Спомени и впечатления за социализма в България

Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.

557 629
11 975

potrebitel7777

# 6 930 13 авг. 2018, 17:38 ч.

Цитат на: qrye в пн, 13 авг 2018, 16:57

Пиесите са минавали през много нива на одобрение преди да достигнат височайшите очи на Хенри Тюдор.

Да, така беше, а дали си си направила труда да изгледаш поне една, за да добиеш представа от нивото на "културния живот"?

И не, ако не искаш да стъпиш в театър и да прочетеш книга, никой няма как да те накара насила.
Така че, по този параграф, нямаше как да се почувства някой дисидент или политически гонен.

А, бай Тошо никога е нямал шанс да бъде сравнен с "Хенри Тюдор" и който го е направил, единствено е демонстрирал пълно невежество. Simple Smile

Simple Smile

ПП. По повод питането ти дали през соца са създадени стойностни неща, какво ти е мнението за творчеството на Стратиев и Дамян Дамянов?

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 931 13 авг. 2018, 17:53 ч.

Според мен това с Тодор Живков и "опасната" пиеса е било просто мета-театър за пред народа. Това казвам.

Мнението ми за Стратиев и Дамянов е, че двама души за 45 години са прекалено малко. Ясно е, че тук-таме има по някое име, питам защо са толкова малко? 60-те, 70-те, 80-те - къде са?

Виж целия пост

F

FBID100003821387216

# 6 932 13 авг. 2018, 18:09 ч.

Цитат на: qrye в пн, 13 авг 2018, 17:03

Цитат на: Моралка в пн, 13 авг 2018, 17:01

Цитат на: qrye в пн, 13 авг 2018, 16:57

Пиесите са минавали през много нива на одобрение преди да достигнат височайшите очи на Хенри Тюдор.

А днес като не минават през никакво одобрение резултатът дали е по-добър? Аз например директно бих затворила "Сълза и смях" и "Сатирата" заради пошли постановки и развращаване на зрителските критерии и възпитание в простащина и лош вкус.

Не забравяй и книгите да изгориш. То разврат, то некадърност в тази нова литература...

Нещо интересно за супер демократичните и свободолюбиви американци - след движението Ми Ту и твърдението на някои актриси, че им е неприятно да снимат гадни сцени (за това ги подкрепям), както и след многото оплаквания от страна на зрители във връзка с расистко и хомофобско съдържание, се обмисля да се направи реформа при създаването на филми и сериали. Заснетите сцени ще се гледат първо не от тестова аудитория, а от "чувствителни" зрители, които ще казват дали в тях има нещо сексистко, хомофобско или расистко и ако има, сцената ще се изрязва или презаснема. Това е абсолютно сериозно. Вече измислят нови имена на цензурата, за да звучи по-приемливо на широкоскроеното съвременно общество. Отделно от това се обмисляше и на снимачните площадки да има нещо като морална полиция (не ги наричаха така, но сега не мога да се сетя точните думи) - хора, които ще присъстват на снимачните площадки и ще предотвратяват неудобните ситуации (като например сексуален тормоз).

Що се отнася до книгите - знаем, че някои творби на Агата Кристи и Марк Твен вече са подложени на цензура. Няма значение дали ги горят или ги преиначават - пак е цензура. А Пипи Дългото Чорапче направо щели да я пренаписват (заради историята с негърския крал).

Виж целия пост

Пристрастен

# 6 933 13 авг. 2018, 18:18 ч.

На прима виста - Йордан Радичков, Антон Дончев, Хайтов, Леда Милева, Богомил Райнов
Други творили преди социализма и по негово време - Далчев, Багряна
А Димов да чувала съм за преправянето на романа му, незнам доколко е вярно.Но от баща ми знам, преподавал му е анатомия, че е бил невероятен оратор и преподавател, на неговите лекции нямало къде игла да хвърлиш и е бил много уважаван не само като писател, а и като преподавател.
Обаче като отворите уикито за него, в първото изречение за него пише - баща на писателката Теодора Димова - е някак не са ми равнопоставени постиженията на баща и дъщеря.

Ей такива неща в голяма степен обясняват разликите между впечатленията на живелите по онова време и тези черпещи инфо от нета, кое как е било.
А онова поколение представители на десницата- интелектуалците от първите години на демокрацията, възпитавани по време на социализма бяха в голямата си част ерудити, за разлика от сегашната нефелна десница

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 934 13 авг. 2018, 18:19 ч.

Петя, темата е за социализма.

