За самохвалството

  • 41 149
  • 652
# 45
Къде ги срещате такива?Аз явно съм социопат,почти не говоря/обсъждам с колеги житието и битието си,сред приятелите си нямам самохвалци,нямам комшии,щото къщата ни е отдалечена.Нямам
Фейсбук,нямам Скайп,само тука във форума чат-пат чета,ама не задълбавам изобщо кой за какво и с кого се дърли.Влизам за разтоварване и не се задълбавам по на хората писаниците.Не съм срещала самохвалковци и тука.
Виж целия пост
# 46
Абсолютен самохвалко съм! И как иначе. Дори и да кажа, че съм се оакала, пак ще се намери някой, който да твърди, че се хваля, което само по себе си е чудесно.
Аз пък изпитвам искрена неприязън към всеки, който не прави разликата между споделяне, сладки приказки и опити за похвала на собствената личност. Това, предполагам, идва от ниската емоционална култура или чисто и просто от нехаресването на отсрещната страна.
В петък колега сподели за успехите на детето си, което учи в престижен щатски университет. Веднага я изкоментираха, че се хвали прекалено много, както винаги и пр. тинтири-минтири. И тук е същото- за подобно нещо едни ти казват "Браво!", други те карат да се срамуваш, че си споделил.
Виж целия пост
# 47
Ехех,добре Касито,разбрах!Не съм темерут начи ми съм с ниска емоционална култура. Blush
А,виж за такова нещо за дете нивгаш пък няма да изкоментирам,че ми се хвали някой.За успехи особено пък ми е винаги драго.
Виж целия пост
# 48
Значи не си читател или пък държиш да се изтъкнеш и да завъртиш разговора около себе си.
Самохвалството често взема невиждани върхове. Като например да се хвалиш с неща, които друг би искал грижливо да скрие.
Виж целия пост
# 49
Зависи...ако един човек постоянно се фука и разговора винаги се върти около неговите достойнства и финансови придобивки, в един момент на хората им писва от хвалипръцковци  Laughing !
Но в един ежедневен разговор с близките хора, приятелите, децата и колегите, много често хората споделят собствените си победи, малки или големи, мен това не ме дразни, даже ми се случва да се зарадвам на чуждото моментно хвалене, защото е под формата на споделяне, а не на натрапчиво самохвалство.
Има голяма разлика!
Виж целия пост
# 50
Много зависи отсрещната страна как тълкува определени неща.Ако с теб примерно обсъждаме предимствата на една робот-прахосмукачка,колежката която ни слуша може да си изтълкува,че сме богати глезени фръцли,насмогнали си над масрафа и чудещи се какво перо още да си бучнем по г-то.Другата колежка пък да си рече,че сме баси плебса дето няма прислуга ми чака разни евтини роботи да ни чистят.
Та зависи от гледната точка.
Виж целия пост
# 51
Имам колега от университета, която се омъжи за преуспял и благосъстоятелен. Няма ден трудов стаж. Разговорите ни винаги се въртят около ежедневието й, което се състои от "купих си, направих си, бях, ще ходя". Тя не се хвали. Тя разказва.
Виж целия пост
# 52
Всичко си зависи до човека - какво му е приоритет в живота и по какъв начин цели да се представи пред другите. Увереността на някого в собствените му възможности и качествата, които притежава, са движещата сила, която го тласка напред. 'Самочувствието', което този 'някой' притежава, тогава преминава в: самоуважение, чест, 'тежест' в обществото, авторитет, изградени принципи и пр.! А не, както някои други, уж гледащи в собствената си паничка, винаги с крайчеца на окото си доглеждат дали са привлекли нужното внимание, дали другите хора изобщо са забелязали, че съществуват!
Виж целия пост
# 53
Не ми пречат самохвалковците, даже ми е смешно и всеки път се чудя с какво ще ми се похвалят. Тъпо е когато си постигнал нещо в живота сам и без подкрепа от никъде, излезеш от блатото и накрая не можеш да разкажеш на най-добрата си приятелка деня си, понеже си мисли, че се хвалиш. Еми, не, не се хваля, просто бях решила преди години да се боря със зъби и нокти да си осигуря нормален (не разточителен) живот, а не да разчитам на мама и тате да ме изучат и да ми плащат квартирите и храната, да стоя на готово и да нямам 1 ден трудов стаж. Както беше казала една актриса - ''Не искам да се извинявам за успехите си, искам да им се радвам."
