Семейни празници в арткомплекс "Горски дом Трявна" – „зеленият“ дом на Балкана

На Коледа цялата рода (от прабаба до нас) се събираме вкъщи. Приготвяме питка с късмети, сладкиши и пържоли , защото месото вече е позволено , тъй като постите са свършили още на 24.12 / Бъдни Вечер / 

Цветница ни е любим празник.  Пада се в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя.

Любимият ни семеен празник е Великден. Обичам ритуала по боядисването на яйцата, украсяването ин, рисуването. Обичам и домашно приготвеният кузунак.

Любим семеен празник ми е Коледа, защото се събираме всички заедно и си прекарваме максимално време заедно.

Любимият ни семеен празник е Рождество Христово, когато се събираме цялото семейство. Има необикновен заряд в този празник, някаква магия, която се носи във въздуха - кара ни да се усмихваме повече и да бъдем по-добри. Задължителното ястие за празника в нашето семейство е капамата.

Любим семеен празник ми е Коледа, защото семейството се събира около трапезата.

Любим семеен празник е Бъдни вечер. Правим поснни вкусотии - постни сърми, пълнени чушки с боб (любимото ми), тиквеник и разбира се питка с късмети в която падй голямо ровене. Палим много свещи и прекодяваме къщата.

Един от любимите ни празници е великден и приготовленията около него-боядисването на яйца в което се включва и дъщеря ми ,вкусния козунак и чукането с яйца.

Коледа е страхотен празник, за който искам да споделя рецепта:

Маслени коледни сладки

100 г краве масло
захар - 1 ч.ч.
яйца - 2 броя
овесени ядки - 1 ч.ч.
бадеми - 1/2 ч.ч. едро натрошени
канела - 1/2 ч.л.
ванилия

Смесете всички продукти и разбъркайте до получаване на хомогенно тесто. С помощта на две лъжици оформете овални сладки върху намазнена тава. Сложете да се пекат като целувки - много бавно и на слаба фурна.
Щом се запекат, ги извадете от фурната и ги оставете да изстинат. Готовите коледни сладки могат да се украсят с разтопен шоколад, да се поръсят с пудра захар или да се слепят със сладко.

Цветница е празникът на настъпилата пролет и на всички, носещи имена на растения. На този ден християнската църква припомня влизането на Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре. Хората го посрещат като постилат на пътя му дрехите си и разпръскват маслинови клонки.

Най-рано празникът е честван през IV век. Традиция е сутринта в деня на празника църковните служители да осветяват върбови клонки в божиите храмове. Вярващите ходят на тържествената служба, взимат от върбовите клонки и ги отнасят по домовете си за здраве. Според българските обичаи се окачват на портата, сплетени на венче. Привечер на Цветница моми и ергени играят за последен път лазарското хоро.

Здравейте,
Един любим на нашето семейство празник е Великден. Атмосферата около този празник е много особена. По традиция на този празник приготвяме бели курабии. Те се правят около една- две седмици по- рано.
Приготвят с е по тази рецепта:  500 гр. мас, 1 яйце, 150 гр. пудра захар, ванилия, 1 бакпулвер, конак 50 мл., бадеми около 300 гр., Брашно около килограм.  Всичко се замесва като на края се прибавят бадемите. Правят се малки топчета. Печат се в предварително загрята фурна на 180 градуса. Още топли се овалват в пудра захар.

В лясковското село Козаревец се провежда т.нар. Ергенска сватба. Традицията е възстановена през 2008 година по идея на читалище „Земеделец-1899” след 18-годишно прекъсване. Според читалищните архиви за пръв път мъже са се венчали през 30-те години на миналия век. И това е продължило до 1989 година. След това традицията е прекъсната, но обичаят е възроден по стари фотоси, архивни документи, по спомените на козаревчани и благодарение дейния кмет на селото. В Козаревец разказват, че всеки, който е участвал в Ергенската сватба, не след дълго се жени. Ергенската сватба местните наричат още „тулум”. Играта на персонажа „Тулум” е в основата на празника. Облечен карнавално, с торба дървесна пепел, той опушва ергените, за да ги отличи сред останалите, да изгони злите сили от тях. Смисълът на ритуала цели да се множат семействата, рода, а с него и всеобщата надежда – в края на зимата да се пропъди злото, а доброто и позитивното в живота да възтържествуват. Празникът започна с калесване – оповестяване, че в селото ще има сватба. Същинската комична игра е на площада – пресяването на пепелта „засевки у булката”, което се състои в импровизирания „дом на булката”, последвано от ритуалите „бръснене на младоженеца”, „вземане” на кръстник и кръстница, „извеждане” на булката, „венчавка” и булчинско хоро. В ролята на младоженците Кютюк Мара и Дълъг Мочо са двама мъже. Те си казват „Да”, не защото имат различна сексуална ориентация, а защото такъв е обичаят – всички участници да са от силния пол. Всичко – наричания, пожелания, действия, се прави на обратно. Традицията е заложена и в имената на самите младоженци – Дълъг Мочо се играе от нисичък ерген, а Кютюк /дънер/ Мара е високичък младеж – т.е. булката е доста по-висока от избраника си, за да изглежда всичко смешно, комично.
Празникът се провежда на всяка високосна година, преди Сирни Заговезни. Възрастните припомнят, че по традиция, след Сирница има забрана за венчавки и затова ритуалът, направен преди Сирни Заговезни, цели да се осмеят незадомените още мъже и това да ги насърчи по-скоро да си намерят булки.

