Днес, извеждайки дъщеря ми да играе навън, отново си припомних как на нейната възраст – 9 години – е имало случаи в които сутрин излизаш, вечер се прибираш. Обикаляхме града пеша, с колелета, с автобус.. Пълна свобода. Сега не смея да я пусна сама до закусвалнята отсреща.
Виж целия пост
Спомени и впечатления за социализма в България
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
# 1 065
3 апр. 2016, 14:17 ч.
# 1 066
3 апр. 2016, 14:19 ч.
Русалка, Елените, Дюни...Влизала съм там, защото имахме гости италианци и баща ми познаваше някои управители - ами нищо общо с курортите на българската работническа класа, нито като условия, нито като обслужване.
Виж целия пост
...
Нищо не разбрах. Къде не са допускали българи? Кое не е реализъм, като аз виждам снимки само съвсем реални снимкки от Варна, само че с лошо качество, защото са сканирани от хартиени?
Нищо не разбрах. Къде не са допускали българи? Кое не е реализъм, като аз виждам снимки само съвсем реални снимкки от Варна, само че с лошо качество, защото са сканирани от хартиени?
Русалка, Елените, Дюни...Влизала съм там, защото имахме гости италианци и баща ми познаваше някои управители - ами нищо общо с курортите на българската работническа класа, нито като условия, нито като обслужване.
# 1 067
3 апр. 2016, 14:33 ч.
Магдена, моят прадядо го е възприел много тежко, а вероятно и за други е било така. Но вероятно е имало и много хора, както в твоето семейство, които са приели по-леко нещата.
Иначе за "крайно нуждаещите се" - майка ми е разказвала, че немалко млади семейства в края на 70-те години са излизали на квартира, за да вземат жилище. Наша позната така са се уредили. За Пловдив говоря отново.
Виж целия пост
Иначе за "крайно нуждаещите се" - майка ми е разказвала, че немалко млади семейства в края на 70-те години са излизали на квартира, за да вземат жилище. Наша позната така са се уредили. За Пловдив говоря отново.
# 1 068
3 апр. 2016, 14:54 ч.
За прадядо ми е било много трагично това отчуждаване. Става въпрос за големи апартаменти на "Оборище" и ул."Паренсов", както и магазини на сегашната улица "Янко Сакъзов". Къщата ни е била в "Павлово", но им е била вила. Та нея я оставят, но конфискуват целият двор и оставят съвсем мъничко. Голяма мъка е било, че и после за баба ми, защо била в Германия и т.н., защо това, защо онова. Ужас!
Виж целия пост
Да, и аз това казвам - това означаваше "даване". Понеже горе видях споменато, че било имало и даване без пари - плащаше си се "даденото". ПлащаЛО се е, по-точно - не че тогава съм се интересувала как става, че да помня пряко.
Далеч съм от мисълта, че всичко около отчуждаването е било справедливо или че е много хубаво да ти бутнат къщата, без да те питат искаш ли да живееш в блок. Но и като голяма трагедия не помня да са го приемали повечето хора (в моето семейство поне не, всъщност в семейството ми имаме общо две отчуждени къщи, втората е била в Коньовица, но там са останали да живеят братовчедите на баща ми и на тях е "даден" апартаментът). Смяташе се, струва ми се, вярно, че бях на 13 през 89-та, но така ми се струва, за съвсем нормално и не чак толкова лошо да ти бутнат къщата и да ти "дадат" апартамент в същия квартал или дори на същото място. Изключвам, естествено, случаите като този с отчуждаването на едрата градска собственост или пък варианта от пъпа на Варна или Пловдив в панелка на къра при тепърва строящи се през калта улици.
Далеч съм от мисълта, че всичко около отчуждаването е било справедливо или че е много хубаво да ти бутнат къщата, без да те питат искаш ли да живееш в блок. Но и като голяма трагедия не помня да са го приемали повечето хора (в моето семейство поне не, всъщност в семейството ми имаме общо две отчуждени къщи, втората е била в Коньовица, но там са останали да живеят братовчедите на баща ми и на тях е "даден" апартаментът). Смяташе се, струва ми се, вярно, че бях на 13 през 89-та, но така ми се струва, за съвсем нормално и не чак толкова лошо да ти бутнат къщата и да ти "дадат" апартамент в същия квартал или дори на същото място. Изключвам, естествено, случаите като този с отчуждаването на едрата градска собственост или пък варианта от пъпа на Варна или Пловдив в панелка на къра при тепърва строящи се през калта улици.
