Спомени и впечатления за социализма в България

Във всички големи градове има такива училища. Сега ги преименуваха, защото там вече почти не се учи. Ходят по-тежки случаи. Но не най-тежките. По-можещите деца са в масово училище, макар че и там не влизат в час с другите, а са с ресурсен учител.

Кой закон? Аз знам за този закон:

Петя Иванова, неонатицидът е декриминализиран или съвсем леко наказван в повечето развити страни. Повечето бозайници постъпват точно така с увредената новородена рожба, като че ли искат да спестят мъките и. В Англия току що родилката се смята за жена в състояние на невменяемост поради резките хормонални промени от бременност и раждане.

Зная, че сега ако има съмнение, че новороденото е в риск от изоставяне се викат психолози и социални. Вече такива случаи са голяма рядкост.

Имам близка с увреждане - учила е в нормално училище през 60-70-те години. Предложили са на родителите ѝ да учи в специализирано, но тогава, а сигурно и сега, е имало само 2 такива в страната - във Варна и София, а не са искали да е далеч от тях. Никой не е принуждавал родителите да я пращат някъде насила. След гимназията е завършила университет, започнала е работа и т.н.

Никой не е принуждавал и учениците в такива училища да стоят насила там събота и неделя, просто в много случаи е твърде дълъг и скъп пътят, за да се прибираш всяка седмица. Аз самата не съм се прибирала всяка седмица като ученичка и студентка. С влак пътят, с престоя между прекачванията ми беше 10-12 часа, с възможност да тръгна само сутринта, с автобус 7-8 часа, но много по-скъпо. Трябваше да тръгвам събота сутрин, да пристигна вечерта и в неделя сутринта да тръгна обратно, за да може в понеделник да отида на училище.

Имала съм в училището съученици (и в детската градина преди това), които днес щяха да са хиперактивни, с дислексия, аутизъм, имаше с деформиран крайник и пр. Поне няколко случая имах на познати с деца или вече пораснали с някакво умствено увреждане, при семействата си бяха. И тогава, като сега, може да са предлагали на родителите да ги настанят в институция или заведение, но не са ги вземали насила. Просто е много по-лесно да си измиеш ръцете с оправдания, че някой те е накарал или принудил.

Аз не искам да споря по тази тема. Няма такъв закон, който да забранява на докторите да препоръчат нещо. Те така или иначе не нареждат и не могат да накарат родителите насила да постъпят по определен начин.

Сещам се за бебето Кей. Докторите препоръчали на майката да не го ражда, защото било с почти изцяло липсващ мозък, видяло се още през бременността. Ама само препоръчали, не могат да я принудят. Ражда се само с мозъчен ствол и ограничени способности да диша, отделя и пр., с помощта на апарати. Болницата препоръчва да се спрат машините, защото са много разходи за тях, за персонал, без никакъв смисъл, реално поддържат само едно тяло,  майката ги съди и т.н., докато накрая и апаратурата в болницата не помага.

               Не бъркайте ПОМОЩНИТЕ училища с домовете за отглеждане на деца с проблеми.В първите - учат деца,които имат леки и средни увреждания,а в домовете се отглеждат особено тежките случаи.Такива,при които е невъзможно да се обучават,а и е трудно да се отглеждат от родителите им.Никой никога не е принуждавал някой да изостави детето си в такъв дом.Препоръки всеки може да дава ,но кой ги изпълнява това вече е друга тема.При соца имаше и двата вида.При това напълно доброволно всеки родител си дава детето там където иска.В Сф през 60-70 години лично знам 4  помощни училища,а за дом знам само един - в Ст.Загора,защото колежка имаше дете там с изключително тежки увреждания.Виждала съм го когато си го прибираше по време на отпуск и съм я питала как се гледат децата там - отговора и беше - изключително добре.Дали е вярно не мога да знам нямам преки наблюдения.
                Сега закриха много от помощните у-ща и  домове.Родителите сами отглеждат и се грижат за децата си,но са лишени от възможността да работят.При тежки случаи трябва 24-чаова грижа.Познавам едно такова дете,което се отглежда от баба си /родителите бяха блъснати от кола и бебето се роди в 8-я месец и нито родителите го видяха ,нито то видя тях/  и на практика видях как се демонстрира грижа за това дете от институции и когато няма камери тихомълком беше преместено в друго у-ще.Преди това поне 100 пъти видях по ТВ-то как добре се грижат за него в у-ще и как съучениците му помагат.За съжаление само демонстрираме грижа и разбиране и то пред публика , а всъщност изобщо не разбираме проблемите на тези родители.

