Изиграй скуката с OZONE.BG

Децата ни – те са най-верният барометър за това какви сме ние. Ако сме потиснати и свити – така и възпитаваме децата си, ако сме с комплекси – те се отразяват на отношенията ни с тях. Нашето родителство е като огледало, по което най-често и вярно съдят учителките в детската градина, педагозите в училище и наблюдателните околни. Любовта и хармонията, както и обратното, личат най-много. Затова тези 5 въпроса, които ви задаваме, нямат най-верен отговор с най-много точки, а са сигнал какви родители сме. Те са същевременно и съвети за това как да сме по-близки с децата си и как да ги изградим като добри, положителни хора.
Ако желаете, можете да споделите вашия опит и наблюдения по някоя от тези точки, да добавите и други ключови моменти от отношенията с вашите деца, които смятате за репери какъв родител сте.

- Първо е посрещането: Поздравявате ли детето си с „Добро утро!“, „Добър ден!“, „Радвам се да те видя!“, „Очаквах те с нетърпение!“? Както и респективно изпращането му до магазина, на училище, на лагер, да си легне дори? Всичко това създава в малкия човек сигурност, че всеки път се радват да го видят и, че ще го очакват с нетърпение да се върне.

- Следва въпроса за одобрението. Поощрявате ли вашия потомък с думи като: „Ти си страхотен/на, ще успееш!“, „Сигурна съм, че имаш качествата да си там!“, „Ти си най-добрия/ата!“, „Ще те харесат всички!“? Децата винаги са несигурни и искат да чуят първо вас. Ако не сте им в подкрепа – те най-често се отказват. Как окуражавате вие мъничкия човек?

- Често ли благодарите на детето си? Защото то прави много неща, които го заслужават! Донася чаша вода, ляга си в уречен час, учи, храни се както желаете, прибира се вкъщи, дори се интересува от вас и здравето, работата и вашите проблеми… Всичко това заслужава благодарност, защото детето го прави интуитивно, както сте му подсказали.

- Интересувате ли се често от „делата“ на детето си? Питате ли го какво е станало на път към дома, в клас, в междучасие, дори в стола? И то не само каква е била храната и какви оценки е изкарало, защото целия живот е процес, който зависи от десетки обстоятелства, които трябва да чуете, за да познавате детето си. Как го гледат, с какъв тон му говорят, всичко!

- Накрая, но този е може би сред най-важните въпроси - прегръдката и свидетелството за обич присъстват ли във вашия общ ден? Показвате ли открито положителните си чувства към вашия потомък? И то не е само любов, но и готовност да помогнете винаги, да правите нещата заедно, да подкрепяте, да посъветвате, дори да приемете съвет. Това е важно, за да се почувства детето ви личност.

С голям интерес очакваме вашите коментари по 5-те въпроса, както мнението и опита ви относно „заедността“ – как влияе на детето това да правите различни неща заедно? Помните ли кога и на какво играхте последно?  

Еййййй аз значи съм много добър родител 

1. Винаги поздравявам момчето си например когато се връщам у дома. Питам го как е, как е минало в детската, добре ли си е изкарал с децата?

2. Поощрявам го за това, което смятам, че е добър и се справя добре, но и съм критична, когато виждам, че не е вложил достатъчно старание в нещо и знам, че може да се напъне още.

3. Благодаря му абсолютно винаги когато направи нещо по моя молба, но и когато направи нещо, което одобрявам и за което не съм го молила.
Също така му благодаря, когато се държи с някой друг така както съм го учила и смятам за правилно. Искам да се научи, че това е добро и аз го подкрепям.

4. Обсипвам го с прегръдки и засвидетелствам обичта си винаги когато съм доволна от него и се сдобряваме след като е направил беля отново с прегръдка 

Аз все си мислех, че съм прекалена строга, но сега осъзнавам, че съм строга когато се налага, но и явно съм добра в правилната насока.
Благодаря за прекрасния пост 

Брех... и аз от добрите

- Първо е посрещането:
Винаги се поздравяваме у дома. Понякога сутрин синът ми забравя за "добро утро" (особено ако все още е сънен), но след това се поправя с усмивка и гръмко "добро утро"
Към стаята си и леглото се отправя с "лека нощ" и целувка.
Целувките се раздават по всяко време 

- Следва въпроса за одобрението.
Опитвам се винаги. Особено след неговото "не мога".

