Спомени и впечатления за социализма в България

  • 550 843
  • 11 975
# 1 080
Мил детски спомен, от 80-те: Учителката ни пита за любим празник. Аз казвам Великден, тя се прави, че не ме чува. Чува само тези, които викат Нова Година и 9-ти Септември.
Спомените ти от кои години са?
Когато бях първи клас с деца се организирахме и ходихме да лазаруваме. Понеже ходихме да извикаме с нас да дойде дете на учителка, на следващия ден имаше конско в училище,  как не знам какво си. Следващата година по същото време, другарката ни сюрпризира, че вече ще възраждаме народните обичаи и ще почнем с лазаруването, което предната година беше така анатеманосано.
Всички боядисваха яйца, не мисля, че някой се е крил в мазето, за да не го види никой. Великден винаги се е празнувал с боядисани яйца и козунаци. Съгласна съм, че го нямаше това показно ходене на църква по великден, както е сега. На църква се ходи от потребност, ако го чувстваш от вътре. Винаги е имало възрастни хора по църквите, но за по младите това беше отживелица.
Аз лично помня, как се възраждаха тези обичаи. Имаше прегледи на художествената самодейност и пролетните празници бяха преекспонирани даже.
Виж целия пост
# 1 081
85-та. София.
Виж целия пост
# 1 082
Спомените ти от кои години са?

в последните години комунизма затъва съвсем очевидно, на самите тях им е ясно безсмислието на системата , ясно им е , че всичко е обречено и  скоро всичко ще свърши, както и се случва...
Виж целия пост
# 1 083

За соца като за умрелите - или добро, или нищо.   Naughty
Виж целия пост
# 1 084
Не те разбрах, за какво искаш да си говорим в темата за соца, ако не за соца?  newsm78

Ами за нашите спомени, а не за тези на дядовците ни!
Защото моя дядо се радваше ако сме добре и не ми разправяше по цял ден къде какво му взели. А аз няма да седна да си скубя косите за нещо, което и без това не е било мое.

Е как да не е било твое, като си е било баш твое? И да не ти пука хич казваш като минаваш край общината и се сещаш за къщата, в която си израснал, дето я бутнали за да си я построят? Че и пари за панелката да им даваш.

е, не съм родена преди 45 за да имам спомени от къщата в която е расъл моя дядо.
Където и да минавам си спомням къде аз съм стъпвала, а не какво би могло да съм имала , но съм нямала ...


За соца като за умрелите - или добро, или нищо.   Naughty

Каквито искате спомени имайте. Мен това, което ме вълнува не е факта, е дядовите ми имоти ги няма. И без това във ситуация като днешната в България повечето семейни имоти, ако не са по градовете пустеят. И то така пустеят че на никого не трябват.

Моите спомени са си от голямо щастливо семейство, много приятели, много пътуване в красива страна и с много интересни случки.

Неприятности наистина е имало и тогава, има и сега. Няма какво да си спомням за тях.   


Виж целия пост
# 1 085
Мил детски спомен, от 80-те: Учителката ни пита за любим празник. Аз казвам Великден, тя се прави, че не ме чува. Чува само тези, които викат Нова Година и 9-ти Септември.
Спомените ти от кои години са?
Когато бях първи клас с деца се организирахме и ходихме да лазаруваме. Понеже ходихме да извикаме с нас да дойде дете на учителка, на следващия ден имаше конско в училище,  как не знам какво си. Следващата година по същото време, другарката ни сюрпризира, че вече ще възраждаме народните обичаи и ще почнем с лазаруването, което предната година беше така анатеманосано.
Всички боядисваха яйца, не мисля, че някой се е крил в мазето, за да не го види никой. Великден винаги се е празнувал с боядисани яйца и козунаци. Съгласна съм, че го нямаше това показно ходене на църква по великден, както е сега. На църква се ходи от потребност, ако го чувстваш от вътре. Винаги е имало възрастни хора по църквите, но за по младите това беше отживелица.
Аз лично помня, как се възраждаха тези обичаи. Имаше прегледи на художествената самодейност и пролетните празници бяха преекспонирани даже.

Моите спомени също са от средата на 80-те, като се боядисваха яйца и ги носехме в училище да се "борим", но учителите го забраняваха и се правеше тайно. Peace
Виж целия пост
# 1 086

Моите спомени са си от голямо щастливо семейство, много приятели, много пътуване в красива страна и с много интересни случки.

Аз пък видях много красиви страни, след като падна социализмът.
Виж целия пост
# 1 087
Кати, питаше изобщо за лимките, сега май ще се окажеш спец.  Laughing


не помнех да са се казвали лимки...

