Спомени и впечатления за социализма в България

И докъде я докараха тия интелигенти, пак да попитам? Никой не е сменил населението за една нощ.

Според мен, част от проблема е, че в съвременната икономика е важно да си квалифициран. Все по-малко хора са нужни в цеховете или на полето - и все повече хора са нужни да поддържат машини или да правят финансови анализи.

Преди, ако имахме хора със средно образование и без амбиции - правим им цехче или консервна фабрика. Ама че били на загуба - голяма работа. Важното беше всички да имат работа. Сега те трябва да се състезават за квалифицирана работа (която съответно върви с допълнително образование).

Т.е. не знам дали хората са станали по-глупави или изискванията вече са други.

До никъде, защото 2/3 от тях заминаха в чужбина, никой не ще с образование и два езика да взима 500 лв.......тук се настаниха чалгариите и безмозъчието!
Майка учеше едно дете в шести клас, не можеше да си научи уроците, защото не може да чете добре! като го научи да чете изкараха шестици почти по всичко, е без немския.....!

Докараха я до мигриране интелигентитИ, и след години извън БГ не на всеки му се завръща, уседнал някъде другаде.

Аз кандидатствах в гимназия през 1982 или 83. Имахме право да кандидатстваме само на две места: една езикова гимназия - или немска или английска, с изпити по български и математика и на второ място руската гимназия, където се влизаше по бал, но и там трябваше висок успех. Другият вариант беше Икономически техникум или математическа гимназия с изпит по математика и втори вариант пак руската гимназия.
За университетите: братовчедка ми е 60-ти набор, много искаше да учи медицина, но тогава имаше квоти за прием: 70% мъже и 30% жени. За стоматология беше обратно и тя стана зъболекарка. Тия квоти още ги има на много места и много ме е яд на тях, момчетата винаги влизат с много по-нисък бал и с много по-малко усилия.
Аз самата първото висше не го завърших, тъкмо завърших семестриално и тръгнахме да се развеждаме и нито аз завърших, нито той, след години учихме пак. Моя приятелка пък в трети курс се захвана да прави бизнес и учението остана на заден план, понякога се случва не заради нисък успех, а заради разни други фактори. Но който държи на образованието, винаги намира начини.

Нещо си в грешка , френската в София съществува от 1961, а СМГ - от 1971. НПМГ е по-нова, но и тя е от соц.време, а испанска паралелка имаше във френската (като романски езици). И НГДЕК също си я имаше.

Е, освен ако не си на 80 години, де. 

Говорех за испанската. Така написано излиза че и смг и фег, но все си мислех, че ще се разбере, че само за испанската говоря, признавам, домързя ме да влизам и да коригирам. Точно за времената с испанска паралелка във ФЕГ говоря, че имаше паралелка-имаше, но Испанска гимназия нямаше.

Относно техникумите-по мое време се кандидатстваше след 8 клас, не след 7.

И гимназиите бяха след седми клас, а техникумите - след осми. Имаше бройки за прием - примерно 15 момичета, 20 момчета. От тях 60% за града, в който се намира учебното заведение, 20% за окръга, останалите за съседните окръзи. Цифрите са съвсем измислени, ако някой е наясно с точните, моля да сподели. Първите дни от учебната година влизаха и един двама връзкаря. За техникумите изпита беше само по математика, имаше и такива, където беше само по успех от дипломата. Мисля, че имаше и такива с договор, имах съученик , който въпреки ниския си успех, успя да влезе така в паралелката.

Да, това е вярно, аз съм завършила СМГ-то 1990 г., почнах я по соца! Френската тогава си я имаше, и беше елитна гимназия!
Кандидатствахме 450 човека за 30 места, за паралелката която аз исках, до края на първия срок станахме 41

ама чете де, писала съм, грешно съм се изразила, мислех, че се подразбира, че само Испанска нямаше, вмъкнах го в бързината при изреждане на гимназиите, а смг и фег си имаше. И пост съм написала с уточнение после.

