Хомосексуална връзка и родителите

Вероятно опасенията на автора относно реакцията на родителите идва от изконния постулат :"Какво ще кажат хората?" Но от написаното става горе-долу ясно,че приятелският кръг на автора е наясно, има професионална реализация и финансова стабилност,т.е. социално приет е дори и да е скрит гей.
Ако семейството бъде подготвено с тези факти може и да има по-лесна смилаемост на новината.
Може и да очакват сватби и внуци, но както споделиха и назад - и за това си има начини.

офф: много моля, правете разлика между babunka /която не съм аз/ и bubanka /която съм аз/ - в момента се включвам за първи път в темата

   Дори и при създалата се ситуация, е реалистично да очакват сватба, макар и нетрадиционна, предвид факта, как малко по малко все повече и повече от демократичните държави узаконяват гей-браковете. Със създаването на деца въпросът е малко по-деликатен, но и това не е невъзможно, ако човек силно го желае.

 
Здравей, млади човече!
Знам, че каквото и да ти кажем тук- няма да помогне много и когато дойде моментът да се изправиш пред родителите си ще си сам и ти ще бъдеш този, който ще пусне бомба! Това никога не е хубаво чувство! Искренно се надявам родителите ви да ви накарат да се почувствате по-свободни да се разкриете, а не да се стигне до грозни развръзки! В момента имам един син (и съм бременна с още едно бебче) и ако е/са LGBT се надявам никога да не ги изправя пред толкова тежко ... как да го кажа... изпитание?!? Като родител (смея да твърдя широкоскроен и свободолюбив човек, който не го интересуват сексуални предпочитания или цвят на кожата и т.н.)  мога да ти кажа че ще ме заболи ако някой ден едно от децата ми ми крие нещо за самото него и то защото се страхува как ще реагирам! Родители сме и любовта ни трябва да е безусловна! За жалост не винаги е така! Това трябва често има своите изключения при много майки и бащи, просто защото не се припокриват с техните виждания и желания 
Имам два близки приятеля, които избраха различни пътища! Едната е бивша съученичка, бисексуална, омъжена с детенце! Мъжът й  й дава пари (ако е нужно), за да се вижда с любовницата си и смя да кажа, че са едно приятно семейство, което си живее хармонично! Но... за сексуалните й наклонности знаем ... 5 човека навярно! и тук не говорим дори за широкият й приятелски кръг!!! С нея се виждаме веднъж годишно, ако го позволява графика и пътуването! На родителите си не е казвала и не мисля че има намерението да го казва някога! Но когато се видим, виждам че сякаш й пада камък от сърцето, че може да говори свободно и да разгъне всичките си лица и същности, а не да бъде добре познатата хетеросексуална луда глава! Все пак не всички сме само с едно лице, нали?
Друг мой от скоро приятел е транс и съвсем скоро се разкри пред приятелите си. Години наред живееше под прикритието на лесбийското момиче, но се виждаше, че нещо не беше наред! Постоянно намекваше, че връзката му със семейството се е рповалила и как се чувства затворен и как са го отритнали защото не го приемат какъв е той! Разбира се всичко си изясни, когато реши да се разкрие през целия свят и да спре да живее в общоприетите обществени форми. Разцъфна като свете и от срамежливото и нещастно момиче, с всеки изминат ден виждам все по-уверен в себе си и света мъж, който не иска да живее в клетка!
Това, което искам да ти кажа е, че докато продължаваш да отменяш момента, в който ще се разкриеш пред родители или който и да е за теб/ваш важен човек, толкова повече клетки и стени издигате около себе си! Вярно не всички в обществото са щастливи с това, но не забравяй, че векове са промивани мозъците на хората, че хомосексуалността не съществува в приводата и какви ли не други глупости  Не забравяй, че тези, които ги интересува какво ще кажат хората са хора с празен живот, които се опитват да запълнят празнотата чрез мен, теб, Марийка, Иванчо и Драгой! Нито ще си първият, нито ще си последният, за когото някой ще си отвори устата независимо дали споделяш леглото си с мъж, жена или Олимпийския отбор!
Преди време гледах един филм (не ме питай кой или за какво се разказваше в него- нищо не помня, с изключение на едно единствено нещо), който ме накара да осъзная нещо съвсем просто - пред каквото и да си изправен, единственото от което имаш нужда е 20 секунди кураж. 20 секунди да поемеш дъх и да се разкриеш пред родителите си, 20 секунди да поемеш дъх и да попиташ даден човек дали искате да излезете, 20 секунди да поемеш дъх и да поискаш увеличение на заплатата или да седнеш на стола и да ти забодат игла в ръката, за да ти вземат кръв... само 20 секунди кураж!!!
Прегръщам те и се надявам да имате нужното приемане! Ако не дойде сега... надявам се все някой ден да дойде!  Успех! 