За прадядо ми е било много трагично това отчуждаване. Става въпрос за големи апартаменти на "Оборище" и ул."Паренсов", както и магазини на сегашната улица "Янко Сакъзов". Къщата ни е била в "Павлово", но им е била вила. Та нея я оставят, но конфискуват целият двор и оставят съвсем мъничко. Голяма мъка е било, че и после за баба ми, защо била в Германия и т.н., защо това, защо онова. Ужас!
# 1 069
3 апр. 2016, 20:04 ч.
Ана-Бел, да, не говоря за случаи като вашия - ясно, че тогава е гадно. Пиша горното, за да не остават младите във форума с впечатление, че отчуждаване на къща срещу апартамент значи непременно кон за кокошка, пращане в нещо като мизерно общежитие, примерно. Във вашия случай няма какво да се коментира, той не влиза тук.
И да, съгласна съм, че сами по себе си подобни отчуждавания по едностранно решение на властите, дори при горе-долу равностойна замяна, трябва да са изключение, а не кажи-речи правило, както бяха по соца.
Виж целия пост
И да, съгласна съм, че сами по себе си подобни отчуждавания по едностранно решение на властите, дори при горе-долу равностойна замяна, трябва да са изключение, а не кажи-речи правило, както бяха по соца.
# 1 070
3 апр. 2016, 20:09 ч.
За прадядо ми е било много трагично това отчуждаване. ........ защо това, защо онова. Ужас!
Как някой е приел отчуждаването - зависи от това какво е взето и от човека. Хората са различни и различно приемат нещата.
Едно е да вземат малка схлупена къщурка и да дадат 3 бр 3-стайни, друго е без нишо да ти вземат 3 *3-стайни.
И моят род е загубил много имоти от социализЪма. Затова не съм роб на имотите - знам, че винаги може да ти ги вземат. Важни са близките хора.
В края на соц-а имаше и "търговия" с отчуждаването. Апартамненти се "даваха" и на наемателите.
Така собственикът пуска наематели, крайно нуждаещи се във всяка стая. Много пъти фиктивно, просто оставят багаж и при проверка наемателите са "на гости" и се "връщат" моментално. Дъщерята на съсед така взе жилище. Не твърдя, че е било масово, но се случваше.
Даването на жилище беше настаняване в общински/държавен имот. Реално в началото всички са били на нормиран наем (смешно нисък), обаче имаше екстри за наемателите - не плащаха за ремонт на общи части примерно. И ако и когато наемателите решат, подават молба за изкупуване, тогава месечно им удържат пари (като ипотеките в днешно време). Примерно приятелско семейство казваше, че наемът им е 10 лв, а при изупуване вноската ще бъде 60-80 лв. месечно. за 15-20 години. И те дълго време си бяха под наем.
Така че тези, които са почнали изкупуването малко преди 1989 г., удариха джакпота, заради инфлацията.
Виж целия пост
За прадядо ми е било много трагично това отчуждаване. ........ защо това, защо онова. Ужас!
Как някой е приел отчуждаването - зависи от това какво е взето и от човека. Хората са различни и различно приемат нещата.
Едно е да вземат малка схлупена къщурка и да дадат 3 бр 3-стайни, друго е без нишо да ти вземат 3 *3-стайни.
И моят род е загубил много имоти от социализЪма. Затова не съм роб на имотите - знам, че винаги може да ти ги вземат. Важни са близките хора.
В края на соц-а имаше и "търговия" с отчуждаването. Апартамненти се "даваха" и на наемателите.
Така собственикът пуска наематели, крайно нуждаещи се във всяка стая. Много пъти фиктивно, просто оставят багаж и при проверка наемателите са "на гости" и се "връщат" моментално. Дъщерята на съсед така взе жилище. Не твърдя, че е било масово, но се случваше.
Даването на жилище беше настаняване в общински/държавен имот. Реално в началото всички са били на нормиран наем (смешно нисък), обаче имаше екстри за наемателите - не плащаха за ремонт на общи части примерно. И ако и когато наемателите решат, подават молба за изкупуване, тогава месечно им удържат пари (като ипотеките в днешно време). Примерно приятелско семейство казваше, че наемът им е 10 лв, а при изупуване вноската ще бъде 60-80 лв. месечно. за 15-20 години. И те дълго време си бяха под наем.
Така че тези, които са почнали изкупуването малко преди 1989 г., удариха джакпота, заради инфлацията.
# 1 071
3 апр. 2016, 20:28 ч.
Русалка, Елените, Дюни...Влизала съм там, защото имахме гости италианци и баща ми познаваше някои управители - ами нищо общо с курортите на българската работническа класа, нито като условия, нито като обслужване.
