Смятате ли прекалената доброта за безхарактерност?
- Публикувана: 13 фев. 2016, 13:55 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2019, 10:40 ч.
# 75
15 фев. 2016, 10:12 ч.
Шумните хора притискат другите да се съобразяват с тях. Естествено е да се стъпва на пръсти, когато знаеш, че си на минно поле. Затова такива хора е по-добре да не допускаш до себе си, лош избор e. Ако това лице е от семейството е още по-неприятно.
Грешка на родителите е такова толериране. Със сигурност приятелката се чувства отвратително, виждайки такова поведение. Те самите не осъзнават, че "по-нуждаещото" се дете ограбва другото, грубо казано.
Виж целия пост
Грешка на родителите е такова толериране. Със сигурност приятелката се чувства отвратително, виждайки такова поведение. Те самите не осъзнават, че "по-нуждаещото" се дете ограбва другото, грубо казано.
# 76
15 фев. 2016, 10:43 ч.
Да така е, но пак не мога да го разбера, например в моето семейство баща ми и майка ми винаги са се държали еднакво с мен и сестра ми, случвало се е и двете да се правим на много велики като въпросния брат, но не ни позволиха да прекрачим границата, успяха с един сериозен разговор да ни покажат, че не толерират подобно поведение. Та идеята ми е, не само въпросното момче, а и в други среди се е случвало такъв тип хора да ги толерират. За мен не е нормално, тъй като по този начин трупат отрицателна енергия и хабят енергия за да им угаждат. Затова казвам, че е въпрос на привличане и симпатии, иначе не мога да си го обясня. Аз лично не мога да търпя такива хора като брат й, веднага ги избягвам...
Виж целия пост
Шумните хора притискат другите да се съобразяват с тях. Естествено е да се стъпва на пръсти, когато знаеш, че си на минно поле. Затова такива хора е по-добре да не допускаш до себе си, лош избор e. Ако това лице е от семейството е още по-неприятно.
Грешка на родителите е такова толериране. Със сигурност приятелката се чувства отвратително, виждайки такова поведение. Те самите не осъзнават, че "по-нуждаещото" се дете ограбва другото, грубо казано.
Грешка на родителите е такова толериране. Със сигурност приятелката се чувства отвратително, виждайки такова поведение. Те самите не осъзнават, че "по-нуждаещото" се дете ограбва другото, грубо казано.
Да така е, но пак не мога да го разбера, например в моето семейство баща ми и майка ми винаги са се държали еднакво с мен и сестра ми, случвало се е и двете да се правим на много велики като въпросния брат, но не ни позволиха да прекрачим границата, успяха с един сериозен разговор да ни покажат, че не толерират подобно поведение. Та идеята ми е, не само въпросното момче, а и в други среди се е случвало такъв тип хора да ги толерират. За мен не е нормално, тъй като по този начин трупат отрицателна енергия и хабят енергия за да им угаждат. Затова казвам, че е въпрос на привличане и симпатии, иначе не мога да си го обясня. Аз лично не мога да търпя такива хора като брат й, веднага ги избягвам...
# 77
15 фев. 2016, 10:56 ч.
Имам приятелка, изключително добър човек и обградена с хора, които я ценят заради тази и изключителност и до сега не съм чула някой да я нарича безхарактерна, мекушава, или пък някой да я манипулира! Имаш доста объркани представи, но това може да е заради житейският ти опит, който май коренно се различава от моят.
Ами то зависи в каква среда попадне, да кажем, че има късмет, иначе можеше да попадне на егоисти и използвачи, сигурна съм, че въпросните хора, които я ценят я защитават и предпазват от подобни моменти.
Виж целия пост
Смятам, че прекалено добрите хора изглеждат безхарактерни в очите на повечето хора. Такива добряги бързо биват надушвани от всякакви егоисти, интриганти, манипулатори. А липсата на отпор и гласно отстояване на позициите и желанията се възприема като мекушавост. Имам много близка жена, която цял живот все е мислила за другите и компромисите са били за нейна сметка. Все да премълчи, да не обиди, да не влиза в спорове, да не изисква. И сега на дърти години се усеща, че това поведение май не е било много правилно, защото хората, с който е била най-добра или са й се качили на главата, или са я изоставили.
Аз самата също не обичам да влизам в скандали и излишни конфронтации и предпочитам да убия глупаците с мълчание. Да стоя от страни и да им се присмивам наум
Обаче сама виждам, че това не се възприема като, че не искам да им слизам до нивото. По-скоро ме възприемат като смотла, която не може да се защити. За това вече съм зла
Аз самата също не обичам да влизам в скандали и излишни конфронтации и предпочитам да убия глупаците с мълчание. Да стоя от страни и да им се присмивам наум
Обаче сама виждам, че това не се възприема като, че не искам да им слизам до нивото. По-скоро ме възприемат като смотла, която не може да се защити. За това вече съм зла Ами то зависи в каква среда попадне, да кажем, че има късмет, иначе можеше да попадне на егоисти и използвачи, сигурна съм, че въпросните хора, които я ценят я защитават и предпазват от подобни моменти.