А, точно такава случка имам и аз- на открито партийно събрание, напекло едно слънце в залата, ние сме се нахранили добре в стола ......и съм заспала.
Привикаха ме и точно това казах- че от монотонното мърморене съм заспала.
Не стигнаха до викане по- нагоре- заплашиха ме с районния комитет на партията и ми кипна, та обещах като ме извикат там да попитам партията за плашило ли я ползват и трябва ли с нея да плашат хората!?
Никога не съм била незаменима в работата си, но и не съм тръгнала да говоря за революции и сваляне на властта.
Та, Илия Минев и другите редови българи нямат нищо общо.

Не съм имала предвид помощни училища, а специализирани - такива за деца с нарушено зрение, доколкото са ми казвали, е имало само две, че и в момента ги има. Логично е, че ако децата са били от отдалечено място, не само са преспивали в общежитието към училищата, но и не са се прибирали често при семействата си. Под "помощни" училища разбирам такива за деца с някакви интелектуални нарушения. Те дори не получават нужната степен на средно образование, ако завършат там, за да могат да кандидатстват в университет. Познавах един, който беше завършил такова училище, и гонини по-късно беше решил да следва и идваше в нашето училище, за да държи нужните изпити, за да получи диплома за средно образование.

Училищата за слепи и глухи с нормален интелект издаваха дипломи за средно образование и с тях можеше да се продължи в университет. Имаше глухи и слепи студенти в София. Е, не можеха да учат някои специалности, разбира се. Познавам слепец, завършил Консерваторията и даже лекар с ДЦП, който основно се придвижваше в количка или с патерици. За лекаря не ми е ясно как е успял да влезе и завърши. Младежите с умствени изоставения бяха обучавани на някакъв лек занаят ако имат възможност, но не получаваха дипломи за средно.

Да, това имах предвид - щом дават дипломи за средно образование, за мен не са помощни училища. И пак да кажа, никой не е принуждавал насила някой да си праща детето в училище за незрящи, за глухи, за умствени увреждания или в дом. Който твърдо не е искал, е нямало сила, която да го убеди да си прати детето някъде. Друг е въпросът, че и тогава, и сега, няма кой знае какви улеснения да си гледаш дете с увреждания. Сега поне има ресурсни учители към нормалните училища, тогава или се мъчиш на общи основания с другите, неувредените, макар да имаш нужда от по-специална помощ, или отиваш в училище, което може да е толкова далеч от дома ти, че да се виждаш с близките 3-4 пъти годишно.

В помощните училища учеха децата с леко умствено изоставане! Заедно, на едно място, със съответните учители, играеха заедно и понеже горе долу са еднакви никой, на никой не се подиграваше и унижаваше! Такива имаше във всеки голям град, в София няколко! След това тези деца упражняваха лек занаят, взимаха заплата и можеха сами да се издържат!
Сега, няма такива училища, леко умствено изоставащите учат заедно с нормалните деца, когато имаш едно такова дете в клас броят ученици е по малък! За тях има ресурсен учител, който се занимава допълнително с тях! Останалите деца не винаги са достатъчно тактични  и с нормално отношение към такива деца! Някои такива завършиха висше образование , но естествено никой не ги взима на работа! Родителите продължават да се грижат за тях! Та не знам кой е по-добрия вариант! Само човек, сблъскал се с проблема може да прецени! 
Имах такава съученичка, беше мила и кротка и много усмихната, след 4 клас отиде в помощно училище.....не знам какви дипломи са давали от там, като завърши сглобяваше надомно контакти! Понякога се виждахме.....на мен ми беше много сипатична!

Майка ми, млад стоматолог, е била разпределена в голямо село. Семейна, аз съм била налична даже. Никакви връзки не е имала с конкретното село. Освен нея са разпределили и медицинска сестра. Аз имам бегли спомени, живеехме на квартира.

Сляпо или глухо дете не може да бъде обучавано в обикновено училище. Тези деца имат специални нужди - учебници, написани на Брайл, учители, които да знаят да контактуват с глухи и да им говорят с ръцете итн. Няма нужда някой да ги принуждава. Тях ги принуждава недъга. Лошото беше, че губеха редовен контакт със семейството от малки. Тук досега има специални училища с интернати, но държавата осигурява ежеседмичен превоз от и до дома. Там учат не както в обикновените училища, където в малките класове сряда е почивен ден, а целоседмично, така че петък следобед да са свободни да пътуват.

Практиката с ресурсен учител е убийствена за всички и не е подходяща за деца със специални потребности или за обикновените им съученици.

Няма как да не оставиш дете в дом ако живееш на квартира и хазяите не искат деца. Целоседмични ясли и градини нямаше навсякъде.

За домовете за деца с умствено изоставане - така му викаха - се разбраха ужассяващи неща за условията, обаче. Имаше един филм - Дом номер осем, мисля че се казваше...