Спомени и впечатления за социализма в България

Не знам къде е бил този очукан блок,явно аз не съм попадала на такива.Покрай д-рите се сетих за семеен приятел лекар.Изкарал си е разпределението в северна Б-я,после в Пирогов.Там се и пенсионира наскоро.Може би,защото си е от София,си живееше в родната къща.Ходехме на гости,всичко си беше нормално.Да,давали са по онова време кутии бонбони и др. на д-ри,но сега и камион бонбони да им закараш,нищо не помага.Вижте колко теми има с молби за помощ и дмс за средства за лечение и после ще си говорим.А сега си помислете щом сме в ЕС,къде там се случва подобно и после ми говорете за сега и преди.На дъното сме или както би казал оптимиста:още,още по-надолу може.
Колкото до жилищата,те и сега са еднакви.С усвоените тереса от едностаен се опитват да докарат тристаен.Дежурната холу-кухня,а за някои дори спалня.Еднотипните дивани с лежанка.Мерси!

Свекърва ми им казваше "кюмизарници". Колкото и да ги разтегляме, по-големи няма да станат. Тристайните бяха за връзкарите, военните, партийците и пр.

Пропускаш факта, че повечето с такива увреждания всъщност не са 100% слепи или глухи, дори самите училища са за деца с увредено зрение или слух, не са само за напълно слепи и глухи. Както и голяма част от децата с интелектуални и умствени увреждания са с граничен интелект, позволяващ им при съответната самомотивация и налична помощ от родител и учител, да се справят, макар и по-трудно, в нормални училища. Познавам човек почти глух, но не напълно, с някакъв остатъчен слух на едното ухо, който е учил в нормално училище - научил се е сам да чете по устните, вече като възрастен му е сложено слухово апаратче, с което не става идеално чуващ, но получава някакъв слух. По някакви причини не е било възможно като дете да му сложат апаратче, справил се е в нормално училище, изобщо не знае езика на глухите, чете по устните. Познавам и почти сляп, но не напълно към момента на ученето, с прогресиращо заболяване - пак в нормално училище е учил. Много силна слухова памет има - вероятно и вродена, и доразвита с усилие на волята и някакъв вид мнемоника, но е запомнял уроците още в часа, помни телефонни номера от едно казване и т.н. Не знае брайл, макар и да му е било трудно, се е приспособил към "нормалните".

Явно изобщо нямаш представа за какво става дума, а именно за дефицит. Като идеш в магазина  там да има един вид плочки, а като пуснат полски лампиони в ЦУМ всички да промъкнат, независимо дали в момента им трябват, щото след два часа няма да има.

Ама по-добре, че хората вече и не разбират.

А за лекари и лечение просто не ми се говори, прекалено е глупаво да говорим за бонбони...

Родена съм след соца,обаче пък съм живяла в няколко ежропейски страни и това,което описвате като ужас в здравеопазването,там не е било кой знае колко по-добре.
Такива са били възможностите.Пак са носили и т.н.Моя позната,раждала началото на 70тте в Запада,в огромен град,модерна болница - никой нищо не й казва.Тя млада,на всичкото отгоре семейството й не счело за редно да и обясни как протича самото раждане(нрави,какво да ги правиш) и в болницата същата работа - подмятали са я като предмет.Накрая и детето изписали със стафилококи.
Ще кажете - да е чела,обаче е работила до 2 седмици преди термин.
Минусът,който аз виждам като най-голям,е че при соца имаш достъп само до соц лекари и ако си с рядка болест и светилото е в Лондон например..няма.Не че е било толкова лесно и за западняците да се 'уредят',но е било възможност.Същото и с лекарствата..

Офтопик.
Може, може. В нашия клас имахме един практически напълно глух. Носеше уж някакъв апарат, но не чуваше говор и т.н. В класа на брат ми имаше пък две глухи момичета, едното беше дъщерята на Нери Терзиева. И тримата си завършиха съвсем нормално. Този от нашия клас всъщност създаваше проблеми, но не чисто обучителни, а свързани с поведението му.
Слепи съученици не съм имала, там заради учебниците и писмените контролни и домашни е по-трудно, но теоретично не е невъзможно. Особено в днешните времена на софтуер, преобразуващ писмен в гласов текст и кво ли не, но и преди това едва ли би било напълно невъзможно.

Да. А в днешно време слушаме мнения като изказаното веднъж от дамата, писала точно преди мен, че ако имаш увредено дете, не трябва да имаш други деца, здрави, защото така ги обричаш на нещастието да гледат болен брат или сестра, вместо да имат собствен живот. Това било не по-добро, отколкото да изоставиш болен близък. Малоумно, тесногръдо, отвратително мнение, което за щастие не се споделя от повечето хора. Нищо, че иначе не съдържаше думи като употребената от Невена Виролан "урод".
Иначе да - от една страна големите семейства, които да споделят грижата, от друга - неоцеляването на голяма част от болните са били онова, което създава разликата между 20-21 век и преди това.


