КГБ = Клуб на Готините Баби - 166.

И аз така го възприемам  - тъгата, почитта, споменът - те са в сърцето и в ума на човека. Няма нужда от показност, от демонстрации, а още по-малко от храна. Единственото, което мога да разбера, е че след погребението най-близките отиват в дома на покойника - за да не остане веднага сам опечаленият, да постоят с него, да споменат отишлия си. Да не го оставят сам с мъката му в най-пресния момент. Може би и затова се пие - за да се отпуснат малко нервите, да се потуши малко болката. А и домакините да се залисат в приготовленията, да мислят поне за малко за друго.
Във всички народни обичаи има някакъв здрав смисъл и причина. Но времената се промениха, хората също и сега ни убягва смисълът за повечето неща.

Извинявайте, че аз подхванах тази тема! Но това е в сърцето и ума ми, та реших да разбера как е по вашите краища. Благодаря за отговорите! Мненията ви съвпадат с моето, което ми дава сили да променя някои тукашни традиции. Няма повече да ви занимават с този въпрос.

Фло, моят племенник/син на брат ми/ и неговата жена са много запалени членове на клуб "Традиция". Участват във всички големи възстановки. Вчера, както  и предишни години, племенникът е бил опълченец на тържествота за 3 март, на 1 май всяка година има голяма възстановка на Априлското въстание. Били са на възстановка на  Шипка и на още много други, дори в чужбина. Племенницата участва като "медицинска сестра" или "възстаничка", "робиня" и други женски роли. Имат си костюми и друг реквизит. Сами си ги издирват  останали по ракли или си шият.
Всички от клуб "Традиция" заслужават нашия поздрав и възхищение, че съхраняват паметта за тези събития.

ГРЕТИ, защо се извиняваш, че си подхванала тази тема? Животът върви напред миличка. Няма да се сравняваме с баби и майки. Нещо ще съхраним от техните традиции, друго ще променим. След нас също ще има промени. Добре си решила да го направиш както го чувстваш. Интелигентна жена си, надявам се, че не плащаш Данък обществено мнение. 
И моето момче е ходило на възстановки в Румъния, в Копривщица, на Шипка, по Делиормана. И той си шие униформите, за една от тях събирА копчетата едно по едно от И-нет. По едно време на Шипка все играеше турски офицер, че само на него му ставаше униформата от Киноцентъра и бая време у дома се съхраняваше турски фес. Аз също се гордея с него, защото в това толкова трудно и забързано ежедневие, той намира време да застане на пост пред паметник, да поднесе цветя, да участва във възстановки, да ходи по училищата с други момчета от Традиция и да разказват на децата нашата история. Добри синове имаме, дай Боже и внуците ни да пораснат патриоти, като дедите си да обичат и пазят България!

Дано не съм ви натоварила и аз ,но споделям със  съжаление  колко глупаво съм вървяла по това какво ще кажат хората  и ако се върна няма така да правя. На  погребение съм си готвила аз ,на мъжа ми само  оставих да довършат и  те се дърпат ,само една  млада се хвана да метне храната,да залее  ориза и метне.Не  щат щото съм готвела вкусно ,да не стане нещо  зле гозбата.Но  минало...И аз си мисля ,че  ако е само да се смеем  и честитим хубави поводи  ще сме много зле. Приятелството е  да  споделиш  каквото ти е  на ума ,дори неправилно за момента.

За мъдрата БОРЯНА са моите прегръдки

 

Борянче, този емотикон кво значи? Досещам се, но предпочитам да ти чета мъдрите мисли през емотките.   Права е Флото, както винаги е права.  

Празничен поздрав от мен. Още ме държи приповдигнатото настроение от вчера, а и като прочетох какви добри и родолюбиви синове и роднини имате и аз като че ли се наперих повече. Дано и моето малко момче стане такъв.

Поздравът:

 И аз не съм дип вярваща, но почитам задушниците. И не заради това какво ще кажат хората, а така ми идва отвътре. Някак ми е криво, ако не отида на гроба на Мима, поне едно цвете да поставя, свещичка да запаля. А като почета нея, не мога да прескоча майка и татко. Така, че довечера ще сложа житото да се вари, а утре ще прескоча до гробищата. При нас не се яде там и подавки не се оставят на гробовете - даваш ги на хора от близки гробове, или на познати. Раздавала съм и на деца. И никога след "Бог да прости" не съм чувала "Наздраве"... Всеки край с традициите си! И още нещо - по нашия край на задушница не се ходи до 40 дена, а не до годината.
За свекървата готвиха в стола на у-щето, че етърва й беше главна готвачка. За свекъра готвиха роднини, а за Мима и майка бяхме на заведение. После аз си готвих за 40 и месеците. Но НИКОГА не съм го правила за това какво ще кажат хората.  Ето за тези, които се интересуват по темата:

             http://petel.bg/Utre-e-Golyama-Zadushnitsa--Vizhte-kakvo-zadalzh … e-napravi__147572

 Фло, мисля, че и внуците няма да ни посрамят - нали им даваме личен пример. Вчера първо бяха поднесени венците и след това пуснаха химна. Анжелка беше скочила на крака \ бяхме седнали на една пейка \ преди мен. Ето Миша на Танита! Абе умни и скопосни са ни внуците!
Маринка, тази песен не съм я чувала, а сигурно е от филм за Освобождението, но и него не съм гледала май

Яне ,твоето е друго ,да не дава господ.то  сърцето те носи натам.
За  какво ще кажат хората имам предвид   леко изхвърляне при мен. Работих  два месеца в едни хора ,имат   цветна градина цял двор да взема пари да направя каквото правих. И като имаш предвид ,че  у нас стана непрекъснато ,един след друг ми дойде в повече това събиране на хора ,дето лично на мен  ...да замълча нататък. Курбани ,животни , софри , а може по скромно. когато искам  след обичайните  там полагания.Щото някои  бяха абонирани у  нас.И сама. Идваха понякога да пречат  и се налагат някои,не мога да ги върна. Да  ,стана ми в повече. И повече не искам  и да чувам. И са излишни тежките софри по тези поводи,но слушах и изпълнявах ,щото свекървата последна беше.Даже направи скандал за другия син ,че там не било по нейната. Ами така решили.
Та  не мисли,че си налагам моето. Твоята болка няма да отмине никога.Не  сравнявам мъж със дете-защото са несравними. Мъчно си ми е  и до сега ,въпреки    други работи...Най-вече за себе си им е мъчно ,че  едни добри  и  спокойни години ,без ангажименти ,дето съм мечтала да минат с пътуване ,развлечения ,  покрай  деца и внуци няма са така. По ред причини,най-голямата,че не мога да направя   баща и  майка заедно сама. Щяхме да си изкарваме  с животни и  да даваме,сега ми дават. Не  мога да работя с хора ,  не съм искала да е така.Не  искам и  да се обяснявам в подробности какво и   защо.Така е  и точка. но вземам каквото може от живота , не претендирам за повече  и съм благодарна на което имам. Не   е малко ,но не е което трябва.
Чудя се да изтрия  ли това както правя много пъти ,но защо пък ,като сме почнали да си казваме,нека е докрай.

Мили дрЪжки аз пък ви се радвам, когато споделяте това което мислите. Не виждам тук между нас да виреят крас(Т)авици, напудрени и парфюмирани, накичени с цветя и пискюли. Хубавото е точно в това, да си излеем душичките, да споделим, да срещнем разбиране и утеха, абе с три думи, да сверим часовниците.
Я хайде да сменим темата. Що не си говорим за мъже? Имам си две дружки, с които от време навреме ходим на кафе и като задълбаем в някоя тема - лекарства, болести, веднага предлагам да си говорим за мъже, разсмиваме се и тръгваме в друга посока-децата, внучетата, мъжете, пенсиите, проблемите на големия град и т.н. и т.н.

ТАНИТА, бива я Миша за байрактарка. Я как уверено е хванала знамето. Може ли да е по-назад от борбената си баба?
ЯНЕ, браво на АНЖЕЛКА. Знае детето, че зазвучи ли химнът, ставаш прав и отдаваш почест! Поздрави я от мен
МАРИНКА, бях я забравила тази песен, та ти благодаря за това, че ми я припомни. Като гледам и Влади се възпитава в патриотичен дух. Гушни го от мен  Никола често го водят във Военно Историческият Музей. Така се възпитават родолюбци.

Днес реших да не лентяйствам на 100% и отново започнах да гладя, че купчината пак порасна. Като си вдигнах главата да видя колко е голяма, та шапката ми падна . Гледах ТВ и гладих, гладих... Останаха ми само две покривки за хранене и няколко мои " тоалета " за работа. По между другото чух, че когато руските казаци са подгонили Наполеон и стигнали до Париж, сядайки да се хранят, непрекъснато подвиквали: Бъйстра, бъйстра ( не го изписвам правилно, поради липсата на руска азбука ) И от там произлязла думата БИСТРО.
Намерих още поражения от сръчните ръчички на Рада, въоръжени с ножичка. Имах 12 красиви салфетки за индивидуално сервиране, ших ги собственоръчно с много обич, още като млада булка. ММ отиде на 3 месечен курс в СССР, а аз останах с децата и докато го чаках, измайсторих тези покривчици. Нещо като отчетен доклад пред гаджето Е, вече не са 12, ами 11...

Хайде останете си със здраве, пък ако ми хрумне още нещо, с кого да го споделя, ако не с вас. Някой казал ли ви е днес, че ви обича?  

Танитка, снимката на Миша на Шипка направо си е за корица на списание! Шедьовър! Красота - и пейзажа, и момичето, и знамето, и духът. И мисълта как се е изкатерила храбро до там - в името на какво.

Момичета, на мен ли ми се струва само, или настоящият трети март сякаш беше по-различен? 

 А как ще коментирате това?

             https://www.facebook.com/profile.php?id=1586091322


                

 Е, имах пред вид само интервюто на Ц Ц - С кого се е бил Ботев и неговата чета! Но май ми излезе цялата страница. Нищо, де! Тя е много интересна и аз съм част от нея.

 Борянче, моята съдба е близка до твоята. Бях градско чедо, но от лИбов се научих на всичко: да копая царевица, да пикирам домати, да кося сено, да доя кози и ....още куп неща! И за какво???!!!! Знаеш ли, има една жестока поговорка в нашия фолклор: На една жена, като не й върви и мъжът й не умира! Ами поне да беше умрял - щях да го оплача, на гроба му да ходя.....а то да го мисля с почти 20 години по-млада жена....Вече не знам кое е по-добро...Днес ми се изтърси да ми донесял две бутилки вино. Питам го по какъв случай, щото за Коледа и нова година не ми донесе, та сега А той: Ами тогава нямах как \ а два пъти си беше ходил на село \.Е, не че няма да си го изпия, ама...

ЯНЕ, не мога да коментирам, защото не се отваря. Направи нещо, моля.

 Уж направих!

 Пък и го споделих във фейса...

https://www.facebook.com/otbostana/videos/1563117697334776/?pnre … ry.unseen-section