Спомени и впечатления за социализма в България

Ако не е бил автомата, то много от излезналите любопитковци са щели да си се прибират обратно по домовете и при семействата си. Може би проблема на този строй е бил , че не са имали самочувствието да се доверят на изграденото и да оставят право на избор. аз като гледам колко българи се връщат дори в днешна България ... дори в провинцията, а по-рано имаше повече места за работа.

такова саламче се търси, че да има възможност да си купи населението . защото гледката от витрините  може да не се плаща, но не се и яде .

1. Негативно си спомням шортите по физическо. много ги мразих 
2. също се произвеждаха много детски дрехи от ужасни изкуствени материи (може и други да е имало ), а аз не понасям и си спомням как се завивахме децата под едно одеало и си събличахме през главата по едно полу с висока яка, при което ставаха искри. Също голяма забава беше с това полу пред огледалото ... косата се наелектризираше и щтръкваше. Тези детски игри обаче са ми хубавите спомени)
3. Много стриктно гледаха на закъсненията и отсъствията в у-ще

 

Как се надгражда нещо без пари? Пари и работеща икономика нямаше, а каквото беше останало си се заграби от любимите комунисти. Цитатите от 39 година са ок, но такова е било положението почти на всякъде. Булгария е в подем до Втората световна война. После започва индустриализацията, което е и тенденция в Западните държави. Разликите са, че България няма ресурси, което прави производството скупо и неконкурентно. Да не говорим и за ограничените пазари.

За доматите - и в момента има градински домати. Аз само такива купувам, когато съм в България. Има и домашно козе сирене и много от нещата, които по онова време нямаше. Билетчето от 6ст. още си го изплащаме, така че не виждам нищо положително в онзи строй.

Както казах, имам и хубави спомени, защото бях дете.

Някои ходели за 90ст и 5лв на лагер,  а защо не кажат колко е бил надника в ТКЗС-тю?
Относно грижите на НРБ за децата и кой плаща ще кажа само едно - таксата в ДГ се изчисляваше спрямо дохода, брой деца в семейството и брой дни посещение.Така за едни е било безплатно, а за други като нашите таксата е варирала между 32-36лв.Майка ми все симислеше,че и за внук й таксата се изчислява според дохода
Двуседмичен лагер на бунгала по 8 деца в бунгало, външна тоалетна,топла вода от черни варели ала слънчева баня и храна,която масово не ядяхме струваше 20-25 лв. Много ходех заради танците.
Ходеше се и по хижи при сходни условия.
Деца бяхме и не се вълнувахме много от условията,  но имаше и такива, които не издържаха и звъняха на родителите да идват да ги прибират.
Сега е другата крайност - ходи се само в 4 × хотели и се плащат безумни цени, когато е от училище, Ходене по облагородени хижи само с БТС, само че там е трудно,защото са деца от целия град с непознати водачи..и малкодеца са склонни на подобни авантюри

За мен лагерите бяха ужас. Оцелях само 3 дни на един и то на Златни Пясъци. Добре че чичо ми живееше във Варна та си ме прибра докато баща ми купи билети за самолет.

И не, не съм кифла, защото години наред после ходих по палатки.

Доста показателно. 

Жителството е единственият позитив, за който се сещам от соца.

      Да уточня- 24лв за 20 дни за единствено дете в семейството при двама работещи родители. Не е било като да е без пари, а всъщност бях с майка ми която беше "на работа"- учителка и ме вземаше с нейните смени.
      Аз си спомням с хубаво чувство за лагерите, като изключим тоалетните, както и гадната храна в стола. Но иначе беше весело, опознавахме природата, ходехме на походи, по музеи, въобще "уроците" си ги научавах точно на лагери и почивки с родителите, а не като сега- сухи тестове и "презентации".И сега децата ходят по лагери, но за кратко и рядко с такава наситена програма.

Стига, бе, ние два пъти купувахме Балканчета около средата на 80-те чрез просто отиване и купуване. Това коя година?
Струваха 110 лева моделът без облегалка на седалката и 140 с облегалка.


Бре! И това ли вече е комунистически остатък? 

Спомням си за "чавдарчета'' и " пионерчета", защото до там се изкачи в йерархията. После смениха строя.
Помня град Правец и неговите, добре заредени магазини. Там имаше стоки, които не бях виждала.
Помня и тогавашния хайлайф: бензинджии, катаджии, персонала на УБО и пр. ченгета. Живеят в съседен блок и имах наблюдения...В къщи имаше университетски преподавател и учителка и парите не достигаха...Не купихме вила...
На погребението на мама, баща ми не дойде, защото, като невъзвращенец, не посмя.
Ей такива работи помня...

Горе-долу на една възраст сме значи, и аз докарах до пионерче, по-малко от година не ми стигна за комсомолче.
Моите бяха чиновници на сравнително високи постове и с добри за тогава заплати, парите достигаха, на море и планина във ведомствени станции ходехме, но и ние не сме имали вила. И кола нямахме до 1988 г., чакахме за номер. 

А моята заплата на млад специалист беше 150. 

Ние имахме Костенурка. Не знам как се беше докопал дядо до нея...Но счупеше ли се нещо по нея и се започваше мъка....Нещо, като "Баш майстора на море"...  
Още нещо помня, че са ми разказвали: през 60-те, настанили работническо семейство в къщата на нашите. Та, в последствие, същите тези, писали донос, че хазяите са буржоа, щото ядяли на бяла покривка!
А апартамент на леля преградили на 2, да не се ширят прекалено, та чак преди 15 години, те откупиха останалата част от него....

Костенурките много ме кефят на вид.
А с ММ теглим понякога да гледаме стари филми (и "Баш майстора" така го гледах, навремето бях гледала само една от сериите), точно тези дни приключихме "Войната на таралежите" и там един от героите (гаднярът, дето им завзе игрището за гараж) имаше "Форд" и много се тюхкаше какво ще прави, ако му го счупят, щото никъде няма части. Той затова и искаше гараж всъщност - да си пази Форда.

Между другото, като потърсих в нета да видя какво правят сега децата, играещи във филма, се оказа, че ролята на тарикатчето Добролюб я играел внукът на Георги Димитров - синът на осиновения му син Бойко. (И добре си играе човекът според мен.)
Тарикатчето Добролюб беше от общественополезните тарикати, не знам дали помните филма, помагаше за каузата на момчетата с игрището, например да се вмъкнат при районния кмет и да се оплачат за гаража, а имаше и един дебел зубър търгаш, той беше от не толкова полезните тарикати - купи на ниски цени от сина на собственика на Форда някакви вносни и поради това ценни вещи от родителите му (дънки и разни такива) и ги продаде на високи цени на някакви големи момчета

Аха, и аз за доноси за такива неща съм чувала: тоя яде на бяла покривка, оня носи такива дрехи, третият сменя гаджетата - бе, вупще на който квото му се види "буржоазно"... В случаите, за които знам, нищо сериозно не е произтекло от подобните смешни доноси, де.
Естествено, разочароващо и гадно е да разбереш как твой уж добър познат се е опитвал да те топи зад гърба ти, но това е друга тема.