Хваленето колкото и да не ми пречи, мисля че отива повече на пенсионерките пред блока, да си разказват една на друга коя по-хубава внучка има.  Laughing
Виж целия пост
# 54
Чудя се в селските номера или тук да дам пример с една, която купила скъп телефон на бебето си, за да си играе с него и да не пипа нейния.
Виж целия пост
# 55
Хах,имала-дала Лиле.Има всякакви хора,на някой ме му стигат парите за хляб,на друг за екскурзия до Бали.И двамата са нещастни от което.
Виж целия пост
# 56
Мен не ме вълнува имала ли е или е нямала. Понякога самохвалството се вмъква ей така, между оплакванията. За екскурзията в Бали все едно някой да се оплаче, че току се е върнал от Майорка и трябва да тръгва за Бали.
Виж целия пост
# 57
Най-фрапантният пример, за който се сещам е моя преподавателка от СУ. Омъжена за богат мъж, с вила някъде в Гърция, спортен модел мерцедес само за нея, скъпи дрехи и чанти и т.н. Много привлекателна и със сигурност не тъпа жена. Дотук добре. Обаче. Въпросната преподавателка винаги закъсняваше за семинарите ни, поне с 30 мин. Сутрин рано, ние сме се строили в 8:15 да я чакаме, тя идва към девет без малко, адски намусена, че трябва да става толкова рано.
Още на втория семинар ни обясни дълго и напоително, че тя всъщност работи само за удоволствие, щото мъжът й осигурявал необходимия стандарт, и ако поискала, можела цял живот да не си мръдне пръстчето.

Цялата тирада се повтаряше през има-няма 2-3 седмици. Ми, в един момент писва. Започва да дразни - не самото благополучие, дай Боже всекиму, а и някои от нас все пак идваха от доста заможни семейства. Дразни самото изтъкване, натъртването пред 20-тина човека, които реално не й бяха никакви, че тя едва ли не благоволява да дойде, макар и със закъснение, за да ни преподаде даден материал. Ето това е самохвалство, за мен.
Виж целия пост
# 58
Абсолютен самохвалко съм! И как иначе. Дори и да кажа, че съм се оакала, пак ще се намери някой, който да твърди, че се хваля, което само по себе си е чудесно.
Аз пък изпитвам искрена неприязън към всеки, който не прави разликата между споделяне, сладки приказки и опити за похвала на собствената личност. Това, предполагам, идва от ниската емоционална култура или чисто и просто от нехаресването на отсрещната страна.
В петък колега сподели за успехите на детето си, което учи в престижен щатски университет. Веднага я изкоментираха, че се хвали прекалено много, както винаги и пр. тинтири-минтири. И тук е същото- за подобно нещо едни ти казват "Браво!", други те карат да се срамуваш, че си споделил.
Напълно подкрепям. С приятелки и колеги обсъждаме лични и професионални успехи и никой не смята другият за самохвалко. Някои хора наистина не правят разлика между двете, а и аз не бях се замисляла до сега Simple Smile. Та сега като се замисля, се сещам че имам една съседка, която не понасям, заради вечните и напъни да ме впечатли с успехите си в живота. Преди време ме засича, че отивам на джима и веднага побърза да ме уведоми, че дълго време била работила като персонален треньор, а фигурата и на 80 годишна отпусната баба...След това се опита да ме впечатли с това, че работела като преподавател в университет, а аз съм наясно че работи като учителка по заместване и то на непълен работен ден... Като видя, че не и обръщам внимание и не се възхищавам на "успехите" и ми каза, че сигурно не я харесвам защото тя била Алфа жена, при което мен ме напуши ужасен смях и от тогава, съвсем открито ме недолюбва  Joy Mr. Green.
Виж целия пост
# 59
на мене в началото ми е смешно,после се шегувам, след това почвам да се нервирам и да си мълча, а накрая си мисля "ама тя/той е щастлив човек. Харесва се и никога не изпитва съмнение".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия