Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 12

Ох и моят пуши! Вчера се върна от една работа, първата цигара я изпуши под абсорбатора, после си се настани на дивана и си пупи! Днес не издържах и го питам: Трбява ли да отида в другата стая? и ме пита:Защо? Само го погледнах и после с нежелание стана и отиде да си доизпуши цигарата под абсорбатора!  Започнал е много да ме ядосва... и аз се надявах поне да намали пушенето до края на бременността и след раждането да го поспре (след като няма да допусна да пуши вътре), но това май са само мечти! 

Моят пък не пуши
Нямаше да го преживея аз да разкарам тази гадост, а той да си ми кади наоколо...
Но пък ме ядосва с други нещица. Дребни де, но аз си мрънкам

И моят мъж си пуши. Винаги го е правил, дори когато бях бременна и бях спряла. Естествено пуши навън, но когато сме в колата си подишвам. Не ми е пречело никога, нито съм се ядосвала, че пуши. Всеки решава сам за себе си и никой не е нужно да прави нещо, което не иска. Дори цигарите му правя почти винаги.

gerri_p, съгласна с тен, че всеки си има глава на раменете и да я ползва по предназначение, но не съм съгласна, да разваляш ежедневие на другия, защото на теб така ти е дошло и не искаш да направиш нещо! Ок, по време на миналата бременност не ми пречеше дима на цигари и дори пушех по малко, но сега ме прави физически зле! Защо аз да страдам и да се тъпча с хапчета, които в случая не помагат, за да седи Негово Величество излегнат на дивана, вместо да си мръдне за*ника за малко до абсорбатора? М/удругото той все казваше колко е добре, да се спрат цигарите и как бжи искал да го направи! за 10-те години, през които сме заедни и ден не е опитал! Аз също му правя цигари когатотой не може, но нещата ескалират, просто защото вижда, че времето минава, повръщането намалява, а аз продължавам да му правя забележка, когато пуше вътре!!! Току-що вдигна огромен скандал по този повод! От обяд се опитва да ме накара да дойда в спалнята, за да може той да пуши необеспокоявано! Постоянно ми казва- защо не идеш да си легне, щом само аз гледам телевизия ще взема телевизора в спалнята, а ти си стой с лаптопа; сега пак ще м е караш да стана от дивана(а не е ставал,освен за тоалетна и обяда от сутринта!!!)! Държи се като малко дете! Казах му, че ако се излегна на дивана, ще ми каже- щом лежиш ходи и се излегни в спалнята, а сега седя- пак в спалнята да ходя! И като се разбесняяяяяяяяяяяяя... ужас! Все едно ядрена бомба падна! То се започна, защо да се съобразява с мен че ми мирише, като на немо му миришат кучетата, защо да го будя през нощта да става от дивана, като аз лягам след него и прекарвам нощта там(нещо, което се случи вчера, но през последните 3 ноюи аз спя на дивана, защото еднот ми куче е толкова болно, че докторката не знаеше дали ще оживее и все още я хвана ня сила, и има нужда от постоянни грижи! А и кучетата никога не съм ги взимала на своя глава- винаги сме го обсъждали това и той се е съгласявал!!!)... изобщо... в момента е една топка от нерви! Та, да, права си- всеки си има глава на раменете и трябва да я ползва по предназначение, а не само за красота, но явно някой просто не им изнасят мислите, който минават през нея или пък нямат никаква воля да еволюират!

А пред детето пуши ли? Ако толкова трудно става от дивана, не знам как ще се пречупи да помага с бебето.

