Моля за съвет относно поведението на моя син

Здравей,
моето дете е още малко, но имам племенник, който пред април ще навърши 9 години. Когато той загуби на игра от таблета или на друга игра, която играем заедно, се нацупва или казва, че не му се играе повече, но това е всичко. Никой не обича да губи, още по-малко децата, но според мен трябва да се обърнеш към специалист. Можеш да пробваш с училищния психолог или да попиташ педиатъра за специалист и да ти даде направление.
Според мен трябва да си спомниш първият път, когато е реагирал така и да си помислиш няколко дни преди това дали не е станало нещо, дали в училище, дали с приятелите му или при баща му. Понякога е трудно да надникнеш в детската душа, защото те виждат нещата по различен начин.
Пожелавам на теб и на сина ти успех! Дано това е само период, през който преминава и да го израсте бързо! 

Моят син много отдавна го прави това, но сега му преминава полека-лека, а е на 5.
Когато започне да говори лоши думи за себе си, го хващам за ръцете, гледам го в очите и му казвам да ми казва хубави думи - приятел, любов и т.н. - измисляй разни. Умен вместо тъп, готин вместо смотан...
Но трябва търпение и да не си изпускаш нервите /не че аз не го правя/.

Забрани му да играе на таблет, щом реагира така.

Моят син строши таблета и оттогава нещата са по-добре.

juli2455,благодаря ти за отговора,моля се да си права и да го израсте.За съжаление не мога да си спомня първия път,когато реагира така,но ми е много болно за една случка-баща му дойде,взехме топка и най-доброто приятелче на моя син и отидохме на една детска площадка в парка.Аз седнах на една пейка,а те взеха да си вкарват голове.Приятелчето на моето дете му вкара гол и моят син ревна,отиде зад едно дърво и около два часа не мръдна оттам,то не беше гушкане,то не беше молене,заплахи за наказание,казахме му,че ние ще играем без него,аз се включих в играта и играх с другото детенце-е моят син плака през цялото време и се кри зад дървото,едва го накарахме да тръгне с нас като се прибирахме.Имаше и една подобна случка със същото момченце при игра на "Не се сърди човече" у нас и накрая другото детенце спря да идва.Много ми е болно и наистина не знам как да постъпя.

L'Agent,ще опитам това с добрите думи,няма да си изпусна нервите,към него съм безкрайно търпелива.
Сирена,бях прибрала преди време таблета за около 10 дни,накрая може и да го прибера за постоянно ако проидължава така,но лошото е,че започва така да реагира за много неща,по-горе описах една случка.

Помоли таткото за помощ, щом сте в добри отношения. Да не ви води само насам-натам, а да започне да взема активно участие във възпитанието на сина си. Тепърва ще има още по-голяма нужда от него - като пример за мъжко поведение и изграждане на мъжки качества.
Умението да се приема загубата с достойнство е в "ресора" на таткото. Да играе по-често на всякакви състезателни игри с детето и да му покаже на практика, че да загубиш не означава, че си лузър и смотаняк, а просто е повод да се амбицираш и да започнеш да се стараеш/развиваш/усъвършенстваш повече.
Някакъв колективен спорт също може би ще е от полза. Или поне таткото да го води на всевъзможни спортни състезания, за да види малкият, че няма нищо страшно в загубата.
И изобщо - използвай добрите отношения с бащата и го подтиквай да си върши неговата работа. Има някои страни в живота на момчето, в които майката не само че не трябва да се бърка, но и би навредила, ако се намесва.

Не искам да звуча грубо, но това безкрайно търпение може би подклажда проблема. Детето му вкарало гол-  няма нищо, мама и тати ще се играят с теб, загубил на Черен Петър- няма нищо, мама ще прегръща! Децата имат нужда от нежност, но също така и от граници и да ги учим, как е правилно да се справят с емоционалните си изблици, а не веднага да бъде разрушено- я тяблет, я карти, теттрадки или пък собствената глава. До колкото разбирам проблема е доста от одавна, щом не можете да си спомните първият път, когато е станало. И аз имам син, на 7 години, който преди няколко години започна да има проблеми с губенето и че не е първи... Започнахме да работиме още в началото, че няма значение, че не е първи, след като резултата е постигнат, няма значение, че не е спечелил, защото това може да даде възможност да се играе играта отново... но това беше преди 3-4 години, не на 9 годишна възраст, когато лека по лека започват да се пробуждат хормоните и е в предпубертетска възраст! Смятам, че сте сотавили детето прекалено свободно, за да се стигне до тук и вместо да търсите проблема, гледате да губите нарочно, за да е мир вкъщи! Така скоро ще ви се качи на главата, ако не го е сторил вече и колкото и таблети да криете, не можете да го скрието от самият него! А за да си бие главата, това го е видял от някой и го копира! Според мен детето има емоционален багаж и в момента се занимаваме с един симптом!