И сега за считащите се за елитни училища са много кандидатите. По кое поред жекание са приемали... Предполагам, че и неприетите тогава с конкретно желание ученици не са спирали училище до следващото кандидатстване. Все са учили някъде, макар и да не е било там, където им е първото желание. Щото, нали, 500 души за 50 места, ама само на едно желание имат право и тия 450, които не са ги приели по "единственото" им желание, не са напуснали училище.

Разлика не виждам.

Късно видях, но не ми се триеше!
По мое време не беше едно желание, можеше да с кандидатства и в езикова и в математическа! Защо ли избрах математическаааа, кой да знае, че езикът ще е такъв хит след време! 50 места в една гимназия елитна, че даже и повече, ние бяхме до "к" клас, значи поне 300 места, а гимназиите  бяха много - емаше и за древни езици, езиковите, НПМГ, СМГ............техникумите също даваха хубави кадри, и те се водеха за елитни!
Силни бяха икономическия, техническия, механото, строителния, познавам завършили там, всеки се реализира.....!

Дъщеря ми като започна в езиковата гимназия, на първата родителска среща класната поиска да се запознае с родителите на всяко дете. Имаше бройки за хронично болни деца или с някакви здравословни проблеми. И класната каза: "Разбрах, че еди кое си дете е по такъв параграф", имала е списък жената и питаше дали има някакви особености, някакви по-специални грижи дали са нужни. Обаче майката започна толкова яростно да отрича, че накрая класната смотолеви, че явно се е объркала или не е разбрала. Майката беше лекарка.

По принцип здравословното състояние на никой, вкл. на деца, не е редно да се обсъжда публично. Не е работа на класната да съобщава на всеослушание кой е бил "приет по този параграф", че и да иска публично отговори за особености и по-специални грижи. Това се прави при лична среща, по телефон, другите не бива да знаят такива подробности. Майката очевидно се е подразнила от това. И с право.  

Класната е постъпила тъпо да коментира пред всички евентуалните здравословни проблеми на дете, и аз бих я смотала.

Вероятно намекваш за фалшива диагноза, но не е сигурно, че е била такава..

Джуди, едновременно сме писали.

Абе хрумна ми идеята за "тъпо", ама викам си - айде, да не е с лошата...
...
Оле, сещам се за един случай - бяхме на морски лагер, седми клас. Една приятелка беше неразположена и не искаше да го съобщава. В тази възраст тогава много момичета се срамуваха. Каза, че няма да идва на плаж. Дори и аз не знаех причината, но реших да остана и да й правя компания. Даскалиците се развихриха - да сме вървели, не можело то да оставаме така. Обух си банския и тръгнах. Приятелката ми обаче - не, седи си по панталон с блузката. Че като викна една луда от даскалиците с гласище пред всички: "Ти сигурно си в м...с! Ми казвай го де! Що го криеш? И тъй да е - какво ти пречи да дойдеш?!". Мали-и-и-и. Чак не се сдържах и казах, и аз така, на висок глас, че не е редно да вика така точно за такива неща. И че ако Х не иска да виси на плажа, няма да идва. Не помня какво ми реагира лелята. Явно нещо, което не ме е впечатлило. То не съм бивала много притеснена да се карам с тия. Не ми е било и за сефте.
Имах една класна, пак в седми клас, която хич не ме обичаше поради тази ми особеност. Веднъж имахме посещение от някакви дами от инспекторат, барабар с директора на училището. /Той беше хубав човек./ Не помня по какъв повод почнаха да ни се карат купом за нещо. Ама много ни се караха. И викна тая жена, че ние толкоз ли не знаем за тез бели какво пишело в светия правилник на училището. Аз най-кротко и не с цел да се заям казах, че ние всъщност никога не сме го виждали тоя правилник и никой не ни го е чел. И другите почнаха да "да-да"-кат в такт. Леле, как се ядоса тая ми ти жена! Добре, че се развихри след "да-да"-кането, че ако бе преди това, нямаше да има кой да потвърди това, дето го казвам. Сигур щяха да се верят и кълнат, че с правилника стават и лягат всеки ден. Не съм мислила, че това толкоз ще я пък ядоса. Ама изобщо не ми беше цел.
Обаче на следващия час на класния дойде с правилника и ни го чете.