Ето малко за една забранена книга - "Фашизмът" на Ж. Желев:

Скрит текст:

Не съм фаталист и не обичам да преувеличавам, но все ми се струва, че не й провървя на тази книга. Можеше да има много по-добра съдба. Книгата беше написана през 1967 г. Излезе през 1982 г.

Цели 15 години вися в почти всички софийски издателства. И винаги я връщаха или поради претрупаност на издателските планове с много години напред, или поради прословутата липса на хартия.
...
Единствено утешително беше, че ръкописът непрекъснато се разпространяваше и четеше по системата на самиздата, както в столицата, така и в провинцията.

За широкото и бързо разпространение на ръкописа заслугата принадлежи на Радой Ралин, който беше и първият му читател. Той лично в продължение на години разнасяше текста в разни интелектуални и политически среди, като го даваше на определени хора, които според него трябвало непременно да го прочетат.
...
През 1968 г. започнаха преговори с издателството на Чехословашката компартия „Свобода“. В края на юли отидох в Прага и уговарях превода и други подробности. Беше неописуема атмосфера на „пражката пролет“, и радостна, и тревожна, бяха „Двете хиляди думи…“

Дванадесет дена по-късно в Чехословакия нахлуха войските на Вършавския договор и всичко пропадна. През 1982 г. книгата беше издадена в България в 10 хиляден тираж от издателство „Народна младеж“. Три седмици след пускането и по книжарниците, беше забранена и иззета от библиотеките. Всъщност, беше иззета третата, последната партида, така че в ръцете на публиката останаха най-малко 6 хиляди екземпляра — тях милицията вече беше безсилна да прибере…

Малко преди да бъде забранена книгата, при мен дойдоха представители на книгоразпространението и поискаха съгласието ми незабавно да направят нов 30-хиляден тираж. Аз, разбира се, го дадох, но точно когато отиват в ЦК на БКП в отдел „Печат“ да искат отпускането на допълнителен лимит хартия, „инфекцията“ вече била станала и ги изгонили най-позорно.
...
Уволниха трима редактори, които бяха пряко свързани с издаването на книгата: вътрешният редактор на книгата поета Кирил Гончев, редакторката, която завеждаше библиотека „Мавър“ (към която всъщност излизаше книгата) — Виолета Панева, завеждащия обшествено политическа литература към издателството — Стефан Ланджев.

Външният редактор проф. Иван Славов получи партийно наказание „порицание“. Обсъждан е бил и въпросът за административно наказание, но острата реакция на партийната организация във философския факултет го осуети. Партийни наказания получиха и двамата рецензенти: проф. Кирил Василев и проф. Николай Генчев. Заради крайно положителната си рецензия Генчев получи и други наказания. Беше заставен „отгоре“ да си подаде оставката като декан на Историческия факултет и всички негови исторически поредици паднаха от програмите на телевизията за един срок от 3–4 години. За положителна рецензия, публикувана в Пловдивския вестник „Отечествен глас“, беше наложено наказанието „строго мъмрене с последно предупреждение“ за изключване от Партията на доц. Асен Карталов, който беше изваден от състава на лекторската група на ОК на БКП. Беше снет от поста завеждащ идеологическа редакция към същия вестник жърналистът Славейко Мандев, който изглежда се притесни и наскоро след това почина.

Уволнения, порицания...

https://chitanka.info/text/16259-fashizmyt

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 935 13 авг. 2018, 18:22 ч.

Цитат на: qrye в пн, 13 авг 2018, 18:19

Уволнения, порицания...

А сега не е ли така? В зависимост къде работиш и на каква позиция също трябва много да се внимава какво се говори и с кого как да се държи човек, защото наказанията и уволненията и сега са много разпространени, особено ако някой член на определена партия се оплаче от теб. Не става въпрос за работа в кварталния магазин например, става въпрос ако си да речем служител на проверяващ орган и попаднеш на някой партиен член, който да провериш.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 936 13 авг. 2018, 18:38 ч.

Мисля, че доста опъвате този довод "ама и сега е така". Нейде горе пуснах снимки от буквар за първи клас със стихове за Партията и дори и там имаше кой да каже - ама и сега е така. Извинете, но е смешно. Joy

Joy

Всички неправди няма как да изчезнат, още повече докато на власт са същите тези хора.

Далчев и той е натискан и мачкан...

Цитат

Подложен на силен натиск в първото десетилетие след 9 септември 1944 г., той спира да пише. През 1945 г. се ражда третото му дете, Виктория. До края на 1947 г. е началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата, но след реорганизация в министерството през 1948 г., когато уволняват всички, които не са членове на комунистическата партия, остава без щатна работа. След като през 1950 г. се ражда четвъртото му дете Райна, е принуден почти денонощно да се занимава с преводаческа работа, за да издържа лишеното вече и от собствен дом семейство.

Да, да, знам - това е докато се закрепи властта, след 70-те всичко е супер вече.

Като чета биографии на тогавашни творци ми прави впечатление, че много от "старите" наблягат на преводите и на безопасните теми. При периода Л. Живкова забелязвам завой в посока героично минало (времето на първата и втората българска държава). В края на 80-те поотслабва хватката.

А удобни писатели винаги е имало. Някои от тях талантливи, някои хич.

Двете версии на "Тютюн" ги има в Читанката и по книжарниците. Ето малко за съдбата му:

https://chitanka.info/text/34173-mitarstvata-na-romana-tyutyun

Виж целия пост

Пристрастен

# 6 937 13 авг. 2018, 18:42 ч.

Те и сега не са много четените автори, няма да използвам известните, или такива, които ще останат да се четат поколения наред. Поради ред обстоятелства и "причинно следствени връзки" свързани с историята ни, тъй да се каже цивилизационно нямаме нужното натрупване, за да задаваме тенденции, а не да ги следваме, освен някои нашенски си, регионални.
Та просто творците са доста по-малко, все пак културата показва етапите на развитие на обществото, а и тогава и сега състоянието и на обществото и на културата, които са в тясна връзка / малко знания придобити по време на соца да покажа аз/:smile: не е от най-високо развитите.
Та откъм гледна точка на цивилизационното развитие, дори и да нямахме соц, това не е време, за което може да постигаме това, за което на други народи са били нужни векове.

П.с.Ако не бяха наказанията,забраните, щеше ли някой да чете и да изпита интерес към някои монографии, в някаква степен говорят за духа на твореца да се опълчи.
Сега методите са доста по рафинирани, не те порицават публично, но се използват много форми на натиск, които засилват автоцензурата при въпроси касаещи историята имного други неща.
Пазара бълва какви ли не книги за соца, разузнаването и всякакви такива - е купуват ли се сега като не са забранени.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 938 13 авг. 2018, 18:45 ч.

Ами не съм съгласна - за мен Гео Милев, Дебелянов, Кръгът Мисъл, символистите са на европейско и световно ниво. Те дават едно стабилно начало след Освобождението. После тишина... Завръщане към темите за селото, чат-пат исторически романи. "Социалистически реализъм".

Виж целия пост

# 6 939 13 авг. 2018, 19:23 ч.

Цитат на: qrye в пн, 13 авг 2018, 17:53

Според мен това с Тодор Живков и "опасната" пиеса е било просто мета-театър за пред народа. Това казвам.

Мнението ми за Стратиев и Дамянов е, че двама души за 45 години са прекалено малко. Ясно е, че тук-таме има по някое име, питам защо са толкова малко? 60-те, 70-те, 80-те - къде са?

Пиесата не е е била само една- аз за нея пиша, но който не е живял по онова време, може да намери сведения и за другите.
Това- с театъра " за пред хората" няма да го коментирам, защото дори не си заслужава.

Питах те, какво ти е мнението за творчеството на Стратиев и Дамянов, а не дали са много или малко.........
Както разбирам, нищо не си прочела или видяла от написаното и поставеното преди, затова и няма как да обсъдим нещо по същество.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 940 13 авг. 2018, 19:28 ч.

Ето една интересна статия за цензурата в театъра:

http://kultura.bg/web/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%80%D0%B0 … 0%B7%D0%BC%D0%B0/

Цитат

Много често в своите речи и изказвания на първо място Живков поставя въпроса за критиката, едно от най-важните звена на забраняването – позволяването. Според него тя „трябва с всички средства, все по-широко и по-смело да се разгръща“. Да бъде смела, градивна, от социалистически позиции, да бичува безпощадно грешките, недъзите и нездравите прояви, но в същото време с още по-голяма сила да утвърждава социалистическия строй, да показва неговите „огромни успехи и предимства“[7]. Тук Първия ясно изтъква, че въпреки важността на критиката (смела, градивна и от социалистически позиции – всъщност несъвместимости), много по-необходима от нея е пропагандата на предимствата на строя. Той признава правото на съществуване и на сатирата, но ако тя притежава не две (както обикновено), а само едно острие, защото с две остриета, при своето опериране, тя би предизвикала поражения върху тялото на системата. Вредна е онази сатира, която всява песимизъм, отчаяние и неверие в социалистическата действителност.[8] По отношение на спектакъла „Импровизации“ от Р. Ралин в Сатиричния театър например той казва: „Не може да се бие така по нашите кадри, да се представят в отрицателна светлина нашите дейци като цяло, да се обобщава по този начин“[9]. Т.е. както критиката, така и сатирата трябва да имат ограничено действие, да стоят в режим на известно позволяване и известно забраняване; изобщо в един внимателен режим, но да признават и изтъкват първенството на успехите на социализма пред неуспехите. Един внимателен, но също така йерархичен режим.

Виж целия пост

# 6 941 13 авг. 2018, 19:41 ч.

Ще ти бъде ли удобно да се върнеш към същността на темата и да споделиш лично впечатление?

Виж целия пост

I

Ветеран

# 6 942 13 авг. 2018, 19:50 ч.

Истината е ,че тоталитарните режими пречат на разцвет на културата - за това трябват свободни хора, свободни да се изразяват. Не само у нас е така, това е нормално. Раждат се произведения, чиято злободневност е в някакво дребно свободолюбие, което се харесва и и ги кара да нашумяват, а благосклонния диктатор позволява с тях хората да изпуснат парата и флиртува с творците.
Така не се раждат епохални произведения, лично аз се сещам само за един такъв автор от соца- Талев, и той тормозен и репресиран.

А приказки, че и сега било така, са просто смешни. Като интенират някого и му изземат тиража, да дойде да се обади. Всеки е свободен да пише и продава и ако има талант му се получават нещата. Верно че засега му се получават предимно в чужбина, оня ден гледах едно момче с три награди Еми, но пък и това е предимство - не е нужно творците да са затворени в някаква провинциалност, ако ги бива, успяват.

Виж целия пост

I

Ветеран

# 6 943 13 авг. 2018, 19:57 ч.

Като лично впечатление - аз харесват Военния театър. Наум Шопов , Йосиф Сърчаджиев, "Животът е сън", най-доброто предоето съм гледала в живота си.

Никога не съм харесвала Калоянчев, Мутафова и подобни радости за народа.То това не е и театър де,, за халтурите им говоря

Виж целия пост

P

Пристрастен

# 6 944 13 авг. 2018, 20:00 ч.

Цитат на: Down Under в пн, 13 авг 2018, 15:25

Ужасни са ми картините и склуптурите от този период. Светлин Русев ми е доста мрачен. Да не говорим и за паметниците от типа на петохуйника.

Даже и НДК беше мрачно и неприветливо.

Не бих казала, че има и много сегашни шедьоври, но поне са някак на пазарен принцип, а не се налагат от някой.

Няма по-страшно от това да правиш култура на пазарен принцип. Тогава чалгата и Биг Брадър са върха. Все пак предназначението на културата е да възпитава, и в този смисъл тя трябва да върви пред масата. Има много течения и в литературата, и в изобразителното изкуство, и в музиката, които не могат да бъдат разбрани и оценени без необходимата подготовка. Те са съчетани обикновено с някои философски течения. Дори елементарен пример - като отидеш на опера не слушаш какво пеят певците, за да следиш историята, защото нищо няма да разбереш. Купуваш си програма и четеш либретото от програмата и оттам разбираш за какво става дума.
Едва ли от досегашните ми постове някой би казал, че харесвам отминалия социализъм и тъжа за него. Но като съвременник бих казала, че Людмила Живкова беше едно от най-хубавите явления на соца. Наистина, по нейното време се усети някаква свобода и надежда за нещо по-добро. Не мога да отрека това, което тази жена правеше за културата на страната ни. И не мога да кажа, че цялото ни изкуство беше идеологично. Да, имаше и такива уклони, имаше приближени, които обираха големите поръчки, но имаше и много стойностни неща. Като човек, работил в тази сфера мога да кажа, че тогава се развиваха много декоративно-приложните изкуства. Почти във всеки голям хотел имаше много красиви стенни килими (някои стоят и до днес - напр. скоро гледах в една от залите на Шератон гоблен на Мара Йосифова. Значи все пак е стойностен, щом толкова време след социализма си седи в този представителен хотел. Сега също има красиви интериори, но са някак по-студени, направени са по-технологично и я няма тази топлина на едно уникално произведение на изкуството. А изкуството и културата се развиват, когато някой все пак дава пари за тях.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Израел нападна Ливан

17 178
427

Актуални теми и общи дискусии

Консултации с ерготерапевт

104 931
188

Онлайн консултации

Психично здраве при децата, възпитание, връзка с родителите - детски психолог Надя Димитрова

29 985
141

Онлайн консултации

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.