- Често ли благодарите на детето си?
Винаги.
"Заповядай", "Благодаря", "Моля"...
Ако аз забравя да отговоря с "моля" ми се напомня с "какво трябва да ми кажеш" 

- Интересувате ли се често от „делата“ на детето си?
Да. Но понякога не е много словоохотлив или се отклонява с всякакви други въпроси.

- Накрая, но този е може би сред най-важните въпроси - прегръдката и свидетелството за обич присъстват ли във вашия общ ден?
24 часа в денонощието, 7 дена в седмицата

Аз пък се издъних на един от въпросите, но ще се постарая да се поправя.

- посрещам го винаги с усмивка и добро утро или накратко "здрастииии, как си"

-обаче поощрението ми е някак на заден план, вси си мисля, че ако го хваля прекалено много и ще спре да се старае. А признавам си не знам каква е границата за малко, много и достатъчно.

-Благодаря му винаги, никога не пропускам да му благодаря когато е направил нещо или да се извиня ако съм сбъркала.

-до скоро много се прегръщахме, но май вече порасна, защото той сам започва да се дърпа, особено когато сме навън.

-аз 5 въпрос не видях, 

И при нас има от всичко по много.
С поздравяването имаме още честита баня, при кихането наздраве, което не е нещо необичайно, но ако сме в другата стая и не чуем за да го поздравим, следва викане - Мамооо, татии, кихнах!
Ако не го поздравя след баня идва и Мамо, няма ли да ми кажеш честита баня.
Много ми става мило.
За другите неща освен изброените сега не се сещам за нещо допълнително.

Дано при моя син този процес се забави

- Първо е посрещането:
Винаги си казваме "Добро утро" когато се събуждаме заедно. Има дни в които аз излизам за работа, а той все още спи. Когато се прибера той винаги ме посреща на вратата с целувка. Вечер преди лягане имаме задължителен ритуал на прегръдки, целувки и казване на лека нощ.

- Следва въпроса за одобрението. Поощрявате ли вашия потомък с думи като:
Поощрявам детето в най-различни ситуации от ежедневието, за да се научи, че може и сам да се справи с неща за които той не е сигурен в себе си. В последствие остава много доволен, че е успял да се справи.

- Често ли благодарите на детето си?
Да. Благодаря му за дребни неща от ежедневието, с което целях да го науче, че и той трябва да благодари на околните когато е нужно.
-Когато не съм с него през деня задължително го питам как е минал деня му и какво е правил. Едва на 3г. е, но с доста подробности обяснява къде и какво правил.

- Накрая, но този е може би сред най-важните въпроси - прегръдката и свидетелството за обич присъстват ли във вашия общ ден?
Абсолютно всеки ден!

-последно играх с детето си снощи, на пода у дома с един самолет който си подавахме.

Не си се издънила RosMar - и аз имам отчасти този проблем 
Не обичам да давам на моя син грешна представа, че може да прави всичко и е добър във абсолютно всичко, защото по принцип много се дразня от прекалено напомпаните със самочувствие без покритие хора. Такова самочувствие се получава когато му се набива в главата на детето че е най-красивото, най-способното, най-можещото и най-най ама най умното, а то всъщност картинката е съвсем различна.
Гледам да го поощрявам да се бори , да се старае във всичко и да не се отчайва ако не е най-добър в едно, защото ще е по-добър от други в друго. Общо взето искам да има спортна злоба, но да не иска да получава на всяка цена признание за най-добър в нещо , ако не е!
Трудна задача е и се боря кански с характера му, защото той е убеден, че трябва задължително да спечели дори когато вижда, че не може да прави добре нещо. Голям рев пада като изгуби...


А кога започна процеса на дърпане и бутане? Моя мъник е на 6 и все още е много гушклив, но така като гледам май започват да се дърпат като тръгнат на училище... Така ли е?

Моя ще е 2ри клас и все още е като твоя младеж - много гушклив.

