Смешни са ми. Не мога да кажа, че се дразня, освен ако не прекаляват с хвалбите, непоисканите съвети и приказките колко са съвършени и невероятни. Не е добре човек да е прекалено самовлюбен. Губи връзка с реалността и става смешен. И не го осъзнава.
Живее си в собствен свят, в който му се иска да е главния герой, но уви - доста несъвършен е за това.
И понеже собственото му жалко съществуване е доста ограничено, се вре в чуждите, ръсейки "мозък" и парадирайки с неща, които и за слепец е видно, че не притежава.
Жалка картинка, но за тази "болест" няма лек.
И тези, хвалещи се с материални възможности, и тези с физическите си, са ми на един кантар. В крайна сметка ако си толкова "по-по-най", хората сами ще го забележат и ще започнат да те ценят, ще те признаят един вид. Но тъй като не се получава и индивидите не се чувстват удовлетворени от себе си и от живота си се започва едно постоянно натякване и натрапване. Работата е там, че тъкмо такива хора страдат от липса на внимание и любов и какви ли не други липси, и започват да се мъчат да си ги избият като постоянно натякват какви са, какво имат и какво правят. Отчаян зов за помощ си е това...
Само че помощ се предлага, ако си заслужава.
Ако смяташ, че е безнадеждно.....
)
