Разбито приятелство – как процедирате?

То това не са приятели, а досадници. Даже някои се превръщат в енергийни вампири.
Не контактувам с такива. Майка ми има две такива кокошки ги е титулувала като приятелки и като идват са ми много досадни. Просто излизам от стаята. Ама тя е толкова добричка. Трудно казва не и търпи всякакви.
Иначе като цяло не споделям много проблеми с приятели. Освен ако нещо не мога да разреша и ми трябва помощ или съвет.

Аз съм такава - предпочитам да слушам за чуждите проблеми, отколкото да разказвам своите. Нямам доверие на хората и се страхувам да не се интерпретират погрешно и после да се обяснявам.
Темите с проблемите не са ми приятни, но често нещата се въртят натам. Даже имах наскоро случай да ми разказват за ваканция на един гръцки остров и понеже нямахме време да ми разкажат всичко, разказаха само за проблемите, свързани с пътуването.

   "Никога не казвай на приятелите си това, което не искаш враговете ти да знаят."

Esmee, така си е 
Но има хора, които доста злоупетрябват и ползват хората за кошче за душевни отпадъци. А когато трябва примерно аз да споделя нещо, сменят темата, правят си оглушки, казват не знам и пак въртя сучат за тях си говорят.
Иначе най-лични проблеми и тайни ако щеш си запазвам за мен си. 

Точно случая, който и аз съм описала.И накрая аз бях излязла лошата, че съм спряла да общувам, че съм се отдръпнала ,,без нищо''  Такъв темерут съм била!

Като бях на 20 бях доста по-кротка и не смеех да разкарам всеки, който ми лазеше по нервите. Веднъж почти щях да припадна /буквално/от една такава енергийна вампирка. Два месеца някъде я търпях.
Работех в едно кафе. Тя беше от редовните клиентки. Идваше всеки ден. Уж усмихната жена, забавна на моменти, заговорихме се, стана ми симпатична много в началото. И почна да идва все по често и като нямах работа сядаше при мен да си говорим. И все проблемите си казваше. Все разказваше някакви случки - какво преживяла, какво правила днес. Абе хем уж весела, но някак си цедеше енергията, дори и като разказваше обикновени и дори весели неща. След всеки разговор с нея, а той не беше кратък, буквално отмалявах и ми ставаше лошо. И след поредното и смучене, влязоха група клиенти и ме спасиха буквално. Тя си тръгна. Хората ме питаха защо съм бяла като платно. И шефката дойде,  направо щеше линейка да вика. Като приключих с клиентите и споделих и ми се накара, защо я търпя. Целия квартал и викали "вампира".А аз не знам как да я разкарам, викам си да не съм груба. Просто като дойдеше се правех на заета, я ще замета, я ще чистя чистия под или ще мия чисти чинии    Като идваше все ме канеше и викаше стига си работила, а аз тактично отговарях, че съм на работа. Наложи се даже да се сприятелявам "насила" с другите клиенти и да седя при тях  Доста приятели намерих така. 
Сега вече просто не издържам такива и бързо приключвам с тях. Случи ми се пак наскоро една колежка от университета се опитваше да бъде приятелки, ама беше и тя вампир. Почна да ми държи сметка защо все отклонявам поканите. Ами директно казах, че не виждам допирни точки между нас и ме натоварва.

Аз още не съм се научила да се пазя директно от такива неща. Все гледам да не обидя, да не се покажа такава, каквато не съм... И при мен ситуациите не са "една жена от едно кафе". Обикновено са с колеги, с приятели на приятели,  с хора, с които ми се налага да се виждам и да не правя конфликти.
Много е трудно да кажа или да покажа на момиче, с което работим на едно място, че ми пречи или че ми е тъпо да общувам с нея.
Веднъж една ми каза, че съм много любопитна и нахална и аз не се почувствах добре. Нито я помислих за много умна и добре възпитана. Не искам и мене да ме мислят за простачка, която не умее да си преценява думите и поведението.

