Моля за съвет относно поведението на моя син

Да,писах в друга група,в която психотерапевт ще ми даде отговор,но може и да потърся детски психолог в нашия град.Най-вече ме притеснява тази автоагресия и самонараняването,трябва да преодолеем тези неша.

mariqivanova799, дамите преди мен са ти казали горе-долу какво трябва да се направи! Аз лично не мога да дам формула, поради простата причина, че вдяко дете реагира по различен начин на един и същи "дразнител". Също така както казах преди, ние тази фаза я мионахме много от отдавна и то беше за много малко ... сега като губи казва" Не може всички да печели" въпреки, че виждам вочичките му, че е искал да спечели! При някои хора това е мотивация, при други ... срива ги! Ти знаешдетето си най-добре от всеки един човек на света и само ти знаеш как можеш да преминеш стените, които вдига. Но най-важното- независимо колко обичаме децата си, колко много искаме да ги прегръщаме, когато страдат с или без причина, понякога имат нужда от не от нежност, а твърда любов! Когато той се самонаранява, убижда и разрушава психическото си здраве, но и предмети на 9 годишна възраст, какво ще стане, когато стане на 19? 29? 39? когато той самият има дете и то направи грешка и загуби, как ще реагира? Смятам, че това са ранни уроци за децата и безкрайното приемане и затваряне на очите не води до нищо хубаво, защото така се изкривява мирогледа- както твоя, така и на детето! Той вече е приел и е разбрал, че може да ви манипулира когато има тези изблици на агресия, независимо дали са умишлени или не. Беше писала, че с бащата не сте заедно от бебешката възраст на детето... ами това не еоправдание! Синът ти не е нито първото нито последното дете израсло без баща или родители. Не го оправдавай! Не му крий реалността! Той не е цвете в саксия! Знам, че е трудно и на двама ви- ти би искала помощ и подкрепа, а той баща си и всички под един покрив, но в никакъв случай не е оправдание! Аз съм израснала без баща, но никога не съм го приемала като оправдание за държанието си, а по-скоро майка ми и родителите й се опитваха да запълнят празнотата с материални придобивки- друга голяма грешка, за която доста ме обвиняваха, докато не порастнах достатъчно голяма, за да им кажа, че те сами са ме отгледали като една разглезена мома и това си е така! децата са малки манипулативни дяволчета, които са изпълнени с най-чистата любов, но същевременно ще направят каквото им хрумне, за да постигнат своето! Вземи се в ръце, спри с прегръдките при такива изблици и бъди твърда и постоянна! ако кривнеш и малко- загубила си, както ти, така и самото дете!
Вярвай ми, казвам ти го всичко това с  много любов, а не като упреци! Желая ти успех! 

Имам две деца в близкото ми обкръжение с подобни прояви. Едното е диагностицирано с хиперактивност с дефицит на вниманието и това обяснявало лесното му избухване и докачливост в подобни ситуации. Другото няма диагноза, но след заплаха за самоубийство след някаква глупава загуба в училище, беше изпратено при училищния психолог от учителите. След 2 месеца работа с него, имаше голямо подобрение. Така че препоръчвам психолог и аз.

Детето на авторката няма ли СОП? Извинявам се, ако греша.
У нас адекватно отношение към такива деца няма и училището допълнително им слага по един прът в колелата, като ги доубеждава насила, че нищо не става от тях. Съжалявам за което.
Ако е това дете, за което се сещам, вижте и този проблем как ще го решите.

Детето има много гняв и вина към себе си, на които трябва да се обърне внимание навреме. Задайте си въпроси кое го кара да се чувства така, да реагира по такъв начин..
Никакво решение не е това да се неглижира проблемът, който има детето. Хората по принцип трябва имат правото да се изразяват чрез емоциите си. Вече за автоагресията или агресията към други хора се насочете към читав детски психолог.

Здравей,сега си спомних,че писа и в другата ми тема за проблемите в училище.Ходихме при логопед на частно,не към ресурсния център и каза,че той проблем не вижда.Така и не потърсих психолог обаче,защото се бях успокоила.Явно време е наистина сериозно да потърся добър специалист.

Между другото моят син има необоснован страх от всякакви животни и като разрових в Интернет видях,че е добре да му подаря животинче.Взехме едно морско свинче,малкият първо много се страхуваше,но свикна и поиска още едно.Сега гледам два мишока в две клетки и дететето си ги милва без страх.Вече не бяга панически от уличните котки,дори им се радва,но и да ги гали не иска.

Логопеда се занимава с речта, психолога- с психиката 

Със сигурност ще потърся психолог,дори там,където го водя на курсове по английски има психолози,самата му учителка няколко пъти ми предложи,явно е забелязала нещо и тя...Дано е нещо преходно поради възрастта или предпубертета.
Водила съм го преди на невролог заради други проблеми,лекарката каза,че не е хиперактивен,но пък прегледа беше доста отдавна.

