НК-ВВХ - храненето на столетниците

Зад термина "захар" стои "кристалното вещество, което се прави в заводи и се пакетира за продажба в магазина за хранителни стоки. Захарта често бива избелвана или се продава под формата на кафеви кристали. От техническа гледна точка, терминът "захар" има само едно значение - захароза (сукроза).

Какво всъщност са въглехидратите?

Въглехидратите са дълговерижни молекули, които могат да съдържат стотици или хиляди монозахаридни единици. За разлика от захарозата (сукрозата), която е с дължина два монизахарида, дълговерижните въглехидрати се храносмилат по-бавно, отколкото захарозата.

Колкото по-дълга е въглехидратната верига, толкова по-хранителна е тя. Ако въглехидратът беше гердан, всяко мънисто би представлявало различна монозахаридна молекула. Някои ще са глюкоза, други - фруктоза, трети - ксилоза, четвърти - галактоза, пети - рибоза и т.н.

Заблуда №1: Плодовете съдържат "захар"

Избягване консумацията на плодове, защото в тях има "захар", е погрешно представяне на тяхната хранителна стойност. Макар да съдържат известно количество прости захари, каквито са фруктозата и глюкозата, в плодовете има също и по-дълговерижни въглехидрати, чието храносмилане и абсорбция отнема повече време. Тези въглехидрати идват в комплект с 5 основни хранителни вещества, които са задължителни за оптималните процеси на храносмилане, абсорбция и пренос. Всички тези 5 нутриенти често са намалени или премахнати от ЛЪЖЛИВИТЕ въглехидрати, каквито са хлябовете, макаронените изделия, зърнените закуски и изкуствените подсладители, което води до неестествен метаболизъм и пикове в нивата на кръвната захар.

Една от причините плодовете да са от фантастична полза за здравето е множеството благотворни растителни съставки, които подпомагат храносмилателния процес. За разлика от рафинираните "захари", плодовите въглехидрати са придружавани от следните полезни вещества:
1. Витамини
2. Минерали
3. Фибри
4. Вода
5. Антиоксиданти
Витамините и минералите подпомагат хиляди клетъчни химични реакции; фибрите подхранват дебелото черво и забавят усвояването на въглехидратите, а антиоксидантите предпазват от оксидационни увреждания и преждевременно стареене във всички тъкани, вкл. мускули, черен дроб, сърце и мозък.

Неправилно твърдение: Плодовете съдържат захар.
Правилно твърдение: Плодовете съръжат известно количество захар, но и дълговерижни въглехидрати.

Заблуда №2: Въглехидратите се отагат под формата на мазнини

През 80-те плодовете бяха смятани за великолепна храна в полза на оптималното здраве. След Аткинс революцията от 90-те, поддържаните с години добри хранителни навици бяха забравени. Хората започнаха да бягат от въглехидратите като от чума, смятайки че "излишните захари се превръщат в мазнини". Оказва се, че Аткинс е бил само отчасти прав: излишните захари се превръщат в мазнини ... при повечето бозайници, но не и при хората.

Процесът за превръщане на въглехидратите в мазнини се нарича de novo lipogenesis (DNL). В един чудесен свой труд, д-р Марк Хелърстейн, доктор по медицина (един от водещите експерти по въглехидратен метаболизъм), се противопоставя на убеждението, че въглехидратите се превъщат в мазнини при хората и твърди, че този процес е валиден единствено при малките насекоми и животно от типа на пчелите и прасетата. Използвайки многогодишни лабораторни данни, д-р. Хелърстейн заявява следното:

"Пчелите произвеждат восък (мазнина) от мед (въглехидрат). Прасетата затлъстяват от консумацията на зърнени храни. В действителност, всички организми - от бактерията до бозайника, имат ензими за de novo lipogenesis. Тъй като съхранението на енергията като мазнина е по-ефективно от запазването й като въглехидрат, се е смятало, че животните използват de novo lipogenesis като метаболичен предпазен клапан за съхранение на въглехидратна енергия, която е в излишек за въглехидратните оксидационни нужди (т.е., въглехидратен енергиен излишек).

Повечето експериментални данни от хора, обаче, противоречат на тази гледна точка за функциите на de novo lipogenesis. Първоначалните проучвания показват ограничен или липсващ de novo lipogenesis след краткосрочно въглехидратно преяждане ... и при повечето условия на въглехидратен енергиен излишек.

Тези и още въпроси възникват от наблюдението, че de novo lipogenesis е процес - крайна мярка и че, поне по отношение превръщането на въглехидратите в мазнини, хората не са нито пчели, нито прасета"

В друга статия, писана от експерти по въглехидратен метаболизъм, авторите твърдят следното:

"Синтезът на мазнини от въглехидрати няма да надвиши мазнинната оксидация след едно високовъглехидратно хранене, дори то да е необичайно голямо... Тези открития се противопоставят на всеобщото разбиране, че превръщането на въглехидратите в мазнини е важен процес в запазването на хранителна енергия и натрупването на телесни мазнини".

Специалистите разбират, че въглехидратите не се превръщат в мазнини в човешкото тяло, но тази информация изглежда е криворазбрана от съвременното общество.