Познавайки родителите си, които вдишват и издишат с мисълта "какво ще кажат хората", не бих им го причинила. Дори няма да ми тежи на съвестта, че лъжа най-близките си, а ще съм доволна, че съм предпазила най-любимите си от страшна болка, спестявайки им истината.
От гледна точка на родител, се опитвам да втълпя на децата си, че винаги, каквото и да стане, не трябва да се притесняват да споделят с мен и да са сигурни, че ще съм с тях и зад тях.
Моето мнение е, че не е задължително да им казваш, навярно те го знаят дълбоко в себе си, но го подтискат и затова и питат на всяка среща защо си без момиче, надяват се това, което усещат да не е вярно. Иначе защо да приритват толкова за снаха, не си някой стар ерген, че да им е тревога.

Това е много хипокитрично! От една страна не бих казала истината за себе си, от друга казвам на децата си да ми се доверяват! Едно се върши, друго се приказва, само че децата не слушат толкова думите, колкото гледат какво правим ние родителите! Аз пък не бих седяла да се мъча, за да спестя на някой със стари мисления за какво ще каже някой си за какво му е виждането за мен ... Тогава единственото което правиш е да продължаваш да живееш в малък затвор! Така няма начин никой да се развие - нито като човек, нито като общество!
Мен личчно много са ме критикували за начина ми на живот и за това как виждам живота, семейството ми се е борило срещу решенията ми само защото на тях не им харесва- както за партньора ми (нещо, което продължава вече над 10 години и показват недоловството си при всеки изгоден случай независимо от това дали е само пред мен или има идруги хора), така и за това какво избирам да слагам в чинията си!!! Аз се чувствам свободна, на който не му харесва- да не гледа, не си налагам вижданията на никой, така че да не ми налагат и те техните! За това всеки има правото на свобода на избор, а не да мислим единствно какво ще каже бабката отсреща!

  Автора, ти си познаваш най-добре родителите, ние какво можем да ти кажем? Някакви теоретични постановки за себеприемане и толерантност в духа на времето, но дали ти вършат работа...  Зависи какви хора са родителите ти  - някои може за се почувстват разочаровани, но да го приемат с времето, други може направо удар да получат.
  Щом досега си почувствал нуждата да им спестяваш предпочитанията си, явно не са широкоскроени и модерни, които да приемат с лекота нетрадиционните ви отношения с другото момче. Аз лично смятам, че си прав да се грижиш за тяхното спокойствие, макар че не може и винаги да се криете.
  Май не ти помогнах особено.

   Ми, да получават!

Т.е. ти си ОК с идеята родителите ти да получат удар?

   Държиш ли да отговарям на глупави въпроси?

В интерес на истината, не ми се четат глупави отговори, лишени от аргументи.

Отказах се да изчета цялата тема. Много укори, много глупости и съвети от типа "бъди себе си" и бързо се отегчих.

angel.face, а кое налага и защо ти трябва да казваш на родителите си? На 23 години си. Нито сте тръгнали себейство да правите, нито бебе да осиновявате. Дръжте ги в неведение, ако това е по-комфортно за тях.

Много от нас с хетеро ориентацията лъжат - малки момичета, които живеят с по-възрастни мъже, млади мъже, които са влюбени в по-възрастни жени (с деца), девойки, които са  с женени мъже (женени повече от веднъж), плажни запознанства с разни неясни субекти - наркоманчета, далавераджии, десни ръце  и охранители... Знаеш ли колко народ си има своите тайни...

 Как да кажеш на родителите си,  че живееш с мъж? Както абитуриентка казва на баща си, че живее с турчин, когото е срещнала в дискотеката в Кушадасъ. Или че живее с мъж, с 5-години по-млад от него и със син 5 години по-голям от нея. Или че мъжът й я потупва понякога, само, когато е пийнал повечко.
Ами... ТРУДНО се казва. Променят се години, прикрива се произход, професия или липсата на такава, семейно положение. Иначе някакви хора, със сходни на описаните тайни, ти говорят колко е важно да си себе си. Ами що да не си някой, който да умее да лавира и да преценява ситуацията, да спести истината, когато никой не я иска. Ако ти си такъв - бъди си себе си!
Точно както и аз не казвам на дебелата си колежка, че е дебела, на ниския колега, че е нисък, на шефа си, че стар и глупав. Спестявам им го. Синоним на лъжа е сигурно, ама на мене и на тях така ни е по-комфортно.

Не сравнявам семейството с колегите. Но един ден, когато продължаваш да нямаш приятелки, когато другите мъже вече започнат да се женят, да имат деца... сигурно някъде там и истината ще изплува. Засега не ги закачай и не си рискувайте отношенията. Е, ще търпиш някакво неудобство. На Рождения ден на баща си няма да ходиш с половинката си. Ще изкараш няколко часа без него, за да си осигуриш спокойствието през следващите. Щом не са узрели за истината, значи не я заслужават.

Напълно подкрепям отговора на Esmee. Всички преминаваме през някакви пероиди и връзки с различни хора. След 5~10 години ще имаш други виждания за себе си и света.Родителите ти са усетили интересите ти.На твое място бих поговорила с тях и им насоча мислите,че всички хора, с които споделяш живота си не се знае за колко дълго е....Но със сигурност родителите ти ще са за цял живот.
 P.S И аз имам една близка, която ми мирише лошо , но не бих й го казала.  Да спестиш истината понякога е по- добре за всички.