С деца на обществени места. Мисия /НЕ/ възможна ли е?

  • 31 317
  • 624
# 345
Предполагам, че повечето списващи тук търпят доста в реала.

Единственото нещо, което ме изкарва извън строя е продължителен и силен детски рев. Тогава започвам да се притеснявам дали всичко е наред с детето, което реве.
Иначе играещи деца в сладкарница или ресторант не ми правят впечетление. Вече, ако започнат да играят върху мен, им правя забележка.
Виж целия пост
# 346
Никога не съм виждала "бебешки пубертет", нито с първото, нито с второто дете. Изглежда моите не са го карали, но пък виждам и 8-годишни, на които не им е минал бебешкият пубертет. Явно причината е в родителството, а не в децата.
Аз пък не знам какво е рев от колики или при никнене на зъби. Но това, че при моето е било така, не значи, че не съществува или причината е в родителството  Simple Smile
Представяш си го прекалено интензивно. Пред кабинета на доктора може да седиш до кротко и търпеливо дете, което в друг момент, по друг повод изпада в такова състояние. Не е навсякъде и за всичко.
Виж целия пост
# 347

Интересно е, че караме двегодишното да се научи на търпение, за да не дразни тридесет и две годишното. И не защото за малкото е по-добре да бъде спокойно обаче, други са мотивите. И същото това двегодишно, тридесетина години по-късно се превръща в невротизиран възрастен, който не може да изтърпи неколкоминутното хленчене на бебе. Странна работа. Нелогична по-точно.


 Абсолютно.

  Колкото до лекарските кабинети - това е най-честата ситуация, деца да се изнервят и мрънкат пред лекарски кабинети, там се чака много, децата обикновено са болни или неразположени, щом са там, обстановката е изпълнена със тревожност.
 Последното, което бих си помислила, че дете, което реве пред лекарски кабинет, или вътре в него е лигаво. И въобще тая дума с лигавото е обидна и непочтителна, що се отнася до толкова малки деца
  Съвсем наскоро ни се случи да чакаме с едно такова детенце, майка му се притесни, имаше някакви нервози наоколо, които взеха да гледат лошо, съблича го жената, друса го,телефон му дава, обаче то се беше фрустрирало яко и не можа да го успокои.
 Еми рева си докато влязоха.
Виж целия пост
# 348
Касита, от тази гледна точка, погледнато откъм "моралните връзки" /каквото и да значи това/ сме длъжни да търпим доста други груби прояви, не само от деца, 'щото нали сме в социум  Crazy Това е несериозно, прощавай  Stop
И не знам къде видя невротизирани възрастни тук, просто си говорим и всеки дава своята гледна точка. Ако темата е да потупаме Прах дружно по раменцата и да й кажем, че няма проблем, всичко е наред и може да се чувства спокойна с поведението на дъщеря си, те другите да си гледат работата - аз не съм разбрала, сори.
Виж целия пост
# 349
Е моето, докато не свършиха ваксините и не мина някакъв период от последната ваксина, започваше да реве още като види сградата на болницата. Това поне беше до към 2-рата му година.
Виж целия пост
# 350
Предполагам, че повечето списващи тук търпят доста в реала.

Единственото нещо, което ме изкарва извън строя е продължителен и силен детски рев. Тогава започвам да се притеснявам дали всичко е наред с детето, което реве.
Иначе играещи деца в сладкарница или ресторант не ми правят впечетление. Вече, ако започнат да играят върху мен, им правя забележка.
Зависи. Ако съм с приятели в заведение, избрано без детски кът, въобще не съм търпелива, а и не виждам причина да бъда.
Виж целия пост
# 351
Какво правите, когато до вас плаче дете и това ви дразни? Биете него и родителите му, ритате ги, скубете ги? Или ги обиждате, псувате? Плюете? Целите с камъни? Не, само се възмущавате и се нервирате (като последното вреди в общи линии на вас). Това е да живееш в социум, което ще рече да се съобразяваш с моралните връзки между хората. Иначе може и да убиете вряскащото и родителите му, но тогава ще се наричате социопати и социумът не ще  да е вашата среда, което само по себе си говори ужасни неща за вас, не за вряскащото и родителите му.
Виж целия пост
# 352
Ако плаче, досега не съм реагирала. Ако се тръшка, пищи, или нещо подобно, съм се обръщала към сервитьорката.
Виж целия пост
# 353
Касита, скандализират се тихо. Не съм видяла някой да прави панаир заради тръшкащо се дете.

