Спомени и впечатления за социализма в България

Тая беше откачена, имах съученичка от началното там, разказваше как онази търчала от единия вход към някакъв друг, за да спипа закъснелите с 5 минути.
В моята гимназия поне разрешаваха престилки по всяко време, а тях ги задължаваха с костюмите, докато не стане студено. Ненормална работа, на някои това им беше основното занимание.

Винаги бяхме с комсомолските костюмчета - така е Разглеждаха ни и ноктите сутрин да не сме с маникюр.

Никога не съм ходила с костюмче, само с къса разкопчана престилка за да се виждат другите дрехи. И от онези грозни сини палта нямах. За маникюр и грим ни проверяваха отвреме навреме на входа на училището, ако върнат, влизаш за втория час. Като се замисля, дъщеря ми в Малта я държаха къде по-строго, отколкото мен през соца. Сега в Германия е разюздана работа.

Интересно в какво време живея! Ето учебната 2017-2018, години след режима и моят син ги задължаваха да ходят с униформа при това 130 лв комплекта и с безумно кофти качество. Това не е от режима, а от командния център на директора, аз самата съм носила само връзки, униформи само по празници.

Ние носехме престилки от дъжд на вятър, нямам снимка с такова нещо. Даже си мечтаех да имам от руските престилки.

Махалото минава от едната крайност в другата.
През есента и зимата редовно виждам групички  девойки, които сякаш са с униформа - черно яке, ластични дънки и черни ботуши до коленете.
Разбира се, че всеки си тълкуваше както му дойде, но такива идиоти имаха власт и нямаше кой да им каже нещо. Имаше си заповед, въз основа на която действаше другарката директор. Но други директори не се престараваха толкова, дяволът е в детайлите.

Аз изтървах униформите, и връзки също носихме съвсем за кратко. На празници облеклото ни беше бяла риза и плисирана пола, с връзка.

При нас се искаше за празник просто бяла риза или блуза, а долната част - пола или панталон в черно или тъмно-синьо.
На училище - с манта се искаше да ходим, но можеше и просто с черен или син панталон и такава или бяла блуза. Палто към униформа никога не съм имала и не са ми искали такова. Отгоре просто си бяха якета - който каквото има, дори за цвят на яке/палто никой не ми е правил забележка.
Една година в техникума закачих униформа, която се искаше само за празник - вълнена пипитена пола и червено вълнено сако, което майка ми после го носи над 20 години и още е в гардероба й - яко се оказа и си топлеше, все пак вълна си беше, не някакви разлати полиестери или друга поли-нещо си материя. Сакото си го носих първата година с кеф, в комбинация с дънки. Никак не стоеше лошо.
Косата ми я искаха къса или вързана. Съответно нито я подстригах, нито я връзвах редовно /аз имам голяма, къдрава, гъста коса, и сега си я нося така - свободно пусната/, за което се карахме редовно с класната, но от там придобих дебелокожие - като ми се карат, голяма пък работа. Щом друго не ми правят - все тая. От забележки никога не ме е боляло, та те ми бяха безразлични. майка казваше, че такива збележки не я интересуват и само ми ги подписваше. Веднъж по този повод класната ме навика в час по физическо и се разпореди на другия ден да се явя с къса коса, а като ни обърна гръб, учителят изрично ме предупреди, че ако я послушам и се подстрижа, няма да ме води на състезания никога повече. И аз реших да послушам него. Ми не се офъках и всъщност нищо лошо не произтече от това.

И в нашето училище имахме една заместник-директорка, която заставаше на входа и те пропускаше след щателен преглед - дали си със сплетена коса (тогава не можеше само вързана, трябваше да е на плитки косата), дали си с престилка или униформено палто. Аз имах едно палто, което мразех от душа и сърце - една колежка на майка ми ми го беше дала от дъщеря си, отчайващо старомодно, но така и не ми купиха друго палто до завършването ми. За маникюр и грим въобще не можеше и да става въпрос. Една съученичка имаше едно много ярко зелено сабо на платформа - е няма такова заяждане. Особено една математичка я беше набройкала и щом влезеше в час я гледаше в краката.

А помните ли - по физическо възпитание момичетата трябваше да са с полутрико. Слаби, дебели, всички по черни гащи. Имаш право на анцуг само ако си неразположена.
На престилките слагахме дантелени якички, аз имах и плетено на една кука бяло коланче. Това ми беше разкоша В осми клас доизносвах престилката (в по-голямата част на България казват манта), и тя доста беше окъсяла. Имахме по немски език преподавател мъж, който всеки час ме изкарваше на дъската и ме подканяше да пиша по-високо. Нали се сещате какво се случваше с дължината

Хахах представих си го

една ми го дръпна... Веднъж...
Но МОН й помогна да напусне членство.

Не знам наясно ли сте как се държат в момента преподавателите в университетите? Чак на физическо насилие не съм била свидетел, но има други неща. А що се отнася до вербалното - един преподавател каза преди изпит (това му беше встъпителната реч преди да започне изпита), че цялото ни поколение сме идиоти

В университетите винаги са били такива кукувици.

Аха, имахме един кукумицин, старец-разбойник, професор по история на БКП - Пиронков. За УНСС говоря.
Обясняваше как жените трябвало да ходят с поли, не с панталони и други глупости. И как на предварителна сесия не пускал, защото студентите само идвали да се пробват. Добре че между предварителната и редовната сесия отмениха дисциплината.