Семейни празници в арткомплекс "Горски дом Трявна" – „зеленият“ дом на Балкана

Аз искам да припомня един стар красив празник за младите девойки. От моята пра баба зная какъв трепет е било за тях, да си направиш венче, да го хвърлиш в реката и да си пожелаеш момъка на сърцето ти. 
 Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

лазаровден1На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

 OLYMPUS DIGITAL CAMERAНа този ден православната църква почита Свети Симеон, наречен брат Господен по плът, е бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в прекия смисъл на думата. Той е бил син на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети апостол Яков, първият иерусалимски епископ.

След възнесението на Спасителя св. Симеон проповядвал Евангелието в Юдея. През 62 или 63 година неговият брат, йерусалимският епископ Яков, бил убит с камъни. На негово място йерусалимските християни избрали Симеона, който според древното църковно предание управлявал йерусалимската църква повече от 40 година.

През време на юдейската война, която завършила с разрушаването на Йерусалим и храма от Веспасиан и Тит (70 г.), Симеон заминал заедно с другите християни за град Пела, който се намирал на изток от р. Йордан и бил подвластен на Ирод Агрипа II. След това пак се върнал в Йерусалим и управлявал църквата до смъртта си.

Като превзели Юдея, римляните преследвали потомците на Давидовия род. Те се страхували да не би някой от потомците на Давид да организира юдеите, да се обяви срещу кесаря и да възстанови юдейското царство.

Като довели Симеона при царския наместник Атика, римляните се опитали да го принудят да се отрече от вярата си в Христа, като употребили отначало съвети и заплахи, а после и мъчения. Тогава Симеон бил на около 120 години. Но въпреки старостта, той твърдо понасял страданията и останал верен на своите християнски убеждения. Мъжеството, търпението и твърдостта му удивили самите мъчетели. Най-после Симеон бил разпънат на кръст (107 г.).

Великден винаги е бил може би най-жизнерадостния семеен празник. Когато с децата боядисваме яйца, кухнята ухае на козунак...и не на последно място, защото пролетта е настъпила и сякаш всичко е по-пъстро и красиво.

Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира.

На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран. Смята се, че шаранът е „слугата“ на Св. Никола

Нашето семейство обожава Бъдни вечер и Коледа. Най-много обичаме сармите, защото като се замисля ги хапваме само тогава. Ето и рецептата, която може би всеки ползва за този празник:

1 бр. кисела зелка
2 глави лук
100мл олио
200гр ориз
сол на вкус
черен пипер на вкус
чубрица на вкус

Разрязват се листата на зелката, като се отстранява твърдата им част. Запържва се ситно нарязания лук с олиото, прибавя се добре измитият ориз и малко вода и леко се задушава. Слага се сол, черен пипер и чубрица на вкус и се сваля от огъня. Със сместа се пълнят зелевите листа, увиват се добре, нареждат се плътно една до друга в тенджера, чието дъно е постлано с остатъци от листата или с фолио. Сармите се заливат със сок от киселото зеле (ако е много кисел, се разрежда с вода), притискат се с чиния и се варят 1 час на тих огън.

Най-любимата ни семейна традиция е боядисването на великденските яйца. Тази година Великден съвпада с рождения ден на сина ми, така че радостта ще е двойна.
 

Сурвакане е български народен обичай, изпълняван на празника Сурваки. Известен е навсякъде по българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група сурвакари — деца на възраст 4-12 години или ергени. Според някои, в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже, но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките. Тези сурвакари обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат членовете от семейството, добитъка, някъде хамбарите, оборите и т. н., произнасяйки заклинателни формули-благопожелания за здраве и плодородие. Самото сурвакане се състои в удрянето по гърба на сурвакания обект със специално приготвена за целта сурвачка. За това сурвакане домакините даряват сурвакарите с установени от традицията дарове — най-често това са хранителни продукти: (хляб, вино, сушени плодове, орехи, сланина и др.) и/или дребни пари.

Един от любимите празници в семейството ни е Великден. Ще споделя един лесен и ефектен начин за боядисване на яйца, който много харесваме. В съда с боя се добавя една лъжица олио и така се потапят яйцата. Олиото полепва на места по яйцето и прави произволни шарки. Когато се наслагат няколко цвята резултата е много красив.

Един от любимите ми празници в годината е Никулден. Имам именници в семейството, а също така обичам риба.Освен пълнен шаран и питка, на този ден винаги правя салата от боб и пушена скумрия:

Една средно голяма скумрия се почиства от кожата и обезкостява.Нарязваме я на кубчета и слагаме в купа.Добавяме една глава нарязан на ивички кромид лук и три кисели краставички на кубчета.Сипваме една чаена чаша сварен и отцеден боб.Подправяме на вкус със сол, черен пипер, олио, оцет и нарязан магданоз.Разбъркваме хубаво и оставяме за час да се охлади.

Ивановден

Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Цветница - зимата си е отишла и природата се събужда за нов живот. Толкова е красиво! Всичко друго свързано с този хубав празник вече е казано.

