Дъщерите тийнейджърки

Е пак бива, че приятелят почиства, щото ако се събере с такъв като нея - лошо.
Синът ми е същият. Дрехи, чаши, огризки от ябълки, опаковки от боклуци ( не давам и не купувам и той си ги крие в стаята ) ..... всичко по земята. Питам го как ще го изтърпи девойката му такъв като/ако се съберат един ден да живеят заедно. Той ми отговаря, че и тя е като него та нямало проблем.  И май, май не ме лъже, като гледам какво се случва като дойде у нас за повече дни - лика прилика са си.

Като цяло не мисля, че има тийнейджър, който да се разбира идеално с родителите си. Въпросът е да не се стига до междусемейна война, хи-хи. 

Моето момиче е на 16 години. Мога да кажа, че откакто навърши 13 години, пубертетът започна да я тресе здравата. Започна да става по-нервна, ядосваше се за дребни неща, командореше всички вкъщи, но при всеки е различно. Въпреки, че и в момента е в пубертета, тя е научена сама да си оправя стаята и дрехите. Помага в домакинските задължения, ако има време и желание, но не я задължавам, това е предимно моя работа. Има страст към готвенето, затова по някой път тя ни изненадва с някое-друго вкусно ястие. Сериозни караници и разправии, да чукна на дърво, все още не сме имали, и се надявам да нямаме.

А относно твоите въпроси - мисля, че е добре да си миеш зъбите поне 2 пъти на ден, косата 2 пъти седмично, да си взимаш душ всеки ден поне по 1 път. Дезодорант също си слагай, а пък превръзки задължително си имай под ръка.
Всеки е имал трудни периоди през своя живот, и рано или късно излиза от тях. Въпросът е да хабиш възможно по-малко нерви - както твои, така и на твои родители, близки, приятели и т.н. Пубертетът не е лесна работа, но ще мине. 

 Aплодисменти за детето. Отбелязахме, че има изключения. Познавам не малко родители на деца в тази възраст, подредено е само едно    Има и такива деца. 

Подредените са си подредени цял живот. Аз съм малко разхвърляна, но не търпя мръсно. Откакто се помня съм така, чистех си и перях постоянно и като пубер, но гардеробът ми беше.....олеле майко .

Изключения винаги има. Малкият ми син е такова изключение. Стаята му е под конец. Да му се неначудиш на манията за подреденост. За разлика от сестра си, която е точно в другата крайност. 

Здравейте отново! Пак се включвам!
Благодаря на всички мами, които писаха след мен! Благодаря и на тези, които ми отправиха забележки!
Явно и аз трябва да се погледна отстрани... Озадачена съм от факта, че всички се печем на един огън.
Единственият напредък, който постигнах за тези дни е че ми даде паролата си на ФБ и сега мога да следя чатовете й. Разбрахме се, че ако няма нищо странно, страшно и неадекватно в чатовете, няма защо да се притеснява да им хвърлям по едно око от време на време. Ние сме родителите й и трябва да знаем какви ги върши, че ако загази нещо, ако възникне някакъв проблем, ние сме тези , които ще пазим гърба й. Сигурно ще ме укорите и за това действие, но в хода на един разговор така се развиха нещата, че й казах, че ако не  е нищо тайно, да даде да видя какво си чатат толкова. Хвърлих едно око отгоре-отгоре и съм в потрес. Пред нея казах, че нищо необичайно не виждам и да ОК няма проблем, но ще я контролирам от време на време. После с мъжът ми анализирахме "темите им" на разговори. 12-годишните ни дъщери 5-класнички са луди по всички седмокласници от тяхното училище На всички им знаят биографиите, кой къде живее, с кой излиза, къде ходи извънкласно, какви са им семейните автомобили, домашните любимци...ама всичкооооо се разузнава!!! Освен това се пише за СЕКС, кой с коя бил (явно плод на въображението им) и се надъхват една друга каква мърсотийка да спретнат на друга съперничка... Лелеееее! НЯма какво да коментирам повече! Ще седя отстрани само ще хвърлям по едно око от време на време и се чудя за някои чатове как да я подхвана и да я зачешам, от къде е чула такива изрази като "Заеби!!!" "Не ме ебе!"(в смисъл не ми дреме)... Ядосвам се, че ще й повлияе и на ученето рано или късно. Има страхотен потенциал! Разбира нещата от половин дума.
Веднъж на въпроса ми: Какво иска от живота на този етап? , отговорът беше: Да си изкарам матурите в 7 клас! Аз кипнах и й обясних, че не да ги изкара, а да ги премине с отличен успех, ако иска да се класира в хубаво училище. Най-невъзмутимо ми каза, че може и да си остане в същото СОУ, важно било какъв Университет ще завърши после. Е как да не се ядосвам на такива разсъждения!
Днес се видях с майката на една от приятелките и веднага подхванахме темата и за дисциплината, оказа се че и там нещата 1:1, само дето момичето и в училището не иска да се учи. Семейството имат и голяма кака на 18 години, майката ме успокоява, от 12 годишни така стават. До към 17години е чудо на чудесата! С малката сега по-кротко и по-свободно го давали. Хич не ме успокои...
Продължавам да следя темата с интерес и да се включвам, за нещица дето ме изкарват извън контрол.
Тези наши 12-годишни пуберки, какви ли ни ги готвят още...???