Един обичай, който свързвам с детството си. Заговезни, Сирната неделя.
Баба ми събираше много си внуци и наставаше голямата борба за хамкането на яйцето. Понякога ни въртяха и бяла халва. След като нещото се озовеше в една от устичките, следваше гадаене колко високи ще изкласят житата. Конецът трябваше да изгори възможно най-безостатъчно.
През деня пък събирахме клони и дърва, за да сме готови за покладата. Вечер, когато всички деца сме наламкани, наставаше истинска веселба. Огньовете се палеха. Имаше големи съревнования чий се вижда най-добре и е най-голям. Когато огньовете утихнеха най-смелите деца и младежи прескачаха останалите оскъдни пламъци. Накрая се прибирахме по домовете целите опушени и в сажди. Красива история. Липсва ми.
   

Аз ще споделя за Никулден - обожавам риба, а пълнения шаран... ммммммммм...
Никулден е един от важните православни празници. Посветен е на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница, и др. На празника, за да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Ето я и любимата ми рецепта:
Необходими продукти:
1 голям шаран - около 1,5 - 2 кг.
5 глави кромид лук
2 ч. ч. почистени орехи
1 връзка пресен магданоз
5 с. л. олио
сол и черен пипер на вкус
2-3 лимона
1/2 ч.ч. вода

Важна част за Никулденския шаран е почистването му. Трябва да премахнете всичките му люспи. А първата винаги я отделяте, изсушавате и носите в портмонето си, за да е винаги пълно с пари. Това е поверието. Ако пък не ви се занимава с почистването му, просто помолете в магазина да го направят. Колкото по-голям е шаранът, толкова повече люспи и толкова повече хвърчат из цялата кухня, докато го почистите. Ама това е част от хубавото на този ден. Все пак е само един път в годината. После го измивам хубаво и подсушавам с кухненска хартия.
След това го намазвам обилно, отвътре и отвън със сок от 1 лимон. Посолявам също отвътре и отвън. Оставям настрана, за да си поеме хубаво от лимона.
Следващата стъпка е подготовката на тавичката, в която ще го печа.
Винаги подреждам на дъното пръчици, в случая това са дървени шишчета. Това се прави с цел да не се залепи шарана за дъното на тавичката при печенето.
Сега вече започвам с приготвянето на плънката.
Нарязвам кромидия лук на кубчета с големина около 1 см.
След това минавам орехите на блендера, като внимавам да останат все пак на по-едри парчета, за да може да се усещат, когато се яде плънката.
Нарязвам магданоза на ситно, като си оставям малко настрана за украса при сервирането.
В подходящ тиган сипвам олиото и загрявам. Работя винаги на максимална степен на котлона
Добавям лука и го задушавам до омекване, като бъркам или раздрусвам тигана от време на време.
След омекването на лука, добавям орехите и изключвам котлона. На орехите не им е нужно много пържене. Може би около 2 - 3 мин.
След това овкусявам. Лично аз не ползвам много подправки при приготвянето на Никулденския шаран. Обичам да си остане вкусът на рибата и орехите. По желание Вие може да си добавите девисил. Аз не ползвам нищо друго, освен сол, черен пипер и много магданоз. Задължително пробвам плънката. Не трябва да е много солена нито пък люта от пипера. При печенето става още по-солено, така че внимавайте със солта.
С помощта на супена лъжица, хубаво напълвам вътрешността на шарана.
След това затварям коремчето. В предишни години го зашивах с конец. В последните години просто ползвам клечки за зъби. Така или иначе плънката не се изсипва при печенето. Тази плънка не удвоява обема си и няма опасност да излезе от шарана.
Слагам шарана внимателно в тавичката и му правя разрези по ширина с помощта на остър нож, в които подреждам резенчета лимон.
Поливам рибата с малко олио отгоре.
Ако ви е останало много от плънката, подреждате около рибата.
Изсипвам 1/2 чаена чаша вода, но ако е много плънката около рибата - добавям 1 чаша вода.
Покривам с алуминиево фолио и пека на 200 градуса, около 1 час.
После свалям фолиото и продължавам печенето още около час. Все пак наблюдавам, да не потъмнее много.
Сервирам винаги цял на масата, но ако имате желание, може да го нарежете на дебели парчета  по ширина  на рибата и да сервирате на порции, заедно с част от плънката и украсен с резенче лимон и много магданоз!

Любимият ни семеен празник е Великден.Семейното боядисване на яйца,като първото е винаги в червено. Боренето след това с тях,яденето на козунаци. Това е един от любимите ми празници.