За да си спомняш, не си била на 2-3 
Виж целия пост
С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?
- Публикувана: 2 фев. 2016, 11:20 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2016, 13:07 ч.
# 61
2 фев. 2016, 12:50 ч.
Не съм , права си. Аз писах - 5-6
Виж целия пост
За да си спомняш, не си била на 2-3
Не съм , права си. Аз писах - 5-6
# 62
2 фев. 2016, 12:52 ч.
зарязани пред телевизора, се самовъзпитават чрез анимационните филми, в които писъците и врясъците са основен начин за общуване
копират, а другите деца от детската градина или училището, копират от тях
когато моята десетгодишна "спечели" наказание от един месец без телевизия и компютър /за да не гледа и в ютюб/, става по-спокойно и не толкова врещящо дете
Виж целия пост
Че децата са деца, е ясно. И ще потичат, и ще повикат, и ще поплачат...
От едно известно време обаче забелязвам, че вече е голяма рядкост да видиш дете да плаче. Ама наистина да плаче - със сълзи. Повечето деца не плачат, а пищят истерично. Някакви павиански крясъци, все едно сме насред джунглата.
Пищят и от радост, и от възторг, и от скука, и от недоволство... Всяка емоция се изразява чрез възможно най-истеричния и див нечленоразделен писък, който въпросното същество е способно да произведе. Не вик, не думи, а писък. Пищят всички - от бебетата до ученици в начална степен. Смразяващи писъци като в някакъв филм на ужасите. Истински плач може да се чуе само тогава, ако детето се е наранило.
Много съм се чудила защо правят така. Мода ли е, що ли? Само не ми пробутвайте теориите за хиперактивност, индиговост и прочие, защото съм сигурна, че не е това причината.
Някой учи ли съзнателно детето си още от бебешка възраст как да изразява емоциите си по човешки, а не по маймунски начин?
От едно известно време обаче забелязвам, че вече е голяма рядкост да видиш дете да плаче. Ама наистина да плаче - със сълзи. Повечето деца не плачат, а пищят истерично. Някакви павиански крясъци, все едно сме насред джунглата.
Пищят и от радост, и от възторг, и от скука, и от недоволство... Всяка емоция се изразява чрез възможно най-истеричния и див нечленоразделен писък, който въпросното същество е способно да произведе. Не вик, не думи, а писък. Пищят всички - от бебетата до ученици в начална степен. Смразяващи писъци като в някакъв филм на ужасите. Истински плач може да се чуе само тогава, ако детето се е наранило.
Много съм се чудила защо правят така. Мода ли е, що ли? Само не ми пробутвайте теориите за хиперактивност, индиговост и прочие, защото съм сигурна, че не е това причината.
Някой учи ли съзнателно детето си още от бебешка възраст как да изразява емоциите си по човешки, а не по маймунски начин?
зарязани пред телевизора, се самовъзпитават чрез анимационните филми, в които писъците и врясъците са основен начин за общуване
копират, а другите деца от детската градина или училището, копират от тях
когато моята десетгодишна "спечели" наказание от един месец без телевизия и компютър /за да не гледа и в ютюб/, става по-спокойно и не толкова врещящо дете
# 63
2 фев. 2016, 12:53 ч.
Едно време деца на по 2 г. съм виждала само по сватби. И крещяха. О, как крещяха 
точно такива са ми спомените от сватбите от едно време, малки деца тичат, въргалят се по пода, после им се доспива и пищят, пищят, пищят, пищят, докато някоя баба ги събере и отнесе влачейки по едно в ръка
Виж целия пост
точно такива са ми спомените от сватбите от едно време, малки деца тичат, въргалят се по пода, после им се доспива и пищят, пищят, пищят, пищят, докато някоя баба ги събере и отнесе влачейки по едно в ръка
# 64
2 фев. 2016, 12:55 ч.
Зависи от детето, всеки си познава своето. Мога да отида с моите (вече) почти навсякъде, но знам, че например по магазините им е скучно, тъпо и ненужно, а за мен изнервящо. Не ги водя. Иначе ресторанти, концерти, театър, кино не са проблем.
Виж целия пост
# 65
2 фев. 2016, 12:55 ч.
Нашите редовно ни мъкнеха по ресторанти, мили спомени са за мен , заспивали сме по масите-това вече не ме кефеше. 
Обичах като ми се доспи, да се приберем, не така мислиха разбира се възрастните. Обаче факт- сега ми се иска за дъщеря ми същото, да можем да излизаме и да се забавляваме заедно, кофти е като няма много къде.