Има един стар български обичай наречен говеене.  Той е малко известен в днешно време,  но ми е много интересен и искам да ви разкажа за него. Това е обредно мълчание,  което невестата спазва в новия си дом след сватбата. Тя мълчи пред свекър и свекърва си в знак на уважение и докати научи привичките в къщата,  за да не ги обиди. Понякога говеенето продължава няколко месеца.

Един от обичаните празници в нашето семейство е Гергьовден. Имаме и специална причина за това. Много именици -дядо и внук и както може да се досетите цялата рода е нагости при нас

Гергьовден се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.
С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година.Празникът е познат с изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.
Св. Георги, традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса.
Народното вярване повелява, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“.В някои райони вярващите само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората за здраве и да не ги боли кръста през годината.
Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. На някои места обредния ритуал е свързан със събирането на росата и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. След къпането в росата, връщайки се към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, поставят се на завивките на децата, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни.
Според народните представи Св. Георги е покровител на земеделците и най-големия покровител на стадата, затова и обредните практики и обичаите се изпълняват, за да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.На Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Изборът на жертвеното животно е различен - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца.
Преди да се заколи, агнето се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол, с обреден хляб и се запойва с вода.
Празничната трапеза се прави някъде на зеленина.

По-голяма радост за децата от традицията да получават подаръци непосредствено от дядо Коледа, едва ли има. А щом децата са щастливи, и възрастните са щастливи. Това е любимият ни празник!

Аз ще спомена за един обичай-"Прощъпулник"В момента сме на такава вълна.

Прощъпулникът е ритуал, който се прави след като детето проходи.
По него се гадае каква ще е съдбата и професията на детето.
Прощъпулник се прави малко след като детето проходи
Важно е да е минало малко време, така че малчуганът да прави стабилни крачки и да не се налага да го държите за ръчички, както и да не пада, в опитите си да върви към наредените предмети.
В деня на прощъпулника се меси погача. Добре е да е от майката на детето, но ако не умеете, може и да купите или поръчате на близки.
Прощъпулникът е ритуал, който се прави след като детето проходи.
По него се гадае каква ще е съдбата и професията на детето.
Прощъпулник се прави малко след като детето проходи

Важно е да е минало малко време, така че малчуганът да прави стабилни крачки и да не се налага да го държите за ръчички, както и да не пада, в опитите си да върви към наредените предмети.

Обикновено прощъпулник се прави от десетия месец до втората годинка, в зависимост от това, кога е проходило детето.

Днес сме наследили разнообразни начини за реализиране на прощъпулник. В същото време са видоизменени част от традицията на ритуала, за да го адаптираме към нашето съвремие.
Според някои обичаи прощъпулникът се прави в сряда.

В деня на прощъпулника се меси погача. Добре е да е от майката на детето, но ако не умеете, може и да купите или поръчате на близки.
Събират се близки приятели и роднини.
Питката се дава на човек, който ходи бързо и е пъргав.
Той прави няколко бързи крачки из дома, имитирайки тичане, стремейки се да не се спъва. Това се прави, за да расте детето пъргаво и сръчно и да не се спъва често като ходи.

Постила се чист бял чаршаф или кърпа и питката се търкулва към наредените предметите, така че детето да тръгне след нея.

Някои поставят питата на малка маса, на дивана или на пода и до нея нареждат предметите. Това се прави с цел детето да не тръгне и да хване питката, а не подредените вещи и да му е удобно при избора.
Според обичая на прощъпулника предметът, който детето си избере, ще бъде това, което ще го влече и ще стане негова професия.
Родителите предварително трябва да са нарочили кой предмет коя професия ще символизира, а не да импровизират и нагаждат след като мъника вече е избрал предмета.
Гадае се не само за това, което ще работи, но и дали ще бъде трудолюбив или мързелив човек в живота.

В миналото са се слагали предмети като чук, игли, куки.
Питката се разчупва и от нея първите парчета се дават на детето и на най-сръчните и пъргави хора, след като детето избере своя предмет.

На този ден или след него се хвърля пъпа на детето от майката там, където тя иска да отиде детето й като порасне.

Успех на всички и дано да възродим хубавите български традиции.

Коледа е любимият празник, както на мен така и на цялото ми семейство.
По традиция приготвям Капама в глинен гювеч. 
Ето и рецептата:

700 гр. свинско месо
700 гр. телешко месо
600 гр. пилешко месо
150гр. сланина
400 гр. кървавица
2бр. кисели зелки
червено вино
тесто за замесване

Приготвяне: На дъното на пръстен гювеч се слагат 3-4 цели зелеви листа. Отгоре се нареждат зелеви сармички, направени от парченца свинско и телешко месо. Покриват се с пласт от ситно нарязано кисело зеле. Поръсва се с червен пипер и част от нарязаната на парчета сланина. Отгоре се слага нарязаното на хапки телешко месо, пак пласт кисело зеле, червен пипер и сланина. После се слага свинското месо, пласт кисело зеле, пилешкото месо, пласт кисело зеле. Отгоре се слага кървавицата, нарязана на едри парчета. Слага се виното и вода до средата на съда. Затваря се с капак и се замазва с тесто. Поставя се във фурната и се пече на умерен огън 3 часа. В началото се включва на силно, докато заври, а след това се намалява. Направете го и ще си оближете пръстите.