Изключително проблемно хранене на кърмаче

Пуснах същата тема и в подфорума Кърмене и захранване, за да могат повече потребители да коментират. Благодаря на всички, които ми писаха на лични!!!

Здравей, Via_!
 Месеци наред цялото семейство сте подложени на изпитание, разбираемо е отчаянието, което усещате  Не се смущавай, че може да е дълго обяснението, насърчавам те да ни напишеш всичко, което мислиш, че може да има връзка или да нарисува по-ясно картинката около детето.

 Пишеш, че детето е наблюдавано от гастроентеролог, някакви изследвания пускани ли са и какви са резултатите от тях? Коментирали ли сте ГЕР (рефлукс) при бебето? Често симптомите се появяват или стават изострени към края на първия месец и на външен вид поведението изглежда такова, като описаното от теб. Свързва се и с повръщане, но има рефлукс, при който млякото стига до хранопровода и се връща, без да има повръщано. Но киселините причиняват същата болка.
 Извинявай, ще задавам още въпроси, а ти допълни с каквато информация още се сетиш: колко често пишка и ака бебето? Изхожданята как изглеждат и миришат? Приема ли бебето вода/чай/глюкоза  и колко общо за денонощие? Ти или бебето да приемате някакви лекарства или хранителни добавки (включително витамини за кърмачки)?Сгъстяването на кърмата с ориз с каква цел е?
 Забелязала ли си бебето да се задавя често (дори от слюнка)? Случва ли се да страда от инфекции на нос,уши, гърло или да му мирише дъха? Имате ли в семейството хранителни алергии?

 Има различни здравословни и емоционални причини, които водят до такова поведение и в крайна сметка слабо наддаване. Емоционално - кърмаческа стачка. Има и случаи на външни дразнители като смяна на препарати, козметика, прием на лекарства. При здравословните проблеми обикновено се разбира и по други симптоми - инфекции, ранички в устата, запушено носле, повишаване на температурата, запек, диария, неприятна миризма на изхожданията,  бебето плаче само в определена поза, повръща и такива подобни. При ГЕР основния симптом си остава поведението на бебето. Може да има или пък няма много хълцане или много задавяне със слюнка, повръщане, но типичното е извиването на тялото и плача пряко свързан с първите глътки мляко. На по-късен етап може да развие и страх към източниците за хранене (гърда, лъжичка, спринцовка или дори само гушкане в поза за кърмене).
 Емоционалните причини са нещо като нарушени взаимоотношения. Или ако бебето е отказвало да суче по някаква причина и е било принуждавано да го прави по-настоятелно, детето започва да свърза кърменето с натиск и негативни емоции. Но отношението е само към гърдата, а не към храненето по принцип (освен ако и с всяко хранене се процедира агресивно).
 А вече споменах, емоционалния проблем може да е следствие и на здравословен.

 Ако има здравословен проблем разбира се най-важното е да се премахне той. Докато бъде открит или ако не е точно здравословен проблема, това, което обикновено помага на бебетата е:
кърмене в полусън и през деня,
 нощна обстановка и през деня (на затъмнено, тихо),
 кърмене в движение (разхождаш се из стаята, докато кърмиш),
 кърмене детето изправено (съвсем изправено го държиш, като прикрепяш гръбчето му. Може в слинг или раница за бебе, кенгуру. Ако не успееш, гушкаш като за кърмене, но отпускаш крачетата и коремчето да отидат по-ниско от главата),
 гушкане кожа до кожа (гушнати на голо и за да не ви е хладно, заедно завити). И не само по време на опитите за кърмене, а колкото по-чести и по-дълго е възможно според ежедневието ви, се гушкате голи (бебето по памперс )
НЕНАСИЛВАНЕ. Правиш опити да го накърмиш, но плаче ли, го вдигаш да се успокои и изчакваш по-удобен момент. Без да следиш график за хранене, а се възползваш от всеки удобен момент в денонощието. Напълно разбираемо е, че детето има жизнена нужда да се храни, но ако системно се е случвало насила, то може да придобие тежък стрес и още по-ожесточено да се съпротивлява на гърдата и на храненето. Може да обсъдите с лекарите до колко можете да си позволите да се отпуснете в борбата за храненето, за да може да получи детето възможност да се отърси от негативни асоциации, но все пак да не се рискува здравето му.

 Обикновено какъвто и да е проблема при бебетата, решението рядко би могло да бъде захранване с твърди храни на тази възраст, защото храносмилателната система е все още незряла и не може да усвоява пълноценно хранителни вещества. В допълнение твърдите храни е възможно да доведат да стомашни неразположения. Иначе тиквата и оризът се считат за достатъчно щадящи за първи храни в менюто на детето.