Не е редно, според мен. Да и се бъркате толкова брутално в личното пространство. Аз поне не бих...

Майкооо!
Жена, не знам дали не те тресат хормоните след скорошното раждане, но ти наистина имаш мания за контрол и ужасно високи изисквания. Не забравяй, че отглеждаш човешко същество, а не робот, който е длъжен да изпълнява всяка заповед на мама и да няма лично мнение и живот.
Жал ми е за детето ти!

Успокой се малко
Това е нормално

Успокой се, та това е дете едва на 12, щом на тези неща така реагираш, какво ли ще бъде след 3-4 години, в разгара на пубертета?
Всеки човек желае да си има лично пространство, в случая личното пространство на децата е социалната мрежа, тоест фейсбук. Да, фейсбук крие много опасности, но ако мислиш предварително всяко едно нещо за опасност, то какво означава това - да предпазваш детето от всичко, и всеки. Така не може. А това за четенето на чатовете, просто няма да коментирам. Аз също съм родител, дъщеря ми е на 16 години, но никога не съм си позволявала да чета какво си пише и обсъжда тя с нейните приятели, най-малкото не е признак за зрялост, каквато се очаква от нас родителите. Ако ти нямаш доверие на детето си, и подлагаш всяко едно нейно действие на съмнение, няма детето да се почувства никак добре.
Съвсем логично е в тяхната си компания да си имат техни си изрази, които използват. Да, изразите далеч не са от най-интелигентните и най-приятните, но пък едва ли някога съм виждала тийнейджър, който да не псува, и да не използва вулгарни думи и цинизми, въпросът е да са възможно максимално ограничени като количество, защото не са признак за висока култура и възпитание. А за харесването на момчета - не виждам нищо нередно. Аз като малка също харесвах момчетата от по-горните класове, даже им пишехме с дружките любовни писъмца, бележчици, и какви ли не още глупотийки - като се сетя, на смях ме избива.  . Какво да кажа... типично детски, пубертетски прояви, няма нищо притеснително. Просто недей затяга толкова контрола, че няма да потръгнат на добре нещата, казвам ти от опит.

  + 1 

 Ако продължаваш така, детето ще те намрази. Ще се научи да те лъже и да крие всичко.

Откъде е чула "заеби", ти сериозно ли, и това пети клас?!
Че те още в детската го чуват....

Мен ми е интересно как ще реагирате, ако - не дай си Боже, вкъщи каже "заеби" в отговор на теб или мъжа ти.... това вече е доста, доста неприятно....

Аз се чудя,това дете някой ден, в доста близко бъдеще, като си хване гадже, майка й ще иска сигурно и чатовете с него да чете.
Това не е адекватно поведение на нормален родител.

Не искам да казвам тежки думи или квалификации, но освен да възпитаваме децата трябва да възпитаваме и себе си като родители. Моето разбиране да бъда родител не е равнозначно на отнемане на лично пространство и свобода на съществото, което съм родила и което е човек точно толкова, колкото и аз. Да чета какво си пише детето ми с приятелите си е извън представите ми за даване на свобода и демонстриране на това, че му имам доверие. Както аз не казвам и не съм казвала всичко на майка, така и не очаквам дъщеря ми да го прави. По-скоро се опитвам да я стимулирам да ми споделя, отколкото да изисквам да ми дава право да я следя и проверявам.

И аз първоначално страшно много се втрещих от написаното от майката и щях да коментирам предимно с възклицания, но после и нещо друго ми направи впечатление.
Тя получи доста критика за подхода и очаквнията си още след първия си пост, но някак си ги е пуснала покрай ушите, т.е. очите си и основното, което е забелязала от споделеното в темата е, че "всички се печем на един огън". От нейна гледна точка всички тук просто са се оплаквали от децата си, точно каквото и тя е направила. Поради тази причина е продължила както си знае и "единственитят напредък", който е постигнала, е да изкопчи от детето пролата му.
Тя го вижда като напредък, защото смята точно това за посоката, в която да си хвърля усилията. Изобщо не личи да е разбрала дори бегло, че целият проблем е в нейното собствено отношение и неадекватни очаквния, които моментално трябва да промени.

Много тъжно. Дано да е някаква временна форма на следродилна депресия и като ѝ мине да се опомни и да започне да се отнася с уважение към човешкото същество, което отглежда, да уважава достойнството и личното му пространство и да спре да вижда харесването на момчета като някаква изродщина.