момичетата по-горе са дали добри предложения, няма да повтарям
проблем е не толкова реването при загуба, ами агресията и най-вече автоагресията
отстъпките....не водят до нищо добро
брат ми като бяхме малки, беше същия
при всяка загуба така се дереше, че изпадаше в афективно-респираторни припадъци, демек захласваше се и посиняваше
нашите така се шашкаха, че ме караха да му давам да побеждава на вкяка игра-шах, не се сърди човече, народа топка и т-.н
нали се сещате, докато бяхме малки, иди-дойди, пък съм му сестра, ама другите деца не му се даваха
така и не се справиха с проблема, и в момента не мога да кажа че той е чокек който се справя с живота-с вишше образовение е, но трудно се вписва в колектив, не се сработва с хора, трудно общува и това много му пречи в живота
така че...игнорирането и уйдисването на на тези истерични прояви, сама ще задълбочи проблемите
търсете помощ, не е срамно, нито страшно, консултирайте с един, двама психотерапвти, ако нямате, имам позната, работи с деца, мога ада ви дам телефона й, много е свястна
успех
Виж целия пост
проблем е не толкова реването при загуба, ами агресията и най-вече автоагресията
отстъпките....не водят до нищо добро
брат ми като бяхме малки, беше същия
при всяка загуба така се дереше, че изпадаше в афективно-респираторни припадъци, демек захласваше се и посиняваше
нашите така се шашкаха, че ме караха да му давам да побеждава на вкяка игра-шах, не се сърди човече, народа топка и т-.н
нали се сещате, докато бяхме малки, иди-дойди, пък съм му сестра, ама другите деца не му се даваха
така и не се справиха с проблема, и в момента не мога да кажа че той е чокек който се справя с живота-с вишше образовение е, но трудно се вписва в колектив, не се сработва с хора, трудно общува и това много му пречи в живота
така че...игнорирането и уйдисването на на тези истерични прояви, сама ще задълбочи проблемите
търсете помощ, не е срамно, нито страшно, консултирайте с един, двама психотерапвти, ако нямате, имам позната, работи с деца, мога ада ви дам телефона й, много е свястна
успех