Пробвахме се с идеята да резервираме почивка само за нас двамата, еми не ме кефеше идеята да прекарам 7 дни без нея и да я зарежа при бабата, лично на мен това е болезнен спомен, защото и такава практика имаха нашите. Предпочитам да вдигнем някой хотел във въздуха, ама да сме тримата... За щастие поне на хотелите към момента е практика децата да са - Добре дошли и повечето имат детски кътове и детска анимация и не гонят семейства с деца, защото развалят кефа на останалите
Виж целия пост
Обичах като ми се доспи, да се приберем, не така мислиха разбира се възрастните. Обаче факт- сега ми се иска за дъщеря ми същото, да можем да излизаме и да се забавляваме заедно, кофти е като няма много къде. Пробвахме се с идеята да резервираме почивка само за нас двамата, еми не ме кефеше идеята да прекарам 7 дни без нея и да я зарежа при бабата, лично на мен това е болезнен спомен, защото и такава практика имаха нашите. Предпочитам да вдигнем някой хотел във въздуха, ама да сме тримата... За щастие поне на хотелите към момента е практика децата да са - Добре дошли
и повечето имат детски кътове и детска анимация и не гонят семейства с деца, защото развалят кефа на останалите
# 66
2 фев. 2016, 12:56 ч.
Да няма как да избегнеш всичко, но можеш да редуцираш последствията.
Например аз ходя по банки и институции когато е на градина или обедната на ММ, ако е болен.
По магазини също, а когато е болен чакам вечер да се прибере ММ хващам си чантичката и отивам да пазарува или пазарува той.
А когато замине командировка-пазарувам повечко и се запасявам.
А в детски магазин се ходи само когато ще му купя нещо-това само да поразгледаме при дете не важи просто.
За кафенетата написах преди.
Толкова е лесно и просто-хем щадя своите, хем и чуждите нерви
Разбери, че няма как хем навсякъде да сте като скачени, хем да няма сцени.
Виж целия пост
Моето е спокойно и възпитано....въпреки, че не го дължа на възпитание, а на характер, както се каза и по-нагоре. Не прави сцени или прави много рядко и бързо и отвличаме внимание. ЕЕеее , не винаги обаче може да си сигурен, винаги има с какво и кога да те изненадат. Първо дете ми , нямам и опит, всеки ден ме изненадва даже бих казала
Мрънкаше , че иска да яде тортата след като я видя на снимката и въпреки, че персонала направи всичко възможно, а аз извадих де що имах от чантата.,.....е детето искаше тортата ВЕДНАГА и така около 5-10 минути докато я донесат. След това миряса и нямаше проблем, ама мога ли аз да придвидя или който и да било подобна ситуация. Случвало се е и на други места- в магазини, в банка да се тръшне и да извади неочаквана реакция в най-неподходящият за мен момент, на касата например Може ли да се затворим во век и веков у дома, докато се научи на търпение и да овладява емоциите и се чудя толкова ли сме неразбиращи, че редовно ме гледат като зла вещица/последен пример в Хиполенд, като отказах една играчка по Коледа.....имаше сцена разбира се/
Мрънкаше , че иска да яде тортата след като я видя на снимката и въпреки, че персонала направи всичко възможно, а аз извадих де що имах от чантата.,.....е детето искаше тортата ВЕДНАГА и така около 5-10 минути докато я донесат. След това миряса и нямаше проблем, ама мога ли аз да придвидя или който и да било подобна ситуация. Случвало се е и на други места- в магазини, в банка да се тръшне и да извади неочаквана реакция в най-неподходящият за мен момент, на касата например
Може ли да се затворим во век и веков у дома, докато се научи на търпение и да овладява емоциите и се чудя толкова ли сме неразбиращи, че редовно ме гледат като зла вещица/последен пример в Хиполенд, като отказах една играчка по Коледа.....имаше сцена разбира се/Например аз ходя по банки и институции когато е на градина или обедната на ММ, ако е болен.
По магазини също, а когато е болен чакам вечер да се прибере ММ хващам си чантичката и отивам да пазарува или пазарува той.
А когато замине командировка-пазарувам повечко и се запасявам.
А в детски магазин се ходи само когато ще му купя нещо-това само да поразгледаме при дете не важи просто.
За кафенетата написах преди.
Толкова е лесно и просто-хем щадя своите, хем и чуждите нерви
Разбери, че няма как хем навсякъде да сте като скачени, хем да няма сцени.
# 67
2 фев. 2016, 12:57 ч.
Деца под 2-3 принципно нямат място на обществени места, защото са твърде малки, че да разберат нещо от съответното събитие, освен това бързо се преуморяват и изнервят. То трябва и малко да прилича на човек, за да го водиш сред други хора. Ако ще се върти, тегли и пищи, а ти ще се чудиш как да му отвличаш вниманието, значи още не е дошло времето да се представи пред обществото.
Виж целия пост
# 68
2 фев. 2016, 12:58 ч.
Щом помниш, значи не си била на 2. Има разлика.
Виж целия пост
Нашите редовно ни мъкнеха по ресторанти, мили спомени са за мен , заспивали сме по масите-това вече не ме кефеше. Обичах като ми се доспи, да се приберем, не така мислиха разбира се възрастните. Обаче факт- сега ми се иска за дъщеря ми същото, да можем да излизаме и да се забавляваме заедно, кофти е като няма много къде.
