Разбито приятелство – как процедирате?

Нека бягат, никога не съм се кефела на фалшиво позитивни хора, които са такива само щото нищо не са видели и/ли умишлено избягват сериозни и тежки теми.

И същите такива с кризите като им кажеш, че има хора с къде къде по-големи проблеми се обиждат, че омаловажаваш техните...

  И в драмите си ли обичате да се надцаквате?

Явно да.
Нее, твоето е нищо, слушай за моята драма.

А фалшиво позитивни са тези, които са все едно на дрога. Вечно весели, нищо не им смрачава щастието, защото умишлено избягват всичко, което ще ги изкара от розовия балон, само еднорози, дъги и т.н. едни такива над нещата винаги.

Да, бях тръгнала да пиша за подобни хора, но не исках да възхвалявам тъгата и меланхолията. Точно "опитните", които са съумяли да запазят човечност, която и без това не е често срещано явление вече, а не да се озлобят, обикновено са много красиви хора. Чете се, като се загледаш и пообщуваш с човека, но не е онази сълзлива меланхолия, а е някаква (полу)смиреност, примесена с доброта.: )

Ами да видим, когато споделиш с приятелка, че си видяла ада /бусвално съм го видяла, а не изживяла, щото аз гледах как буквално изгнива майка ми, червеи аз гледах/  и тя като ти каже "Чакай, чакай да ти кажа какво направи "еди кой си". И ми се нацупи и ми обеща, пък не го изпълни..."

Да видим, тогава дали няма да наречеш кризите й мижави! За мен не просто трябва да има баланс на споделяното, но и на отношението към въпросното споделяне, колко тежко е то за човека и дали пък не е по-тежко от собствените ни тежести.

Щото, когато същата имаше сериозни проблеми, аз не съм я пренебрегвала, за да изкажа коооолко ми е тежко, че не дават любимия ми сериал, видиш ли. Напротив, успокоявах я, че всичко ще се нареди и не трябва предварително да изпада в паника. а когато аз съм с тежките проблеми --- нънци, да да добре и айде да говорим за нейното кой какво й казал, кой какво сготвил, кой що се нацупил.

Познавам си хората. Аз като имам драма - кучета ме яли , тва едва ли не нищо не е . А когато тя има "драма" /разбирай кавичките буквално/, тогава света си срива.
Проблем за същата е че не ми е до екскурзии и веселби. Но да влезе на човек в положението, че е в траур и не може да си преживее мъката - я да не бъркаме нещата, тя е център на вселената, раираш ли.

Ама ще й дойде акъла. Но трябва да го преживее. Не й го пожелавам, но всички ще минем през подобни или по-страшни моменти. И когато и тя мине през нещо подобно, ще разбере дали е важно кой й се е изрепчил или е по-важно кого е загубила. Пък да видим тогава чия криза ще е мижава.

Добре, а ако някой непрекъснато ви говори само за неговите си проблеми , като се опитате да му вдъхнете кураж, отговаря: "не се знае " и пак започва да си повтаря притесненията , какво правите ? И в един момент се стига до там,че дори и да искате да споделите нещо , дори нещо ,което смятате,че ще го развесели, той просто приключва разговора, тогава как постъпвате ? Или когато не е на кеф и не му се говори за абсолютно нищо , вие се съобразявате с него, но когато на вас ви се случи да сте имали тежък ден, той едва ли не се цупи, че сте спрели да му обръщате внимание ?

   Ама вие с какви хора общувате, че и ги "титулувате" приятели. За главата се хващам, като ви чета.