Мил детски спомен, от 80-те: Учителката ни пита за любим празник. Аз казвам Великден, тя се прави, че не ме чува. Чува само тези, които викат Нова Година и 9-ти Септември.
Когато бях първи клас с деца се организирахме и ходихме да лазаруваме. Понеже ходихме да извикаме с нас да дойде дете на учителка, на следващия ден имаше конско в училище, как не знам какво си. Следващата година по същото време, другарката ни сюрпризира, че вече ще възраждаме народните обичаи и ще почнем с лазаруването, което предната година беше така анатеманосано.
Всички боядисваха яйца, не мисля, че някой се е крил в мазето, за да не го види никой. Великден винаги се е празнувал с боядисани яйца и козунаци. Съгласна съм, че го нямаше това показно ходене на църква по великден, както е сега. На църква се ходи от потребност, ако го чувстваш от вътре. Винаги е имало възрастни хора по църквите, но за по младите това беше отживелица.
Аз лично помня, как се възраждаха тези обичаи. Имаше прегледи на художествената самодейност и пролетните празници бяха преекспонирани даже.
Видео почти всичките ми приятелки имаха в къщи и когато имахме свободен час скоквахме у някоя да гледаме Мадона или Майкъл Джексън. 