 Ние не сме компетентни по медицинските въпроси, нито е възможно да се поставят диагнози онлайн, за това те насърчавам да обсъдите с лекарите отново възможните причини за такова поведение. Защото е необичайно, а и видимо пречи на детето да наддава и да се чувства добре. След като вече има диагноза или насоки от лекаря, можем да помогнем с конкретни идеи за кърменето.

 Ако си от град, в който има събития на ЛЛЛ, може да посетиш някоя среща. Идват майки с различен опит и може да си размените ценна информация, ако някоя от тях се е сблъсквала с подобен проблем.
http://lllbg.org/meetings/

Здравей skrech!
Много благодаря за отговора ти! Ще се опитам да отговоря на въпросите, които си задала.
Изследвания, които сме пускали до сега:
Кръв, урина, изпражнения  - доста разширени, двукратно пускани от педи и в ред.
Кръв и урина в това число: ПКК, кръвно-газов анализ, хормони, метаболитен анализ (тук може да пропускам нещо, защото доста неща се включваха в тези изследвания), правени в болницата
Микробиология (на изпражненията)
Всички тези бяха направени, докато бяхме в болницата и бяха наред.
Трансфонтанелна ехография пак в болницата - нормална.
Откриха бактерии в урината, но поради съмнения за заразена проба (тъй като стерилната урина не беше взета с катетър, а с пликче) не са ни изписи антибиотик. Следващата стъпка тук ще бъде повторно да се вземе стерил. урина с катетър и да се видят резултати.
По принцип съм питала няколко пъти за ГЕР, в това число и тих, но отговорът на лекарите е, че тя няма такава симптоматика. Но изследване за ГЕР не й е правено. По принцип тя не демонстрира стомашен дискомфорт след хранене никога. Извиването и плачът на гърдата се случваше само в началото - когато проблемът започна. Сега тя просто отказва да засуче гърдата, когато е будна, но не плаче, а само се дърпа.
Най-вероятно ще се наложи да потърсим и второ мнение относно ГЕР обаче.
Има 4-5 напишкани памперса за денонощие и 1 наакан. Понякога пропуска ден да се изходи, но обикновено се изхожда всеки ден. Изхожданията са с нормална конститенция и цвят за кърмено бебе, нямат неприятна миризма. Забелязала съм, че когато се изхожда сутрин са напълно жълти на цвят, но ако се изходи повторно за деня - вечер (са зеленикави) - извинявам се, че съм толкова подробна
Урината е прозрачна и без мирис. По принцип гастроентероложката я преглежда доста обстойно на всеки преглед (горе-долу веднъж на 3 седмици) и е казвала, че не е дехидратирана. Пропуснах да кажа, че винаги я гледа и на ехограф.
Тъй като дъщеря ми отказва шише не съм и давала чай, вода, още по-малко пък глюкоза. Глюкоза и физ разтвор обаче й вливаха при престоя ни в болницата (4 дни преди около 1 месец).
Забелязала съм, че на нея водата й допада, дадена с лъжичка и я пие, затова от известно време започнах да й давам по няколко пъти на ден няколко лъжички вода (може да се събират 20 мл вода за целия ден макс). Също се опитвам да й предлагам и вода в шише (с надеждата постепенно да свикне). Тя прави макс 1-2 засмуквания и после започва да си играе с бибата.
Аз приемам единствено бирена мая и лецитин (заради запушени каналчета на няколко пъти). Но и двете започнах да ги приемам, след като проблемът беше възникнал вече.
Бебето приема пробиотик и вит Д. От около 1 месец (от болницата насам) приема Мотилиум - мисля, че се изписва на повръщащи бебета, но в нашия случай го предписаха, защото подобрявало изпразването на стомаха и апетита. Също съм й давала различни препарати против колики - инфакол, еспумизан, колийф и био амика. В момента не давам от тях.
Тъй като през деня е изключително трудно да я накърмя, понякога дори приспиването не помага или пък изсуква малки количества, единственият начин да я дохраня е с лъжичка. Даването на по-голямо количество по този начин е много трудоемко и голяма част от млякото се излива, затова добавям малко ориз. каша, за да мога по-лесно да давам с лъжичката. Към момента това е единственият начин да я дохраня.
Дъщеря ми не е боледувала, не е имала проблеми с нос, гърло, или ушни инфекции. Включ. сме ходили и на специалист УНГ и не е имало никакъв проблем. Имаше гъбички, но само по езичето, не и по гърлото, които обаче излекувахме.
Дъхът й няма лош мирис дори няма никакъв.
Имаше един период от време, когато доста се лигавеше и тогава ми се е струвало, че понякога се задавя в слюнката си и се закашля. Напоследък обаче спря да се лигави и не съм я чувала да кашля. Хълца понякога, но мисля съвсем в рамките на нормалното.
Хранителти алергии никой в семейството ни няма...
Опитвала съм почти всичко от препоръките при кърмаческа стачка, но единственото, което наистина работи е храненето, когато е заспала.
Това, което си спомням от началото на проблема (в края на пърния й месец) е, че тя изведнъж стана много любопитна и наблюдателна. Въпреки че беше още много малка, много се заглеждаше и това беше периода, в който започна да гука...
По принцип аз от самото й раждане съм я хранила без режим. Когато започна да отказва да суче и правеше огромни паузи без да яде, започнахме да я приспиваме и при всеки удобен случай я кърмех, много пъти на ден и по малки количества. Беше възможно и да я кърмя непосредствено след като се събуди, когато още не се е осъзнала. Колкото по-голяма ставаше обаче, все по-трудно ставаше и в момента тя никога вече не склонява да суче, след като се е събудила. Единственият вариант остава да я приспя. Това наложи нуждата да направя режим. Тя е голяма и има нужда и от игра, будуване и крайно много се изнервя, ако започна да я приспивам (за да я храня), ако не се е изморила. Затова в момента може да се каже имаме някакъв режим и около 4 пъти на ден я дохранвам с лъжичка. Аз съм сама в момента през деня (преди имаше кой да ми помага), имам и по-голяма дъщеря (ходи на градина) и имам грижи и покрай нея и не мога да разчитам на непрекъснато приспиване, за да кърмя, затова въведох лъжичката, особено след като видях, че бебето донякъде я приема.
Може би трябва да уточня, че бебето ми не спеше много още от родилния дом и като се прибрахме вкъщи, а и досега тя спи много малко през деня. Приспиваме винаги на ръце и често спането й е само по този начин и за кратко. Може би може да се определи като по-нервно или по-лесно възбудимо бебе.
Хиляди пъти съм се питала дали това е поведенчески проблем или физиологичен...Разбира се не съм се отказала да търся причината за това поведение, въпреки че засега лекарите не са открили да й има нещо - за щастие!!! Аз наистина оценявам всеки един съвет, който би ми дала

