Спомени и впечатления за социализма в България

Има в антикварните книжарници и в някой прашен килер със сигурност се намират. В къщи имам прекрасен учебник по английски език от 72 г. Но мисля, че има значение от кой период на тези 45 години ще е издателството. По темата си личи, че нещата не са били съвсем еднакви през целия период, откъм години и населено място.

Няма да повярваш на написаното. По - скоро ще го приемеш като пропаганда и манипулация.

 
 
Прибраха старите учебници, за да си напечатат чисто нова история, която днес дружно по форумите да плюваме....
Има ли един учебник  написан коректно...?
Добре, че соц-а остави тонове хартия, та да си напечатат фантастиката, в която никой българин не ще да се впише вече.

Дано сме живи и здрави да четем за "Спомени и впечатления от ...??? 
Какво да го наречем- щото немяза на нищо СЕГА!!!

Сигурно ще има две/три  положителни верни истини - Ядохме банани, пътувахме в чужбина, слушахме чалга на световно ниво!!!
А в края на развития ЕС-
                                    АЛЛА,  я в бар!!!   
 

Сега имаш право на избор, което е много важно. На мен могат да ми харесват много неща от онова време, но да имаш свободата да говориш свободно и да изказваш мнението си не е никак маловажно и за подценяване. Ако искаш ще стоиш в България, ако искаш ще отидеш извън нея. Друг е въпроса дали можеш или искаш, а не дали ти е позволено. Забранения плод нали е най-сладък.
Докато темата се развиваше, при мен също възникна въпроса, как бих характеризирала сегашното време и с какво ще го запомня - определено има и добро има и лошо.

Сега е времето на "глуполовките", промоции, реклама,  ГМО /алтернативата за оцеляване, но не на хората/, достъп до всяка точка на света /най малко виртуален/ и т.н. илюзии. С две думи, човек може да има всичко, което пожелае, но свободата му продължава да бъде между върха на копието и салама.

По- голяма фантастика от твоите твърдения, че по време на соц-а:

 1. много семейства са си гледали децата инвалиди и с увреждания вкъщи
 2. масово децата се движили на стоп, защото чичковците били други и нямало педофили

не вярвам изобщо някога да се появи.  

 Точно.

За твърденията за инвалидите гледани по собствените домове има доза истина, защото не всички са оставяни в домове. А инвалидите не се виждаха много навън, защото както и сега, така и тогава нямаше условия за тях - колички, парапети, ниски тротоари...
Сега се правят някакви опити в това отношение, но на времето съм чувала мнения от чужденци, на които им правило впечатление, че нямаме просяци и инвалиди. А инвалидите просто не можеха да излезнат от вкъщи. Но е имало нагласа и все още я има в народа, нещо извън общоприетото да бъде оставяно в дом, затова са били и домовете.
Сега пък има домове за възрастни хора.

За пътуване на стоп - имаше забрана с непознати да не говорим и да не се доверяваме на такива, както и сега. Всеки съмнителен субект беше обявен на родителите или познати такива, които проверяваха лицето кой е и какво иска. Но знае ли човек, някъде при по-малко населените места, обществото се е знаело по-добре, пък и коли не всеки имаше.

85-90% от децата бяха оставяни в домове, поне половината от които в малки населени места, без квалифицирани за тази специфична дейност кадри. Това ще го потвърди всеки, който е имал досег с тази сфера, независимо дали симпатизира на соц-а или не. 
 
Моя съученичка е била опипвана /в закона сега това се нарича блудство/ като 7-8 год. дете в селото на баба си, където е летувала. Селото й е било доста малко населено място. Съученичка на мъжа ми е била групово изнасилена в Карлово, след като се е качила на стоп да се прибере в бригадата или военното, не си спомням вече.

В никакъв случай не оспорвам наличието на криминалните случаи. Може и да не съм права, обаче ми прави впечатление, че се помнят като изключение от ежедневието. Днес като че ли свикнахме на ежедневната криминална хроника.

Лично мен това не ме топли, че мога свободно да кажа нещо за президента, премиера или лидер на някоя партия. Може ли свободно да говориш за шефа си? Разбира се не измислици, а реални неща. например: че не преценява нещата правилно, не цени хората си, унижава ги и т.н. Пак ще има някой "доносник", който ще сервира и интерпретира по свой начин. Ако пък реално застанеш срещу него и му кажеш нещо от изброените, ще хвръкнеш на мига.

Защото всичко се криеше, не ги споменаваха по новините. .

Може наистина да не са давали гласност на всички престъпления, като се замисля може би и по-добре. А че престъпност е имало, така е. Затова имаше и затвори, изпълняваше се смъртно наказание, а осъдени за тежки престъпления ги наказваха като ги водеха да работят на сериозно увреждащи здравето места. След като е имало това, значи и престъпления е имало.

На мен пък ми е интересно защо спорите ...
Хем,  не сте живели съзнателен живот тогава, пък помните ...  помните началото на разграбването, не и на соца...

Ана Бел, каквото имах споделих  за лятото и летуването...
 Всички пораснали деца,   зимата учеха в техникуми по съседни градове и децата всеки петък/понеделник пътуваха зимата, за да се приберат с частни коли или държавни междуградски и работнически автобуси, товарни коли, баркази, зил-ове, Ифи, КаМаз-ове, джип-ове* и пр....соц техника...
Никой не оставяше, дете на пътя да мръзне!!!
Човещината и грижовността,  беше много по развита от мръсните помисли на животинските   страсти.

джип*-   "Джип-ка , Джип-ка мой късмет" ...играхте ли ?
-------------------------
за инвалидите.
Наши роднини имаха дъщеря с паралич /не се движеше- съвсем малко говореше. Лазеше съвсем малко, колкото да се премести/ ...Мисля, че почина на около 30- год ... някъде около  1978-80год... но я запомних, все ми се усмихваше и радваше, като отивахме у тях на гости с баба ми. Помня дори ръцете и,  и искаше да ме гушне, естествено малко се притеснявах, но някак не беше ме страх...
----------
Комшиите имаха дете с Даун , по-голям от мен, мисля че още е жив.
Познати имат момче/мъж вече, по голям е от мен 2-3  год,  не приказва и не е общителен,  но си обикаля там из квартала... пуши когато му дадат. Неработоспособен е  ,като малко-голямо дете, наглеждат го да не направи пакост, да запали нещо.  Всички го пазят.
-----------
Познати имаха дете дадено в пансион, понеже детето не беше контактно, не говореше и въобще някаква страшна картина... Посещаваха детето, но беше изпитание за тях всеки път.  Семейството имаше и други здрави, деца, за които се грижеха.
Не бих упрекнала такива хора...  Всеки си решава с какво може да се справи.
-----------------------
За разлика от моите  впечатления от добрите практики и живия живот, вашите страдания по банани и корекомски яйца, ми се виждат като капризни желания.
Ако вашите са искали да ви купят яйца -начини имаше.
......
Не е необходимо да купя всичко на детето, когато и каквото ми поиска.
За безмислени покупки се оправдавам, че нямам пари, или не е здравословно или пр...
А едно време си беше хит да кажеш - "Не е позволено!"... "Виж, чичо полицай!!!"
Тогава имаше респект от Държавата !!!  
Служеше и за възпитание и за плашило и за оправдание и за всичко служеше...   

  
В болницата съм /5-6 годишна с ангина/ и мама.   От шарената приемна с детските анимационни рисунки по стените /патенца, жабки, зайчета и сарничка / ме изпращат на друг кабинет УНГ за преглед. Там съм с висока температура и чакам. А до мене беше най-лошия полицай /катаджия в града...Като ме видя така болна, ме взе на колене и ми разказва нещо, от което се смяхме + щипване по бузка /хит за закачка с дете тогава/ ... Не помня какво разказа , но си промених мнението за човека и казвах на всички, че ми е приятел...
----------------------
Анна Бел, Вселена и пр....по малки от 40 годишни дами...
 Вашите детските спомени,  не винаги са правилно отражение на  живота,  както и моите за този чичко.
Хората, които и сега като им кажеш името на катаджията, дето ги глобяваше само за това, че щом идват от съседния град, няма начин да не са  пресекли разделителната линия,
едва ли ще имат моя сладък и невинен спомен...

Покойник е човека...Бог да го прости!  

Не останах с впечатлението, че спорим. Говорим си.