Имат различни имена в различните райони на страната. При нас бяха джамени.
В Уикипедия, впрочем, имаше списък с доста от тези имена.  Sunglasses

Цитат
А тези с откраднатите къщи отиваха или в оборотно жилище, да си чакат строежа на апартамента, или ги пращаха от центъра в новопостроените панелки.
Оборотни жилища имаше, да (ние не сме били, защото живеехме другаде, но съседите на нашата къща бяха в такова). За другото - по мои спомени се стараеха новото жилище да е в същия квартал, може би е имало и такова писано изискване.
"Кон за кокошка" го казах в смисъл стойност и жилищни условия, за избора ясно.
Между другото, при нас къщата трябва да е била оценена по-високо (съдя по това, че апартаментът в замяна беше май личен на майка ми, преди да го прехвърлят на брат ми, а не СИО в размер доплащането, т.е. нямало е доплащане), макар че и аз съм чувала, че са ги оценявали ниско къщите и високо - апартаментите, а при това нашата беше старичка.

-------------------

А "Паралели" беше много яко списание, вярно е. ММ донесе от дома на родителите си два кашона от края на 70-те и от 80-те и сега ги четем отново. Особено яко е от далечината на годините.
Виж целия пост
# 1 088
Аз пък видях японското чудо или беше китайско, преди малко в аптеката. Ако си го спомняте едно загряващо люто мазило в миниатюрна кръгла метална червена кутийка. За първи път го виждам от много време и попитах дали е същото онова от едно време - същото било, спогледахме се с усмивка аз и жената от аптеката.  Wink
Виж целия пост
# 1 089
Аз пък видях японското чудо или беше китайско, преди малко в аптеката. Ако си го спомняте едно загряващо люто мазило в миниатюрна кръгла метална червена кутийка. За първи път го виждам от много време и попитах дали е същото онова от едно време - същото било, спогледахме се с усмивка аз и жената от аптеката.  Wink
Ние му викахме "Тигрова мас". Винаги си го е имало. Яко мирише, но ми помага при синузит и главоболие.
Виж целия пост
# 1 090
Паралели беше супер списание и много ме е яд, че го спряха. И другите списания от онова време бяха хубави - и "Лада" и "Жената днес", имаше много хубави неща за четене, и добре написани. Сегашните списания ряпа да ядат.
Виж целия пост
# 1 091

Моите спомени са си от голямо щастливо семейство, много приятели, много пътуване в красива страна и с много интересни случки.

Аз пък видях много красиви страни, след като падна социализмът.

Ами да, добре си направила. Какво искаш да кажеш? че който е бил щастлив в семейството си тогава и са били подвижни. т.е има хубави спомени, и красиви впечатления от цялата ни страна е "комунист" ???

Ама каквото си искаш пиши. Аз не мога да си представя кои са хванатите от гората, при които е нямало хладилници. Всички хора , които познавах имаха си хладилници и телевизори и перални и печки ... и съдомиялни от корекома имахме и у нас и у баба ми.  Нямало хладилници  ooooh! Видео почти всичките ми приятелки имаха в къщи и когато имахме свободен час скоквахме у някоя да гледаме Мадона или Майкъл Джексън.
Не мога да си представя кални спирки, освен в строящ се нов комплекс. В квартала улиците се миеха сутрин с цистерна с вода, след това минаваха с камион и събираха купчинките боклук. Всяка пролет плочките по тротоарите се пренареждаха. В парка се засаждаха сезонно красиви цветя. На всякъде имаше големи саксии с пъстри цветя.

Ако говорим за спомените.
Ако говорим за настояще: да много красиви страни видяхме. Много пъти се върнахме и у нас , защото нашата страна не е по-горзна.

Аз се чудя само какво искаш да ми кажеш?






Виж целия пост
# 1 092
Кога по-точно всички са имали видео? В моят клас имаше 2 деца, които имаха видео, то не че имаше кой знае какво да се гледа на него.

И имаше хора без перални, говоря за 80-те години от когато са моите спомени.
Виж целия пост
# 1 093
И моите спомени са си съвсем нормални, живот като живот, хубаво детство. Не бих искала никога да се връща соцът, дори късният от 70-те и 80-те (основно заради свободата на словото и мненията и заради контактите и търговията със света), но да се говори, че сме живели нещастно, бедно и като в концлагер, е меко Wink казано, пресилено. Изхвърлянията и в двете посоки са глупави и дразнещи, поне за мен.
Виж целия пост
# 1 094
... и съдомиялни от корекома имахме и у нас и у баба ми.  
Баровки! Аз пък бях виждала съдомиялня единствено по филмите. Майка ми толкова много жадуваше да има, че това беше едно от нещата, които първо си купи лично тя в самото начало на демокрацията /1991/. Няколко години след това не познавах друго семейство със съдомиялня, а като казвах, че имаме вкъщи ме гледаха като извънземно. Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия