Съвместно съжителство или брак

Чета - теоретични разсъждения.

Да, теоретични са, защото за щастие не ми се е случвало. Но мога и в практични да ги превърна, ако е нужно. Много моля да не ме съдиш без да ме познаваш.

Никой не оспорва правото на когото и да било, да има дете!
Всеки нормален човек, би осиновил, ако наистина иска, но не би рискувал да създаде обречено на нещастие същество.
За мен, тези които го правят, имат кофти изменение в ценностната система и психиката, като цяло.
Нямам друго обяснение.

едва ли тези, които "го правят" за наясно, че ще се роди такова дет/най-често на привидно здрави хора им се раждат, а генетичната връзка е мноооого назад в поколението, до там че едва ли се проследява рутинно/.......генетиката не е просто аз давам един портокал,ти един и  имаме два портокала или не четеш какво обясних за наследствените и генетичните болести  

всъщност ако вземем да се тестваме рутинно , може да се окаже , че сме носители на бая скрити скрашни гени и кво да спрем да имаме деца ли?.......

 От страх, че ще ги зарежат, разбира се, а може и да са били зарязвани заради това, знам ли....
[/quote]
А ако беше наследствена шизофренията какво щеше да направиш? И защо не заряза навреме мъжа си, след като очевидно е имало хора с проблеми в рода му?
[/quote]
Ааа, незнам, честно казано, не съм мислила по този точно въпрос. Веднага ще ти кажа защо. Когато забременях /вторият път както казах непланирано и много ненавременно беше/ при изследванията в 3тия месец ми излезе ужасно висок риск за Даун и подобните му: 1:20. Препоръчаха ми хорионбиопсия, която и направихме. Мъжът ми беше категоричен, че не иска да гледа дете с Даун. От теста излезе, че детето е здраво и е такова. Отделно, че в следствие на този тест лежах после цялата бременност, имах контракции и т.н. Та, от тази работа разбрах, че мъжът ми не би се осмелил в никой случай да гледа болно дете, т.е. не би желал да има такова, ако имаше някакъв риск. Та въпросът за мене е - ако има шанс да е болно детето, ще се хвърлям ли да гледам няколко деца сама, включително и болно такова, или ще се откажа от детето в името на другите две /да имат семейство и баща вкъщи/ и мъжа.
С една дума, предполагам, че мъжът ми ще е категоричен в тези случаи и изборът ще бъде между самотна майка на 3 и това, което той реши. Не е много добър избор, предпочитам да не мисля за това отсега.

Ако в този конкретен случай заболяването беше наследствено.... както казах, забременях непланирано и задържах детето, мисля, че ако имаше вероятност за заболяване също бих го задържала, но не искам да се правя на прекаления светец. Имам лични съображения, против аборта съм, но не желая да влизам в полемики по този въпрос, просто казвам, че при непланирано забременяване по-скоро бих си носила кръста.
Да реша съзнателно да имам дете от този човек, по-скоро бих поискала от донор, наистина, но пък ако човека държи, де да знам и аз.... интересен въпрос. Не стои пред мен, защото точно този човек не би искал, страхлив е.

Аз чета И това, което си написала, ама защо ти се изживяваш като носителка на истината от последна инстанция, не знам?
Има елементарни примери, които показват, че тестването е за предпочитане- там, където е възможно.
И не, не призовавам да се тестваме рутинно, но като решиш да се запъваш, все ще намериш за какво.
ПП. Виждала ли си семейства- слепи, с по 2- 3 деца, също слепи?
И те са решили, че трябва да раждат, що пък не- може и едно зрящо да им се падне, щото тя- генетиката, не е като портокалите.

е да, ама въпроса е не дали би задържала детето,  а мъжът и дали би сключила брак и дали той би си признал, заради брака този риск и проблем- очевадно не.

Аз не бих задържала дете с проблем. Реалист съм и практик, не мога да се справя аз лично нито психически, нито физически. За това и се подложихме на ранни скринингови тестове, след като не забременявах дълго време и вече веднъж след като забременях,  медицината е напреднала доста, институцията брак обаче не е......само един тон ненужна бомащина.

Както и за мен е непонятно защо искат ВАСЕРМАН за детска градина на ЕДИН родител   нема логика

Звезден прах, ъбсурд имате ли генетични проблеми?

тромбофилия /предполагаема/при мен и неусвояване на фолиева.....детето и то е с предположения за такава и пие мета фолиева и б12 метил от както го заподозряхме    През цялото време на бременността си бях на терапия


Но ако ни беше станало известно някакво по-сериозно носителство и риск за детето, което значително да влоши качеството на живот и здраве на бъдещето дете, бяхме готови да осиновяваме или да ползваме донорски материал. Докато чакахме тестовете сме го обсъждали, както и по време на самите прегледи - феталната морфология/тъй като детето изоставаше в развитието и ако това беше дало повод за най-малкото съмнение, бях готова за аборт..../ Оказа се просто , че е заченато по -късно 

Ти съдиш, аз само констатирам.

Искаш последната дума да е твоя ли? Ок, съгласих се, твоя е. Писна ми.

Не, но около мен има хора с проблем, който можеха да си спестят, ако бяха се отнесли по- сериозно.
Всъщност, Звезден прах го е направила, а защо упорито призовава за обратното, не знам?

е , аз нямам брак обаче/т.е не ми е необходим/   имам съвместно съжителство с мъж и дете  

а и н бих го направила, ако нямахме 5 години стерилитет- както казах това е показател доста често за генетичен проблем и лекарите стандартно си ги правят тея тестове....не е било моя инициатива.  Това нито ме е отказало от мъжът, нито ме е подтикнало към брак....нищо, просто няма нищо общо с тези неща

Не искам нищо и по принцип не визирах теб, както ти отбеляза - слава Богу, че не ни се налага да правим подобен избор. Само можем да предполагаме какво им е на хора с подобни проблеми и е по-добре да не се изказваме категорично по въпроси, които не ни касаят.

Хаха, да, аз дори в самата градина това ги попитах - дали имат представа защо е само за единия, ама изобщо не очаквах да имат и нямаха.