после.
Виж целия пост
# 14
23 ян. 2016, 23:06 ч.
На 37 години с човек до себе си и се чудиш още!!! Действай с бебето, защото може и да е последният влак. Ако искаш да имаш дете, изобщо не се чуди. Но не е лошо да се ожените все пак.
И работа не спирай да търсиш. То докато стане бебето ще мине време. После първите месеци няма да е проблем да работиш, така че има смисъл да почнеш работа.
Успех!
Виж целия пост
И работа не спирай да търсиш. То докато стане бебето ще мине време. После първите месеци няма да е проблем да работиш, така че има смисъл да почнеш работа.
Успех!
Препоръчани теми