Последните два поста изразяват моето мнение. Научете детето си да губи и да губи достойно. Защото в живота винаги ще има по-добри от него и ако той не загуби достойнството си, винаги ще бъде победител.
Ако вие не умеете да го направите,потърсете добър детски психолог,който да поработи с него. Възрастта му все още позволява да промените разбиранията му и начина за възприемане на околните.

Как` Сийка,напълно съм съгласна с теб,бащата трябва да взема активно участие във възпитанието и изобщо живота на детето,но в момента той има големи проблеми(не го оправдавам)-баща му е на легло след тежък инсулт,а сестра му е с шизофрения и в момента е в лош период и той идва за съвсем кратко време.
Mushmoranka,и с теб съм съгласна и ще съм ти много благодарна ако ми напишеш какво точно да му отговарям и как да реагирам,за да се справим с проблема.

Здравейте!Детето ми е още малко, но пък племеникът ми преди 2 години когато беше на 9 беше в същата фаза - рев и сръдня при всяко губене на шах, на всякаква игра и т.н. Е, това отмина като всяко друго нещо и вече няма и помен от него. Хубави съвети са дали момичетата по-горе. Послушайте ги и го оставете да губи, за да свиква, че не винаги се печели, но и помнете, че това е период и не бива да се втелявате прекалено.

И аз се моля да е период и просто да отмине.

На девет е голямо дете вече. Трябва вече да се е научило. Не е упрек, не се обиждая. Споделям откровените си разсъждения.
Имам два броя мъже млади и един котак.  Единият младеж е вече голям, на 16. Другият ви е набор. Играем с тях на какво ли не от най- ранна възраст и мое верую, от собственото ми детство, е че детето не бива да се оставя да печели нарочно, то трябва да се научи само да си завоюва победите.
Що се отнася до реакциите, то те си подлежат на възпитание, което също почва от рано. Никога не съм споделяла идеите за безкрайни обяснения и молитви при недопустимо поведение и нескончаемото и безсмислено "водене по детето" за важни неща. Истериите са важни неща. Поне за нас. Правила съм сериозни забележки за това, което сме приели у нас, че не може, санкции налагаме и никога не правим компромис. Забранени като бройка са малко неща, но пък забраната е твърда.
Тръшканиците и виковете са проблем, с който родителят след да се справи някъде около три годишната възраст на детето максимум. Защото след това стават още по- неприемливи при едно вече голямо дете или възрастен човек. А какви възрастни истерици съм виждала... Когато се затръшка малкото дете, то се изнася от ситуацията на момента и когато се успокои му се обяснява кратко и ясно, че с това поведение последиците винаги ще са тези. Точка. Научават се бързо и на възраст, когато трябва и е лесно. Иска се твърдост и последователност.
При по- голямо дете пак би могло, не сте престарели, но бъдете твърди. Обясни му, когато е спокоен, обаче, че не може голям човек, като него да се държи като бебешор и че щом се сърди и лигави, другият път няма да играе. Като викне по таблета- последният се прибира на момента със същото обяснение. За да му се даде отново, да си го отвоюва с нормално поведение два- три дни, за което се предупреждава предварително. Пример давам само.
Нищо няма да му стане на детето, но пък ще да схване кои са недопустимите неща и че те водят до неблагоприятни и негативни за него последици. И че то може и трябва да контролира поведението си.
И няма днес така, утре- по друг начин. Избира се подход и държите твърдо на него. И бащата включвам в числото.
Когато има проблем, той не се решава от самосебе си. От най- голямо значение е реакцията на околните. Одобрителна, негативна, примиренческа и т.н. Помислете върху това. С баща му заедно. 

Поведението на детето наистина е неподходящо, но мен повече ме притеснява това, че той обръща агресията срещу себе си, нарича се тъп и смотаняк, и се удря, т.е. приема загубата или неуспеха прекалено болезнено. Добре е майката да разбере дали загубата действително срива самочувствието му до нулата или малко се преиграва от яд, че е загубил или че не се е справил?

Според мен е добре да му се говори, че това, какъв е един човек, не се определя от постиженията му, от победите в игри, в спорт или в каквото и да е. Един човек може да не може да играе на нито една игра, непрекъснато да губи и да е прекрасен специалист в друга област. И да има прекрасно семейство и да е много обичан от всички и той да е много щастлив.

Разбира се, трябва да бъде учен и да губи с достойнство и спокойно, да не отдава прекалено внимание на това да е първи. Всички играем такива игри и всички казваме по някоя думичка на разочарование, но трябва да се научи да приема играта именно като игра и нищо повече. Таблета бих прибрала и бих давала отново по малко и по-нарядко, като обясня, че ако не се научи да изразява спокойно разочарованието си, когато загуби играта, няма да може да играе, защото това поведение е неприемливо.

И аз бих подкрепила идеята да му се обяснява, че в света винаги ще има по-умни и по-глупави от него, че ще има по-успяващи и по-неуспяващи и това няма особено значение. И аз смятам, че идеята да се обърнете към детски психолог е МНОГО добра! Успех и по-лесно преминаване на периода!