Ох, какво да ти кажа. Вече с колеги е малко по-трудно. Но съм се научила да игнорирам дразнители и общуването ми е сведено до минимум.
Установила съм, че като си добър с такива и ти се качват на главата. И не винаги това работи. Понякога просто трябва да си груб. Зависи и от човека. Имах неприятни дрязги с колега на една работа. Много прост човек, заяждаше се с всички колеги и обиждаше всички. Подиграваше се на инвалиди дори. Изтърпях го известно време, уж последвах съвет да не падам на неговото ниво. Всъщност се оказа, че е грешен съвета. В един момент и аз станах груба. Оцъкли се горкия. Мислеше, че съм някоя мека мара, но търпя до един момент.

Никога не съм извличала позитиви от такива отношения. Нито пък, когато съм си траела и съм оставяла простакът да си разиграва коня, както си му е приятно. И в двата случая един такъв човек (ако е близо до мен и е в ежедневието ми - пример: колега), ме е съсипвал.
Но, ако съм предприемала същото поведение, за да отвърна и да не се покажа като мека и позволяваща всичко, резултатът е бил един огромен скандал, след който нищо не е променено, само атмосферата е два пъти по-отровена. А аз се чувствам зле от това, че съм се подвела по чуждо грозно поведение. И винаги съм съжалявала. Хората не разбират и не оценяват директното чуждо и непотърсено мнение.

Точно позитиви няма как да извлечеш, но поука да. Но пак казвам, тези случаи са индивидуални и работят различни тактики. Понякога дори не осъзнаваме, че и ние самите може да сме подразнили хората с нещо.
Лично аз колегите с които си допадам си общувам, а с тези, които не харесвам се държа дистанцирано, но не и грубо. Груба съм много рядко. Мога да бъда рязка понякога.
Също така гледам да избягвам да давам непотърсено мнение или непотърсена помощ. Само ако ме питат.

И при мен любимият ви съвет (отвърни със същото, постави го в своето положение и др. производни) не работи.
Видна поддръжничка съм на идеята да не се слиза до чуждото ниво, защото въпросният (глупакът) ще те бие с опит.
Все си мисля, че ако толкова естествено се слиза на чуждо ниво, може би няма слизане въобще.
За да съм напълно честна - дразнителите ми са били все странични хора, общуването с които мога да прекратя по собствено усмотрение. С колеги и т.н., с които съм принудена да съществувам в един социален контекст, не съм имала проблеми. Но пък и точно там смятам, че отвръщането със същото не си струва заради нажежаването на атмосферата, от което никой не печели.

Да си имаме уважението. Аз изслушвам всякакви драми, но не понасям пренебрежението на моите собствени, така както и пренебрежението на проблема на някой друг, който проблем е по-голям от моя от нейния и т.н.
Точно, защото не съм терапевт, а приятел. При приятелството, както и във всеки друг род отношения има даване и вземане, колкото и да не ви се вярва.

Приятелството е вземане и даване - двустранно, а не използване.

 Ето това го мразя най-много - омаловажаването, пренебрежението. Все пак говорим за сериозни неща, не за филми.

Забелязала съм част от типовете "приятелство":
- такива, които не споделят, отдалечавате се , но винаги при нужда можеш да разчиташ на тях. Но...не ги познаваш достатъчно
- такива, които се фукат
- такива, които все са жертви
- такива, които ти искат съвет, но дори не го слушат
- такива, които те използват за слушател и не ет оценяват
- такива, които винаги се изкарват светици и жертви едновременно
- такива, които се дуят, жегват те и те карат да се чувстваш по-ниско от тревата
- такива, които не казват нищо за себе си, но упорите те питат за теб. В някой случаи информацията я използват срещу теб.
- такива, които те копират. Я кажеш или направиш нещо, после те го казват или правят, все едно са открили топлата вода
- такива, които щом имаш проблем - бягат като от огън

И тези видове "приятели" колко са приятели?!?

Разбира се има и свестни хора с които се намират множество допирни точки. Познавам такива. Но те не попадат в графата "приятели"/наблягам на кавичките умишлено./.