# 78
15 фев. 2016, 11:02 ч.
Добра не значи наивна или слабохарактерни! Можеш да си отстояваш правата и без да си агресивна и да повишаваш тон! Имам чувството, че автора на темата пита за съвсем друго нещо, което няма нищо общо с добрият човек.
Виж целия пост
# 79
15 фев. 2016, 11:08 ч.
Някои от записалите се в темата проявяват арогантно лицемерие.
На едно място драскат с нокти и оставят нелицеприятни следи след себе си, а тук се опитват да облекат грубостта си в "добри" одежди.
Ех, сладка наивност..
Виж целия пост
На едно място драскат с нокти и оставят нелицеприятни следи след себе си, а тук се опитват да облекат грубостта си в "добри" одежди.
Ех, сладка наивност..
# 80
15 фев. 2016, 11:10 ч.
Брат ми винаги е бил "лошото" дете и повече толеранс имаше за него, повече право на грешки, повече свобода, повече търпимост, помощ и каквото още се сетиш. На въпроса ми защо, отговорът винаги беше: "И двамата сте ни деца, държим се еднакво, но ти се справяш сама достатъчно добре".
Има го и момента, че се смята за по-приемливо момчетата да изразят емоциите си по-бурно (например, когато са ядосани), а момичетата - не. Жалко е, но факт за времето, в което аз растях, или по-скоро за моето семейство, затова пък имам железен самоконтрол ,нещо да ме ядоса е почти невъзможно, а да го покажа още повече. Дава ми възможност за адекватна реакция.
В духа на темата, може би такива родители са безхарактерни, въпреки че аз казах, че не мисля, че има такива хора. Неразвили са полезни черти от характера, за да се справят със ситуацията.
Иначе хора скандалджии, които разчитат на сеира, за да получат, каквото искат - под път и над път. Не е достойно за уважение.
Виж целия пост
Има го и момента, че се смята за по-приемливо момчетата да изразят емоциите си по-бурно (например, когато са ядосани), а момичетата - не. Жалко е, но факт за времето, в което аз растях, или по-скоро за моето семейство, затова пък имам железен самоконтрол ,нещо да ме ядоса е почти невъзможно, а да го покажа още повече. Дава ми възможност за адекватна реакция.
В духа на темата, може би такива родители са безхарактерни, въпреки че аз казах, че не мисля, че има такива хора. Неразвили са полезни черти от характера, за да се справят със ситуацията.
Иначе хора скандалджии, които разчитат на сеира, за да получат, каквото искат - под път и над път. Не е достойно за уважение.
# 81
15 фев. 2016, 12:46 ч.
при мен понякога се наблюдава нещо като будализъм при правене на добро. може и като слабохарактерност да се определи, зависи на кой как му харесва. просто имам трудности при определяне на границите и се усещам, но малко по-късно, отколкото трябва. после се дистанцирам и дълго обмислям и анализирам къде сбърках. никога не съм съжалявала за извършена добрина сама по себе си, но се е случвало да ми остане някаква горчилка, след като някой силно е прекалил, а аз не съм успяла навреме да си дам сметка какво се случва. но... "уча се, уча се... ще се науча!"
Виж целия пост
# 82
15 фев. 2016, 13:24 ч.
Много недефинирано понятие е "добър". Какво се разбира под него? Всяко общество има собствени ценноцти, но и всеки индивид има такива. Един човек, може да е добър за едни и много лош за други. Безхарактерността също е спорна тема, защото един интроверт може да изглежда безхарактерен, но да си прави точно каквото желае.
Виж целия пост
# 83
15 фев. 2016, 21:00 ч.
Добрият човек е този, който прави добро, проявява разбиране към другите, проявява отзивчивост. Безхарактерният човек е който има слаб характер и лесно се поддава на чуждо влияние.
Виж целия пост
# 84
16 фев. 2016, 00:22 ч.
Скандалджията може да е много добър човек, а тихата вода да е злобен манипулатор...примерно
Безхарактерност за мен е лесно да се влияеш от чуждо мнение и да нямаш свое. Да нямаш свои интереси също влиза в тази графа. Такива хора обикновено са залепени за някоя силна и властна фигура, която им дава тон в живота. Съответно мисля, че добротата няма как да е безхарактерност, дори прекалената такава.
Прекалено добър човек не съм срещала. Това само за протокола
Виж целия пост
Безхарактерност за мен е лесно да се влияеш от чуждо мнение и да нямаш свое. Да нямаш свои интереси също влиза в тази графа. Такива хора обикновено са залепени за някоя силна и властна фигура, която им дава тон в живота. Съответно мисля, че добротата няма как да е безхарактерност, дори прекалената такава.
Прекалено добър човек не съм срещала. Това само за протокола
# 85
18 фев. 2016, 08:34 ч.
Дори да осъдиш или не одобриш нещо или някого, да го приемеш такъв какъвто е.