-----

Разпределяни са били всички завършили висше - не само лекарите и артистите. Баща ми по разпределение е попаднал в Пловдив и е останал. Казвал ми е, че и той се е опитвал да ходи да си издейства да го оставят в София, не помня при кого бил ходил, не го огряло, но вместо София все пак го разпределили на добро място. Майка ми в института, както се наричаха тогава, пък имала колежка, която от специалност счетоводство се прехвърлила при тях в смятаната за по-трудна статистика и обяснявала решението си с това, че като завърши счетоводство, могат и на село да я разпределят, а със статистика може само в окръжните градове - само там има статистически бюра. Самата колежка била от малък град или село.

За какви лоши условия в училищата става въпрос?!?! Имаше си карти, които изработени по този начин, сега щяха да са много скъпи. Имаше микроскопи, епруветки, проектори, диапозитиви.Имаше работилници, в които по трудово обучение правихме тарги, свещници  и закачалки. И какви ли не още помагала и материали имаше. За авторитета на учителя пък да не говорим. Хранехме се в столовата наобед, правеха и много вкусни закуски. В техникума също. Там децата, които не бяха от града, имаха безплатни купони за храна.

Сега се сетих за ТВУ. Имах съученика, която в шести клас забременя. Говореше се, че я е подлъгал собственика на стрелбището, за едни очила. Изпратиха я в ТВУ. Друго момче беше изпратено, защото в мазето правили бомбички. Братчето му беше загинало при взривяване на сместа. Имаше си и такива, на които мястото им си беше там. Всички треперехме заради една банда малолетни изнасилвачи, не смеех да припаря в техния квартал, независимо, че разбрахме от списание Общество и право ( май така се казваше), когато те вероятно са били вече в ТВУ.

Всички биолози от провинцията не знам какво правят, но моя съученичка работи в голяма лаборатория например. Не извършва самите изследвания, други са преките ѝ задължения.

Жилищата си бяха съвсем човешки. Гарсониерите в панелките имаха реалната квадратура на съвременните двустайни. Живях малко в апартамент от петдесетте години. Кухнята 4/4. Още две просторни стаи, отделни баня и тоалетна.

Може ли да цитираш къде съм казала, че семейството ми е живяло скотски? Аз говоря за съвсем други неща, като например така одобряваната от Любознателна черна борса, информационно затъмнение, липса на свобода и пр. Вие говорите за вкусния салам. Ясно е колко извисено в било съзнанието, а и сега не се е променило.

Училищата хубави, тоалетните примитивни. Някак тоалетните по обществените места не бяха никакъв приоритет за  Народната република...

Говорила съм с дядо ми за даването - имало го е и преди девети септември, и се е простирало върху много повече професии. Било си е норма. Напр. от учениците към учителите, понеже стана дума и за училищата - всеки е давал каквото има - бедното дете е носило яйца, родителите на богатото са давали пари, и това е оказвало влияние върху оценките. Съвсем обществено приемливо. За всичко е било така.

Повечето преди 9ти са работили почти за без пари. Поемали са им се някакви заплати от общината и настоятелството.

Когато баба ми получи инфаркт, дойде линейка за минути и я откараха в болницата. Държаха я там, докато не се убедиха, че положението е овладяно и може да бъде изписана - около месец. Не като сега - 3-4 дни по клинична пътека и шут, без значение излекуван ли си и има ли опасност от повторение или усложнения. След изписването идваха на домашни посещения известно време. Същото беше и когато дядо ми получи инсулт. Много добре помня как след изписването пак идваше лекар да го наблюдава.
А на училищата пък какво им беше? Погледнете само физкултурните салони оттогава. В новите времена за толкова години едно училище решиха да построят, във Варна май беше, и то да вземе да се руши малко след построяването. Ясно е как и с какво е било строено, нали повечето пари трябва да попаднат в нечии джобове. Същото като с пътищата - много приказки, много хвалби, накрая гледаш - настилката цъфне след първите дъждове, айде пак пари за ремонт, който да изтрае до следващите дъждове и те така.
ТВУ-тата бяха добро решение за проблемни ученици. Сега вместо да ги изолират и превъзпитават, ги държат заради делегираните бюджети с останалите, да пречат и на тях и да си проявяват на воля магарията. От което потърпевши са и ученици, и учители.

Това с проблемните ученици сега наистина е ГОЛЯМ проблем.