Здравей, Via_!
  Благодаря за подробните обяснения! Прочетох също дискусията в кърмаческия подфорум, за да не изпуснем някоя важна подробност. Изглежда със семейството си правите всичко по силите си да откриете проблема, а до тогава опитвате варианти да можете някак да се справяте със ситуацията. И успявате - детето все пак приема количества храна, които му позволяват да не стига до хранене със сонда. И расте и ви се усмихва, и прави своите си бебешки номера.

 Може ли потвърждение дали правилно съм разбрала. В началото проблемът е бил пряко свързан с поемането на първи глътки мляко - детето се държи така, сякаш именно храната го притеснява - извиването, плачът, отказ от гърда, отказ от изцедена кърма. Сега обаче е по-скоро "тих отказ" - отказва без да демонстрира физически дискомфорт. А как приема твърдата храна, която предлагаш? Има ли разлика дали я предлагаш чиста или смесена с кърма? Хапва ли с апетит, макар малки количества или картинката е като с млечното хранене?
 Специалистите отхвърлят ГЕР, предполагам това се отнася и за хранителни алергии, особено след като имате подробни резултати от всичките изброени изследвания. Няма и специфичните симптоми за редки заболявания свързани с лактозната непоносимост, а и на изследванията щеше да се появи все нещо.

 Споменаваш в разказите си, че на едно от храненията таткото храни бебето. То как се държи тогава, има ли по-голям успех от обичайното? Имате ли възможност да опитате близък човек да опита да нахрани бебето, но такъв, който не е ежедневно с него?
 
  Не бих могла да предположа отговаря ли на симптомите, но може да коментирате с лекарите възможно ли е да има някакво хранително разстройство от рода на бебешка анорексия или невроза. До скоро се смяташе, че анорексията поради психологическия си характер се среща само при по-големи деца и възрастни. Може "анорексия" да не е съвсем коректен термин, но има такова състояние и при бебетата. Когато по някаква причина детето системно е оставало с непълна доза храна, организма може да спре да изисква по-големи количества. Ако в началото храненето е било свързано с болки, може да е намесен и емоционален елемент, по подобие на стачката.

 Ако успея да открия някаква информация по вашия случай, отново ще пиша. Ще се радвам и ти да ни споделиш как се развиват нещата. Твоя опит е много богат и ценен, може да бъде от помощ на други родители.