Само един път съм заговаряла такива хора и то беше защото видимо личеше, че им е неудобно, мястото не предполагаше такова поведение да се приеме за нормално. Предложих им да ми дадат детето за малко, ама така че и то да чуе. Чу, погледна ме, погледна тях и млъкна. После ми благодариха. Играх го Баба Яга, какво да правя  Mr. Green
Виж целия пост
# 354
 Колкото до лекарските кабинети - това е най-честата ситуация, деца да се изнервят и мрънкат пред лекарски кабинети, там се чака много, децата обикновено са болни или неразположени, щом са там, обстановката е изпълнена със тревожност.
 Последното, което бих си помислила, че дете, което реве пред лекарски кабинет, или вътре в него е лигаво. И въобще тая дума с лигавото е обидна и непочтителна, що се отнася до толкова малки деца
  

А да си помислиш за лекаря, който е принуден в тази обстановка дори да лекува.
Виж целия пост
# 355
    Лекаря едва ли ще се учуди. Повечето детски лекари имат в кабинетите си цял арсенал от играчки и са свикнали да правят маймунджулуци за да си докопат нечленоразделните пациенти в позиция да им огледат гърлото, например.

 
Виж целия пост
# 356
Райчун, добре, че не съм те срещала, че да предлагаш такива неща на моето дете. Не всички реагират по този начин, повярвай ми  Peace

Трещерица, моята миналата година си стоя чинно 40 минути със спукана глава в спешното, докато прегледат детето преди нас. Гък не каза, само ме разпитваше колко й е голяма дупката на главата и колко кръв тече. Хората останаха изумени от нея. Иначе същото това кротко дете е имало моменти, когато ме е изваждала от равновесие за части от секундата.  
Виж целия пост
# 357
Касита, намилаш си едно и също  Laughing да, бием ги, к'во друго да ги правим  ooooh!
Каза се 100 пъти - важно е и родителите как ще реагират - ако си пийват спокойно питието и грам не се вълнуват от драмата, а разчитат околните да имат висок праг на толерантност - топва за мен е ненормалното. Пак казвам, - разбира се, всякакви ситуации има, децата се изнервят, реагират по всякакви начини. Работа на родителите /или там който ги придружава/ е да вземат мерки  и да научат детето как да се държи на обществени места. А не да поощряват подобно поведение.

Предложих им да ми дадат детето за малко, ама така че и то да чуе. Чу погледна ме, погледна тях и млъкна. После ми благодариха. Играх го Баба Яга, какво да правя  Mr. Green
Ха, интересно ми е на колко от тук пишещите добри души  Laughing подобна заплаха е приемлива и възпитателна  Thinking За мен е ужасна, никога не приех подобни методи за възпитание със заплахи, за мен са безумни  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 358
Ще лекуват във всякаква обстановка медицинските работници. На лекар обикновено ходят болни, не здрави и щастливи хора. Крещят и възрастни. Все едно учителите в детската градина да искат децата да не плачат никога.

Виж, Рали, и аз като теб казвам това, което мисля. Нали ти беше тази, която ми лансира тезата, че тук си споделяме?
Цитат
просто си говорим и всеки дава своята гледна точка.
, думите са твои.
Когато ти не разбра какво е социум, и че той е изграден от моралните връзки между хората, почувствах се длъжна да ти обясня. Виждам, не си разбрала отново, или може би разбра. Няма значение. Важното е, че реагираш като част от този социум, което говори само и единствено положително за теб.
Виж целия пост
# 359
Моят син като беше на 2-3 редовно се тръшкаше по улиците! Ей, направо ме беше подлудил. Искам тате! Искам баба! /във време, когато са заети/ Искам да минем оттам, не оттук!
Бабичките си умираха от кеф да ми дават акъл! Mr. Green
При доктора имаше едно фоайе, където можех да го пускам, така че там не е мрънкал.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия