Аз родих на 30,05 тази година, бяхме две момичета в стая. Не знам дали, защото бяхме секцио, но никой дори не ни е предлагал да взимаме бебетата нощем. Аз също не съм настоявала, защото ми бяха подути краката, беше ми се схванал гърба от упойката и ме болеше корема от операцията - едвам се движех първите дни и с две бебета щеше да ми е непосилно да се справям - това би означавало да не спя цяла нощ, защото тъкмо ще нахраня едното и ще дойде време за другото. Първо е важно майката да е във форма, за да може да се грижи за бебетата, а не на всяка цена да се взимат в стаята по някакви общоприети морални подбуди. При всяка жена е индивидуално - някои жени се възстановяват по-трудно и след естествено раждане и не могат да си стоят на гъза, с извинение. Така че, не е особено коректно особоено към момичетата, на които им предстои раждане, да се натъртват някакви стереотипи на поведение.
Мисля, че много ясно се изразих, че никого не обвинявам и че всеки има право да действа както си реши. За мен беше важно да се включа, защото ако някой казва, че това е практиката в Болница Надежда (това не е ли също толкова стереотип, извинете), това не е вярно и може да подведе някого.
Да добавя - аз следих разказите тук за ражданията и престоя в болницата и ако бях прочела, че това е практиката, щях са имам сериозни притеснения и дори да търся алтернативи като болница.
Практиката в болницата е съобразена със здравето на майката - точка. Няма практика, в която да се бутат бебетата насила по стаите.