Впечатленията ми....
Спомням си, че беше като на заточение, поради строгия режим в детско отделение. Така беше и при новородените и кърмачките.
Постоянно целогодишно си имаше обявена карантина на двата етажа от болницата. Много беше строг режима на пропускане...Сигурно в затвора по лесно се минаваше за свиждане. И за малко дете 6-7 годишно да седи 10 дни без да види познати, беше изпитание дори и за мен ... ...

От гледна точка на неразпространение на инфекциите е добре. Но все пак връзката със семейството в такова температурно състояние ...
ми дойде в повече понякога и страдах от липсата им. Само във възрастта 6-8год. После бях/влизах в роля
"мед.сестра"и се забавлявах. Вътре си беше нормално болнично заведение имаше и училищна стая да не изпускаме уроци и учителка. Миризмата на хлорна вар не беше гот. Иначе лекуване, дисциплина, настолни игри и ако слушаш с мед сестрата правите мухабет в манипулационната и след едно пребиваване там плюшения ми мечо не можеше да изсъхне един месец от инжекции....
Храната както и сега - болнична, ама май беше по добра от сегашните "здравословни" диети.
Никакво свиждане....в детско и АГО.
Другите имаха свиждане, но да ти донесат нещо роднините и да имаш нещо на шкафчето....за визитация!!!

Ред и желязна дисциплина...
Нашите здравни служби бяха безкомпромисни по отношение на здравето. Легенди се носиха за една детска лекарка, която ако види някой външен при новородено бебе на посещение в къщи
Ще навре майката в кучи задник за такова безотговорно отношение, дори и домашните вън в другата стая . /това при 1960-70 /години/...после нещата поохлабиха...


Който иска да ме обвинява в каквотго си иска, но детството, което съм имала при "соца" беше вълшебно. За съжаление не можах да осигуря такова на децата си през "демокрацията"! И нормално е да има различни мнения, всеки е живял в различна среда и има различна съдба.Това не означава да се отрича чуждата.