Леле.. Когато и двамата сте на 1 акъл, както се казва, тогава спорове почти няма, така мисля, но да сте на 1 акъл е просто щастлива случайност  И аз разбирам че всеки избира сам за себе си НО тъй като не искам да се стига до караници подобни, защото те рано или късно ще се случат ако той пуши, просто една вечер се излигавих така да се каже и не му дадох да посяга към цигарите. Знам много добре че той иска да ги откаже но не му стига воля и кураж да се наеме. Ако не искаше да ги спира, изобщо нямаше да се върже на лигавенето ми онази вечер, и нямаше да ме послуша и на следващия ден, и по следващия, а щеше да запали още когато се лигавих, или най късно сутринта на другия ден. той повтаряше от миналата год. декември, че и той ще ги откаже, но все отлагаше и в случая, моята забрана е нещо като побутване към крайната цел, с малко ритници от време на време  Освен това, той има малко проблеми с кръвното, често го вдига и разни други проблеми.. които може дори да изчезнат напълно ако спре да се трови. Все пак аз искам да имам човек до себе си като имам дете, а не да остана самотна майка с малко дете, колкото и пресилено да звучи си е така, особенно за хора които имат и здравословни причини да откажат цигарите. От друга страна, дори да ме надживее, ако пуши и имаме дете, определено няма да дава добър пример, и няма да има на базата на какво да се скара ако детето пропуши в по късен етап, както беше и с моите родители. И освен това, четох някъде че децата на пушачи са средно по ниски от децата на родители които не пушат. Абе, по добре е да не пушим, както и да го погледнем, ако партньора ви иска да ги откаже, и се кани от много време, то 1 ритник към целта едва ли е за лошо, караниците през които минаваме сега, може да имат щастлив край, просто се моля да слуша мен, а не тихия глас в главата му, дето повтаря - какво толкова, 1 цигара....

Mushmoranka, дано постигнете съгласие и не пуши вътре мъжа ти. Освен за теб е вредно и за детето да му диша дима. За мен това е напълно недопустимо. Дори и аз като пушех излизахме само на терасата. Компромис с това не правя нито за гости, нито за никой, всички излизат на вън. Дано се разберете, че сега спокойствие ти трябва.

Но честно да ви кажа, ако мъжа ми ме беше накарал да спра цигарите против волята ми щеше да стане война. Това си е лично решение и никога не съм позволявала на някой да ми влияе. Ако реша сега отново ще започна да пуша, без да се съобразявам с който и да било.
Това че аз спрях цигарите изобщо не означава, че и той трябва да го направи. Моя мъж си пуши на терасата. Когато е топло излизам да му правя компания и си говорим. Нито ме дразни, нито ме е яд на него, защото аз съм решила за себе си. Той отдавна е пълнолетен, също така отлично знае вредата от цигарите. Единственото нещо, което не бих позволила е пушенето в къщи. Но той не би го и направил. В колата също не пуши, въпреки че я кара само той, повечето пъти сам.

ТедиБлу, искрено се разсмях от прочетената статистика, че децата на пушачи са по-ниски
Мъжът ми е 1.90м и детето ми си е копие на него откъм височина. Тя е най-високото дете в градината, обувките са два-три номера по-големи от на останалите деца, а когато забременях пушехме и двамата.
Та си е ген, а не тютюнопушене.
Не защитавам пушенето, но не за всичко са виновни цигарите.
Самата аз вече не пуша

Явно имам много какво да благодаря на моя мъж. Когато ги спрях виждаше, че ми е трудно, докато той пуши на дивана до мен. Изкушението си е изкушение, да си призная проблем с миризмата нямах. Седмица по-късно, като видя, че съм сериозна този път, без да казва и заявява нищо, просто спря от раз. Не смеех нищо да кажа, защото бяхме пробвали доста пъти преди и все неуспешно. Като стана ясно, че е успешно, го питах как е успял. Имал мотивация - първо, да не проваля моя опит (много мило  ), второ, за да може детето, което стана факт месец по-късно, да расте в чист дом и да може да му дърпа ушите, ако запали. 

  на твоя мъж!

