Спомени и впечатления за социализма в България

Ле,ле аз къде ли съм живяла? За три деца имаше даже някакви медали или нещо такова?
Никой ли не помни? Че и привилегии при пенсиониране.
Русе през 1970 г.: На 1350 многодетни майки бяха връчени ордени и медали

Баба ми се водеше многодетна майка. Три деца имаше. Ама наистина бяха рядкост по-големите семейства. Имах съученичка. Пет деца бяха и им дадоха по-голямо жилище. Не бяха маргинати, явно до момче са се пробвали, ама и петте бяха момичета .  Две от тях бяха близначки.

Това за детските градини и селата е за друга тема, нещо съм ги омесила.

И темата, и тезата ти е сбъркана. Ходех на ДГ с баба и дядо софиянци, като не бях единствена.

Да, това се считаше едва ли не за лош късмет.

Е, как да не бяха на почит многодетните. Аз бях ужасно впечатлена от рубриката Тяхно и наше богатство в списание Жената днес! Дядо ми беше абониран за него и аз постоянно броях тяхното и наше богатство от страниците на списанието. И бях супер респектирана от бройките: имаше семейства с по 5-6 деца.
Нашето семейство определено не беше национално богатство.

Любознателна и Мари Ан, такива са моите спомени. Ясно е, че всеки е расъл в собствената си реалност. Не оспорвам вашите спомени, но моите са такива и други не могат да станат. Около мене хората, родени между 1910-1930г имаха по едно или две деца. Това в Стара Загора. През целият си живот съм срещнала само 2 етнически българки, родени 1930-1940, които са родили 4 деца. И на двете децата им са еднополови. И двете имаха починало като бебе дете. Турци и цигани с по 4-5 деца познавам. Ако някой намери статистика от онези времена ще съм му благодарна.

Противозачатъчни е имало и според мене не липсата на противозачатъчни е била причина за аборти тогава. Баба ми и дядо ми са искали едно дете, едно дете имаха и баба ми не е правила аборти. През 40те и 50те е имало презервативи за многократна употреба. Вързването на тръбите беше легално, но не беше никак популярно в България. В Мароко тогава това беше най-желаните метод за семейства, родили желания брой деца. Хапчета и спирали имаше през 70те и противозачатъчни продаваха на всеки, без лична карта и без рецепта.

Намерих статистика за легалните аборти. През някои години броят на абортите е надвишавал броя живородени. Това ми го е казвала и гинекологията. Абортите бяха банализирано тогава.

https://www.google.fr/amp/s/www.abort.bg/за-абортите/статистика-за-абортите/amp/

кукумицинка, имаше седмични ясли и градини, но майка ми, примерно, не можеше да се възползва от тях, защото работеше и нощем и в неделя а те в неделя затваряха задължително. Съседката в София е ходела на такава със сестра си и не, не са се привързали към персонала, никак даже.

Обидите, които съм чувала по адрес на многодетни семейства тогава, в България, съм го чувала само в Англия, където също не е ОК да си многодетен ако си беден. За такива се казваше, че цвъкали, внасяли или изсирали деца. Животът на работеща, многодетна майка не беше завиден. Сега избралите многодетното майчинство обикновено остават домакини.

В нашия блок в София имаше едно семейство с 8 деца и едно с 6 - чисти българи. Тези с осемте деца бяха и с много русички и сладки дечица. Имаха 3 апартамента тези с 8-те деца и 2 апартамента тези с 6-те. Никой е ги е коментирал особено, на мен ми се струваше готино да си имаш толкова братя и сестри

За първи път имах съученичка от семейство с три деца чак в гимназията. Тя и брат й бяха от първия брак на майката (беше останала вдовица), по-малкият им брат - от втория.
Дотогава не познавах дете, което да има повече от един брат или сестра.

Аз имах две съученички, които бяха по три деца. Имах и други познати по три деца в семейство. На мен лично ми беше малко странно, масово семействата бяха с по две деца. Не познавам никого, който да е ходил на седмична детска градина. Ние с брат ми не сме ходили на градина, баба ми се пенсионира, не съм сигурна дали на 50 или на 55, но беше с доста ниска пенсия - някъде около 50 лв. Тя ни изгледа, мен и брат ми, заедно с братовчед ни и двете братовчедки. Леля ни беше с три деца от три различни брака, леле, що клюки имаше за нея... Преди да се омъжи за номер 3, направи опит да се събере с номер 1, ами той по цял ден лежеше и ни пращаше да му купуваме мента и мастика. Накрая сигурно се е оплакала някъде, дойдоха милиционери, събраха му багажа и го пратиха да си ходи.
Ние нямахме самостоятелни стаи, имахме обща детска с брат ми и повечето ми познати бяха така. Баща ми беше сигурно един от малкото, които не успяха да вземат апартамент. Живеехме в къща, купена от родителите на майка ми за 4000 лв, беше много стара, баща ми я ремонтира основно.
Винаги бях доста модерна, защото майка ми умее да шие , тя ми шиеше полите, плетеше ми блузи, а и на шивач съм ходила за по-сложни неща като гащиризони и палта. 

Ти говориш за по-ранен период, от който аз наистина нямам спомени.

Мери Ан, явно са били изключение многодетните семейства щом доста хора в темата броим тези, които познаваме, на пръстите на едната ръка. Аз нямах съученик, съсед или приятел от семейство с повече от две деца. Това в София и Стара Загора. Може да е имало в други области. На много от нас и родителите ни бяха единствени деца. В моя род последните хора с повече от две деца са родени в края на 19 век. Майка има млад далечен братовчед с три деца, но сестра му има едно. Многодетните и бездетни етнически българи бяха голяма рядкост.

Бездетни семейства почти нямаше. Тези, които нямаха деца, обикновено защото не можеха да имат, често осиновяват и винаги само едно дете. Дядо ми имаше такъв чичо.

Да не искаш да имаш деца тогава се считаше за патология. Два или три пъти съм казвала, че не искам семейство и дете и след бурните реакции реших да си мълча. В гимназията, малко преди завършването, трябваше на лист да напишем какво искаме да постигнем в живота, каква професия искаме да имаме, какво семейство. След това някой прочитане текста и се опитвахме да познаем кой го е написал. Аз писах, че искам да пътувам, да танцувам, да печеля достатъчно за да си финансирам стила, че не зная какво точно искам да уча и че не искам семейство, нито дете. Половин час се чудиха кое момче е написало това. Никой не предположи, че жена може да не знае какво иска да учи и да не ще семейство и деца.

Казах ти, че не споря, тъй като аз говоря за по-късен период, и наистина познавам повече от пръстите на едната си ръка семейства с повече от две деца. Съпругът ми дори са 3, майка му са били 7 мисля, баща му 4.... /не е от малцинствата, че си представям как звучи, от малко балканско селце е /. Затова и мисля, че си зависи от мястото, както и от времето.

Многодетните семейства бяха рядкост. Но пък ако второто и третото дете са близнаци, всичко си беше ок. То и повечето семейства с 3 деца бяха така. И до сега имам съседка, която от едно време твърдеше, че я е срам да води 3 деца със себе си по улицата. Обаче не я е срам да е полуграмотна и проста до няма на къде.

[/spoiler]

Като бях малка ме плашеха с тези седмични детски ясли и ми казваха как децата не виждат родителите си по цяла седмица. Като дете това ми се струваше ужасно (но аз не съм била никога на детска градина - гледаха ме в къщи или майка ми ме водеше с нея в работата)
Иначе за многодетните семейства - не мисля, че са за подигравка хора с 3-4 деца. Като дете расло само, мисля че в тези семейства са живели много по-весело, а и се социализират още от семейството, предполагам че после нямат проблеми. По-скоро са ми странни семейства с 10 и нагоре деца, за които няколко пъти гледам по телевизията. Това ми се струва самоцел и не мога да разбера каква е целта. Оплакват се от недоимък - нормално, сложно е да изхраниш и задоволиш толкова хора, дори и с най-необходимото, без никакви глезотии.