Моят син е на 4 г. и също реагира така понякога, но се учим. Особено в игрите на късмета, обяснявам, че понякога някой има късмет и печели, друг път пък друг има и той печели. Аз примерно пред него доста често играя с шах с компютъра и той наблюдава моите реакции, когато губя и когато печеля, това също дава някакъв ориентир и даже той се включва да ми обяснява, че "нищо мамо, следващият път може да си по-добра".

Здравейте мами

Съвсем до скоро в нас живееше племенницата ми с майка си (Братовчедка на мъжо). Тя е на 8г. и реагираше по абсолютно същия начин. Като сгреши отговора на някоя задача се удря по главата с юмруци, опити за скъсване/чупене и тн. на предмета създал и този яд,започва да говори колко е тъпа как не можела да мисли и прочие. Като загуби в някаква игра беше цирк голям, то не бяха крясъци то не беше рев голям.  В последствие голямата ми дъщеря която е на 5 в момента започна да я копира и то сериозно в доста отношения което не беше никак добре, съответно с нея бързо се справих, но като видях това се заех с племенницата. Първоначално опитах да обяснявам спокойно и да разбера от къде идва причината за тези и реакции но до отговор така и не стигнах. В последствие при поредната й подобна изцепка и заявих категорично че ако още веднъж я видя да се държи като бебе то в такъв случай ще я третирам като такова а тя много добре знае че при мен лиготии не вървят. Обясних че само бебетата правят така и я оставих, не съм я наказвала.При следващата подобна проява я сложих заедно с децата да спи на обяд при което се започнаха едни тиради как само бебетата спят на обяд и неистов рев-дране от нейна страна. След два часа непрестатен силен рев до небесата видя че няма да отстъпя и спря. Продължих да я слагам да спи на обяд заедно с моите още няколко дни поред (беше си в къщи а не на училище заради настинка, майка й на работа и аз сама с децата), опита се да се оплаква на майка си но видя че няма да получи подкрепа от нейна страна и че стой твърдо зад думите ми и се спря с тези изпълнения. Мисълта ми беше че се искат много нерви и търпение преди нещо такова да се прави и най-вече постоянство. Бащата на племенницата е починал и е сама с майка си.В последствие успях да я науча че не винаги се печели всичко в този живот и че загубата е част от него и повече подобни изблици не е имало. Спокойно, ще се справите, 

Хубава и спокойна вечер на всички!

Аз пък мисля, че прави всичко това, не от липса на внимание, а от прекомерно внимание. Например майката винаги следи всяко чувство, всеки жест, всяка дума на детето. Само така си мисля, може и да греша. Най - добре се посъветвайте с психолог все пак.

Mariqivanova899, а какво е знаЧението на аватара ти? МомиЧето ми изглежда пребито или жертва на катастрофа. Понеже и ръката и е лилава си помислих за автоагресия когато я видях за първи път, а беше в друга тема. На всиЧкото отгоре и с многострадално-манипулативен поглед гледа към обектива "А ти какво ще направиш?"
Не мисля Че съм офф топик, но комбинацията аватар и тема ме притеснява.

1. Внимавайте с игрите на таблета. Повечето не са създадени като стандартни игри, в които с времето придобиваш способности и минаваш нивата. Напротив, тук нарочно са сложили невъзможни пречки и нива, за да може родителят да извади кредитната карта и да купи ниво/оръжие/точки, без които играта не може да продължи. И така вместо усещане за постижение детето се среща с нерационален провал. За нещастие игрите за таблет или са тривиално лесни, или невъзможни. Ако искате да играе и да има полза, може би някакви купени игри, специално създадени, за да развиват постепенно способности, докато превъртиш играта, без скрити пречки. Обяснете това и на детето, моят син е на почти 7 и вече го разбра това, така че на 9 ще го осъзнае.

2. Относно психолога: има проучвания, че при вглеждане в такива проблеми децата израстват още по-травмирани, отколкото ако малко се "заметат под килима", така че детето само да ги израсте. Та внимавайте, може детето да си каже- ето, пратиха ме на психолог, значи съм съвсем повреден. Да, за нас психологът "не е нещо срамно", даже може да е престижно или успокояващо за мама, че прави нещо правилно. Обаче може да стане голяма беля. Аз бих търсила други пътища за въздействие, така че детето да израсте проблема, без да се оглежда или анализира или обговаря. Без думи, автоматично, с игри, природа, с нещо друго, но не и с психолог.

1. Проблема не е само в игрите с таблета, ами и във всичко, което може да изгуби!
2. Точно от такова поведение и мислене за психолозите/психоаналитиците, не само дете, но и зрял човек ще го приеме като нещо грешно! Стига предрасъдъци! Тя жената е замитала проблема вече години наред и е стигнала до това положение, ако продължи така не ми се мисли до къде ще стигне!!!