Една моя приятелка се обърна към мен за съвет по един важен въпрос. Ще ви разкажа накратко нейната ситуация и нейния проблем(публикувам темата с нейно съгласие - тя също би желала да знае мнението ви по въпроса).
Тя е омъжена и при дългогодишни опити за бебе се установи, че има проблем при мъжа й и единствения им шанс беше инвитро. Направиха и сега имат бебе на няколко месеца. И двамата с мъжът й имат желание за още едно дете, т.е. пак инвитро. Моята приятелка обаче се притеснява за последствията в дългосрочен план от медикаментите и процедурата като цяло и не й се иска пак да се подлага. Поради тази причина единствения друг вариант е инсеминация с донор при ествествен цикъл, т.е. без стимулация. Нейният мъж е съгласен и на този вариант. Казал й е тя да реши тъй като тя е тази, която се подлага на процедурата. Приятелката ми се притеснява, че ако бебето е с донорска сперма, нейният мъж може да дели децата на наше и твое, да го обича по-малко и др. Тя е споделила тези си притеснения с мъжа си, но той отрича да стане така.
Вие как бихте постъпили?
, не е готова за още едно дете, щом се страхува от .... последствията
Но пък историята е виждала и чудеса
То и при мен има последствия, но от друго естество с които съм се примирила.