Estlar Браво и на двама ви, това че мъжа ти е спрял с теб доказва че мисли за бъдещето ви, и че тази жертва е за добро 
Dafnita , то ясно че не при всички е така, това е просто статистика, и все пак предполагам зачеването при пушачи и отразяването на това върху плода зависи и от това, колко цигари на ден, физическа активност, телесна маса (нали се сещаш 10 цигари на 40кг. човек има по силно влияние от 10 цигари на 90 - 100 кг. едър мъж.) и още куп фактори.
И още нещо - Ако случайно моят мъж се разболее от нещо пряко свързано с цигарите, поне ще знам че съм опитала всичко да го спра, не, няма да ме успокои, но все пак по добре така отколкото да му подавам цигарите да се трови

При всички положения е най-добре да не се пуши

Estlar, браво!Това е човек за пример!
teddyblue, с него нито сме на 1 акъл нито в една цветова гама- аз съм бяло, той е черно... в 99% от случаите! Ааааааааааааадски сме различни! Но това в повечето случи е добро, защото се допълваме!
Моя отсъстваще за една седмица от вкъщи по неже това се пътуване се организираше поне месец (нищо особено като пътуване и отсъствие, но той беше ентусиазиран че се връща на острова, от който се махнаме преди 6 месеца)... за тази една седмица мноооооооого се промени... сякаш се върна назад... Връзката ни е основана на свободата- всеки прави каквото си иска, с когото си иска, стига еротично да сме си верни един на друг... От както се преместихме в родния му град той стана по... къщовен, по- мил, по-нежен (а не е от нежните), по-съобразителен... сега изведнъж- все едно започваме от началото ...  вчера избухна, че съм му мрънкала за цигарения дим, после мина за кучетата, после за незнам си какво... само до кухненската маса не стигна(а я мрази много) ... легнахме си скарани, събудихме си неговорещи допреди малко... казах му че държанието му вчера не е било никак зряло и той започна да се обяснява... как така ме дразнело това, а не онова, как той правел компромиси, и т.н. Казах му че компромиси правя повече от 10 години и то за да бъдем заедно, припомних му, че когато се запознахме аз си имах работа, учех, имах си дом и връзка и изоставих всичко, за да бъдем заедно въпреки че нямаше нищо сериозно м/у нас. После се оказа, че кучетата му били проблем  Това, което разбрах, е че му е дошъл цикъла и пак е под влиянието на хормоните, бил е една седмица напълно свободен да пуши където си иска, да прави каквото си иска, да пие колкото си иска и да свири колкото си иска... Просто ако нещата продължат ще му покажа вратата и ако иска да се изнася! Много пъти съм му казвала, че въпреки 9-те години разлика между нас, той се държи като дете... сега очаквам още едно дете, и имам нужда от зрял човек до себе си, а не от някой, който не знае дали е дете, дали е възрастен и какво иска в момента!

И аз съм в същото положение и съм благодарна на моят, че пуши до мен ...ахахаха, така просто свиквам да не обръщам внимание на цигарения дим Ставаме все по-силни, момичета  

  цигареният дим по скоро ми пречи и взе да ме отвращава вече. преди, докато пушех не ми правеше никакво впечатление, после като бях в процес на спиране, ме радваше някак, като усетя мирис на цигари (щото ми се пуши на умряло) а сега вече ми е отвратително когато някой в офиса запали цигара, макар че е забранено, все пак си го позволяват. Същото и със замърсения въздух навън, преди не ми правеше впечатление миризмата от ауспусите на минаващите автомобили а сега се чудя как не съм усещала нищо. Elfreya, ти си мазохист за мен Все пак всеки е различен
Mushmoranka вие сте съвсем противоположното, което пак е хубаво за връзка  Спокойно, може нещо временно да е изнервен, или притеснен, или нещо си. Моят също е като дете често, а имаме цели 11-12 години разлика, това не е критерий, и мисля че всеки мъж си носи детското дъъълго време  Може и да правя грешка като сравнявам 2 различни човека...Важното е, да е сериозен когато трябва, да е рамото на което може да се облегнеш и човека на който може да разчиташ, когато се налага. Важно е и да ти е приятел. Изчакай, може да е само временно, може пък и любов да му липсва  Ако това ще те успокои, имала съм доста моменти когато сме си лягали скарани с мъжа, и не сме си говорили по цял ден дори, криво-ляво намираме баланс след време, а самата отминала караница само споява връзката ни по здраво.    Наистина, кофти е че се получава така с пушенето, опитвай да му поставиш правило - цигара - на абсорбатора, и че ако има чувства към теб, да уважи това твое желание, и в името на детето си също