Всеки човек е различен и има свое/я мнение/ представа за нещата, които го заобикалят. Ако един човек е винаги приемащ и не осъждащ, това за мен е пример за безхарактерност.
Има и хора, които възприемат проявата на характер и самоувереността, с която някой излага възгледите си, като отрицателно поведение.. Само че забравят, че човек, който е прям и играе с 'открити карти' няма как да бъде ''лош''..
Виж целия пост
Да си "добър" - имам предвид учтив, мил, приемащ и не осъждащ. Но също така и да останеш отделен и независим от чуждите емоции.
Ако си добър и не умееш да се запазиш/предпазиш сам - вече е безхарактерно за мен.
Ако си добър и не умееш да се запазиш/предпазиш сам - вече е безхарактерно за мен.
Всеки човек е различен и има свое/я мнение/ представа за нещата, които го заобикалят. Ако един човек е винаги приемащ и не осъждащ, това за мен е пример за безхарактерност.Има и хора, които възприемат проявата на характер и самоувереността, с която някой излага възгледите си, като отрицателно поведение.. Само че забравят, че човек, който е прям и играе с 'открити карти' няма как да бъде ''лош''..
# 87
18 фев. 2016, 10:10 ч.
Аз съм добър човек. Но не прекалено добър..)
За щастие здравословният ми егоизъм пречи да достигна безкрайната доброта.
Виж целия пост
За щастие здравословният ми егоизъм пречи да достигна безкрайната доброта.
# 88
18 фев. 2016, 13:05 ч.
И на мен ми е трудно дефинирането на понятието, защото то е свързано с морала, който пък е различен за различните общества и индивиди. За мен добър може да е човек, който храни бездомните кучета, а за други, да е луд, прост и пр.
Сигурна съм, че всички хора, които някой намира за добри, са мислени за лоши от други. Безхарактерността, или поне, това, което си мисля, че се влага в понятието в темата е различни нещо. Безхарактерен за мен е човек, който не може по адекватен, културен и аргументиран начин да защити позиция, или който не се намесва при явна неправда от всякакво естество (корупция напр.).
Виж целия пост
Дайте пример за добър човек? А за прекалено добър?
И на мен ми е трудно дефинирането на понятието, защото то е свързано с морала, който пък е различен за различните общества и индивиди. За мен добър може да е човек, който храни бездомните кучета, а за други, да е луд, прост и пр.
Сигурна съм, че всички хора, които някой намира за добри, са мислени за лоши от други. Безхарактерността, или поне, това, което си мисля, че се влага в понятието в темата е различни нещо. Безхарактерен за мен е човек, който не може по адекватен, културен и аргументиран начин да защити позиция, или който не се намесва при явна неправда от всякакво естество (корупция напр.).
# 89
18 фев. 2016, 13:47 ч.
Помислих още по темата, не познавам обаче "прекалено добри" хора...
Познавам всеотдайни хора, които непрекъснато помагат безвъзмездно на околните, но винаги има по някое "трънче".
Някои от тях не могат да отказват или болезнено много искат да бъдат харесвани от широк кръг от хора.
Други помагат, защото имат непреодолима нужда да контролират околните, да се налагат и да шефстват.
Трети имат месиански комплекс, поредица от хора-проекти, защото имат нужда да се чувстват потребни.
Четвърти за чуждите хора всичко дават, а в/за семейството си са зверове.
Пети са всеотдайни само в една област, примерно за животинчетата всичко дават, но за хората нищо.
Има и една порода хора, които не загрубяват от разочарованията. И 50 пъти да им причинят вреда, носят в себе си някаква изначална вяра в живота, в доброто у хората, която никога не се пречупва. Не се озлобяват. Тях не знам къде да ги сложа. Те си плащат за своята наивност.
Безхарактерни за мен са хора, които за нищо нямат лично мнение и изключително лесно се водят по чужд акъл, затова не намирам припокриване с добротата.
Виж целия пост
Познавам всеотдайни хора, които непрекъснато помагат безвъзмездно на околните, но винаги има по някое "трънче".
Някои от тях не могат да отказват или болезнено много искат да бъдат харесвани от широк кръг от хора.
Други помагат, защото имат непреодолима нужда да контролират околните, да се налагат и да шефстват.
Трети имат месиански комплекс, поредица от хора-проекти, защото имат нужда да се чувстват потребни.
Четвърти за чуждите хора всичко дават, а в/за семейството си са зверове.
Пети са всеотдайни само в една област, примерно за животинчетата всичко дават, но за хората нищо.
Има и една порода хора, които не загрубяват от разочарованията. И 50 пъти да им причинят вреда, носят в себе си някаква изначална вяра в живота, в доброто у хората, която никога не се пречупва. Не се озлобяват. Тях не знам къде да ги сложа. Те си плащат за своята наивност.
Безхарактерни за мен са хора, които за нищо нямат лично мнение и изключително лесно се водят по чужд акъл, затова не намирам припокриване с добротата.
Препоръчани теми