Скоро ще стане на 10, осезаемо го усетих може би преди няколко месеца. И той беше много кушлив. Радвам се, че детето ми расте, но ми се иска този период да се забави, с носталгия си спомням как до преди 4/5 години се разхождахме хванати за ръце.

И аз си мисля, че "съзряването им" започва към 3ти клас (9-10г).
При момичетата е различно.

Оххххх хич не ща и аз да минава времето на "голямото гушкане" 
Толкова е сладичък и загрижен за мен. Кой знае като порасне какъв змей горянин  ще излезе от него.
Със сигурност след 3-4 години няма да иска да го гушкам постоянно както правим сега.
Дано пък факта, че г получава много нежност го направи по-внимателен и гушклив като мъж.
Някъде бях чела,че момченцата, които са получавали повече целувки и прегръдки от мама са по-склонни да гушкат половинката си
Поне бъдещите моми да намажат 

Всеки, който някога е имал домашен любимец, знае, че животните съвсем не са това, което изглеждат, но го разбираме щом останат сами вкъщи. За жалост изненадите са не дотам приятни, защото къде се е чуло и видяло домашен любимец да изчисти, подреди или сготви във ваше отсъствие, но да разхвърля, нагризе, разпарчетоса и дори излапа разни неща – да. И всичко е много забавно и смешно, стига да го гледаш отстрани и да не е в твоя дом.

Е, сега имате шанс да се забавлявате с героите от „Сами вкъщи“ двойно, защото фен фигурките на джак ръсела Макс, померана Гиджет, котката Клоуи, хиперактивния Мел, обсебващия Дюк, зайчето Снежко и компания имат ново „вкъщи“ ТУК – Ozone.bg, от където можете да ги поръчате. Сред забавните играчки има ходещи и говорещи, такива, с които детето ви да си разиграва сцени от филма, сребристи и златисти ексклузивни фигури, като се предлагат и комплекти с по няколко героя. Те са създадени от виртуозите в света на детските играчки “Spin Master” и са със забележително качество.

А, ето какво можете да спечелите, ако поръчате от нас някоя от играчките „Сами вкъщи“ в периода 27 юли-14 август – 5 двойни билета за прожекция на анимационния филм! Победителите ще се определят чрез томбола, като могат да гледат прожекцията в избрано кино от веригата Cinema City (в 2D и 3D формат). Билетите могат да се ползват до 5 септември 2016 г.

И – не се притеснявайте – гарантираме, че ако оставите сами вкъщи играчките на животинките, те ще си стоят послушно и даже могат да ви спечелят една от 5-те награди!

Всяка сутрин събуждам и двете си си деца с "Добро утро",нищо,че малкото е бебе.Винаги посрещам с "Добре дошъл".В квартала хвалят дъщеря ми,че винаги поздравява по-възрастните.Обяснявам,че нищо няма да загуби,като поздрави в къщи,на улицата,в у-ще,а един поздрав може да усмихне човека отсреща.
Винаги се старая да насърчавам и поздравявам децата за добрите им постъпки.
Благодаря във всеки удобен момент-било да ми помогне с вечерята,да сложим или приберем масата,когато изяви желание да помогне с бебето.
От мига ,в който дъщеря ми се прибере,започва да разказва как е минал деня и-какво я е развълнувало,разтревожило или зарадвало.Опитвам се да я накарам да споделя всичко.
Игрите заедно при нас са ежедневие,особено сега през ваканцията.И двете ни деца много обичат да ги прегръщаме и целуваме.Надявам се,това да продължи,защото една прегръдка и едно "Обичам те" може да оправи и най-лошия ден.

Чакането свърши и е време да обявим наградените от нашата игра.

5 двойни билета за прожекция на анимационния филм "Сами вкъщи" печелят:

• Диана Младенова
• Веселина Георгиева
• Александър Асенов
• Александър Алексов
• Петя Петкова

Честито на печелившите!

Победителите могат да гледат прожекцията в избрано от тях кино от веригата Cinema City (в 2D и 3D формат).

Моля, свържете се с нас на ЛС, за да уточним детайлите по получаването на вашите награди.