Спомени и впечатления за социализма в България

А, то само нейните постове да не са по темата!
Затова ти казвам да не се впечатляваш изобщо.

50 години от края на илюзията за "комунизъм с човешко лице": https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/08/21/3198239_21_avgust_1968 … ef=home_editorial

При цялата си демократична нагласа Аглая е пример как действа системата - а си рекъл нещо различно от общоприетата (естествено, спусната отгоре) линия, а си посочен като първи противник на всичко. Не може да имаш собствени виждания по каквито и да било въпроси, които се различават от новата мода. Длъжен си да харесваш и възприемаш всичко, което ти сервират, без много да се обаждаш, защото иначе, нали, не си в крак с времето и налаганите нрави и си за порицание от другарския съд. Питам сега, щом е демокрация, защо да не могат хората да говорят каквото си искат и където си искат? И защо това, че говорят, пречи на други, които приемат всичко, което се налага за приемане отгоре? Че и смятат, че са в правото си да определят как останалите да разбират нещата.
Носиите, потурите и цървулите са си отколешна част от живота и традицията на българите, както са и в останалите страни. Но не съм видяла или чула някой от друга националност да говори подигравателно за тях и да ги осмива.

 Сега ме подсетихте за предговорите на книгите. И как само Димитри Иванов ми се струваше различен с неговите предговори. Много харесвах Димитри Иванов във Всяка неделя.
Книги издаваха и се купуваха, обаче как? Все с връзки, подмазване и на три стойностни книги купуваш някой умопомрачителен боклук. Иначе не може.

[/spoiler]Джойс не е американец, разбира се, говорех за Стайн и нейния кръг в Париж-изгубеното поколение - Хемнигуей, Фицджералд, Андерсън. И имах предвид неговия опус магнум (на Джойс), Одисей, който се смята за началото на постмодерна и който издадоха у нас след 1990-та.
Между другото, това е друг интересен белег на онази цензура - сега го забелязах. Добрите писатели пишат различни неща и на различни теми, и не всичките им произведения могат да се класифицират като неудобни от режима. Например класиката на Платонов е Котлован (Ямата?), а посочените от теб издания са на съвсем други произведения. Друг пример: Ердман е изпаднал в немилост заради "Самоубиецът", но после е лауреат на Сталинска премия - като се "поправил" и започнал да пише, каквото трябва. Пита се, издаван ли е Ердман или не е издаван от соц.-а? Издаван, но избирателно.
Обективните факти са, че и в самия СССР е имало периоди на "застудяване" и "размразяване", а нашето книгоиздаване е следвало изкъсо тяхното. И вследствие някои автори са забранявани, разрешавани и после пак тихомълком покрити. Но целта ми не е да правя анализ на цензурата и периодите й в СССР и у нас, затова и не се старая. Самият факт, че изобщо някой се е занимавал централизирано да проверява книгите дали отговарят на идеологията, е достатъчне. Резултатите от тази проверка са често субективни - дори бях чела, че Хрушчов бил казал някъде "абе защо сме го забранили Доктор Живаго, в него няма нищо против нас?", но това по никакъв начин не променя факта, че книги са забранявани или орязвани от цензурата.
Ако ще се замерваме с факти - у нас издадоха романа "Лице" на Блага Димитрова и после го покриха. Аз, обаче, го прочетох тогава, беше като свеж полъх сред Павел Вежиновците и Богомил Райновците. Сега какво е твърдението, за да е фактически вярно - издаваха ли и неудобна за идеологията литература или не издаваха у нас тогава? А, също така защо карат Димитър Димов да пренапише Тютюн? И защо Талев първо има проблеми с властта, а после няма?
Цензура имаше, имаше и по-пострадали автори, и по-малко пострадали от нея, някои пък си бяха направо спечелили от нея. Тя в различните периоди е била различна. Но като цяло си беше белег на строя и затова няма начин да жаля по онази литература, както го прави АбсурТ. Нито по онази култура именно защото беше със силна идеологическа окраска, което я прави едностранчива.   Не виждам по какво точно жали, като сега всеки може да чете каквото си иска и на какъвто език си иска. Ама някои не четели - еми който не чете,  и тогава не е чел, и сега не чете. Това защо да е свързано със соц.-а или липсата му?
Довлатов не се е доредил до издаване, Бродски - също.  И сега като го написах, се сетих, че стихове на Бродски са печатани у нас във Факел и преди 1990-та, а е имало и отделни русисти, които тук-там са го превеждали и печатали инцидентно. Това, обаче, никак не променя факта, че е бил съден за "лентяйство" и осъден на заточение, с един процес-фарс. Обаче пък самият той казва, че годините в Норенска били може би най-щастливите му - бил млад, дошла при него любимата и пишел стихове - какво му трябва на поета...

Точно.

Много интересни ми бяха Бивалиците на Вера Мутафчиева, където разказва от първо лице за съдбата на интелектуалеца по онова време, от самото начало до края. Препоръчвам!

И като си кажат различното мнение хората сега - каквото си поискат, където си поискат, какво им се случва? Каква е репресията сега за различното - което и да е то, щото не знам кое е спуснатата и от кого се спуска, може би от властта, но коя точно?
Та каква е днес последицата от изразяването на мнение ?

Единият материал е за мобилни мрежи, другият - за фиксирани мрежи с широколентов достъп до интернет. Във втория България е на 31. място от 200 държави, но участва с ограничен брой данни - 10 пъти по-малко от тези за Румъния, при все че населението на България и ползвателите на интернет не са 10 пъти по-малко от румънските. А за Румъния пък броят замервания е по-малък от този в Холандия например. Съответно има и други, които събират данни, и изготвят подобни класации, и в тях резултатите са други, понеже събраните данни и използваната методология са други.

За етническия състав на някоя държава (и всякакви други статистически данни), е смехотворно да разчиташ на познати и на лични впечатления, за да пляскаш някакви числа и твърдения от нищото. Все едно да тръгна да казвам колко са циганите в България на базата на тия, които съм виждала лично, и да се допитам до някой манго за по-сигурно, вместо да потърся далеч по-недостоверните данни от преброяване на населението. Вчера отишла в Германия и вече горда, всички руснаци и поляци е преброила. Отвори някоя актуална статистика за етническия състав на Германия и ще видиш, че най-големият по брой чужд етнос е от държава, която няма много общо с комунизма и социализма, че затова да са емигрирали в Германия.

Кукумицинке, няма как да ти прочета пост след снощните несвързаности, но си пиши.

Като стана дума за предговори, зачетох се в този от "На изток от Рая".






... и т.н. На филмите по кината предговорите бяха още по-забавни. Ти чакаш да почне Междузвездни войни, те десет минути щастливи труженички показват.

По диагонал четох. Изчетох статията с директора на Верила. Не знам откъде са крали технологиите, но всички изредени продукти миришеха ужасно и не перяха добре. Помня Ветото за миене на чинии. Няма такава отврат никъде. Били купували парфюмните съставки отвън и само опаковката била различна. Даже в арабските страни се продаваха по-добри препарати на пазара. Праховете за пране не перяха добре. Домашният сапун на баба ми беше луксозно миришещ в сравнение с кучешките. Тя поне знаеше как да комбинира маслата. След миене с домашен сапун и плакнехме в оцет чиниите скърцаха и блестяха. Същото в миялната, само дето нямаше прах за миялни извън Корекома. Митите с веро чинии си миришеха на веро и трябваше да се плакат сто пъти, първо със студена вода, че гадта се пееше а после с топла.

Правното с български прах бяло излизаше сиво, не знам защо. След пералнята трябваше да се слага в белина. Нямаше белина на прах, безхлорна, като сегашния Ваниш.

абсурд, не всеки може да се пригоди към всяка ситуация. Тогавашна България не ми беше по вкуса и не исках да живея в нея. Не бих могла да живея в скандинавска държава, Русия, източна и южна Азия и много други места. Некоректно е да се тормозят близки на заминали хора и да се спират хора, които не желаят да живеят някъде да заминат.

Някой писа за домашното насилие. То не е продукт на соца. Виждала съм го в неразвити държави, в които соц не е имало.

Куркума, когато аргументацията е с неверна фактология, олекват и аргументите, и изводите. А за да могат поне мислещите да си направят изводите, за това, нещо да се помни, да не се забравя и да не допускаме да се повтаря, фактите не трябва да се изопачават с пропагандна цел, нито на едро, нито на дребно.

И понеже "националкомунистките" продължават да ме глождят - на 10.ХІ. бях първокурсничка, активният ми живот е по време на и след промените. Семейството ми никога не е членувало в никоя политическа партия, по-скоро е било ощетено (национализация), отколкото привилегировано, но никой от него не се е смятал за репресиран.

За репресирана считахме приятелка на баба ми, омъжена за банков чиновник, били са част от софийския хайлайф. Мъжът й се увлича страстно по комунистическата идеология, в средата на 20-те  "експроприира" значителна сума от банката и духва с жена си по море към СССР да финансира световното антифашистко движение. За благодарност изкарали един курорт в лагер за неблагонадеждни и ги заселили в някакъв хутор на украинско-молдовската граница. Брат й, който бил тръгнал на същото пътешествие през Германия, узнал някак, прехвърлил се в Белгия и там артисал. Срещнали се в България в началото на 80те - нея за пръв път я пуснали да навести роднините си, той за първи път посмял да дойде. Помня я - изглеждаше като съсипана селянка от разказ на Елин Пелин. А на снимките е красива, елегантна жена.
Познавах лично и арх.Чинков, лека му пръст, беше близък с дядо ми. Бях в съзнателна, макар и детска възраст, знаех за какво е лежал в затвора една година. 7-8 години преди неговото осъждане баща ми е изключен от ВМЕИ София за разказване на политически вицове. Не е осъден, завършил си е друг институт. Прави ли това всеки, разказващ вицове за бай Тошо, прикрит дисидент, борец против социализма или потенциален концлагерист?

П.П. С какво това, че днес мога да нарека министър-председателя "Тиквата", вместо евфемистично да споменавам "правешкия гений", променя факта, че 1/3 от България зависи от доставчик на електроенергия, легално и безвъзмездно продаден на новорегистрирана фирма, чиято собственичка, ако не се лъжа, тази година се яви на матура за вземане на средно? Дали това, че могат свободно да протестират, грее майките на деца с увреждания, които и днес, както и през социализма, са навряни в патово положение?
Изобщо, има ли сектор, в който се вземат единствено управленски (по възможност и рационални), а не лобистко-политически решения? С какво псуването на властта в който и да е исторически период й е повлиявало, а?

Що се отнася до Д.Енев,

За това никой не спори. Но цензурата винаги е имало и ще има, това е част от всяка идеология.
И интелигентните хора винаги са намирали начин да я заобиколят и да се изразят, дори под маскировката на Трендафил Акациев или "Понеделник започва от събота".
Ето, сега цензурират Пипи (французите вече веднъж са й цензурирали името, да кажем, по други причини). След 30-40 години, надявам се, тази идиотия ще отмине и някой издател ще намаже от "нецензурираната" версия.
Що се отнася до "Тютюн", според мен, комунистическата идея само е загубила от въвеждането на онзи чвор, Лила.

Сега като го написа и се сетих за това. Ужасно беше това веро. Тогава просто не се говореше за него. Сега го има в пъти повече, по-ясно изразено и в една определена прослойка на обществото ни.
gargamela, съгласна съм с всяка дума от поста ти.

Не знам как е миело чинии, но от него ставаха страхотни сапунени балончета. Вземахме някой ключ от вътрешните врати на апартамента и правихме балончета. Сега препаратите за чинии не стават за тази дейност.

Това се случва с държавата:
https://offnews.bg/medii/reporteri-bez-granitci-balgaria-e-na-11 … slovo-679359.html

А, хората започват да се самоцензурират.
 

Бих попитала с какво уж липсата на последици и с какво точно "свободата" да плюеш (не да критикуваш и изискваш), а именно да псуваш и плюеш, е допринесла за подобряване на живота след тайното плюене и псуване. Голяма свобода - към управляващите летят плюнки ежедневно, ама да му пука на някого, че да се е затичал да промени нещо?
Ако четете внимателно изказванията на хората в същите тези теми, посочени от Аглая, и то без предубежденията, че всичко се пише от омраза и ей така, за спорта, ще разберете какви последствия може да има. Обаче много хора са готови да сочат с пръст само защото някой си позволил да каже нещо, и то дори не е обида. И го определят като лъжа или просто приказки от омраза. Без да се опитат да разберат защо го казват. Не разбирам как осъждате едно нещо, когато е било в оня строй, и в същото време не виждате, че пак се е тръгнало към него сега. И нямам намерение да се заяждам или да споря - наистина не разбирам. Нали би трябвало в демократичните времена всеки да може свободно да си изразява мнението и да мисли, каквото си иска. Защо се получава пак като в недемократичния? Защо все има напъни да се влияе върху и да се моделира с разни средства посоката и начина на мислене, разбиранията и схващанията на хората? А новите порядки се спускат от новите лидери, дори при несъгласието на населението на собствените им страни.