На Русалка не пускаха, защото беше френски курорт, за Елените и Дюни не помня. Нищо особено нямаше в курорта Русалка, сега е със свободен достъп и всеки може да се убеди в това. Малък затворен комплекс на едни скали, без почти никакъв плаж. Златните бяха къде по-хубави. Не пускаха българи например в казиното на Шведския. Аз съм влизала, защото баща ми работеше там.
Така че тези, които са почнали изкупуването малко преди 1989 г., удариха джакпота, заради инфлацията.
В началото на 90-те буквално с джобни пари маса хора си изплатиха жилищата.
Виж целия пост
...
Нищо не разбрах. Къде не са допускали българи? Кое не е реализъм, като аз виждам снимки само съвсем реални снимкки от Варна, само че с лошо качество, защото са сканирани от хартиени?
Нищо не разбрах. Къде не са допускали българи? Кое не е реализъм, като аз виждам снимки само съвсем реални снимкки от Варна, само че с лошо качество, защото са сканирани от хартиени?
Русалка, Елените, Дюни...Влизала съм там, защото имахме гости италианци и баща ми познаваше някои управители - ами нищо общо с курортите на българската работническа класа, нито като условия, нито като обслужване.
На Русалка не пускаха, защото беше френски курорт, за Елените и Дюни не помня. Нищо особено нямаше в курорта Русалка, сега е със свободен достъп и всеки може да се убеди в това. Малък затворен комплекс на едни скали, без почти никакъв плаж. Златните бяха къде по-хубави. Не пускаха българи например в казиното на Шведския. Аз съм влизала, защото баща ми работеше там.
Така че тези, които са почнали изкупуването малко преди 1989 г., удариха джакпота, заради инфлацията.
В началото на 90-те буквално с джобни пари маса хора си изплатиха жилищата.
# 1 072
3 апр. 2016, 21:52 ч.
не помнех да са се казвали лимки...
[color=blueема ема есаса есаса бибия...][/color]
Виж целия пост
Кати, питаше изобщо за лимките, сега май ще се окажеш спец. 
не помнех да са се казвали лимки...
На ластик не играехте ли. При нас на топчета не съм виждала да се играе, но ластика беше почти ежедневен. Някой да знае някъде в нета да го има как се играеше. Спомням си че имаше различни нива - до глезени, до колена, до кръста, под ръцете и май с високо вдигнати ръце имаше... със/без катарами... не веднъж съм се опитвала да се сетя с подробности как играехме. Беше голяма гимнастика за тялото.
[color=blueема ема есаса есаса бибия...][/color]
# 1 073
3 апр. 2016, 23:58 ч.
Русалка, Елените, Дюни...Влизала съм там, защото имахме гости италианци и баща ми познаваше някои управители - ами нищо общо с курортите на българската работническа класа, нито като условия, нито като обслужване.
уф Русалка , където се мъкнеха гларусите с километри по плажа за да видят французойките пе4ащи се голи и после един майтап падаше и такъв кисък при играта на катрти и на бири4ка под 4адър4ето на някой доста по-заслужаващ си плаж ...
Виж целия пост
...
Нищо не разбрах. Къде не са допускали българи? Кое не е реализъм, като аз виждам снимки само съвсем реални снимкки от Варна, само че с лошо качество, защото са сканирани от хартиени?
Нищо не разбрах. Къде не са допускали българи? Кое не е реализъм, като аз виждам снимки само съвсем реални снимкки от Варна, само че с лошо качество, защото са сканирани от хартиени?
Русалка, Елените, Дюни...Влизала съм там, защото имахме гости италианци и баща ми познаваше някои управители - ами нищо общо с курортите на българската работническа класа, нито като условия, нито като обслужване.
уф Русалка , където се мъкнеха гларусите с километри по плажа за да видят французойките пе4ащи се голи и после един майтап падаше и такъв кисък при играта на катрти и на бири4ка под 4адър4ето на някой доста по-заслужаващ си плаж ...
# 1 074
4 апр. 2016, 00:34 ч.
Точно кон за кокошка е отчуждаването, при свободен пазар хората имат избор - да си живеят в къщата, да продадат, да ги обезщетят предприемачи, да получат за имота си това, което се полага за точно този имот, а не просто държавата да определя какво заслужават, защото не го прави на пазарен принцип, при соца такива принципи няма. Петилетки, ударници на труда, пролетарски лозунги, заплати, планирани да отговарят на нямането по магазините, винаги ти остава някой лев, който няма за какво да похарчиш, така не се чувстваш беден. 
Народната република се разпореждаше с целия живот на хората, от това къде да живеят, до това къде да работят. Години наред не може да се отърси обществото от чакането да му "дават".
А тези с откраднатите къщи отиваха или в оборотно жилище, да си чакат строежа на апартамента, или ги пращаха от центъра в новопостроените панелки.
И работниците от провинцията ги тикаха по панелни общежития, Ботунец например е изграден за работещи в Кремиковци, легенди се разказваха за това, което се случваше в тези социалки, хора, взети от къра и натикани по апартаментчета.
Виж целия пост
Народната република се разпореждаше с целия живот на хората, от това къде да живеят, до това къде да работят. Години наред не може да се отърси обществото от чакането да му "дават".
А тези с откраднатите къщи отиваха или в оборотно жилище, да си чакат строежа на апартамента, или ги пращаха от центъра в новопостроените панелки.
И работниците от провинцията ги тикаха по панелни общежития, Ботунец например е изграден за работещи в Кремиковци, легенди се разказваха за това, което се случваше в тези социалки, хора, взети от къра и натикани по апартаментчета.
# 1 075
4 апр. 2016, 00:57 ч.
нова какво говорим за дядовците и прадядовците ни и за техните спомени и чувства? Нека говорим за нашия живот. На теб лично кой ти взе апартамента за който ти беше работила? Защото аз по телевизията гледам в предавания за доста хора в тези дни оставени дори без дом.
И какво е това жалеене за неща принадлежали на хора в толкова минало време. Нашите неща нека поогледаме.
Виж целия пост
И какво е това жалеене за неща принадлежали на хора в толкова минало време. Нашите неща нека поогледаме.
# 1 076
4 апр. 2016, 01:04 ч.
Не те разбрах, за какво искаш да си говорим в темата за соца, ако не за соца? 
Виж целия пост
# 1 077
4 апр. 2016, 01:14 ч.
Ами за нашите спомени, а не за тези на дядовците ни!
Защото моя дядо се радваше ако сме добре и не ми разправяше по цял ден къде какво му взели. А аз няма да седна да си скубя косите за нещо, което и без това не е било мое.
Виж целия пост
Не те разбрах, за какво искаш да си говорим в темата за соца, ако не за соца?
Ами за нашите спомени, а не за тези на дядовците ни!
Защото моя дядо се радваше ако сме добре и не ми разправяше по цял ден къде какво му взели. А аз няма да седна да си скубя косите за нещо, което и без това не е било мое.
# 1 078
4 апр. 2016, 07:16 ч.
Не е съвсем така. Нашият живот е обвързан с фамилната история. Ето сега и аз бих се ширила в къща, но тя е била под казиното на днешният "Принцес". Дали са ни 2 апартамента в другия край на София...
В нашия блок има цели семейства от разни села. Лели, човци, братовчеди. Как точно и защо са им давани апартаменти, не знам.
Мил детски спомен, от 80-те: Учителката ни пита за любим празник. Аз казвам Великден, тя се прави, че не ме чува. Чува само тези, които викат Нова Година и 9-ти Септември.
Виж целия пост
В нашия блок има цели семейства от разни села. Лели, човци, братовчеди. Как точно и защо са им давани апартаменти, не знам.
Мил детски спомен, от 80-те: Учителката ни пита за любим празник. Аз казвам Великден, тя се прави, че не ме чува. Чува само тези, които викат Нова Година и 9-ти Септември.
# 1 079
4 апр. 2016, 07:42 ч.
Ами за нашите спомени, а не за тези на дядовците ни!
Защото моя дядо се радваше ако сме добре и не ми разправяше по цял ден къде какво му взели. А аз няма да седна да си скубя косите за нещо, което и без това не е било мое.
Е как да не е било твое, като си е било баш твое? И да не ти пука хич казваш като минаваш край общината и се сещаш за къщата, в която си израснал, дето я бутнали за да си я построят? Че и пари за панелката да им даваш.
Виж целия пост
Не те разбрах, за какво искаш да си говорим в темата за соца, ако не за соца?
Ами за нашите спомени, а не за тези на дядовците ни!
Защото моя дядо се радваше ако сме добре и не ми разправяше по цял ден къде какво му взели. А аз няма да седна да си скубя косите за нещо, което и без това не е било мое.
Е как да не е било твое, като си е било баш твое? И да не ти пука хич казваш като минаваш край общината и се сещаш за къщата, в която си израснал, дето я бутнали за да си я построят? Че и пари за панелката да им даваш.
Препоръчани теми