 Независимо дали откриваме причините за проблемите, обикновено прегръдката не губи своите лечебни свойства Гушкайте се с бебето и с каката, играйте си, общувайте си, преоткривай света през очите на децата си, вероятно и каката, и малката госпожица имат много забавни моменти, с които да се радвате  . Дори проблемите да не стават по-малки, ти имаш шанс да не им се отдаваш напълно, а да заложиш на удоволствието от родителството.
 
 Много любов и здраве за семейството ти, и скоро тежките моменти да са зад гърба ви 

Здравей skrech!
Извинявам се за закъснелия отговор, но ми се искаше да видя как ще се развият нещата. За съжаление от около седмица дъщеря ми прави проблем с всяко едно от храненията независимо дали с лъжичка или приспана, за да суче. Вечер преди заспиване изсукваше по 100-110 мл, а напоследък максимумът, който достига е 50-60 в добрия случай и то след 1-часово приспиване. Тя просто не заспива дълбоко и се пробужда при всеки опит да извадя бибата и да мушна гърдата. През нощта също спи адски леко, в резултат на което почти не яде. Много е обезсърчително да видиш и че за около седмица няма наддаване. Тя заспива вечер, а на сутринта памперсът й е само леко напишкан, а не както преди тежък.
И така за мен тя се отбива съвсем категорично. През деня вече няма сила, която да я накара да суче макар и спяща.
Иначе това, което описваш е съвсем точното й поведение. В началото беше плач, извиване, дърпане все едно имаше физически дискомфорт, а в момента е просто категоричен тих отказ.
Относно храненето с твърда храна. Аз смесвам всичко, което й давам с кърма или АМ, в чист вид не съм й давала нищо. Въвеждам постепенно основни зеленчуци и плодове, като гледам консистенцията да не е прекалено гъста, затова и винаги слагам кърма. Много е странно, но не забелязвам нищо да й харесва или да не й харесва засега. Тя реагира еднакво на различните вкусове - започва да нервничи още от първата лъжичка и ние я забавляваме през цялото време. Все едно не трябва да усеща, че яде, за да хапне нещо. Също винаги внимаваме да е наспана преди това, уж по-спокойна, но ефект никакъв - за сега всяко едно хранене е мъка. (Една идея по-успешно е обедното хранене, когато й давам зеленчуково пюре; следобедите и вечерите обаче са кошмарни). И двамата с мъжът ми я храним еднакво трудно. И не сме опитвали чужд човек да я храни, просто не е имало такава възможност.
Мога да добавя, че при последния преглед й направиха изследване на серумно желязо, което беше под нормата и гастроентероложката й назначи капки желязо - Малтофер. Съветът и на гастроентероложката и на личната е да въвеждам смело нови храни, за да имам  повече възможности за храненията. И лекарите, и ние сме безпомощни, тя е наистина много упорита.
Това, което описваш като бебешка анорексия е интересно и мога за съжаление да го съотнеса към случващото се с нас. Гастроентероложката говори за упорито кърмаческо безапетитие, което мисля пак е на психологическа основа. Най-лошото е, че тя не демострира вече глад и че отказва да суче дори спяща. Приемам всякакви идеи и уверения, че ще го надрастне някак

 Здравей, Via_!
 Притесненията около храненето изглежда не отминават и това ви действа обезсърчително. Споменаваш кантара, който почти не е мръднал за една седмица. Имай предвид, че детето е все пак на половин годинка и вече е нормално да няма голямо наддаване.
 По отношение на кърменето, то не е всичко или нищо. Когато се получи, чудесно. Когато не се получи, изцедената кърма си е все така ценна храна, лекарство и имуностимулант.

 Мисля си за този кръговрат, в който се намирате - бебето има притеснително поведение, отказва да се храни, вие се притеснявате, предавате това напрежение на него. То реагира на вашето поведение и вместо да съдейства - бойкотира храненето. Но гладно не може да седи и вие прилагате каквото се сетите, за да може да хапне нещо. В началото е реагирало като на болка, а вече по-скоро симптоми на психологически отказ. Може би би могла да ви бъде полезна консултация с логопед, който е и хранителен терапевт (да има опит с бебета). Той евентуално може да прецени дали ще е от полза с детето да работи паралелно и психолог.
 В тясната специалност на кърменето може да потърсите мнение и от IBCLC - най-високата степен на акредитация в областта на лактацията. Нещо като специалист по патологиите в кърменето.

 Ще се радвам да продължиш да споделяш какво се случва с вас. Вашата история може да помогне на други родители в такова положение