Спомени и впечатления за социализма в България

Аз с това не съм много съгласна, че който не е влязъл, той не е избутал. Явно си зависи от униветситета. Защото до миналата година пак учих, започнахме 30 човека курс, в началото на следващата година бяхме останали наполовина, а се дипломирахме петима. Тази година още само една колежка се дипломира от курса, но тя беше бременна и роди, та е нормално да закъснее малко. От останалите имаше хора с по 10-15 ликвидации и казваха: "Все ще завършим някой ден". Я завършат, я не...
Едно време като кандидатствах в езиковата гимназия с една приятелка, тя си изкара бележка, че баща и бил работил над 10 години в ТКЗС и ползваше предимство. Моят баща беше в строителството и също имаше право, но не му достигаха четири месеца. Но и без това математиката ми куцаше, та ме приеха на второ желание. И до ден днешен не мога да разбера защо човек, който иска да учи в езикова гимназия, трябва да държи изпит по математика. Тогава изобщо не се кандидатстваше така масово, но и местата бяха много малко, та борбата беше голяма. От 30 души клас, кандидатствахме 7-8, четирима бяхме приети - трима в езикови гимназии, един в художествена. И като отидох в гимназията, открих, че в селското училище съм получила много стабилни знания.

Е, от кого зависи кой управлява и решава как да се харчи държавния бюджет за образование и наука? От нас и сънародниците ни в крайна сметка, нали?

Аз познавам хора, които не си завършиха висшето (става дума за по-скорошно време, не за социализма) - сещам се за поне 3-ма. Не мога да пиша подробности, понеже ще се познаят и ще ми се разсърдят. Т.е. не е чак толкова лесно, макар и сигурно да е по-лесно от преди.

О, тук не съм твърде съгласна. Никой не ни пита. Ректорът се е окопал с връзки в МОН и против него са подавани многобройни жалби и сигнали до където са се сетили хората. И - нищо, разбира се. Специалностите ще си седят, докато той е на власт, понеже има гръб. Така е и с останалите университети. Вече специалистите признават, че са страшно много. Че има крещяща нужда да бъдат редуцирани доста. Но това не се прави. И не, не зависи изобщо от мен.
За изборите не ми се обсъжда. За мен не са прозрачни. Нека си припомним едно решение на КС, според което при оспорване на изборни резултати бюлетините не се проверяват. Това за мен е доста интересно.
Решение № 9 по дело № 8/2009 г. Цитирайки го административните съдилища също масово отказват такава проверка:
http://legalworld.bg/24984.sydyt-othvyrli-iskaneto-za-novo-broen … ite-v-sofiia.html
А като не се допуска такава, как се проверява работата на избирателните комисии? Никак.
А Костинброд остана емблематичен. И енигматичен.
Илюзия е, че хората сами се управляват. Демокрацията е също илюзия. Винаги са управлявали силните. В първобитни времена - физически силните. Сега - икономически силните.
...
Навремето учениците бяха ограничени да кандидатстват само в едно ВУЗ. Имаше и райониране. Приятелка на брат ми кандидатства медицина и имаше право да го направи само в един от МУ. Успя да влезе с почти пълни шестици, като под 5.75 дори само по единия от двата балообразуващи предмета те изкарваше от класиране.
Наскоро гледах същия ВУЗ - за "Медицина" стигат четворки по всичко - и от изпитите, и от дипломата. Бал на приети имаше 24 при максимален 36.
Ако беше "на който му се учи - ще учи" нямаше да имат този интересен /меко казано/ бал. Защото на който му се учи си личи от по-ранна възраст.

Освен това, по мое време нямаше трето и пето желание. Избираш едно и отиваш на изпит за него. От моя клас масово всички кандидатстваха и половината бяха по АЕГ,НЕГ, тогава нямаше Испанска, ФЕГ и СМГ, останалите продължаваха в досегашното си училище, при желание може и в друго обикновено ЕСПУ.

Това е повече удобно оправдание.

Разбира се, че обществената реакция е от голямо значение за всичко - като почнеш от медиите и стигнеш до концесиите.

Просто хората се вълнуват от грешните неща - а не от образование или законност.

Такива мерки като райониране,  брой на кандидатстване, брой желания специалности противоречат хем на личната свобода, хем на административната автономия. Няма нужда да се връщаме към стари порочни практики.
Пазарът на труда е добър регулатор  навсякъде, все някога ще се получи и у нас. То вече се получава  до голяма степен,

Също така държа да кажа, че има чудесни, смислени деца, които си получават чудесна подготовка, разбира се к максимум лични усилия и за тях сега има много възможности. Например, не съм видяла лош студент да отиде по обменна програма, или да довърши магистратура в чужбина. 

Коя година е било това?

Образованието само по себе си нищо не значи и в същото време е всичко. Или с други думи казано само с едно голо образование си нищо, без същото това голо образование-също.
Разликата между преди и сега е, че преди имаше работа най-вече за бачкатори, сега няма работа за никого, но още битува "учи, мама, за да не работиш!".

Обществените реакции са в пряка зависимост от управляващите/управлението и времената, в които живее човешката единица на това общество.

Оф, академичната автономия имах предвид, разбира се.

Извинете.

Не съм съгласна, че няма работа. Работа има и то достатъчно, няма кой да я извършва. Дали полска/физическа или умствена-все тая. Липсват дори вече качествени ИТ на местна почва.

А защо няма кой да извършва тази работа? Защо липсва мотивировката у хората да изкарват пет пъти повече чрез физически труд, наместо да чакат да чакат само на ниските си доходи от умствения?
Това е тенденция не само в България, между другото, но тук конкретно е наследено от социализма.

Няколко са причините:
1. Не всяка фирма наема всеки дошъл с претенции. Т.е. търсят, но не намират качествени кадри. Все се оказва,ч е трябва да го дообучиш.
2. Не всеки се наема да започне на по-ниска заплата, но да бъде дообучен и така фирмата, инвестирала време и средства да го обучи да си го и задържи, като вдигне заплатата.
Има и други причини.

А, има начин- твърдата ръка и спазването на правилата.
Училището беше задължително и малко хора си позволяваха да не завършат.
Защото, нямаше какво да работиш, ако нямаш някаква специалност, а не можеше да не работиш, защото те проверяваха и санкционираха, пък и нямаше социални помощи.

И кръгът се затваря.
А, всеки, който е завършил поне основно, по онова време, когато имаше изисквания и те се спазваха, все си е развил интелекта в сравнение с днешните, които не могат да прочетат едно изречение, но на книга имат образование.

Аз пък съм видяла.....да не изброявам в кои ВУЗОВЕ, че не ми е работа!