Обичах като ми се доспи, да се приберем, не така мислиха разбира се възрастните. Обаче факт- сега ми се иска за дъщеря ми същото, да можем да излизаме и да се забавляваме заедно, кофти е като няма много къде. 
# 69
2 фев. 2016, 13:00 ч.
Ужас! Дано не дойде тази мода (на пищящите родители) и при нас, че тогава ще трябва да се хвърлям през терасата.
Виж целия пост
Те не игнорират писъците на децата си, а пищят заедно с тях и се изненадват, когато на друг някой възрастен това не му е приятно.
Ужас! Дано не дойде тази мода (на пищящите родители) и при нас, че тогава ще трябва да се хвърлям през терасата.
# 70
2 фев. 2016, 13:00 ч.
ЕЕее разказвали са ми как сестра ми е била на 2, имаме с нея 6 години разлика, и на едно море сме били на заведение и баща ми е мел ако от дансинга.... такива ти ми работи . Това не го помня, а съм била в първи клас някъде
Виж целия пост
такива ти ми работи . Това не го помня, а съм била в първи клас някъде 
# 71
2 фев. 2016, 13:05 ч.
И едно време си имаше лигави деца 
само че методите на възпитание бяха по-строги и често съпроводени с публични шамари, там е разликата.
Аз пък се потрисам от обратния ефект, родител, който си възпитава публично детето. Детето на около 2-3 и реве отчаяно за някаква глупост, съвсем лесно разрешима - иска да седне на друга седалка в автобуса. Но родителката твърда като скала, го възпитава с "не. не може!" за сметка на нервите на всички останали пътници. Хайде ако може, възпитавайте се на воля, разбира се, подкрепям, но не на публично място за сметка на околните. Още повече като причината за драмата е някаква абсолютна дивотия, жал ми беше за детето.
Виж целия пост
само че методите на възпитание бяха по-строги и често съпроводени с публични шамари, там е разликата.Аз пък се потрисам от обратния ефект, родител, който си възпитава публично детето. Детето на около 2-3 и реве отчаяно за някаква глупост, съвсем лесно разрешима - иска да седне на друга седалка в автобуса. Но родителката твърда като скала, го възпитава с "не. не може!" за сметка на нервите на всички останали пътници. Хайде ако може, възпитавайте се на воля, разбира се, подкрепям, но не на публично място за сметка на околните. Още повече като причината за драмата е някаква абсолютна дивотия, жал ми беше за детето.
# 72
2 фев. 2016, 13:06 ч.
Звезден^Прах, вашите явно са си преценили, че не им пречи. Аз не искам да ходя с двете заедно да купуваме дрехи примерно, защото аз самата ставам нервна. Единият гледа наляво, другият върви надясно, аз се опитвам да им избера дрехи и ги подканвам да дойдат. Малкят награбва някакъв гаден полиестър с лъскаво камионче отпред и не може да напусне магазина без него, големият седнал на земята и повтаря че му е все едно какви дънки ще му взема, важното е после да ядем сладолед.. Мерси 
Виж целия пост
# 73
2 фев. 2016, 13:10 ч.
Ох, да, и аз не искам да ставам свидетел на възпитанието на чуждите деца, особено на дългите менторски речи на майката, от които детето не чува ни дума, ами продължава да реве, да се поти и червенее, обладано от истерията си. Накрая заспива от умора с потни кичури, полепнали по челото и похърква ядно, задушено в собствените си сополи. А майката: "ох, гордея се, че я изтърпях и устоях да не я напляскам!".
Виж целия пост
# 74
2 фев. 2016, 13:12 ч.
И при мен шопинга с 8 годишен е НоУ Тенк У
Той не се тръшка , а просто пръхти и ох-ка колко време съм избирала пуловер за училище , ако всички са еднакви, защо ще влизаме и в другия магазин където продават същото като в този и прочие.....
В такива случай аз съм тази с непреличното поведение и започвам да се изнервям
Затова ходя сама или пазарувам онлайн.
Виж целия пост
Звезден^Прах, вашите явно са си предценили, че не им пречи. Аз не искам да ходя с двете заедно да купуваме дрехи примерно, защото аз самата ставам нервна. Единият гледа наляво, другият върви надясно, аз се опитвам да им избера дрехи и ги подканвам да дойдат. Малкят награбва някакъв гаден полиестър с лъскаво камионче отпред и не може да напусне магазина без него, големият седнал на земята и повтаря че му е все едно какви дънки ще му взема, важното е после да ядем сладолед.. Мерси
И при мен шопинга с 8 годишен е НоУ Тенк У
Той не се тръшка , а просто пръхти и ох-ка колко време съм избирала пуловер за училище , ако всички са еднакви, защо ще влизаме и в другия магазин където продават същото като в този и прочие.....
В такива случай аз съм тази с непреличното поведение и започвам да се изнервям
Затова ходя сама или пазарувам онлайн.
Препоръчани теми