Спомени и впечатления за социализма в България

Когато бях дете често боледувах - ангина...лежах по една седмица в детско отделение февруари и юни....Все едно бях абонирана по това време.
Впечатленията ми....
Спомням си, че беше като на заточение, поради строгия режим в детско отделение. Така беше и при новородените и кърмачките.

Постоянно целогодишно си имаше обявена карантина на двата етажа от болницата. Много беше строг режима на пропускане...Сигурно в затвора по лесно се минаваше за свиждане. И за малко дете 6-7 годишно да седи 10 дни без да види познати, беше изпитание дори и за мен ... ...
От гледна точка на неразпространение на инфекциите е добре. Но все пак връзката със семейството в такова температурно състояние ... ми дойде в повече понякога и страдах от липсата им. Само във възрастта 6-8год.   После бях/влизах в роля "мед.сестра"и се забавлявах. Вътре си беше нормално болнично заведение имаше и училищна стая да не изпускаме уроци и учителка.
Миризмата на хлорна вар не беше гот. Иначе лекуване, дисциплина, настолни игри и ако слушаш с мед сестрата правите мухабет в манипулационната и след едно пребиваване там плюшения ми мечо  не можеше да изсъхне един месец от инжекции....
Храната както и сега - болнична, ама май беше по добра от сегашните "здравословни" диети.
Никакво свиждане....в детско и АГО.
Другите имаха свиждане, но да ти донесат нещо роднините и да имаш нещо на шкафчето....за визитация!!!
Ред и желязна дисциплина...
Нашите здравни служби бяха безкомпромисни по отношение на здравето.  Легенди се носиха за една детска лекарка, която ако види някой външен при новородено бебе на посещение в къщи   Ще навре майката в кучи задник за такова безотговорно отношение, дори и домашните вън в другата стая .  /това при 1960-70 /години/...после нещата поохлабиха...  

E aз съм "чудото" на градското родилно отделение с пияни лекари, защото майка ми имала наглостта да ражда срещу празник.
Естествено накрая пиандурника е спасявал нея,  а след това тактично са били посъветвани да ме дадат в дом, защото са ме дърпали с форцепс и съм имала огромен мозъчен оток., а те са млади и надеждни така да се каже поне за още 2 здрави деца.
Хайде представете си това да го снесете на деца на 21 и 23 години, малко дообработване без бабите и дядовците да са там и готово.
Баба ми след това години наред правеше тайно курбан, тайно съм кръстена и тн, и тн Тя е била човекът ударил по масата и заявил, че ще ме гледа каквото и да става..
Е ей ма на, ментално здрава, без следи от раждането.

Преживели този стрес майка ми и баща ми ме молиха да си платя за внимание, да се уговоря с лекар 
На второ дете са се престрашили чак след почти десетилетие

Няма защитнички на каквото и да е, има критикари и живели си и радвали се на каквото имат.
Забелязвам обаче , че критикарите са основно хора, имали възможност да се докопват до нещо по-така: едната имала майка шеф на делфинариум, другата шеф на кореком, третата летувала на някакви си специални станции, на четвъртата родителите раборели в чужбина ... и за какво е писъка? че им е било зле или че малко са се нагушили родителите им и те сега съжаляват за това ?

Само ти тук истерично потропваш с крак, че било много убаво и да си траем за другото.

Казвам , че на мен си ми харесваше детството и семейството и джанките ...
И забелязвам, че оплакванията са основно от хора имал иси всичко за това , че нямали повече.
Както някой по-горе каза не можеш ли да различиш факт от критика ?

реват от загубване на власт.
 

+1  
  Да виждаш само лошо в една социална държава е малко да търсиш теле под вола. Пропуски може да има и са допуснати,  ...НО като цяло...
 Понятието социална държава, изключва всякаква практика срещу народа и, защото се работи в името на народа.
 Ама това са мечти ...за  един много висш пилотаж на обществата.  
 

Те тези с власт тогава, са се уредили и сега, не ги мислете.

Аз пък забелязвам повече обективни мнения - без оценки. Хората просто си разказват спомените и впечетленията. Те са и хубави и лоши.

Жаве  Който иска да ме обвинява в каквотго си иска, но детството, което съм имала при "соца" беше вълшебно. За съжаление не можах да осигуря такова на децата си през "демокрацията"! И нормално е да има различни мнения, всеки е живял в различна среда и има различна съдба.Това не означава да се отрича чуждата.

Много нарицателни се събраха , и събирателни като "защитничките " и др. сочения с пръст и определения,  та ме подразни и реших най-после да включа "критикарките"   
 
но нямам напротив да заровим томахавката и да минем пак на спомените 

+1  точно... от червени, станаха сини, зелени, оранжеви и какви ли не...
Кафяво разстройство наподобява заболяването... Демокрация!
  

Да , моето мнение  е чисто обективно. Не пиша за да защитавам един или друг режим -, а просто споделям моите спомени. 

О, и аз имах чудесно детство, беше забавно, събирахме се деца от квартала и търчахме до среднощ, на онзи с кофите вода му правехме мизерии, например да му залепим ключалката с каноконлит, висш партиен кадър, колко е бил загубен, дали е вярвал, че ще спечели войната с нас?  

Детето ми и сега има нормално семейство, и джанки, и безгрижно детство. Аз нямах, защото улицата ми я направиха Е79 и никой нормален родител не допускаше детето му да тича по "магистралата".
Не сме били от онези с връзките, напротив, баща ми така и не го приеха в Партията, въпреки многобройните пъти, в които опитваше, защото дядо му е отказал някога да си даде земите в ТКЗС, баща му пък не го допуснали до изпита за адвокат по същата причина, позволили му за учител (сигурно трябва и за това да благодаря, че са решавали чие дете ще се дадат елементарни права). Пак поради липса на връзки за майка ми и леля ми не се намери работа в града (детски учителки), службите се раздаваха по партийна линия, обикновените хора - за тях, ако стигне. Пратиха ги в други населени места, ставаха сутрин в 4-5 за 1 смяна и вечер се връщаха по тъмно, ако въобще се върнат зимата, не винаги автобусите вървяха в сняг. Директорките нарочно ги държаха до последната минута (въпреки че децата са вече прибрани от родители), просто ей така да седят и да чакат на стола, само и само да не могат да хванат по-ранния транспорт. Такива гаври едно време доставяха огромно удоволствие на всеки, който имаше власт в ръцете.

Та да питам - имам ли право да ги кажа тези неща или ще се брои за необосновано мрънкане?