Спомени и впечатления за социализма в България

Аз не бих се отказала от еднократните дамски превръзки заради околната среда. Твърде много негативи и неудобства имат лично за мен алтернативите им от сорта на платчета и менстеуални чашки. По-добре да работят производителите в посока по-бързо разграждащи се превръзки. Не може да се очаква жените в 21 век, които масово са по 10-12 часа дневно извън дома си и в движение, да сменят и перат парцалчета.

Но всичко е въпрос и на традиции. Сещам се, че гледах едно предаване за Северна Корея. Там жените използват парцали и схващанията са, че подменянето им, прането им и съхненето им, е нещо, което трябва да правят тайно и скришом от останалите. Нямаха вода там, където живееха, и горките ходеха през нощта на някакво отдалечено място, където да ги перат, и после се чудеха къде да ги сушат тайно от мъжете.

Затова чашките са доста удобни, тампоните също. Първото не съм ползвала, но е въпрос на време. "Не ми е удобно" не е причина.
Изходът е - на превръзки и памперси да се сложи акциз, с който да се финансира търсенето на бързоразградими алтернативи.

Моите деца разбиха тази теория на пух и прах. Всяко дете е различно.

Памперсите бяха два вида - розови и сини, съответно за момичета и момчета. Синът ми е 91 година, ползвала съм памперси само нощем, и то от 92 някъде.

Аз още помня вкуса на парфето в сладкарница Кристал и еклер Хавана зад Рубин. Мммм, колко вкусни бяха. За съжаление сега не мога да намеря никъде такива вкусотии. Липсва ми истинското сирене и кашкавал, доматите и чушките на баба и дядо. Наистина бяха вкусни и не е,че бях дете тогава, но баба и дядо бяха потомствени градинари, доказали се и в Унгария и тук.

На село при баба и дядо пак са вкусни чушките и доматите

Аз пък обичах парфето и една шоколадова паста в сладкарница роза, до американското посолство, където ходехме да му гледаме витрините.

Старото американско посолство. Чувала съм от колежка, че водила децата си да гледат на витрините му снимки от сватбата на Даяна и Чарлз и те не вярвали, че тази принцеса е истинска.

И аз не бих се отказала от ежедневните дамски превръзки. Не виждам защо да не могат да се направят разградими. Все пак не са от найлон (ползвам сензитив, освен ако няма в магазина - наистина не ми изглеждат найлонови)?
А, между другото, нали знаете, че има и превръзки за многократна употреба (не ежедневни) - не си представям тази гадост как се ползва...

Аз ежедневни превръзки не ползвам, чела съм, че повишават риска от запарване, гъбички и пр., но нормални еднократни няма как да не ползвам. Пробвала съм тампони, даже ги ползвам, като съм на плаж, но не се чувствам удобно с тях, чела съм, че се получава някакъв токсичен шок от тях, ако престоят в организма 8+ часа, което за мен ги изключва за нощно ползване (докато се наспиш, докато се вредиш да влезеш в банята да смениш тампона, ако са повече хора вкъщи и т.н., може да минат повече от 8 часа). А и не мисля, че се разграждат по-лесно от превръзките. За многократните превръзки от плат също съм скептична. Съвременните перилни препарати вероятно замърсяват околната среда и водите повече от изхвърлените еднократни превръзки, освен че е усилие да се перат, което не бих си причинила.

А какво общо имат Чарлз и Даяна с американското посолство? И въобще английското кралско семейство със САЩ?

Там слагаха снимки от всякакви интересни международни - западни - събития, които нямаше как да видим другаде. Западната преса беше много ограничена.

Аз съм ходила да гледам совалките, архитектура, всякакви неща. Задължително беше като ги сменят да мине човек да ги види.

Колко странно звучи сега...

От години си мисля, че трябва да отворя сладкарница за парфе в Бг.   правя го перфектно, и който го е опитал, все е възкликнал, че е като от старото време.

Но, понеже вече не консумираме месо и съответно желатин, не мога за сега да намеря алтернатива на желатина и за това за лична употреба вече няколко години не съм го правила. Правих го за познати последната 1 година 1-2 пъти, и според тях е перфектно, като от времето на соца, както си го спомнят. Пробвах с агар-агар, не става. Пробвах с пектин, не става. Други идеи нямам с какво да заместя желатина.  

Преди, нямаше много инфо нито за памперсите, нито за превръзките и тампоните. Сега има, човек може да чете, да намери такива които се разлагат, не директно да отива на продукти заместители. Например повечето памперси се разграждат за около 500 години. Но има и такива които са за еднократна употреба и се разграждат за месеци (3-6), и са щадящи към природата. Същото и с превръзките - сега имаме избор, имаме информация. Как и за какво я използваме, е наше решение. 

Ако мислите за това какво оставяте на децата си, помислете каква природа им оставяте, и как това ще ги афектира след няколко десетилетия когато те са на вашата възраст. Аз тези въпроси си ги задавам всеки ден, нищо, че деца нямам. Но ме гложде какви избори правя и как това се отразява на природата.

Baby*, като си призна, давай сега рецептата, моля те, на мен желатинът не ми пречи. Какви ли не рецепти съм пробвала, все не е онова вкусно парфе от онова време. Пък, като отвориш сладкарницата, да не забравиш да поканиш на парфе!

:smile:Eх това парфе в Кристал и за го помня, но по голям фен бях на толумбичките и кадаифа в сладкарничката на Шишман, сега там е книжарница Хеликон, но като я погледна винаги си спомням толумбите  и кадаифа.
А в унгарския ресторант - онзи специалитет "Добра жена" помните ли.

рецептата е лесна, не в нея е трика. За да го направиш отнема време да налучкаш кога да спреш да разбиваш сметаната и колко да са ти топли другите продукти които слагаш. Но ето какво се слага:
- 2 кутии 30% сметана (като тази в Лидъл), но да е 100% животинска, а не да е от растителни продукти (внимавайте, пълно е на пазара със сметани от растителни масла, с тях парфето никога няма да стане хубаво)
- 2 х 10 гр желатин
- сладко от ягода, малина, боровинка, череши, вишни, портокал (или сироп от плодове на вкус, или шоколад - може какъвто си харесвате шоколад да сложите вместо сладко или сироп, но с черен става по леко и хубаво, с млечен става много тежко)
- бисквити за блат или друг блат какъвто предпочитате

Накисвате желатина във вода и го оставяте на страни. Разбивате сметаната. Слагате в микровълновата или на парна баня желатина да се разтопи, но да не завира. Стопляте сладкото и към него прибавяте разтопения желатин - разбърквате ги докато са хубаво омешани. Тази смес я прибавяте към разбитата сметана. Ако ви е много топла сместа, сметаната се втечнява. Ако ви е много разбира сметаната, то тя се пресичка при мешането с тази смес (и така аз си правих много експерименти докато налучках температурата и твърдостта на сметаната). Изсипвате го във форма, поръсвате го отгоре с натрошените бисквити (или слагате блат по избор, а може и само стърготини от шоколад). В хладилника докато се стегне или за малко във фризера, пак докато се стегне. Като стегне, го слагате във топла вана за 20-30 секунди (зависи дали е силиконова или друга формата), вадите го от топлата вана и го обръщате.

Ако го правите с шоколад, разтопявате го с малко мляко, и като прибавите към него желатина, първоначално се пресичат, но не се стряскайте, бъркате докато се хомогенизира, евентуално ще се хомогенизира и после по горе описаното.

Майка ми ми е казвала, че там шеф бил царския сладкар. Ама до кое време не мога да ти кажа.